Дона Тарт
Щиглецът (80)

IX.

Питах се дали това не беше нещо от някакъв филм. Три „П“? Откъде му беше хрумнало пък това? Въпреки че бях се справил доста добре с пропъждането на мислите за събитията от следобеда, Борис успя да ме подплаши сериозно с последната си забележка, и в продължение на повече от час седях на долния етаж, гледайки „Война на световете“ с изключен звук, заслушан в бръмченето на машината за лед и плющенето на вятъра в чадъра във вътрешния двор. Попър, доловил настроението ми, беше също толкова изнервен и непрекъснато излайваше рязко, скачайки от дивана, за да провери откъде идват различните шумове около къщата — така че, когато малко след свечеряване във входната алея действително навлезе кола, той се хвърли към вратата и вдигна такава врява, че ме изплаши почти до смърт.

Но се оказа, че е просто баща ми. Дрехите му бяха изпомачкани, изглеждаше изтощен и в не особено добро настроение.

— Татко? — Все още бях толкова надрусан, че гласът ми прозвуча странно и прекалено отнесено.

Той спря на най-долното стъпало на стълбата и ме загледа.

— Вкъщи дойде някакъв човек, господин Силвър.

— О, така ли? — попита баща ми с доста непринуден тон. Но стоеше съвсем неподвижно, отпуснал ръка на перилото.

— Каза, че се опитвал да се свърже с теб.

— Кога дойде? — попита той и се насочи към дневната.

— Към четири следобед, струва ми се.

— Ксандра тук ли беше?

— Не съм я виждал.

Баща ми постави ръка на рамото ми и като че ли се замисли за миг.

— Ами тогава — каза той, — ще ти бъда благодарен, ако не й кажеш нищо за това.

Забелязах, че остатъкът от джойнта на Борис беше все още в пепелника. Той проследи погледа ми, взе угарката и я подуши.

— Помислих си, че надушвам нещо — каза той и я пусна в джоба на сакото си. — Миришеш доста, Тио. Откъде намирате това нещо?

— Всичко наред ли е?

Очите на баща ми бяха малко зачервени и блуждаеха.

— Разбира се — отвърна той. — Просто отивам горе, трябва да се обадя на този-онзи.

Миришеше силно на застоял тютюнев дим и на жасминовия чай, който пиеше постоянно — навик, придобит междувременно от китайските бизнесмени в салона за бакара: от това потта му придобиваше остър, чужд мирис. Докато го гледах как се качва към горната площадка на стълбите, видях как вади от джоба си угарката от джойнта и я прокарва замислено под носа си.