Дона Тарт
Щиглецът (51)

VIII.

— Какви са тези хартии навсякъде? — попитах веднъж Ксандра, когато тя беше в кухнята и си правеше диетична напитка, беше на нисковъглехидратна диета. Озадачаваха ме картоните с отпечатани на тях таблици, които намирах из цялата къща: в таблиците бяха нанесени с молив числа в монотонни редици. Напомняха смътно на някакъв научен документ, с тайнствения вид на ДНК поредици или може би на шпионски известия в бинарен код.

Тя изключи блендера и отметна кичур коса от очите си.

— Моля?

— Тези таблици или каквото там са.

— Бакаррра! — отвърна Ксандра — произнесе думата с френско „р“ и размаха шеговито пръсти.

— О! — отвърнах след миг смутено мълчание, макар че никога дотогава не бях чувал думата.

Ксандра натопи пръст в напитката и го облиза.

— Разбираш ли, ходим често в салона за бакара в „MGM“ — каза тя. — Баща ти обича да си води статистика на игрите, които е играл.

— Може ли някой път да дойда и аз?

— Не. Е, да… предполагам, че би могъл — каза тя с такъв тон, като че ли бях помолил да отида с тях на почивка в някоя политически нестабилна ислямска държава. — Само че, нали знаеш, в казината не са много склонни да приемат деца. Всъщност не е позволено да влезеш вътре и да ни гледаш как играем.

„Какво от това“, казах си. Да стоя и да зяпам как татко и Ксандра играят хазартни игри — това така или иначе не беше моята представа за забавление. На глас казах:

— Но аз съм чувал, че там има тигри, пиратски кораби и такива неща.

— А, да, предполагам. — Тя се пресягаше, за да свали една чаша от лавицата, оголвайки правоъгълника с изписани със синьо мастило китайски йероглифи между тениската и ниската талия на джинсите. — Опитаха се преди няколко години да включат и това в цената за входа, като семеен билет, но номерът им не мина.