Дона Тарт
Щиглецът (32)

XIII.

През следващите няколко дни не отидох при Хоуби — от лоялност към Анди, макар че много ми се искаше поради напрегнатата атмосфера, която цареше навсякъде в дома. Анди беше прав: оказа се невъзможно да се разбере какво е направил Плат, тъй като господин и госпожа Барбър се държаха така, като че ли абсолютно всичко си беше наред (макар да бе ясно, че не е така), а самият Плат не казваше и дума, само седеше нацупен на масата, с паднали на лицето му кичури коса.

— Можеш да ми вярваш — казваше Анди, по-добре е, когато ти си тук. Поне говорят и се стараят малко повече да се държат нормално.

— Какво е направил според теб?

— Честна дума, не знам. И не искам да знам.

— Искаш, разбира се.

— Е, да — отстъпи Анди. — Но наистина нямам и най-бегла представа.

— Как мислиш, да не би да е излъгал за нещо? Или е откраднал? Или е дъвкал дъвка в училищния параклис?

Анди сви рамене.

— Последния път имаше неприятности, защото беше ударил някого със стик за лакрос в лицето. Но тогава не беше така — и после, съвсем изненадващо, добави: — Мама обича най-много Плат.

— Така ли мислиш? — попитах уклончиво, макар да знаех отлично, че това е истината.

— Татко обича най-много Китси. А мама обича най-много Плат.

— Но тя обича много и Тоди — казах, преди да осъзная как звучат думите ми.

Анди направи гримаса.

— Бих решил, че са ме подменили при раждането — каза той. — Ако не приличах толкова много на мама.