Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Goldfinch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 17гласа)

Информация

Сканиране
mladenova_1978(2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis(2015)

Издание:

Автор: Дона Тарт

Заглавие: Щиглецът

Преводач: Боряна Джанабетска

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: „Еднорог“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: Юлия Костова

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-152-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/242

История

  1. —Добавяне

IX.

Мисълта за нейното заминаване ми беше ненавистна. Не исках да мисля за това. В деня, когато тя заминаваше, се събудих дълбоко угнетен. Взирайки се в синьо-черното небе, надвиснало заплашително над Парк авеню, мътно небе, като извадено от картина с изображение на Голгота, си я представях как гледа същото небе през прозореца на самолета; и — докато двамата с Анди вървяхме към автобусната спирка, сведените очи и мрачното настроение на хората по улицата сякаш отразяваха и увеличаваха тъгата ми заради нейното заминаване.

— Е, Тексас е скучен, няма спор — каза Анди между две кихавици; очите му бяха зачервени и сълзяха от полена, така че сега той приличаше дори повече от обикновено на лабораторна бяла мишка.

— Бил ли си там?

— Да — в Далас. Чичо Хари и леля Тес живяха там известно време. Няма какво да се прави, освен да ходиш на кино, и не може да отидеш никъде пеш, все някой трябва да те закара. Освен това имат гърмящи змии, а също и смъртно наказание, струва ми се, което според мен е примитивно и неетично в деветдесет и девет процента от случаите. Но за нея там вероятно ще е по-добре.

— Защо?

— Предимно заради климата — каза Анди, бършейки носа си с една от гладените памучни носни кърпички, които вземаше всяка сутрин от купчината в чекмеджето на скрина си. — Болните се възстановяват по-бързо на топъл климат. Затова дядо ми Ван дер Плейн се пренесе да живее в Палм Бийч.

Мълчах. Знаех, че Анди е верен приятел; доверявах му се, ценях мнението му, и все пак разговорът с него понякога ме караше да изпитвам чувството, че разговарям с някоя от онези компютърни програми, които симулират човешки реакции.

— Ако ще е в Далас, задължително трябва да отиде в природонаучния музей. Макар че може би ще й се види малък и донякъде старомоден. Имат IMAX, но не е дори 3D. Освен това искат да си купуваш допълнителен билет за вход в планетариума, което е смешно, като се има предвид колко по-невзрачен е от „Хейдън“.

— Аха.

Понякога се питах какво бе необходимо, за да бъде изтръгнат Анди от неговата кула на откачен математик — може би цунами? Нашествие на десептикони[1]? Годзила да зашляпа по Пето авеню? Той беше планета, лишена от атмосфера.

Бележки

[1] Злодеите от филма „Трансформърс“ и свързаните с него комикси. — Б.пр.