Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Goldfinch, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боряна Джанабетска, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978(2015)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- ventcis(2015)
Издание:
Автор: Дона Тарт
Заглавие: Щиглецът
Преводач: Боряна Джанабетска
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: първо
Издател: „Еднорог“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: Американска
Редактор: Юлия Костова
Художник: Христо Хаджитанев
ISBN: 978-954-365-152-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/242
История
- —Добавяне
IX.
Мисълта за нейното заминаване ми беше ненавистна. Не исках да мисля за това. В деня, когато тя заминаваше, се събудих дълбоко угнетен. Взирайки се в синьо-черното небе, надвиснало заплашително над Парк авеню, мътно небе, като извадено от картина с изображение на Голгота, си я представях как гледа същото небе през прозореца на самолета; и — докато двамата с Анди вървяхме към автобусната спирка, сведените очи и мрачното настроение на хората по улицата сякаш отразяваха и увеличаваха тъгата ми заради нейното заминаване.
— Е, Тексас е скучен, няма спор — каза Анди между две кихавици; очите му бяха зачервени и сълзяха от полена, така че сега той приличаше дори повече от обикновено на лабораторна бяла мишка.
— Бил ли си там?
— Да — в Далас. Чичо Хари и леля Тес живяха там известно време. Няма какво да се прави, освен да ходиш на кино, и не може да отидеш никъде пеш, все някой трябва да те закара. Освен това имат гърмящи змии, а също и смъртно наказание, струва ми се, което според мен е примитивно и неетично в деветдесет и девет процента от случаите. Но за нея там вероятно ще е по-добре.
— Защо?
— Предимно заради климата — каза Анди, бършейки носа си с една от гладените памучни носни кърпички, които вземаше всяка сутрин от купчината в чекмеджето на скрина си. — Болните се възстановяват по-бързо на топъл климат. Затова дядо ми Ван дер Плейн се пренесе да живее в Палм Бийч.
Мълчах. Знаех, че Анди е верен приятел; доверявах му се, ценях мнението му, и все пак разговорът с него понякога ме караше да изпитвам чувството, че разговарям с някоя от онези компютърни програми, които симулират човешки реакции.
— Ако ще е в Далас, задължително трябва да отиде в природонаучния музей. Макар че може би ще й се види малък и донякъде старомоден. Имат IMAX, но не е дори 3D. Освен това искат да си купуваш допълнителен билет за вход в планетариума, което е смешно, като се има предвид колко по-невзрачен е от „Хейдън“.
— Аха.
Понякога се питах какво бе необходимо, за да бъде изтръгнат Анди от неговата кула на откачен математик — може би цунами? Нашествие на десептикони[1]? Годзила да зашляпа по Пето авеню? Той беше планета, лишена от атмосфера.