Дона Тарт
Щиглецът (157)

XXXII.

— Слава богу, че се махна — каза тихо госпожа Барбър, когато двамата се упътиха към масата с напитките. — Това дърдорене на незначителни теми ме уморява ужасно.

— И мен. — Чувствах как по тялото ми се стича пот. Как беше разбрал? Всички мебели, които спомена, бяха транспортирани от една и съща фирма. И все пак — отчаяно се нуждаех от едно питие — как би могъл да разбере?

Осъзнах, че госпожа Барбър току-що бе казала нещо.

— Извинявай?

— Казвам, не е ли удивително? Стъписана съм от тази огромна тълпа. — Тя беше облечена много семпло — черна рокля, черни обувки с високи токове и великолепната брошка с форма на снежинка, но черното не подхождаше на госпожа Барбър и й придаваше вид на отрекла се от обществото поради болест и траур. — Налага ли се да обикалям сред гостите? Вероятно се налага. О, господи, ето го и съпруга на Ан, какъв досадник! Много ужасно ли ще прозвучи, ако кажа, че ми се иска да си бях останала у дома?

— Кой беше този човек, с когото разговаряхме току-що? — попитах я аз.

— Хависток? — тя прокара ръка по челото си. — Радвам се, че толкова настоятелно коментира името си, иначе щях да се затрудня, когато ви запознавах.

— Бих предположил, че ти е близък приятел.

Госпожа Барбър примигна, видимо объркана, с което ме накара да се почувствам виновен за тона, който бях възприел спрямо нея.

— Е — каза тя решително, — познавам го доста добре. По-скоро той се държи като мой близък познат. Държи се така с всички.

— Откъде се познавате?

— О… Хависток работи на доброволни начала за Нюйоркското историческо дружество. Познава всички, знае всичко. Въпреки че, между нас да си остане, според мен той изобщо не е потомък на Уошингтън Ървинг.

— Нима?

— Е… общо взето, е забавен. С което искам да кажа, че познава абсолютно всички… претендира да има роднинска връзка и със семейство Астор, освен с Уошингтън Ървинг, и кой би могъл да докаже, че не е така? Някои от нас намират за любопитен факта, че повечето фамилии, с които претендира да е свързан, нямат други живи потомци. Като изключим това, Хависток е очарователен, или по-скоро може да бъде. Много, много е мил с този негов обичай да посещава стари дами — е, нали го чу току-що. И е истинска съкровищница на информация за историята на Ню Йорк — дати, имена, генеалогия. Преди ти да дойдеш, той ме заливаше със сведения из историята на всяка сграда нагоре и надолу по улицата — всички едновремешни скандали — през седемдесетте години на деветнайсети век в съседната сграда е имало убийство във висшето общество — знае абсолютно всичко. За сметка на това го чух как на един обяд преди няколко месеца забавляваше сътрапезниците си с някаква абсолютно долнопробна история за Фред Астер, която според мен няма как да отговаря на истината. Фред Астер! Да ругае като каруцар, изпаднал в гневен пристъп! Е, не виждам защо да не ти кажа, че не повярвах на това — никой не повярва. Бабата на Чанс е познавала Фред Астер, когато е работила в Холивуд и казваше, че бил просто най-очарователният мъж на земята. Никога не съм чувала и думица, която да опровергае това твърдение. Някои от онези едновремешни звезди са били наистина ужасни, разбира се, но и тези истории отдавна са известни. О — каза тя отчаяно, без всякакъв преход, — колко уморена и гладна се чувствам!

— Ето… — обзет от съжаление към нея, я поведох към един празен стол, — седни. Искаш ли да ти донеса нещо за ядене?

— Не, моля те. Предпочитам да останеш при мен. Въпреки че вероятно нямам право да те задържам — каза тя неубедително. — Нали си почетен гост.

— Вярвай ми, ще отнеме само минута — плъзнах поглед из помещението. Навсякъде разнасяха подноси с ордьоври, а в съседната зала имаше и маса с храна, но на мен ми беше спешно необходимо да говоря с Хоуби. — Ще се върна колкото може по-бързо.

За щастие Хоуби беше толкова висок — практически по-висок от всички останали гости — че го забелязах без затруднение, като вдъхващ увереност маяк сред тълпата.

— Хей — каза някой и ме задържа за ръката, когато минавах покрай него. Беше Плат, в зелено кадифено сако, което лъхаше на нафталин, изпомачкан, видимо тревожен и почти пиян. — Всичко наред ли е между вас двамата?

— Какво?

— Вие с Китс изгладихте ли противоречията?

Не знаех как точно да му отговоря. След няколко мига мълчание той прибра един кичур от сивеещата си руса коса зад ухото. Лицето му беше зачервено, подпухнало, преждевременно застаряло, и аз си казах не за първи път, че Плат не бе успял да намери свобода в отказа си да порасне, как, отлагайки прекалено дълго момента на съзряването, беше успял да унищожи и последните отблясъци от своите потомствени привилегии; и че отсега нататък на подобни събирания винаги ще го виждат да се навърта в периферията на тълпата с чаша джин с лимон в ръка, а ето че брат му Тоди — още незавършил колеж — стоеше и разговаряше с група гости, сред които беше и президентът на един от колежите от „Айви Лийг“, един финансист милиардер, и издателят на едно прочуто списание.

Плат не откъсваше поглед от мен.

— Слушай — каза той, — знам, че не е моя работа, но ти и Китс…

Свих рамене.

— Том не я обича — поде Плат импулсивно. — Твоята поява беше най-хубавото нещо, което се е случвало на Китси и тя го знае. Искам да кажа, като си помислиш как се отнася той с нея! Тя беше с него през онзи уикенд, когато загина Анди, знаеш ли? Това беше изключително важната причина, поради която изпрати Анди да се грижи за татко, въпреки че Анди беше безнадежден с татко, затова не отиде тя самата. Том, Том, Том. Всичко за Том. И да, явно, когато е с нея, той е на вълна „вечна любов“, „моя единствена любов“, поне тя така казва, но вярвай ми, зад гърба й нещата стават много различни. Защото — той замълча с ядосано изражение — от начина, по който я разиграваше… постоянно й измъкваше пари, ходеше с други момичета и я лъжеше — направо ми призляваше, а на мама и татко също. Защото за него тя е най-вече източник на пари. Така я възприема той. Но… не ме питай защо, тя беше луда по него. Напълно отвъртяла.

— И продължава да бъде, доколкото мога да преценя.

Плат направи гримаса.

— О, стига де. Нали се омъжва за теб.

— Кейбъл като че ли не е от мъжете, които се женят лесно.

— Е — той отпи голяма глътка от питието си, — за която и да се ожени Том, искрено я съжалявам. Китс може да е импулсивна, но не е глупава.

— Не.

Китси далеч не беше глупава. Не само че си бе уредила такъв брак, който най-много би зарадвал майка й, но и спеше с човека, когото наистина обичаше.

— От това никога не би излязло нищо. Както казваше мама, „чисто заслепление“, „нестабилна връзка“.

— Тя ми каза, че го обича.

— Е, момичетата винаги се влюбват в гадове — каза Плат, без дори да се опита да оспори думите ми. — Не си ли забелязал?

„Не“, казах си мрачно, „не е вярно“. Ако беше вярно, защо Пипа не обичаше мен?

— Виж какво, приятелю, явно имаш нужда от нещо за пийване. Всъщност… — той допи чашата си на един дъх, — аз самият бих пил още едно.

— Виж какво, налага се да поговоря с един човек. Освен това майка ти — обърнах се и посочих към мястото, на което я бях оставил — също има нужда от питие, и от нещо за хапване.

— Мама — каза Плат с такъв тон, сякаш му бях припомнил, че е оставил чайника да ври на печката, и се отдалечи със забързана крачка.