Дона Тарт
Щиглецът (120)

XII.

Представата, че ще трябва да преговарям с Лушъс Рийв без опората на дрогата беше достатъчна, за да ме накара да се упътя отново към хранилището. Що се отнася до Барбърови — и предстоящият разговор с Плат не ме изпълваше с приятно нетърпение, но за мое облекчение, когато се обадих, отговори Китси.

— Организираме вечеря в твоя чест — каза тя незабавно.

— Моля?

— Не ти ли казахме? О… може би е трябвало да ти се обадя! Така или иначе, на мама й беше толкова приятно да те види! Иска да знае кога ще дойдеш пак.

— Ами…

— Трябва ли ти специална покана?

— Е, може би нещо подобно.

— Гласът ти е странен.

— Извинявай, ъъъ… бях болен от грип.

— Наистина ли? О, божичко! А ние всички сме съвсем здрави, не ми се вярва да си се заразил от нас… моля? — обърна се тя към някой, който каза нещо неясно на фона. — Сега… Плат се опитва да ми измъкне слушалката. Ще се чуем скоро.

— Здрасти, брат — каза Плат, когато взе слушалката.

— Здрасти — отвърнах, потривайки слепоочието си, като се опитвах да не се замислям над това колко е странно той да ме нарича „брат“.

— Аз… — разнесоха се стъпки, някъде се затвори врата. — Смятам да карам направо.

— Да?

— Става дума за едни мебели — каза той с дружелюбен тон. — Дали не би могъл да продадеш някои от тях?

— Разбира се. — Седнах. — Кои има предвид майка ти?

— Ами… — поде Плат, — работата е там, че всъщност никак не ми се иска да безпокоим мама с тази история, ако е възможно. Не съм убеден, че може да понесе такива разговори, ако разбираш какво искам да кажа.

— Така ли?

— Е, искам да кажа, тя има толкова много неща… такива, които си стоят в Мейн и други на склад, които надали ще погледне отново, разбираш ли? И не само мебели. Сребро, цяла колекция монети… разни керамични съдове, за които се предполага, че са нещо изключително, но честно казано, са абсолютно лайно. Не го казвам в преносен смисъл. Имам предвид, че наистина приличат на кравешки лайна.

— Предполагам, че трябва да задам въпроса защо искаш да продадеш тези неща.

— Е, не сме принудени да ги продаваме — каза той припряно. — Но работата е там, че тя страшно се инати за някои от тези стари дивотии.

Потърках едното си око.

— Плат…

— Така де, те просто си стоят — целият боклук. А част от тях ми принадлежи, монетите, някои пистолети и пушки, и разни други работи, защо баба ни ми ги завеща. Искам да кажа — допълни той отривисто, — смятам да говоря с теб напълно откровено. Досега работех с един друг тип, но честно казано, предпочитам да работя с теб. Познаваш ни, познаваш мама, и знам, че ще ми дадеш добра цена.

— Така — отвърнах неуверено. Последва безкрайна, изпълнена с очакване пауза — като че ли четяхме реплики от предварително подготвен сценарий и той уверено чакаше да произнеса предвидения отговор, а аз се чудех как да се отърва от него, когато погледът ми падна върху името на Лушъс Рийв и телефонния номер, изписан с изразителния, уверен почерк на Хоуби.

— Ами, хм, доста е сложно — отвърнах. — Искам да кажа, ще се наложи да видя лично нещата, преди да мога да кажа каквото и да било. Да, да — той се опитваше да ми говори нещо за снимки, — но снимките не са достатъчни. Освен това аз не търгувам с монети, нито пък с такава керамика, каквато ми описваш. Особено що се отнася до монетите, наистина трябва да се обърнеш към търговец, който се занимава само с това, а междувременно — продължих — той все още се опитваше да ме надговори, — ако въпросът е там, че ти трябват няколко хиляди долара, мисля, че мога да ти помогна.

Това го накара да млъкне.

— Да?

Мушнах пръст под очилата си, за да ги повдигна по-нагоре по носа.

— Ето какво… опитвам се да докажа произхода на един скрин — същински кошмар е, купувачът не ме оставя на мира, предложих му да го откупя обратно, но той явно е решил да предизвика скандал. Не знам по каква причина. Така или иначе, мисля си, че за мен ще бъде много полезно да мога да представя документ, доказващ, че съм купил скрина от друг колекционер.

— Е, мама те има за нещо изключително — отвърна той кисело. — Със сигурност ще направи всичко, което поискаш от нея.

— Само че работата е такава… — Хоуби беше долу и работеше с фрезата, но аз все пак заговорих по-тихо, — разбира се, ясно ти е, че разговорът е изцяло поверителен?

— Разбира се.

— Всъщност аз изобщо не виждам причина да намесваме майка ти. Мога да изготвя документ за продажба със задна дата. Но ако въпросният тип реши да задава въпроси, а е възможно да стане така, бих искал да мога да му кажа да се обърне към теб — да му дам телефонния ти номер, най-голям син, майката наскоро овдовяла, дрън-дрън и така нататък…

— Кой е този човек?

— Казва се Лушъс Рийв. Да си чувал нещо за него?

— Не.

— Е… все пак искам да те предупредя, че не е напълно изключено да познава майка ти, или поне да я е виждал някъде.

— Това не би трябвало да е проблем. Напоследък мама не се вижда почти с никого — той помълча, чух го как пали цигара. — И така, да предположим, че този тип се обади.

Описах скрина.

— С радост ще ти пратя снимка. Характерната отлика е фигурата на феникс, издялана най-отгоре. Ако се обади, не е необходимо да му казваш нищо друго, освен че този скрин е бил в къщата ви в Мейн, преди майка ти да го продаде преди няколко години. Ще се окаже, че го е купила от някакъв търговец, който междувременно е закрил бизнеса си, нали разбираш, някакъв старец, починал преди известно време, не помниш името, да му се не види, ще трябва да попиташ. Макар че, ако той продължава да настоява — учудващо бе да науча как няколко петна от чай и няколко минути в запалената фурна, на ниска температура, могат да състарят допълнително кочана стари квитанции от шейсетте години, купени от един битпазар, — няма да има проблем да те снабдя с документ и за тази покупка.

— Ясно.

— Добре. Така или иначе — опипвах наоколо, търсейки цигара, но цигара нямаше, — ако се погрижиш за нещата по твоя линия, нали разбираш, ако се ангажираш да кажеш онова, което ми е необходимо, когато този тип се обади — ще ти дам десет процента от цената на скрина.

— Което е…?

— Седем хиляди долара.

Плат се разсмя — смехът му прозвуча странно щастливо и безгрижно.

— Татко винаги казваше, че всички вие, търговците на антики, сте мошеници.