Ю Несбьо
Леопардът (77)

Седемдесет и седма глава
Отпечатъци

В десет и десет преди обяд хеликоптерът се приземи върху възвишението на запад от Халингскарве. В единайсет локализираха хижата, толкова добре скрита, че дори да знаеха приблизителното й местоположение, не биха я открили без помощта на Йенс Рат. Каменната къща бе кацнала върху източния склон на планината, на завет и на височина, което я предпазваше от падащи лавини. С помощта на мазилка строителите бяха слепили по-дребни камъни, донесени от околността, към два големи скални отломъка, образуващи едната странична и задната стена. Липсваха ярко изразени прави ъгли. Прозорците напомняха бойници, вкопани дълбоко в стената. Слънцето дори не се отразяваше в тях.

— На това му викам аз хижа — отбеляза Бьорн Холм, свали си ските и мигом потъна в снега до колене.

Хари обясни на Йенс, че повече не се нуждаят от услугите му; помоли го да се върне в хеликоптера и да изчака там заедно с пилота.

— Някой съвсем скоро е изринал снега пред вратата — забеляза Хари.

Без да се противи, обикновеният катинар на вратата отстъпи почти веднага пред козия крак в ръката на Бьорн.

Двамата мъже си свалиха плетените ръкавици и надянаха латексови, а после нахлузиха сини найлонови калцуни върху ботушите си. Чак след като се екипираха така, влязоха.

— Ау — подвикна тихо Бьорн.

Цялата хижа се свеждаше до една-единствена стая с размери пет на три метра. С прозорците, подобни на илюминатори, и с компактните, заемащи малко място мебели напомняше стара капитанска каюта. Подът, стените и таванът бяха облицовани с груби, необработени дъски, боядисани с няколко пласта бяла боя, за да отразяват оскъдната светлина, която влизаше в хижата. Семпъл кухненски плот с мивка и долап под нея заемаше цялата дясна къса стена. Насред помещението се мъдреше самотен стол с петна от боя. Пред единия прозорец стоеше захабено писалище, изпъстрено с издълбани в дървото инициали и стихотворения. До лявата, по-дълга стена, където се виждаше оголен задният скален къс, имаше черна печка. Явно с цел отоплението на помещението да протича по-ефективно, кюнецът на печката правеше завой вдясно, а после продължаваше нагоре. Кошницата за дърва беше пълна с брезови клонки и вестници за разпалка. По стените висяха карти на района и една на Африка.

Бьорн надзърна през прозореца над писалището.

— На това му викам аз гледка. Оттук се вижда половин Норвегия!

— Да не се бавим повече — подкани го Хари. — Пилотът ни даде два часа. Откъм брега се задавала облачна система.

 

 

Както обикновено, Микаел Белман стана в шест и се разбуди със сутрешна тренировка на бягащата пътека в мазето. Пак сънува Кая — този път седнала отзад на мотоциклет, обгърнала с ръце мъж, от който Белман видя единствено каска и забрало. Тя се усмихва щастливо с острите си зъби и му махва, преди мотоциклетът да отпраши. Впрочем този мотоциклет не е ли неговият? От неговото мазе ли са го откраднали? Белман не вижда регистрационния номер, защото дългата й коса се ветрее пред задната табела на возилото.

След тренировката Белман си взе душ и се качи да закуси. Както обикновено, Ула бе оставила сутрешния вестник до чинията му. Микаел го вдигна с треперещи ръце и лошо предчувствие. Явно поради липса на снимки на Сигюр Алтман, наречен Кавалера, бяха публикували снимка на ленсман Скай, застанал пред службата си с кръстосани ръце и зелена шапка с дълга козирка — същински ловец на мечки. Заглавието гласеше „Кавалера арестуван?“. Изданието отпечатваше и снимка на разбитата моторна шейна с пояснението „Откриха още един труп в Юстаусе“.

Погледът на Белман трескаво се спусна надолу по колонките в търсене на думата „КРИПОС“ или — което би било още по-лошо — на собственото си име. На първата страница не намери нищо. Добре.

Разтвори вестника да прегледа остатъка от статията. И там прочете името си, придружено и със снимков материал:

Оглавяващият разследването на КРИПОС, Микаел Белман, беше изключително лаконичен. Отказа да прави изявления, преди органите на реда да са разпитали Кавалера. Не пожела да коментира и факта, че именно ленсманската служба в Ютре Енебак е заловила заподозрения:

— Най-общо мога да кажа, че полицейската работа е екипна — като щафетата. За нас, от КРИПОС, не е толкова съществено кой преминава по най-живописното и любимото на публиката трасе.

Последното не биваше да го казва. Журналистите и читателите неминуемо ще усетят фалша, защото изявлението му отдалеч смърдеше на поражение.

И въпреки всичко Белман не възприемаше положението си като безизходно. Защото ако Юхан Крун не го бе излъгал в телефонния разговор вчера, пред Белман се откриваше златна възможност да поправи грешката си. Нещо повече: да обърне нещата в своя полза и да пробяга триумфално най-живописното трасе. Белман, разбира се, очакваше Крун да поиска висока цена, ала не се тревожеше, защото не той, Микаел, а ловецът на мечки, Хари Хуле, и Отделът за борба с насилието ще трябва да я платят.

 

 

Служител от затвора отвори вратата към стаята за посещения и направи знак на Микаел Белман и Юхан Крун да влязат пред него. С обосновката, че разговорът няма характер на официален разпит, Крун настоя да го проведат на неутрален терен. Понеже беше изключено Кавалера да напусне територията на окръжния затвор, Крун и Белман се споразумяха да използват една от стаите, предназначени за срещи между затворниците и техните близки. Вътре нямаше нито камери, нито микрофони, нито дори прозорци. Личеше все пак, че някой е направил плах опит да внесе известен уют с плетена покривка върху масата и бродирано пано на стената. В тази стая затворниците обикновено се срещаха с приятелките и съпругите си и пружините на дивана, целия в петна от сперма, бяха толкова износени, че Белман видя как Крун буквално потъна, когато седна.

Сигюр Алтман вече се бе настанил на стол до масата. Белман предпочете да седне на другия стол, за да се намира на еднаква височина с Алтман. Мършавото лице, хлътналите в черепа очи, издадената напред долна челюст и изпъкналите зъби на арестанта събудиха у Белман асоциации с измъчени евреи от Аушвиц и филма „Пришълецът“.

— Разговорът ни няма официален характер — напомни Белман. — Затова съм длъжен да предупредя, че не се допуска водене на бележки, както и цитиране на казаното на друго място и при други обстоятелства.

— Същевременно вие сте длъжни като страна на обвинението да се придържате към стандартните условия, при които се прави признание — отвърна Крун.

— Имате думата ми.

— За което най-покорно благодаря, но какво друго ще ни предложите освен нея?

— Друго ли? — По лицето на Белман се изписа снизходителна усмивка. — Какво искате да направя? Да подпиша писмено споразумение ли?

„Проклет наглец!“ — изруга наум Белман.

— Ако обичате — Крун плъзна към него лист хартия.

Белман прегледа набързо съдържанието му.

— Този документ няма да бъде показван никъде освен при крайна необходимост — увери го Крун. — След като изпълните вашите задължения по уговорката ни, документът ще ви бъде върнат. А това… — той му подаде химикалка — … е „С. Т. Дюпон“ — най-добрата писалка на пазара.

Белман я взе и я сложи върху масата пред себе си:

— Ако историята си я бива, може и да подпиша.

 

 

— Ако на това място е извършено престъпление, престъпникът е разчистил дяволски добре — Бьорн Холм сложи ръце на кръста си и огледа помещението.

С Хари преровиха всички чекмеджета и шкафове в търсене на следи от кръв и пръстови отпечатъци. Бьорн бе разположил лаптопа си върху писалището, а към него бе включил скенер за отпечатъци с големината на кибритена кутийка — някои летища вече използват такива устройства за идентификация на пътниците. Досега обаче всички пръстови отпечатъци, открити в хижата, принадлежаха на един човек: на Тони Лайке.

— Продължавай — окуражи го Хари. Коленичил под мивката, той развиваше тръбите. — Тук някъде трябва да е.

— Кое?

— Не знам. Нещо.

— Ако ще продължаваме, трябва да се постоплим.

— Запали печката.

Бьорн Холм приклекна до печката, отвори вратичката и започна да къса и да мачка на топка страници от вестниците в кошницата.

— Ти какво предложи на Скай, за да се включи в играта ти? Лошо му се пише, ако истината излезе наяве.

— Напротив. Скай не рискува нищо. Изявленията му пред пресата напълно отговарят на истината. Друг е въпросът, че журналистите си направиха погрешни заключения. Полицейският правилник не налага забрана на ленсманската служба да извършва арести. Не се наложи да му предлагам каквото и да било в замяна. Скай ми призна, че Белман му е по-неприятен от мен. Оказа се достатъчно убедителна причина да ми помогне.

— И няма други подбуди?

— Е, разказа ми за дъщеря си, Мия. Животът й не се стекъл по най-благоприятния начин. В такива случаи всички родители търсят конкретна причина, която да обясни нещастието на детето им. Според Скай нощта пред читалището, когато Тони отрязал езика на Уле, белязала Мия за цял живот. Злонамерени хора пуснали слухове, че Мия и Уле са били гаджета и когато Уле я спипал с Тони в гората, двамата били увлечени в нещо повече от невинни целувки. В очите на Скай главната вина за проблемите на Мия носят Уле и Тони.

— Накъдето и да се обърнеш — все жертви — поклати глава Бьорн.

Хари се приближи до Бьорн и протегна ръка. В шепата си държеше парченца от нещо като метална нишка, изрязана от мрежа.

— Намерих го под сифона. На какво ти прилича?

Бьорн пое парчетата и ги огледа внимателно.

— Какво е това? — извика неочаквано Хари.

— Кое?

— Вестникът! Снимката е от пресконференцията за Иска Пелър!

Бьорн Холм погледна страницата от вестника. Вече бе използвал горната част за разпалка.

— Да му се не види! Прав си.

— Може да са останали отпечатъци върху първ…

Хари погледна в печката. Вътре нужната му страницата вече гореше.

— Съжалявам — сви рамене Бьорн. — Но ще проверя другите страници.

— Добре. Питам се как са се озовали тук толкова дърва.

— Защо?

— В радиус от три километра наоколо няма нито едно дърво. Някъде трябва да е складирал цяла купчина. Ти провери вестника, а аз ще се поразходя.

 

 

Микаел Белман гледаше изпитателно Сигюр Алтман. Не му допадаше студеният поглед на арестанта, кокалестото му тяло, прекалено издадените напред зъби, отсечените движения и неизбежното фъфлене. Ала макар да не харесваше Сигюр Алтман, Белман гледаше на него като на спасител и благодетел. Защото всяка дума от устата на Алтман представляваше крачка към победата.

— Навярно докладът на Хари Хуле ви е запознал с предполагаемия ход на събитията — подхвана Алтман.

— Говорите за доклада на ленсман Скай — поправи го Белман. — И за неговата версия за случилото се.

— Както предпочитате — усмихна се Алтман. — Хари ми представи история, удивително близка до реалността. За жалост обаче той посочи едно-единствено доказателство, годно да издържи в съда: отпечатъците ми в дома на Тони Лайке. Но какво пречи например да съм го посетил, за да си побъбрим за доброто старо време?

— Да не разчитате, че съдебните заседатели ще повярват на това обяснение? — попита Белман.

— Смятам се за човек с благонадеждно излъчване. Но… — устните на Алтман се разтеглиха и оголиха венците му — … след днешната ни среща изобщо няма да заставам пред никакви заседатели, нали?

 

 

Под планински заслон Хари намери купчина дърва, покрита със зелен брезент. Забеляза дръвник със забита в него брадва, а до нея — нож. Огледа се и разрови снега с крак. Не се виждаше нищо интересно. Кракът му обаче улучи нещо: празна бяла ролка. Хари се наведе и я вдигна. Върху ролката пишеше „десетметров медицински бинт“ Какво търсеше той тук?

Наклони глава и известно време разглежда дръвника. Дървото бе потъмняло от проникнала в него течност. Погледът му се премести върху ножа с гладка жълта дръжка. Какво търси нож върху дръвник? За присъствието му вероятно можеха да се измислят много обяснения и все пак.

Опря лявата си длан о дръвника така, че остатъкът от отрязания му среден пръст да се намира върху дървената повърхност, а другите четири притисна надолу към страницата на дръвника.

Внимателно отвори ножа с два пръста. Острието режеше като бръснач. По него имаше следи от веществото, което хората с професията на Хари винаги търсят на местопрестъпление. Хари се изправи и хукна през дълбокия сняг като елен.

Влетя в хижата. Бьорн вдигна глава от компютъра.

— Още отпечатъци от Тони Лайке — обобщи той резултата от изследванията си с въздишка.

— Върху острието на този нож има кръв — задъхано съобщи Хари. — Провери за отпечатъци.

Бьорн пое внимателно ножа, посипа черен прах върху гладкото жълто дърво и предпазливо духна.

— Тук има само един комплект отпечатъци, но затова пък са отлични. Може да открия и епителни клетки.

— Супер!

— Ще ми обясниш ли?

— Който е оставил тези отпечатъци, е отрязал пръста на Тони Лайке.

— Нима? И кое те…

— Върху дръвника има кръв, а открих и ролка от бинт за превръзка на раната. Този нож ми изглежда познат. Виждал съм го… на размазана снимка. Забит в шията на Аделе Ветлесен.

Бьорн Холм подсвирна тихо, притисна специално фолио към дръжката на ножа, та прахът да се полепи по него, и сложи фолиото върху скенера.

— Сигюр Алтман, може да си наел добър адвокат, за да измисли обяснения за отпечатъците ти върху бюрото на Лайке, ала искам да чуя какво ще обясниш за отпечатъците ти върху този нож — заканително прошепна Хари.

Бьорн натисна „търси“ и двамата приковаха очи в синята линия, която малко по малко запълваше белия правоъгълник.

Готово…

Намерено 1 съвпадение.

Бьорн Холм избра „покажи“.

Хари остана втрещен от резултата.

— Все още ли смяташ, че притежателят на тези отпечатъци е отрязал пръста на Тони? — попита Бьорн Холм.