Ю Несбьо
Леопардът (34)

Трийсет и четвърта глава
Средноголяма любов

— Следователно Юлиана Верни е открита мъртва в Лайпциг три дни след като се е прибрала от Кигали — пресметна Кая. — Заминала е за столицата на Руанда под името Аделе Ветлесен, регистрирала се е в хотела пак с фалшива самоличност и е изпратила картичка, написана от истинската Аделе Ветлесен вероятно под чужда диктовка.

— Точно така — потвърди Хари, който приготвяше нова доза кафе.

— И подозирате, че Верни е имала съучастник, който я е убил, за да заличи следите? — попита Хаген.

— Да.

— Значи трябва само да открием какво ги е свързвало. Едва ли ще отнеме много време. Ако наистина са извършвали заедно престъпления, двамата сигурно са контактували често.

— Според мен няма да е никак лесно — възрази Хари.

— Защо?

— Защото Юлиана Верни има криминално досие — Хари затръшна капака на машината и натисна копчето. — Наркотици, проституция, скитничество. Накратко, хора като нея веднага се съгласяват да извършат какво ли не срещу достатъчно пари. Всички обстоятелства сочат, че човекът, който стои зад всичко това, се е постарал да не остави следи. Действал е много предпазливо. Катрине откри например, че Верни е пътувала от Лайпциг за Осло и оттам — за Кигали с фалшив паспорт. Въпреки това разпечатката от мобилния й телефон не показва нито входящи, нито изходящи разговори с норвежки номер. Този човек не е вчерашен.

— За малко… — въздъхна Хаген.

Хари седна върху бюрото.

— Възникна и друг проблем, шефе. Гостите в „Ховасхюта“ през онази нощ.

— Какво за тях?

— Не е изключено скъсаният лист с имената да се превърне в списък на жертвите на убиеца. Трябва да ги предупредим.

— Как? Не знаем кои са.

— Ще пуснем информация по медиите, независимо че така убиецът ще разбере по каква следа работим.

— Списък на жертвите… — Хаген поклати глава. — Чак сега ли се сети?

— Знам, знам, шефе — Хари го погледна в очите. — Ако още след като се натъкнахме на липсващия лист в „Ховасхюта“, бях разпространил предупреждение по медиите, сега Елиас Скут можеше да е жив.

В стаята настъпи мълчание.

— Не можем да искаме съдействие от медиите — отсече Хаген.

— Защо?

— Ще отправим призив към хората, нощували в хижата през онази нощ, да се свържат с нас и така ще разберем какво се е случило — настоя и Кая.

— Невъзможно — Хаген стана. — Работим по случай с изчезнало лице и се натъкваме на връзка със случай, възложен на КРИПОС. Длъжни сме незабавно да ги уведомим за откритията си и да оставим нещата в техни ръце. Ще се обадя на Белман.

— Почакай! — спря го Хари. — И ще му позволиш да се накичи с всички лаври?

— Не бъди толкова сигурен, че ще има слава за поделяне — напомни Хаген и тръгна към вратата. — Започвайте да се изнасяте оттук.

— Не е ли прекалено прибързано? — попита Кая.

Двамата мъже я погледнаха въпросително.

— Все пак още не сме намерили изчезналата жена. Не е ли редно да я открием, преди да разчистим офиса?

— И как предлагаш да я открием? — поинтересува се Хаген.

— Ще започнем издирвателна акция, както предложи Хари преди малко.

— Дори не знаете къде да търсите.

— Напротив, Хари знае.

Старши инспекторът, с каната в ръка, тъкмо наливаше в чашата си мръснокафявата течност.

— Знаеш ли наистина? — усъмни се Хаген.

— Да, разбира се.

— И къде ще я търсим?

— Ще възникнат неприятности.

— Млъквай и изплюй камъчето — сопна се Хаген, без да си дава сметка колко противоречива команда даде, защото за пореден път се канеше да се вслуша в шантавите идеи на високия рус старши инспектор.

Какво притежаваше Хари Хуле, та винаги съумяваше да завлече някого със себе си, докато пропада?

 

 

Улав Хуле вдигна глава. Жената, която дойде със сина му, направи лек реверанс и се представи. Хари забеляза, че баща му я хареса. Често изразяваше съжаление, задето жените отдавна вече са престанали да се държат като дами.

— Значи, работите заедно с Хари? — попита Улав Хуле. — Синът ми, надявам се, се отнася уважително към вас.

— Организираме издирвателна акция — обясни Хари. Отбихме се само да проверим как си.

Баща му се усмихна немощно, сви рамене и му даде знак да се приближи. Хари се наведе, изслуша го и се отдръпна.

— Всичко ще се оправи — увери той баща си с леко задавен глас и се изправи. — Довечера ще дойда пак.

В коридора Хари спря Алтман и даде знак на Кая да продължи напред.

— Искам да те помоля за услуга — Хари се увери, че колежката му не може да го чуе, и продължи: — Баща ми изпитва нетърпими болки. Току-що ми го сподели. Няма да го признае пред медицинския персонал; не иска да му давате повече болкоуспокояващи. Изпитва маниакален страх от… наркотични средства, защото в семейството ни има такъв случай.

— Ясно — отвърна Алтман с особеното си „с“. — Проблемът е, че непрекъснато снова между отделенията.

— Моля те като приятел.

Алтман присви очи зад очилата, вторачи се за миг в точка между себе си и Хари и кимна:

— Ще видя какво мога да направя.

— Благодаря ти.

 

 

Докато Кая шофираше, Хари говореше по телефона с дежурния началник на пожарната в квартал „Брискебю“.

— Баща ти изглежда свестен човек — отбеляза тя, след като Хари приключи разговора си.

— Майка ми го направи добър — отвърна той. — Докато беше жива, непрекъснато го насърчаваше да проявява доброто в себе си.

— Да не би и ти да си изпитал същото?

— Какво?

— Някой да е отключил добрите ти страни.

Хари погледна през прозореца и кимна.

— Ракел ли?

— Ракел и Олег.

— Извинявай, не исках…

— Няма проблем.

— Просто когато постъпих в Отдела, всички говореха за Снежния човек; как едва не ги убил. И тях, и теб. Но ти и Ракел сте се разделили преди този случай, нали?

— Горе-долу.

— Поддържаш ли връзка с тях?

Хари поклати глава:

— Трябва да се опитаме да продължим напред и да помогнем на Олег да забрави за случилото се. Още е малък, ще го надрасне.

— Не е много сигурно — възрази Кая и се усмихна носталгично.

— А кой е насърчавал твоите добри страни?

— Евен — отвърна тя без капка колебание.

— А не някоя голяма любов?

— Не, не и любов XL. Имала съм по-малки любови и една средноголяма.

— А да си хвърлила око на някого?

— Хвърлила око? — засмя се тя.

— В тази област си служа с доста остаряла лексика — усмихна се Хари.

— Амииии… малко съм хлътнала по един тип.

— И какви са изгледите за успех?

— Лоши.

— Нека позная — Хари свали прозореца и си запали цигара. — Женен е и ти обещава да напусне жена си и деца си, но така и не го прави.

— Нека позная — засмя се тя. — Ти си от онези хора, които се смятат за ненадминати таланти в разгадаването на чужди съдби, защото помнят само случаите, когато предположенията им са се потвърдили.

— Помолил те е да му дадеш малко време, нали?

— Пак сгреши — поклати глава тя. — Нищо не ми е казвал.

Хари кимна. Поколеба се дали да продължи да я разпитва, но внезапно усети, че не желае да дълбае повече.