Ю Несбьо
Леопардът (13)

Тринайсета глава
Кабинет

След два часа в арестантската килия Хари отвори очи. Пред вратата Гюнар Хаген се мъчеше да отключи.

— Извинявай, Хари, бях на заседание.

— Няма нищо, шефе, тъкмо дремнах — Хари се протегна. — Свободен ли съм?

— Говорих със служебния адвокат и той ме увери, че те пускат. Арестът е временна мярка, а не затвор. Доколкото разбрах, двама от КРИПОС те довели тук. Какво се случи?

— Надявам се ти да ми обясниш.

— Аз?

— Откакто кацнах в Осло, от КРИПОС не ме изпускат от очи.

— От КРИПОС ли?

Хари се надигна и прокара пръсти през сплъстената си коса.

— Следваха ме до Държавната болница, а после си измислиха причина да ме арестуват. Какво става, шефе?

Хаген повдигна брадичка и подръпна кожата на гърлото си.

— По дяволите, трябваше да го предвидя.

— Кое?

— Че ще надушат опитите ни да те вербуваме да се върнеш на работа и Белман ще ни попречи.

— Шефе, обясни ми с ясно изречение, ако обичаш.

— Ситуацията, както вече споменах, е изключително сложна. Най-общо, става дума за съкращения и оптимизиране на работата в системата. За юрисдикция. Извечната борба между нашия отдел и КРИПОС. За пореден път се разисква въпросът дали малка страна като нашата разполага с достатъчно средства да поддържа две звена с — до голяма степен — припокриващи се функции. В КРИПОС назначиха нов заместник-директор, Микаел Белман, и дискусията пламна с нова сила.

— Кажи ми нещо за него.

— За Белман ли? Завършил полицейската академия, за кратко работил в Норвегия, после постъпил в Европол в Хага. Прибрал се като супергерой и го вземат в КРИПОС. Страшно амбициозен. Още от първия ден избухва скандал, защото Белман иска да назначи в КРИПОС свой бивш колега от Европол, чужденец.

— Да не е случайно финландец?

— Юси Колка — кимна Хаген. — Завършил полицейската академия във Финландия, но не притежава нужната квалификация да работи като полицай в Норвегия. От синдиката се разбеснели. За да потушат скандала, го назначили временно на разменни начала. Белман поде акция, свързана с тълкуване на закона: според него КРИПОС трябва да решава дали сериозните убийства да се поемат от тях, или от съответното местно полицейско управление, а не обратното.

— И?

— И това, разбира се, е напълно неприемливо. В Главното полицейско управление в Осло работи най-големият отдел за разследване на убийства. Наша работа е да решаваме кои случаи на територията на столицата да поемаме самостоятелно, при кои се нуждаем от помощ и кои да прехвърлим на КРИПОС. КРИПОС е създадена именно за да подпомага работата на регионалните полицейски звена при разследване на убийства, но Белман има амбицията да направи службата си водеща. Министерството на правосъдието също се включи в дискусията. Тамошните шефове видяха в конфликта възможност да осъществят проект, който бяхме успели да замразим: да съсредоточат разследването на убийства в един-единствен център с най-големи правомощия. Изобщо не искат да чуят нашите аргументи, че съществува опасност от едностранчиво мислене и израждане на процеса, че местните звена познават по-добре спецификата на съответния район, че професионалната компетентност не бива да е съсредоточена на едно-единствено място, че е важно да се произвеждат и кадри на местно ниво…

— Няма нужда да ме просвещаваш, всичко това ми е известно.

Хаген вдигна ръка:

— Добре, но в момента Министерството на правосъдието провежда преструктуриране.

— И?

— Оправдават го с желанието да действат прагматично и да използват оптимално ограничените ресурси. Ако КРИПОС наистина покаже, че може да постигне оптимален резултат, работейки независимо от местните полицейски звена…

— … центърът на властта се премества в „Брюн“^[1] — довърши Хари. — По-голям кабинет за Белман и сбогом на Отдела за борба с насилието, така ли?

— Нещо такова — сви рамене Хаген. — Когато открихме трупа на Шарлоте Лол зад старата кола и установихме сходства с убийството на момичето в мазето на онази нова сграда, настъпи истинска катастрофа. От КРИПОС заявиха, че макар труповете да се открити на територията на Осло, двойните убийства са под тяхна юрисдикция, и започнаха самостоятелно разследване. Осъзнаха, че този случай ще реши битката за подкрепата на Министерството.

— Значи, трябва просто да разкрием убийствата преди КРИПОС?

— Както вече казах, ситуацията е много сложна. От КРИПОС отказват да споделят с нас наличната им информация, независимо че са стигнали до задънена улица и се нуждаят от нашата помощ. Обърнаха се към Министерството, а оттам се обадили на началника на Главното управление да му съобщят за „предпочитанието“ си КРИПОС да се заеме с разследването по случая, а после щели да си съставят мнение как да разделят правомощията занапред.

— Нещата започват да ми се изясняват — поклати глава Хари. — Изпаднали сте в безизходица и…

— Не бих се изразил точно така.

— И в отчаянието си сте решили да издирите стария ловец на серийни убийци Хуле. Аутсайдер, отдавна извън редиците на полицията, но би могъл да започне разследване при пълна дискретност. Затова ме предупредихте да пазя задачата си в пълна тайна.

— Явно Белман е разбрал отнякъде — въздъхна Хаген. — И ти е прикачил опашка.

— За да провери дали наистина отказвате да се съобразите с нареждането на Министерството и да ме спипа, докато чета стари доклади и разпитвам свидетели.

— Или още по-хитро: следи те, за да те извади от играта. Белман знае, че една твоя грешка е достатъчна, за да те отстранят: бутилка бира през работно време или дори най-дребно нарушение на служебния правилник.

— Мм. Или съпротива при арест. Този шибаняк явно няма намерение да се отказва.

— Ще поговоря с него. Ще те остави намира, ако го уверя, че не искаш да се забъркваш в случая. Нали уж не въвличаме полицаи в помията освен при крайна необходимост. — Хаген си погледна часовника. — Чака ме работа, хайде да те изведем оттук.

Излязоха от ареста, прекосиха паркинга и спряха до входа на Главното управление — величествен колос от бетон и стомана, издигащ се върху най-високата част от парка. До Управлението, свързано с него посредством подземен пасаж, се намираха старите сиви стени на „Бутсен“ — затвора в Осло. В подножието му, надолу към фиорда и пристанището, се разстилаше квартал „Грьонлан“. Фасадите на сградите, бледи и мръсни, изглеждаха като поръсени с пепел. Строителните кранове на пристанището приличаха на бесилки върху небесния фон.

— Гледката не е особено приятна, а?

— Никак — съгласи се Хари и помириса въздуха.

— И все пак този град притежава особен чар.

— Така е.

Двамата мъже постояха, олюлявайки се на пети и с ръце в джобовете.

— Захладня — отбеляза Хари.

— Не, не е студено.

— Може, но моят термостат все още работи по хонконгски стандарти.

— Аха.

— Имаш ли време за чаша кафе в кабинета ти? — Хари кимна към шестия етаж. — Или те чака спешна работа по случая на Марит Улсен?

Хаген не отговори.

— Мм… Значи, Белман и КРИПОС са го поели.

Докато вървяха по коридорите на шестия етаж, повечето колеги кимнаха на Хари за поздрав, макар и резервирано. Той наистина се славеше като легенда в бранша, но не го обичаха особено. Двамата мъже подминаха врата, на която бе залепен лист А4 с надпис „I SEE DEAD PEOPLE“. Хаген се прокашля.

— Наложи се да настаня Магнюс Скаре в твоя кабинет. Навсякъде е пълно.

— Няма проблем.

Взеха си по една картонена чаша с прословутото шварц кафе и влязоха в кабинета на Хаген. Сигурно за стотен път Хари седна на стола пред бюрото на началника.

— Още не си го преместил — отбеляза Хари и посочи малката статуетка върху бюрото.

На пръв поглед приличаше на удивителен знак, но всъщност представляваше препарираният малък пръст от ръката на японски главнокомандващ през Втората световна война. По време на отстъплението той си отсякъл кутрето пред войниците си като извинение, задето не можели да се върнат да приберат телата на падналите в битката. Хаген обичаше да разказва тази история, когато поучаваше началниците от средно ниво как да ръководят подчинените си.

— И твоят липсва — Хаген посочи ръката на Хари, останала с четири пръста.

Хари кимна и отпи от кафето: същия вкус на разтопен асфалт. Намръщи се, докато го преглътне.

— Трябва ми екип от трима души — заяви той.

— Само трима?

— Винаги ми задаваш този въпрос. Трябват ми трима и толкоз.

— Имаш ги. По-малобройният екип занижава риска КРИПОС да надушат, че водим паралелно разследване на двойното убийство.

— Тройно убийство — поправи го Хари с прозявка.

— Чакай малко, не знаем дали Марит Улсен.

— Жена, излязла сама вечер, насилствено е заведена на друго място, където я убиват по неконвенционален начин. За трети път в малкия град Осло. Това е третото убийство, повярвай ми. Ала независимо колко скромен е екипът ми, непременно трябва да предотвратим вероятността оттук нататък пътищата ни с КРИПОС да се пресекат.

— Да, ясно ми е. Затова едно от условията ми гласи: разберат ли за разследването, не бива да намесваш Отдела за борба с насилието.

Хари затвори очи. Хаген продължи:

— Ние, естествено, ще изкажем искреното си съжаление от намесата на наши служители в тяхното разследване, но ще заявим недвусмислено, че това е солова проява на Хари Хуле без знанието на началника. А ти ще потвърдиш тази версия.

Хари отвори очи и ги прикова в Хаген.

— Някакви въпроси?

— Да.

— Слушам те.

— Откъде е изтекла информация?

— Какво?

— Кой е снесъл информация на Белман?

— Не съм забелязал той да разполага с подробности около дейността на нашия отдел. А колкото до опитите ни да те вербуваме да се върнеш, може да е научил от много места.

— По мое впечатление Магнюс Скаре обича да дрънка, без да подбира публиката си.

— Не ме разпитвай повече, Хари.

— Добре. Къде ще разположим щабквартирата?

— Именно, именно — кимна Гюнар Хаген, все едно вече бяха обсъждали този въпрос. — По отношение на кабинета…

— Да?

— В сградата всичко е заето и ще се наложи да намерим място извън Управлението, но все пак да е наблизо.

— Къде например?

Хаген погледна през прозореца право към сивите зидове на „Бутсен“.

— Шегуваш се — отрони Хари.