Ю Несбьо
Леопардът (89)

Осемдесет и девета глава
Бракосъчетанието

Застанала на ръба, Кая гледаше в дълбините на кратера, който бълваше нагорещен въздух срещу лицето й. Чувстваше се силно замаяна — или от отровните изпарения, или просто трептенията на горещия въздух размазваха картината пред очите й. Лавата в пропастта проблясваше в жълто-червени нюанси. Кичур коса се бе полепил по лицето й, ала Кая не можеше да го махне заради вързаните на гърба ръце. Лене Галтунг, застанала до нея, изглеждаше като дрогирана. През цялото време се взираше пред себе си с налудничав поглед: облечена в бяло, жива покойница, чийто вътрешен свят е изтъкан от студ и пустота. Фигура на младоженка зад прозореца на въжарница…

Тони стоеше зад двете жени. Кая усети ръката му на кръста си.

— Вземате ли за съпруг този мъж до вас, обещавате ли да го обичате, почитате и уважавате в добри и в лоши дни… — зашепна той.

Преди това им обясни, че им е подготвил такава смърт не от жестокост, а защото е по-удобно. След тях няма да останат нито следи, нито въпроси. В Конго изчезването на хора не е нещо необичайно.

— И така, обявявам ви за съпруг и съпруга.

Кая промърмори молитва — или поне така си мислеше, докато не си даде сметка за последните си думи:

— … защото не мога да бъда с човека, когото обичам.

Цитат от прощалното писмо на Евен.

Автомобилен двигател изпърпори на ниски обороти и два фара осветиха небето. „Рейндж“ роувърът се появи от другата страна на кратера.

— Ето ги и другите гости! — подвикна Тони. — Махнете им за сбогом, момичета.

Хари не знаеше какво ще завари на платото до кратера. Кинзонзи му каза, че освен двете жени, мистър Тони е взел със себе си само шофьора, ала двамата мъже са въоръжени с автомати.

Малко преди да се изкачат до кратера, Хари предложи на Саул да си тръгне, но Саул отказа:

— Нямам никакви роднини, Хари. А навярно наистина си от добрите. Пък и ми плати за целия ден.

Роувърът спря. Фаровете осветиха повърхността на кратера и трима души, застанали на ръба. Изведнъж и тримата се изгубиха в облак дим, но Хари вече бе видял достатъчно: въоръжен мъж с късоцевна пушка зад тримата, паркиран наблизо роувър и никакво време за губене. Облакът отмина и Хари забеляза, че Тони и другият мъж, засенчвайки очите си с длан, гледаха към него, все едно очакват нещо.

— Изгаси двигателя — нареди Хари от задната седалка и опря цевта на пушката „Мерклин“ върху ръба на облегалката. — Но не изгасяй фаровете.

Саул се подчини. Мъжът в камуфлажната униформа коленичи, опря пушката на рамото си и се прицели срещу тях.

— Премигни няколко пъти с фаровете — разпореди Хари и доближи око до оптическия мерник. — Сигурно очакват сигнал.

Хари присви лявото си око. Изключи половината свят; изключи бледите лица на двете жени: Кая и Лене с издути бузи и почернели от шок очи. Опита се да забрави колко решаващи са тези секунди, да забрави за тюркоазните очи, вперени в него, докато той изричаше клетвата си. Игнорира пукането от изстрела, след като мъжът в униформата ги разпозна като врагове, игнорира трясъка от забиването на куршума в каросерията, последван от още един трясък. Постара се да не мисли за пречупването на светлината в предното стъкло на роувъра и в маранята над кратера, за вероятното отклонение на куршума вдясно, накъдето се носеха облаци пара. Хари осъзнаваше, че го крепи едно-единствено нещо: адреналинът; че това краткотрайно опиянение ще изтече всяка секунда. Ала докато сърцето му изпомпваше кръв до мозъка, тази секунда беше всичко, от което се нуждаеше. Защото мозъкът е удивителен компютър. Главата на Лене Галтунг закриваше наполовина главата на Тони Лайке, но неговата все пак стърчеше отгоре.

Хари се прицели в острите зъби на Кая, после — към проблясващото топче в устата на Лене. Отмести мерника малко по-нагоре. За точно прицелване е нужна фина настройка. А сега ще разчита на случайността. Залагай всичко, тече финалната обиколка.

Отляво се задаваше облак пара.

Съвсем скоро щеше да обвие четиримата. Изведнъж, сякаш осенен от прозрение, Хари осъзна, че след като облакът отмине, хората ще изчезнат. Пръстът му опъна спусъка. Видя как Кая премига точно над кръстчето.

„Кълна се.“

Провали се. Най-после.

Грохотът щеше да разцепи купето, а рамото на Хари — да се откъсне. В предното стъкло се образува скрежнобяла дупка. Кървавочерният облак закри всичко от другата страна на кратера. Хари си пое пресекливо дъх и зачака.