Ю Несбьо
Леопардът (66)

Шейсет и шеста глава
Потушаване на пожара

Над квартал „Нюдален“ се спусна вечерен мрак. Наметнал вълнено одеяло на раменете си и с голяма картонена чаша в ръка, Хари наблюдаваше заедно с Бьорн Холм как огнеборците влизат и излизат от сградата. Изнасяха последните кофи с ФСС от изоставената фабрика „Кадок“.

— Значи е закачил на стената снимки на всичките си жертви? — попита Бьорн.

— Да. Липсваше единствено снимка на Юлияна Верни — проститутката от Лайпциг.

— А онзи лист? Сигурен ли си, че е откъснат от книгата за гости в „Ховасхюта“?

— Да. Докато бяхме в хижата, огледах страниците на книгата. Листът изглежда по същия начин.

— И си погледнал само от половин метър листа, където фигурира името на седмия човек в хижата, но не си го прочел?

— Сигурно вече ми трябват очила за четене — сви рамене Хари. — Но вътре всичко стана за секунди, Бьорн. А когато колегата започна да пръска бензин от пожарогасителя, интересът ми към списъка се позагуби.

— Ясно, не исках да…

— Имаше и няколко писма. Доколкото успях да видя, приличаха на опит за изнудване. Някой може да го е разкрил.

Срещу тях се зададе пожарникар. Докато вървеше, дрехите му пукаха.

— КРИПОС, нали? — избоботи той с глас, подхождащ на каската и ботушите му, и с маниер, който недвусмислено казваше „аз съм шефът тук“.

Хари се поколеба, но кимна: не виждаше смисъл да усложнява нещата.

— Какво всъщност се случи вътре?

— На този въпрос се надявам да ни отговорят вашите хора — отвърна Хари. — Най-общо казано, човекът, който безплатно е ползвал едно от помещенията в сградата, е имал ясен план какво да се случи, ако в офиса му се появят неканени гости.

— Сериозно?

— Трябваше да се сетя, че има нещо гнило, още щом видях луминесцентните лампи на тавана. Ако работят, защо му е на наемателя настолна лампа? Ключът за осветлението беше включен към някакъв възпламеняващ механизъм.

— Добре, още утре сутринта ще изпратим екип от експерти.

— Как изглежда помещението вътре? — поинтересува се Холм.

Пожарникарят го изгледа строго.

— Стените и таванът са били намазани с ФСС. Според теб как изглежда?

Хари се чувстваше изморен. Изморен от физически съприкосновения, от страх, от непрестанното усещане, че пристига твърде късно. Ала най-му бе омръзнало от големи мъже, на които никога не им омръзва да се правят ни важни клечки. Заговори съвсем тихо и пожарникарят се принуди да се наведе напред, за да го чува:

— Ако искаш да разбереш какво мисли моят експерт за помещението, където непрекъснато влизат огнеборци, предлагам да отговориш на въпроса му точно и изчерпателно. Както разбра, вътре се е намирал човек, планирал седем-осем убийства. Извършил ги е. Затова за нас е изключително важно да разберем дали има вероятност да открием във фабриката следи, които да ни помогнат да спрем този злодей. Ясно ли се изразих?

Пожарникарят се поизправи и се прокашля.

— ФСС представлява силно…

— Не слушаш внимателно. Питаме те за пораженията, не за причинителя.

Лицето на огнебореца пламна, но не само заради топлинната вълна от взрива.

— Помещението е изгоряло до основи. Всичко е изпепелено: книжа, мебели, компютри. Всичко.

— Благодаря, шефе — кимна Хари.

Пожарникарят се отдалечи, а двамата полицаи го изпратиха с поглед.

— Моят експерт? — повтори Холм с гримаса, все едно е лапнал нещо развалено.

— Исках и аз да се направя на голям шеф.

— Приятно е да покажеш на някого кой командва, след като са те извадили от строя, нали?

Хари кимна и се загърна хубаво в одеялото.

— Каза „изгоряло до основи“…

— Да. Как се чувстваш?

Хари се вторачи унило в дима, който, осветен от прожекторите на пожарната, продължаваше да се процежда от прозорците на фабриката.

— Като „оправен“ в „Нюдален“ — отвърна и допи остатъка от изстиналото кафе.

 

 

Хари потегли от квартала, но едва стигна до светофара на улица „Юелан“ и Бьорн Холм му се обади по телефона.

— Съдебните лекари са извлекли ДНК профил от петното върху панталона на Аделе.

— Вече? — изненада се Хари.

— Частичен профил, но достатъчен, за да установят съвпадение с трийсет и девет процента сигурност.

Хари се поизправи на седалката.

Съвпадение. Най-приятната дума. Навярно днешният ден още не беше напълно изгубен.

— Казвай де! — подкани го нетърпеливо Хари.

— Научѝ се да цениш реторичната пауза.

Хари простена.

— Добре, добре — съгласи се Бьорн. — Открили са съвпадение между биологичния материал от панталона и косми от четката на Тони Лайке.

Хари се вторачи право пред себе си.

Значи, Тони Лайке е изнасилил Аделе Ветлесен в „Ховасхюта“.

Остана силно изненадан. Тони Лайке? Някак не му се връзваше. Агресивен тип — да, но чак изнасилвач? Да посегне на жена, дошла в хижата с приятеля си? По думите на Елиас Скуг мъжът запушил устата на жената и я задърпал към външната тоалетна. А дали Елиас не е станал и свидетел на доброволен полов акт, а не на изнасилване?

И изведнъж му просветна.

Хари ясно видя какво се е случило в „Ховасхюта“.

Тони Лайке не е изнасилил Аделе Ветлесен. И точно там се криеше мотивът за престъплението.

Автомобилите зад него надуха клаксоните. Бе светнало зелено.