Ю Несбьо
Леопардът (62)

Шейсет и втора глава
Транзит

Като най-млад в Отдела по експертно-криминална даденост, на Ким Ерик Локер най-често му възлагаха задачи, които имат малко допирни точки с криминалистиката. Например да отиде в Драмен. Бьорн Холм спомена, че господин Брюн е доста напорист хомосексуалист, но задълженията на Ким Ерик се изчерпват с доставката на дрехите.

Женският глас от джипиеса съобщи:

— You have arrived at your destination.^[1]

Локер се намираше пред стара жилищна сграда. Паркира, влезе през отключената входна врата и се качи ни третия етаж. „ГАЙР БРЮН/АДЕЛЕ ВЕТЛЕСЕН“ — пишеше на листче, залепено с тиксо.

Ким Ерик позвъни два пъти. Най-сетне отвътре се чуха стъпки. Вратата се отвори. Показа се мъж с кърпа, увити около кръста му. Изглеждаше блед, а по темето му лъщяха капки пот.

— Гайр Брюн? Д… дано не ви притеснявам — Ким Ерик Локер протегна ръка с найлонов плик.

— Няма проблем, правя секс — обясни мъжът с превзет глас, който Бьорн Холм така добре бе изимитирал. — Какво е това?

— Дрехите, които взехме от вас. За жалост се налага да задържим още малко панталона.

— Така ли?

Ким Ерик чу как във вътрешността на апартамента се отвори някаква врата.

— Каква става, скъпи? — попита женствен глас.

— Един човек дойде да ми върне нещо.

Зад Гайр Брюн се появи младо момиче. Дори не си бе направила труда да се загърне в хавлия. За Ким Ерик не остана никакво съмнение, че малкото същество сто процента е от женски пол.

— Здравейте! — изчурулика тя над рамото на Брюн. — Ако няма друго, моля да ми го върнете.

Тя вдигна изящното си малко стъпало и ритна вратата. След като се затръшна, стъклената врата дълго продължи да се тресе и да дрънчи.

 

 

Хари спря шейната и се вторачи във веявицата.

Мярна му се нещо.

Белман се държеше за кръста му; бе притиснал глава о гърба му, за да се предпази от бурния вятър.

Хари чакаше. Продължаваше да се взира.

Ето я.

Хижа. От дърво. С прилежащ хамбар.

После хижата изчезна, снегът я изличи, все едно никога не е била там. Но Хари вече знаеше посоката.

Защо просто не даде газ и не се махнат оттам? Защо не бързаше да се спаси? Защо се колебаеше? Сам не можеше да си отговори. За няколкото секунди, през които зърна хижата, Хари усети нещо. Притъмнелите прозорци й придаваха вид едновременно на изоставена и на обитавана от хора. Злокобният й силует го подтикна да подаде съвсем предпазливо газ, за да не заглуши вятъра.