Ю Несбьо
Леопардът (42)

Четирийсет и втора глава
Бийвъс

Хари реагира машинално и не успя да се спре. Виждайки кръглото лице на Бьорн Холм и хората в бели престилки зад него, заети да претърсват жилището, веднага разбра какво се е случило и му причерня.

Болката от удара плъзна по ръката му към рамото. Кокалчетата на пръстите му изтръпнаха. Отвори очи.

Бьорн Холм се бе свлякъл на колене в антрето, а кръвта, бликнала от носа му, се стичаше по брадичката и капеше върху пода.

Двамата полицаи от „Делта“ мигом изскочиха пред Хари и се прицелиха в Холм, но изпаднаха в сериозно объркване. Явно го познаха по шапката — такава не се виждаше често в полицията — и се досетиха, че хората вътре извършват оглед.

— Предай, че ситуацията е под контрол — поръча Хари на мъжа с тройка върху гърдите. — Заподозреният е арестуван. От Микаел Белман.

 

 

Хари потъна в стола и изпъна крака; стигнаха чак до бюрото на Гюнар Хаген.

— Съвсем елементарно е, шефе. Белман е разбрал, че възнамеряваме да закопчаем Лайке. По дяволите, и как иначе? Прокуратурата се намира срещу кабинета му, в същата сграда като Отдела по експертно-криминална дейност. Притичал е през улицата и е взел синя бланка за не повече от две минути. А аз чаках цели два шибани часа!

— Няма нужда да викаш — обърна му внимание Хаген.

— Щом не искаш, не викай, но аз ще си покрещя! — продължи в същия дух Хари и удари с юмрук по ръкохватката на стола. — Мамка му! Мамка му!

— Радвай се, че Холм не подаде жалба срещу теб. Впрочем, защо ти трябваше да го удряш? Той ли ни изпържи?

— Нещо друго, шефе?

Хаген погледна старши инспектора и поклати глава:

— Вземи си няколко дни отпуск, Хари.

 

 

По време на детството и юношеските си години Трюлс Бернтсен се сдоби с безброй прякори. Повечето никой вече не ги помнеше. Сред колегите си обаче Трюлс продължаваше да е известен с прякора, който му лепнаха в гимназията през деветдесетте: Бийвъс. Онзи идиот от анимационното филмче, излъчвано по „Ем Ти Ви“ с руса коса, обратна захапка и грухтящ смях. Добре де, Трюлс беше склонен да приеме, че наистина грухти, докато се смее. Още от първи клас се смееше така, особено когато по-едрите биеха някого. А най-вече когато биеха него. В някакво списание с комикси му попадна, че издателят на Бийвъс и Бътхед се казва Джъдж. Не запомни малкото му име. Та този Джъдж си представял бащата на „рожбата“ си Бийвъс като алкохолик, който бие сина си. Когато го прочете, Трюлс Бернтсен захвърли списанието върху пода в магазина и излезе с грухтене.

Двамата му чичовци бяха полицаи и Трюлс успя с триста мъки и две препоръки да покрие изискванията за прием в полицейската академия. Взе си изпита с клизма и с помощ от момчето на съседния чин. Нали все пак от малки бяха приятели. Е, приятели е доста силно казано… В интерес на истината, още при първата им среща Микаел Белман му стана началник. Тогава бяха на дванайсет и Белман го спипа на местопрестъплението: Трюлс се опитните да подпали умрял плъх, а Микаел му показа колко по-забавно става, ако натъпчеш динамит в устата на гризача. Дори му позволи той да драсне клечката. От този ден нататък Трюлс се превърна в сянка на Микаел Белман. Когато Белман му позволеше, разбира се. Микаел имаше решение за всяко затруднение на Трюлс: училището, часовете по физическо, как да говориш с другите, за да не те вземат на подбив. Микаел дори си хващаше гаджета. Едната беше по-голяма с година и вече й бяха пораснали гърди. Позволяваше на Микаел да ги мачка колкото си иска. Трюлс превъзхождаше приятеля си само в едно-единствено нещо: умееше да търпи на бой. Случеше ли се по-големите момчета да побеснеят, защото Микаел им е спретнал някой номер, и да се втурнат към отворкото с вдигнати юмруци, Микаел се отдръпваше и се скриваше зад Трюлс. Защото Трюлс търпеше на бой. Беше натрупал сериозен тренинг у дома. Момчетата го пердашеха ожесточено до кръв, а той продължаваше да стои спокойно и да грухти. Смехът му ги ожесточаваше още повече, но Трюлс просто не можеше да спре. Знаеше, че след това Микаел ще го потупа одобрително по рамото, и в неделя даже ще го заведе да гледат как Юле и Те-Ве се състезават с моторите си. Ще застанат на моста под кръстовището „Рюен“, ще вдишат миризмата на напечен асфалт, моторите „Кава 1000“ ще зареват, а двете агитки ще избухнат във възторжени възгласи. После моторите ще профучат по пустата магистрала, ще минат под Микаел и Трюлс и ще полетят към тунела и към квартал „Брюн“. Ако Микаел е в добро настроение и майката на Трюлс дава нощно дежурство в болница „Акер“, Микаел ще го покани да вечеря у тях.

Веднъж, когато Микаел се отби в дома на Трюлс, бащата на бъдещия Бийвъс възкликна „Исус пристигна да вземе апостола си!“

С Микаел никога не се бяха карали. По-точно, Трюлс не отвръщаше, ако се случи Микаел да изтърси някоя глупост по негов адрес. На един купон Микаел го нарече Бийвъс и всички се смяха много. И тогава не се обиди, макар да разбра, че този прякор ще го следва дълго. Отвърна на удара само веднъж: когато Микаел нарече баща му „един от пияниците във фабрика «Кадок»“. Тогава стана и тръгна към Микаел с вдигнат юмрук. Микаел се сгъна и вдигна отбранително ръка над главата си, като се смееше и го молеше да се успокои: беше шега, не се сърди, Бийвъс. Обаче се получи така, че после Трюлс съжаляваше за постъпката си и го помоли за извинение.

Веднъж Микаел и Трюлс влязоха в бензиностанции, откъдето — знаеха — Юле и Те-Ве крадели гориво. Обикновено двамата хулигани пълнеха резервоарите на моторите си от помпите на самообслужване, докато мацките им, седнали отзад, уж случайно бяха вързали дънковите си якета така, че да закриват регистрационните номера. После момчетата се мятаха върху седалките и дим да ги няма.

Микаел продиктува на собственика в бензиностанцията двете имена и адреса на Юле и Те-Ве и имената само на едното момиче, гаджето на Те-Ве. Отначало собственикът изгледа двете момчета с недоверие, защото Трюлс му приличаше на хлапето, което видеокамерите бяха заснели да отмъква кана с бензин няколко часа преди палежа на изоставена барака в местността близо до Манглерю. Микаел наблегна, че не очаква възнаграждение за информацията, а иска единствено виновниците да си получат заслуженото — морално задължение на всеки съвестен гражданин. Съдържателят кимна, смаян от думите му. Микаел често изненадваше събеседниците си. После сподели с Трюлс, че смята да учи в Полицейската академия, и посъветва Бийвъс и той да се насочи към същото поприще, още повече че в рода му има полицаи.

Не след дълго Микаел тръгна с Ула и не му оставаше време за Бийвъс. Завършиха Академията и ги назначиха в един и същи участък в „Стовнер“ — източен столичен квартал: враждуващи банди, битови скандали, някое и друго убийство. След година Микаел се ожени за Ула и стана началник на Трюлс, или Бийвъс, както го наричаха всички колеги още от третия му работен ден. Пред Трюлс се очертаваше чудесно бъдеще, пред Микаел — блестящо. Но някакъв глупак, цивилен заместник в счетоводния отдел, обвини Белман, че му строшил челюстта след коледното тържество в службата. Потърпевшият нямаше доказателства, а Трюлс беше убеден в невинността на Микаел. Така или иначе — вдигна се много шум и Микаел си намери работа в Европол. Премести се в Хага, където е седалището на организацията, и за кратко се превърна в звезда.

Когато се върна в Норвегия и в КРИПОС, второто нещо, което Белман направи, бе да се обади на Трюлс:

— Бийвъс, готов ли си пак да взривяваме плъхове?

А първото беше да назначи Юси.

Юси Колка владееше половин дузина бойни изкуства с невъзможни за запомняне имена. Бе работил за Европол четири години, а преди това — като полицай в Хелзинки. Юси Колка се принуди да напусне Европол, защото прекрачил границата, докато разследвал серия от изнасилвания на девойки от Южна Европа. Пребил един от насилниците до степен адвокатът му да не го познае. В отговор защитникът заплашил Европол със съд. Трюлс неведнъж се бе опитвал да изкопчи от Юси пикантни подробности по случая, но Колка посрещаше въпросите му с упорито мълчание. Още по-добре. Трюлс също не си падаше по пространните обяснения. Опитът го научи, че колкото по-малко говориш, толкова по-вероятно е хората да те подценят. А това невинаги е лошо. Така или иначе, тази вечер имаха повод да празнуват. Микаел, Трюлс, Юси и КРИПОС победиха. И понеже Микаел го нямаше, двамата щяха да вземат купона в свои ръце.

— Млък! — извика Трюлс и посочи телевизора на стената в бара към известното заведение „Юстисен“.

Колегите му се подчиниха и той се изсмя, изгрухтявайки. Всички се умълчаха и насочиха поглед към водещия на емисията, който прикова очи в камерата и оповести очакваната новина:

— Днес КРИПОС арестува човек, заподозрян в пет убийства. Сред жертвите му е и Марит Улсен.

Радостни възклицания и звънтящи халби огласиха помещението и заглушиха подробностите по случая. Нисък глас изрева с финско-шведски акцент:

— Тишина!

Всички млъкнаха и насочиха вниманието си към Микаел Белман, застанал пред централата на КРИПОС в квартал „Брюн“. Репортерът бе тикнал микрофона си под устата му.

— Лицето е арестувано по подозрение за убийство. Предстои да бъде разпитано от КРИПОС, а после ще се прецени каква мярка за неотклонение да му се наложи — обясни Белман.

— Означава ли, че полицията е приключила случая?

— Откриването на виновника е едно, осъждането му — съвсем друго — припомни началникът с лека усмивка. — С колегите ми от КРИПОС се натъкнахме на много улики и съвпадения и сметнахме за правилно да задържим заподозрения веднага, за да предотвратим други престъпления и заличаване на доказателства.

— Арестуваният е около трийсетинагодишен. Какво ще ни кажете за него?

— Осъждан е за нанасяне на телесна повреда. Само толкова мога да ви кажа.

— Из интернет плъзнаха какви ли не слухове за самоличността му. Според някои арестуваният е известен инвеститор, сгоден за дъщерята на корабен магнат. Ще потвърдите ли тези слухове, инспектор Белман?

— Нито ще потвърдя, нито ще отрека каквото и да било. От КРИПОС се надяваме случаят да приключи възможно най-скоро.

Репортерът се обърна към камерата за завършваща реплика, а в заведението избухна бурен залп от аплодисменти.

Трюлс си поръча още една бира. Полицай от разследващата група се качи върху стола си и обяви на всеослушание, че Отделът за борба с насилието може да му целуне онази работа. Из задушното, вмирисано на пот помещение гръмна дружен смях.

Вратата се отвори и в огледалото Трюлс видя фигура, изпълваща цялата рамка.

Гледката го разтревожи. Обзе го опасение, че ще се случи нещо лошо и някой ще пострада.

Мъжът на вратата беше не кой да е, а Хари Хуле.

Висок, широкоплещест, с хлътнали бузи и зачервени очи, вкопани в орбитите. Той не каза нищо, ала появата му се оказа достатъчна да прекрати оживените разговори в бара. Тишината превзе постепенно цялото помещение. Хуле изчака да млъкнат и двамата явно най-бъбриви експерти и подхвана:

— Какво празнувате? Че си присвоихте нашите заслуги ли?

Говореше тихо, почти шепнешком, ала въпреки това всяка сричка отекваше в бара.

— Празнувате, че имате началник, склонен да мине през трупове — на жертвите от случая и на полицаите от шестия етаж в Главното управление, — за да задоволи болното си его! Ето ви стотачка.

Хуле вдигна банкнота.

— Няма нужда да крадете. Ето ви пари — купете си бира, опрощение, дилдо за тройката на Белман…

Хари смачка стотачката и я хвърли върху пода. С крайчеца на окото си Трюлс забеляза, че Юси се размърда.

— … или още един доносник — довърши Хари.

После се олюля и чак сега Трюлс разбра, че Хуле — въпреки ясната дикция — се е наквасил здравата.

Само след секунда Юси Колка заби мощно кроше в челюстта му. Хари направи пирует. Миг по-късно левия юмрук на финландеца потъна в слънчевия му сплит и Хари се прегъна на две, сякаш изпълнявайки галантен поклон.

Трюлс очакваше след няколко секунди — когато въздухът отново нахлуе в дробовете му — Хари да повърне в заведението. Явно и Юси се сети за същото и предпочете Хуле да не цапа пода в бара. Набитият, почти квадратен финландец вдигна крака си с неподозирана грациозност ни балерина, ритна рамото на Хари и полицаят излетя обратно през вратата, откъдето само преди минута бе влязъл.

Най-пияните и най-младите избухнаха в оглушителен смях, а Трюлс пак започна да грухти. Неколцина по-възрастни надигнаха глас и предупредиха Колка да се владее повече. Ала никой не защити Хари Хуле. Трюлс знаеше причината. Всички присъстващи в заведението помнеха как Хари опетни униформата, обърна се срещу своите, отне живота на един от най-кадърните полицаи в гилдията.

Юси се отправи към бара с равнодушно изражение, все едно току-що е изхвърлил боклука. Трюлс се преви от смях и грухтеше. Струваше му се невъзможно да разбере тези хора: фини, сами, ескимоси или един бог знае какви.

В дъното на помещението някакъв мъж се изправи и тръгна към вратата. Трюлс не го бе виждал на оперативки на КРИПОС, но погледът под тъмните къдрици издаваше, че е полицай.

— Обади се, ако ти дотрябва помощ, Кронгли — извика някой от масата му.

Чак след три минути, когато барманът отново наду Селин Дион и разговорите продължиха, Трюлс се осмели да се приближи до смачканата стотачка, да я настъпи и да я завлачи с подметката си до бара.

 

 

Дробовете на Хари се изпълниха с въздух и той повърна два пъти. После пак се сгъна на две. Студеният асфалт пронизваше кожата му през ризата и му се струваше неимоверно тежък: сякаш не той лежеше върху асфалта, а обратното. Пред очите му танцуваха кървавочервени петна и гърчещи се черни змии.

— Хуле?

Хари чу гласа, но съобрази, че ако покаже признаци на живот, онзи ще продължи с ритниците. Затова не си отвори очите.

— Хуле?

Гласът се приближи. Някой го потупа по рамото му. Отчитайки пагубното въздействие на алкохола върху бързината, точността и способността му да преценява разстоянието, Хари все пак отвори очи, завъртя се и се прицели в гръкляна на мъжа. После пак се отпусна на асфалта. Отклони се с близо половин метър от целта.

— Ще ти извикам такси — каза мъжът.

— Недей — простена Хари. — Махай се, гаден плъх.

— Не съм от КРИПОС. Казвам се Кронгли и съм ленсман в Юстаусе.

Хари се обърна и го изгледа.

— Нищо ми няма, само си пийнах малко повече — обясни задавено Хари, като се опитваше да диша равномерно, за да не повърне пак.

— И аз — усмихна се Кронгли и преметна ръката на Хари през рамото си. — Честно казано, нямам представа къде има стоянка. Можеш ли да се изправиш?

Хари стъпи първо на единия, после и на двата си крака, премига няколко пъти и установи, че се намира във вертикално положение. И в обятията на ленсман от Юстаусе.

— Къде ще спиш тази нощ? — попита Кронгли.

— Вкъщи — Хари го погледна изкосо. — Може да те разочаровам, но предпочитам да си легна сам.

Пред тях спря полицейски автомобил и шофьорът свали страничното стъкло. Чу се смях, а после спокоен глас.

— Хари Хуле от Отдела за борба с насилието?

— Същият — въздъхна Хари.

— Току-що получихме обаждане от КРИПОС. Наредиха ни да ви закараме до дома ви.

— Ами поне отворете вратата!

Хари се качи отзад, опря глава о облегалката, затвори очи и усети как всичко се завъртя. Все пак предпочиташе да не гледа жлъчните физиономии на полицаите отпред. Кронгли им продиктува номера си с молба да му се обадят, след като закарат „Хари“ до дома му. Защо този тип си въобразяваше, че вече са станали приятели? Хари чу как стъклото се вдигна, а приятният глас отпред попита:

— Къде живееш, Хуле?

— Карай направо. Отиваме на гости.

Колата потегли. Хари отвори очи, обърна се и видя как Аслак Кронгли ги изпраща с поглед от тротоара.