Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (46)

Глава 43
Разклонение на пътя

— Остави ме! — Някой разтърсваше Фреди точно когато всичко, което искаше, беше да се наспи. Главата му бумтеше така, сякаш някой го беше ударил със стоманена бухалка. Чуваше дразнещ и бръмчащ звук, сякаш бяха включени флуоресцентни лампи. Силен блясък притисна очите му. Покри главата си с ръце и се опита да накара звука да изчезне. Какво се беше случило? Дали пак се бяха напили с Трой в „Норт Ин“? Обърна се на една страна и се сви на кълбо. По-късно щеше да се опита да възстанови снощните събития, когато можеше да мисли.

— Стани и заблести, Бог на слънцето! — чу се тътнещ глас.

— Ставай! — От всички страни започнаха да го дърпат ръце.

— Колко е часът? — попита и отвори замаяно очите си. Около него имаше група елфи. — Какво правите тук, махайте се!

Обърна се на една страна и видя, че се намира в болнично легло. Стаята беше безцветна и застинала като в черно-бяла фотография. Със сигурност това не беше XXI век, а беше някаква друга ера. Какво ставаше? Къде беше? Това не му приличаше на нито едно място в Норт Хемптън.

Изправи се и неохотно се огледа. Редици от легла с черни метални рамки, всяко от тях с по две възглавници, чисти бели чаршафи, изпънати така, че да илюстрират термина болнични ъгли, и сгънато сиво одеяло. Плъзна погледа си по протежение на стаята. Беше отделена с прозорец, през който нахлуваше бяла луминесцентна светлина. Големи лампи във формата на глобуси висяха от високия таван и не се използваха за нищо, освен да се пълнят с мъртви насекоми. Сивият мраморен под блестеше, отразявайки острата светлина. И тогава чу ниско бучене, което идваше сякаш от нищото.

— Пфу! — каза Вал. — Притеснявахме се за теб. Имаш ли нужда от нещо, Фреди? — гласът му отекна болезнено в главата му.

Ниф седна до него и сложи ръката си на рамото му. Косата й беше наелектризирана. Имаше черни петна от дим по цялото си лице, бялата й ръкавица беше почерняла, а зеленото й наметало беше разкъсано и раздърпано.

— Какво се е случило с теб? — попита учудено Фреди и внезапно осъзна, че и той изглежда точно по същия начин. Дънките му бяха мръсни, а тениската — скъсана. Вдигна ръкав към носа си — миришеше на омекотител с ухание на цветя.

В този момент всичко се върна в съзнанието му. Минаването през портала на „Феър Хейвън“ надолу по Жълтия павиран път до дъното на света. Срещата с дракона и връщането на тризъбеца. Беше убил дракона и след това дойде експлозията.

— Къде сме? — успя да попита той.

Ирдик седна до него и намести черната си филцова шапка.

— В една станция за чакащи на Жълтия павиран път. Като в нищото. Затова и атмосферата е такава — няма цветове. Нито тук, нито където и другаде да отидеш, ако разбираш какво имам предвид.

Келда седна от другата му страна, опитвайки се да отвори капачката на една бутилка вода.

— Ти и Ниф се забавихте много дълго и затова започнахме да ви търсим. Слязохме долу в убежището на Джормунгандер, но там нямаше нищо. Само купчина кости, люспи и пепел. Започнахме да копаем и те открихме, затрупан под целия този боклук. Добре си се справил с него, между другото. Той беше ужасна напаст.

— И те докарахме тук, за да се възстановиш — каза самодоволно Свен. — Добре дошъл!

— Добре ли си, Ниф? — попита Фреди.

— Да — каза уморено елфът. — Добре съм.

Фреди се усмихна.

— А тризъбецът?

— Нямаше го — отвърна Идрик и сви рамене. — Търсихме, но…

— Но аз го държах и го използвах!

— Знаем, приятел, но го нямаше.

Фреди изрече едно проклятие. Имаше нужда от чист въздух. В болничната стая беше задушно и миришеше на формалдехид. Избута елфите настрана и се опита да се протегне. — Отворете един прозорец!

— Недей! — каза Свен — За миг може да изпаднеш във вечен сън. Въздухът е наситен с отровата на дракона — последното му издихание. Но донесохме и добри новини. Каквото и да си направил долу, то по някакъв начин е отворило времевите портали отново. Или е това, или Мъртвите са се вдигнали на бунт. Както те казват, това е друга история, но нещо наистина се случва около порталите.

— О, и ние върнахме обратно силите си — добави Ирдик. — Не го ли чувстваш?

Фреди се протегна.

— Да, почувствах го, когато държах тризъбеца си отново. Но точно сега се чувствам като развалина.

Той вдигна ръка към слепоочието си, започна да го разтрива и изохка.

Ниф му подаде бутилката с вода.

— Пий!

Фреди въздъхна, като се опитваше да не мисли за пулсиращата болка в главата си. Изпи водата. Беше леденостудена и вкусна. После примигна, защото главоболието му изчезна мигновено. Явно махмурлукът и убийството на дракон изискваха подходящо лекарство.

— И така, значи порталите са отворени. Какво чакаме тогава? Да тръгваме да върнем Фрея обратно! — каза той.

— Не бързай толкова — каза Свен. — Фрея е добре. Вал изпрати Тор и Ерда да я върнат.

Фреди вдигна вежди. Чудеше се какво ли си мислеше за това приятелят полицай на Ингрид.

— Докато още тъгуваш по тризъбеца си — напомни му Келда — трябва да го намерим. Доста е опасно хей така да се търкаля някъде.

— Унищожи моста, уби Джормунгандер, кой знае какво още може да направи — обади се Ирдик, който продължаваше да върти шапката си и да я подхвърля нагоре, за да я хване после във въздуха. Фреди грабна летящата шапка и я сложи обратно на главата му.

— Не може да е далеч — каза Келда. — Може би просто е бил по-дълбоко. Имам предвид там, долу.

Бездната.

Необятното.

Фреди си спомни картината с убийството на Балдер във „Феър Хейвън“ и осъзна, че би могъл да спаси също и Килиан.

— Добре, тогава хайде да…

Келда го прекъсна, като сложи пръст на устните му. От съседната стая се чу шум. Приличаше на някой, който се влачи по баскетболно игрище и обувките му тракаха по мраморния под.

— Това са сестрите, Феня и Меня — прошепна тя и отвори широко очи. — Близначките обикалят и правят проверка на всеки сто години. Не ги гледай в очите или ще те видят. Скрий се!

Елфите се пъхнаха под леглото, а Фреди се скри под чаршафа, като дръпна одеялото върху себе си, когато чу тракащите обувки да приближават. Беше чувал за Феня и Меня. Те бяха джот-нар, снежни великани. Сега близначките проверяваха стаите в болницата. Чудеше се какво щеше да се случи, ако го видеха.

След разрушаването на моста боговете се бяха разпръснали тук и там по ъглите на Деветте свята във Вселената, а някои, като неговото семейство, бяха хванати в капан в Мидгард. Тези двете явно работеха като медицински сестри, което беше много по-добре, отколкото да бъдат робини в нечий дворец. Това беше всичко, което знаеше за историята на сестрите. Въпреки това, те много хитро бяха измамили крал Фроди да пилее богатството си, докато накрая не остана нищо и техните окови паднаха.

Вратата на стаята се отвори и двете сестри в бели престилки и шапки влязоха в стаята. Носеха малки дъски за писане. Огледаха се наляво и надясно и прекосиха помещението покрай редиците с легла с високо вдигнати глави.

Фреди отмести одеялото и за да не ги погледне в очите, разсеяно се загледа в гърдите им. Покри очите си с чаршафа, докато минаваха покрай леглото му. Когато стигнаха до края на стаята, едната от тях завъртя ключа на лампата и всичко потъна в абсолютен мрак. Бръмчащият звук рязко спря.

Чу се шум от отваряне и затваряне на врата и Фреди и елфите се измъкнаха, за да поемат глътка въздух.

— Чисто ли е? — попита той.

— Да, тръгнаха си и явно са взели всичко със себе си — каза раздразнено Ниф.

Те стояха в нищото — болницата я нямаше, както леглата и мраморния под. Фреди се огледа наоколо. Беше му познато. В крайна сметка някога беше затворен тук за пет хиляди години. Това беше Бездната.

— Добре, какво чакаме, да отиваме да намерим тризъбеца — каза той.