Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (40)

Глава 37
Чудовището на края на света

Джормунгандер беше морският дракон, който спеше на дъното под Мидгард. Той се беше увил около средния свят и беше достатъчно дълъг, за да захапе опашката си и да оформи кръг. Последното го беше направил, докато спеше като бебе, захапало и смучещо палеца си. От зъбите му капеше кръв и черна отрова, която можеше да убие веднага. И се радваше на нелепите загадки.

А сега разполагаше с тризъбеца на Фреди.

— Трябва да се шегувате с мен! — каза Фреди на Келда. — Как, по дяволите, той се беше сдобил с него? Няма значение! Не ми обяснявай! Изтощен съм. И сега какво? Какво ще правим сега?

Тя примигна към него все едно той беше твърде бавен.

— Това е спешен случай! — каза тя и го погледна отстрани. — Трябва да дойдеш с нас долу и да го вземем, освен ако не желаеш да спасиш света.

И то точно когато Фреди си мислеше, че ще се наспи добре за дванадесет часа. Покри лицето си с ръце, пое си дълбоко въздух и леко перна с ръка Келда.

— Не можеш ли просто да… — направи жест с ръка, който казваше „Да се обърнеш“.

Келда грабна обувките си и се обърна към стената. Фреди се измъкна от леглото и намери чифт панталони, старателно сгънати на един стол. Явно бяха току-що изпрани благодарение на работливата им икономка.

— Да спася света? Как? Нямам магия! Никой от нас няма. Може би това не сте го обмислили достатъчно. И как изобщо ще стигнем до там?

— Ниф и останалите ни чакат на острова на Гарднър. — Келда обу обувките си и коленичи, за да ги завърже. — Само се приготви! Ще видиш.

— Добре — каза Фреди разсеяно. Дрехите, които Грациела беше изпрала, миришеха на омекотител с ухание на цветя, което му напомни, че трябваше да се обади на Герт, въпреки че не знаеше какво точно иска да й каже. Нямаше никаква идея какво ще прави с жените си. Жени! Винаги имаше много около него. Той се облече и взе един суитчър с качулка. Предполагаше, че все още ще бъде студено в долната част на света. Беше живял там известно време.

— Вече можеш да се обърнеш — каза той на Келда.

Тя се завъртя. Фреди отскочи назад и се задъха. Келда беше сложила голяма, страховита маска на бивол с два големи рога. Въпреки че маската беше мръсна и гумена, нейното преобразяване беше стряскащо. Тя насочи рогата си към него.

Фреди я изучаваше.

— Откъде взе това?

— От Дампстър — каза тя. — Харесва ли ти?

— Вземи я. Ще ни трябва.

Фреди отиде до гардероба и взе мобилния си телефон. Трябваше му точно това. Караше го да се чувства все едно се е върнал обратно в Асгард, когато светът беше млад и готов за предизвикателства. Реши, че ще звънне на Кристи на път за острова на Гарднър, за да й каже, че заминава по работа извън града.

Откакто Фрея и Ингрид бяха влезли през скритата врата в балната зала преди около една година, „Феър Хейвън“ беше изчезнал под кълбо от зеленина по средата на зимата. Дърветата и тревата бяха избуяли. Имаше бръшлян, дива лоза, пасифлора и други увивни растения. Някои бяха излезли дори от парниците в югоизточната част на къщата и поглъщаха всичко по пътя си. Лозите и мъха настъпваха бавно по земята, надолу към пристанището и към „Дракон“ — шестфутовата спортна яхта на Килиан, която беше издигната на каменни блокове, зазимена и покрита с корабни платна и приличаше малко на приготвена за погребение. Цялостното впечатление от Острова на Гарднър беше като една джунгла, която поглъщаше всички останки от цивилизацията.

Келда все още носеше маската и си проправяше път към предните стълби. Беше направена пътека през тревата към предната врата на замъка, която духовете отвориха с дублиран ключ. Вътре всичко беше останало недокоснато, покрито с фолио.

Фреди последва Келда в една празна стая с огромна картина от XIX век на стената, озаглавена: Рагнарок: Смъртта на Балдер. Една стрела пронизваше сърцето на Балдер, а той лежеше на земята с протегната ръка, заобиколен от Валкирии с бледи кожи и руси коси. Очите им бяха студени като стоманата на шлем. Той разпозна Брунхилда. Хили. Колко лукава и коварна беше тя! На картината държеше копие. Валкирии!

Влязоха в балната зала, където елфите ги очакваха, лежейки върху кадифени дивани и фотьойли. Тъмночервените завеси бяха вдигнати, прозорците бяха отворени и залязващото слънце осветяваше стаята.

— Не ставайте всички веднага! — каза Фреди.

Ниф се беше отпуснала в едно тъмнорозово кресло и вдигна поглед от списанието, което разглеждаше. Хвърли го на земята и се втурна към Фреди. Носеше зелена пелерина от сатен, бели ръкавици до лактите, косата й беше вдигната и една змия се увиваше около раменете й. Останалите елфи бавно тръгнаха към него, за да го поздравят.

— Има нещо различно — каза Фреди и се намръщи.

— Чисти сме — каза Ниф и му се усмихна.

Фреди направи гримаса. В единия край на балната зала стената беше грубо разрушена и се виждаше една дървена врата, върху която беше издълбано дърво. Отстрани имаше купчина от парчета гипсокартон, натрошени камъни и захвърлен на пода железен лост — същия, който веднъж Ингрид беше използвала, за да открие вратата на елфите.

— Пътят към Игдрасил — каза Вал — и Джормунгандер.

Той извади златен часовник от джоба си, погледна колко е часът и оправи вратовръзката си. Свен изпусна дим от пурата си, която миришеше на ябълков тютюн.

— И за тризъбеца — добави навъсено.

— Схванах — отвърна Фреди. Той внимателно изучаваше елфите, костюмите и реквизитите им и се усмихна. Бяха му липсвали.

Те го последваха до вратата. Той прокара ръка по заплетените очертания на цветя, птици и извиващи се клони на дървото, което стоеше като самотен остров в небето.

Ирдик се наведе и все още държеше пурата в устата си. Той им посочи малко място в долната част на вратата.

— Тук стигаш до края и после просто скачаш! — Той му намигна изпод филцовата си шапка от 1940 г.

— Кой идва с мен? — попита Фреди.

Елфите го погледнаха втренчено. Свен се прозя широко.

— Скапан съм.

— Трябва да се преоблека за вечеря — промърмори Келда под маската.

Вал вдигна рамене.

— Не мога да понасям Джормунгандер. Изнервя ме.

— Децата имат вирусно заболяване — добави Ирдик, докато гледаше ноктите си.

Ниф изсумтя с отвращение.

— Вие сте група страхливци! Аз ще дойда, Фреди!

Фреди я потупа по главата.

— Добре, но не взимай боата със себе си, ако може. — Погледна към Келда и каза: — Свали маската и ми я дай.

Келда я махна и я хвърли към него.

Той хвана Ниф за ръката и заедно минаха през портала.