Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Бошан (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Winds of Salem, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Мелиса де ла Круз
Заглавие: Ветровете на Салем
Преводач: Виолина Димова, Невена Янакиева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издател: „Еклиптик“
Година на издаване: 2014
Печатница: А
Редактор: Стоян Пашкуров
ISBN: 978-619-200-005-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1354
История
- —Добавяне
Глава 31
Текила по залез
Облегнат на касовия апарат, облечен в карирана риза и дънки Фреди наблюдаваше какво става в бар „Норт Ин“. Самотната бледа блондинка с огромни перлени обици и червило с коралов цвят, която седеше в края на бара започна да се олюлява и той реши, че е време да й повика такси. И тъй като не можеше да използва способностите си, започваше да привиква със света на смъртните. Клиентите му си пиеха питиетата и замезваха с ядки. Беше средата на седмицата, рамо вечерта. Сал беше отзад и играеше покер със своите седемдесетгодишни приятели, а Кристи беше с Макс и Хана.
На джубокса се зареди „Камбаните на Ада“ на AC/DC звън на камбани и след това великото соло на китарата. Фреди си взе една бира от хладилника и я отвори. Отпи голяма глътка и въздъхна с удоволствие. Загледа се в хокейния мач, който вървеше на екрана. Неговият отбор успя да отбележи прекрасен гол и те спечелиха. „Малките удоволствия на живота“ помисли си той.
Винаги усещаше промяната в атмосферата, когато влизаше клиент. Този път го усети още преди вратата да се е отворила. За секунда той вдигна поглед към нея, а в следващата — тя вече беше отворена и някой влезе в бара. Явно все още му беше останала малко магия. Мъжът, вървящ към него, беше почти толкова висок и широкоплещест, колкото и рамката на вратата. Имаше физиката на футболен играч. „Чакай малко! — помисли си Фреди. — Познавам този човек…“
— Брадата на Один! — каза Фреди.
— Уау! — разсмя се Трой, подавайки му ръка. Фреди я сграбчи и старият му приятел го придърпа към себе си през барплота, за да го прегърне. Потупаха се взаимно по раменете и се разсмяха.
Трой седна.
— Здравей, човече!
— Еха! Погледни се! — Фреди разклати глава и подсвирна. — Тор, как я караш, приятелю?
— Добре, добре, всичко е страхотно. Радвам се да те видя. Срещнах Ингрид преди няколко дни и тя ми каза, че си тук. Така че… ето ме!
— Така ли? — отговори Фреди. — О! Ингрид, а? Ерда и Тор! — и той се засмя.
— Да. Освен това сега името ми е Трой Оувърбрук — разясни той и отметна кичурите коса, паднали върху челото му.
Фреди се усмихна.
— Трой Оувърбрук, Фреди Бошан е на твоите услуги! Какво да ти предложа?
Трой разгледа бутилките върху рафта зад бара.
— Какво ще кажеш да отпразнуваме срещата си?
Той се наклони към Фреди и кимна.
— Текила?
— Перфектно! — Фреди взе една неотворена бутилка „Текила Голд“, малки чаши за шот питиета и една влажна и студена „Корона“. Той вече беше изпил своята бира и сложи питиетата между двамата. Сипаха сол върху юмруците си, отхапаха от лимона и изпиха шотовете си.
Трой се усмихна.
Фреди му каза „наздраве“ с бутилка бира.
— Какво, по дяволите, се случва с теб? — Той обикновено не пиеше на работното си място, но сега случаят беше специален.
Докато пиеха текила и бира, Трой му разказваше за живота си в Мидгард. Каза му за последното фиаско, което се бе случило — притежаваше нощен клуб в града, но в някакъв момент беше изпуснал духа от бутилката. В крайна сметка се беше наложило да го продаде и да направи малка и скромна промяна. Вярваше, че липсата на късмет с клуба се дължеше до известна степен на магическите му способности. И тогава, в последния момент реши да прекара зимата в Норт Хемптън и да се наслади на тишината и спокойствието. Освен това имаше малко работа тук.
Фреди повдигна въпросително вежди и го погледна, докато наливаше следващите питиета и разля малко върху плота.
— Добре, признавам си, исках да видя Ерда — поклати глава Трой. — Имам предвид Ингрид. Знаеш, да опитам още веднъж след колежа.
Текилата беше развързала езика му.
— О, добре, успех с това! — усмихна се Фреди.
— Помогни ми в това, Фреди! Един приятел се нуждае от цялата помощ, която може да получи! Не можеш ли да направиш нещо? Имам предвид, тя все пак ти е сестра! Наистина ли са сериозни отношенията й с този смъртен?
Фреди изхълца и отпи голяма глътка бира, която явно му помогна.
— Със сигурност изглежда, че е така. Съжалявам, приятел!
После се разсмяха от сърце. Фреди донесе още бира и изпиха още по два шота. Резенчетата лимон предизвикаха кисели гримаси върху лицата им. Фреди бързо обслужи новите клиенти, които влязоха в бара и първоначално бяха разочаровани, защото търсеха Фрея. Но той успя да ги убеди да забравят за сестра му, използвайки малко магия, за да се представи като готин и симпатичен барман. Напълни чашите им и се върна при Трой, но не преди да приготви още два шота.
Трой го забавляваше, като му разказваше истории от живота си на безсмъртен — от Римските времена, когато беше сенатор (тонове злато, вакханалии и оргии); през XVI век във Франция беше живял в кралския дворец (още повече злато и толкова много прекрасни момичета с предизвикателни гърди, които се подаваха над корсетите им) и след това през XIX век беше с Джеферсън в Париж (пари в брой и никаква скука, всъщност свободомислещите бяха големи сладурани). В началото страстта му беше свързана със злато и жени, а после се превърна в мания за коли и мотори.
Фреди започна леко да се изнервя, защото завиждаше на Трой. Неговият приятел беше изживял всички тези удивителни неща, а какво беше направил той, откакто се беше върнал в Мидгард? След като напусна Необятното, той се влюби в Хили, която наистина му завъртя главата и всичко приключи с това, че беше принуден да се ожени за сестра й. И точно когато се влюби истински в Герт, тя го напусна. Прекарваше по-голямата част от времето си, като го губеше в компютърни и видео игри. Беше потушил няколко малки битови пожара — голяма работа!
Чувстваше се нещастен, сънлив и непохватен. Пълен неудачник. Явно текилата провокираше у него всички тези мисли. В началото се чувстваш на върха на света, а след това си готов да удариш първия човек, който те раздразни. Водката щеше да е по-добър избор. И къде беше блондинката, която седеше в края на бара? Беше си казал, че трябва да й поръча такси. Там беше доста тъмно и не я виждаше. Дали не беше паднала от стола? Щеше да се погрижи за нея по-късно. В крайна сметка, тя си беше виновна, ако се беше напила и й беше прилошало. Един клиент се появи на бара и поиска питие. Той бързо забърка един коктейл, като остави страхотна бъркотия около себе си, която дори не си направи труда да почисти и прибра парите в касата.
— Е, какво става с теб? Разкажи ми за твоя живот! — попита Трой ентусиазирано и се усмихна на Фреди.
Фреди се взираше с празен поглед назад. Защо Трой го беше попитал точно това? Разбира се, той знаеше какво се случва и че Фреди беше пропилял последните пет хиляди години, пилеейки времето си в тъпото Необятно, защото по грешка беше обвинен за разрушаването на моста Бофрир.
Усмивката на Трой се стопи, а широките му рамене се отпуснаха, когато осъзна грешката си.
— Съжалявам за това, приятел. Поне ти си невинен, нали? Чух, че Валкириите са намерили човека, който го е направил.
Фреди не отговори веднага. Вината за това, което се беше случило с Килиан, беше негова. Имаше толкова много неща, които му се искаше да беше направил по различен начин. Фрея беше върната в миналото, Килиан беше в Необятното, а той беше тук, заклещен в този малък град и се напиваше с текила. Беше безполезен. Целият му живот беше пропилян.
— Хей! — каза Трой и се пресегна през бара и сложи ръката си върху рамото на Фреди — Нещо лошо ли казах?
— Всичко е наред. Напълно! Добре съм! — усмихна му се Фреди и наля остатъка от Сауза в чашите.
Да, той не би могъл да направи нищо за никого — нито за сестра си, нито за най-добрия си приятел. Нищо друго не му оставаше, освен да пие, докато бутилката не свърши.