Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (41)

Глава 38
Плъзгане по линията на времето

Ингрид се качи по стълбите до стаята си. Любимците й се свлякоха от леглото и обгърнаха краката й, за да я поздравят. Зигфрид потърка козината си в крака й като сумтеше. Оскар погледна нагоре към нея с тъжни очи, а Бъстър хленчеше в краката й.

— Здравейте, тиквички! — Тя хвърли книгите на леглото си, за да си поиграе малко с тях, преди да отиде да си вземе душ. Една от книгите се отвори и нещо в страницата привлече вниманието й. Вгледа се по-внимателно, след това я вдигна и изтича към кабинета на майка си.

— Мамо! — Ингрид държеше книгата високо в ръката си, все едно призоваваше някого. Клатеше глава, сякаш не можеше да говори и лицето й беше пребледняло.

— Скъпа, какво има?

Тя подаде на Джоана книгата с отворената страница. Имаше списък, който беше озаглавен: „ХОРАТА, КОИТО БЯХА ОБЕСЕНИ В САЛЕМ ЗАРАДИ МАГЬОСНИЧЕСТВО ПРЕЗ 1692 ГОДИНА“. Тя никога преди не беше виждала датата, която беше добавена. В този нов списък обесването на жертвите беше започнало на 10-ти юни — това беше първата дата, на която беше обесена Бриджит Бошан. Но между 10-ти юни и следващата дата, 19-ти юли, когато бяха обесени още пет човека в Галоус Хил, беше добавена напълно нова дата — 13-ти юни.

— Виж какво се казва точно тук — добавени са две нови имена. Никога не съм чувала за тях преди.

— Фрея Бошан — прошепна Джоана. — Фрея е била обесена!

— Не, виж!

Майка и дъщеря се взираха в списъка, докато името не започна да избледнява. Накрая списъкът се върна в първоначалния си оригинален вариант и без никакви промени. Деветнадесет обесени и един човек, принуден да се самоубие. Името на Фрея не беше там. Списъкът преминаваше пред очите им, променяше се, имената изчезваха и после се появяваха отново, докато най-накрая успяха да възстановят оригиналния документ. Фрея Бошан беше обесена на 19-ти юни.

Ингрид беше абсолютно убедена, че датата беше 13-ти юни. Изчезна толкова бързо, че вече не беше сигурна в това, което си мислеше, че е видяла.

— Какво става? — прошепна Ингрид. — Защо се промени?

Джоана взе книгата от Ингрид и я остави на бюрото си — ръцете й трепереха. След това се обърна към най-голямата си дъщеря.

— Помниш ли кога се срещнахме с оракула в града?

— Да, ти каза, че не е било много полезно!

— Не е точно така. Той наистина не можа да ни помогне, но…

Джоана й разказа какво беше казал оракулът — как линията на времето се колебаеше и изкривяваше и ако Фрея умреше, докато порталите са затворени, трябваше да остане завинаги в долната земя, при мъртвите.

Ингрид се свлече във фотьойла.

— Не — прошепна тя. — Не!

— Но всичко засега е наред. Смъртта й още не е настъпила. Виждаш ли? Затова мастилото се променя. Това означава, че все още нищо не се е случило. Само съществува възможност това да стане. Значи е жива, Ингрид! И ние имаме надежда. Баща ти отиде да види… чичо Арт. Той може да ни помогне. Той ще ни помогне!

— А ако не стане?

— Ако не стане… — Джоана плътно сгъна ръбовете на книгата — … ами, ще се върнем пак на моста от момента, в който го напуснахме.