Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (67)

От време на време

Елфите се жертваха за мисията с радост.

— Обичаме да крадем разни неща. Можем да го намерим — когато и където и да е — каза Свен.

Ингрид забеляза, че той беше техния лидер. Беше забавно. Фрея все още беше бясна, но се поуспокои, щом разбра, че има план за спасяването на Килиан. Фреди каза, че трябва да им съобщи нещо, прочисти гърлото и лицето му грейна.

— Случилото се има и добра страна — каза той.

— Каква добра страна? — избухна Фрея. Да не би да беше намерила истинската любов само за да я изгуби завинаги?

— Като начало, с Герт сме сгодени — каза той. Герт се усмихна срамежливо.

Семейството остана безмълвно.

— Поздравления? — каза Фрея.

— Мислех, че се казва Хили — каза Джоана и погледна с подозрение към Герт.

— Не, това е Брунхилда, една от Валкириите, които отведоха Килиан — каза Норман. — Онази, заради която Фреди участва в предизвикателството с огнения пръстен. Винаги съм мислил, че не е за теб — каза той на сина си. Той подаде ръка и Герт се здрависа с него.

— Вижте, зная, че ви се е струпало много, но съм на ваша страна. Ненавиждам Хенри Лиман, откакто ни осинови със сестра ми след падането на моста. Никога не се е държал с нас, както със скъпоценната Брунхилда.

— Истинското й име не е Герт, a Gerdr. Сега може и да се сетиш коя е, нали? — попита Фреди.

— Добре тогава! — каза Норман и издуха носа си, докато Джоана все още изглеждаше смутена. Синът й се беше върнал, само за да го изгуби отново, помисли си тя. Толкова много изпитания имаше пред майчинската любов. Но си спомни Герт и това, че им е писано да са заедно. Тя щеше да го укроти. Беше разбрала за живота му тук, за пристрастяването към видео игри и леките момичета, а Герт щеше да е лекът за всичко това.

Фрея кимна.

— Ще имаме нужда от помощ — каза тя.

Джоана я погали по гърба.

— Мисля, че имам нужда от свеж въздух — каза тя на Норман, който се съгласи.

Без да се уговарят, те излязоха от къщата, минаха през гората към мястото, където Ан беше погребана.

За радост на Джоана нито гробното място, нито надгробният камък бяха под дъба.

— Добре. Дано имат щастлив живот — каза Джоана.

— Колкото щастлив може да бъде животът със смъртен — размишляваше Норман. — Кратко щастие. Дано Ингрид знае какво прави с този детектив.

Джоана хвана ръката на съпруга си и я стисна.

— Тя ще се постарае. Трябва да ти призная нещо. Знаеш ли, като се замисля, никога не съм харесвала френската кухня.

Норман се усмихна.

Тръгнаха обратно към дома си и свариха Ингрид и Фреди да стоят в ступор в дневната.

— Какво стана? — попита Джоана. — Къде е Фрея?

— Тя просто… изчезна! Стоеше точно тук… и изчезна — каза Фреди, прокарвайки ръка през рошавата си коса. — Но преди това нещо се появи на врата й…

— Нещо като примка — каза Ингрид. — Видях го, червено въже около врата й. Дърпаше я назад.

Джоана веднага разбра какво се беше случило.

— Порталът — била е засмукана обратно през портала.

— Обратно в Салем, където Локи чака за своето отмъщение — каза Ингрид. Държеше ръката на Мат и гледаше останалите от семейството. — Това трябва да спре там, откъдето е започнало. Всички трябва да се върнем. Да я последваме във времето и да не позволим гоненията срещу вещиците изобщо да започват.