Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (64)

Огнен пръстен

Фреди отиде в Ню Хевън, за да съобщи новините на Хили. Тя го посрещна на стълбите на входа на общежитието — готическа сграда, която наподобяваше замък с парапетите и четирите ъглови кръгли кули — реплика на прочутия огнен пръстен.

Паметта му се беше възвърнала и си припомни годините в други прераждания, в които е бленувал за Брунхилда. В спомените му имаше пропуски, но се сети за двамата й ухажори Сигурд и Гунар, които опитали да преминат през огнения пръстен, за да развалят тегнещата над нея магия за вечен сън. Чрез магия и измама Гунар успял да спечели ръката й, но бракът им приключил трагично с поредица от войни между боговете. Фреди се надяваше, че този път ще се пребори за нея по някакъв начин, макар да се боеше, че отново е пропилял шанса си.

Лампите около общежитията излъчваха мека светлина, която огряваше зелените тревни площи наоколо, осеяни с паднали листа. Фреди и Хили седнаха на стълбите, лице в лице с тъжни изражения. Фреди погали нежно главата на Хили.

— Все още мога да те докосвам, стига да не нарушавам клаузи (i), (ii) и (iii). Пропуснали са. В договора няма нищо споменато за това, какво мога или не мога да правя преди това — каза Фреди и сложи ръка на бузата й.

— Съжалявам, Фреди, татко си има своите причини. Казах ти, че е закостенял — въздъхна тя.

Фреди нямаше какво да добави към думите й. Хенри Лиман го изигра, този негодник и бъдещ негов тъст, и сега беше изгубил любовта на живота си. През слабо осветената алея премина момиче на колело. Звънчето на колелото издаде весел звук и това накара Фреди да се почувства още по-отхвърлен и нещастен. Тя се спря и приближи с колелото към тях.

Хили погледна нагоре.

Момичето се усмихна равнодушно, без да забележи, че тя беше тъжна и плачеше. „Коравосърдечно“, помисли си Фреди.

— Е — каза нахалното момиче. — Ще дойдеш ли с нас по-късно? Дано! Имаме важна среща, на която трябва да присъстваме — разтвори палтото си и показа сив суичър с надпис ККГ (Капа Капа Гама). Университетът не признаваше официално общогръцките системи и затова пребиваването им в кампуса, както и откритите им срещи не бяха позволени, но тези общества все още бяха живи и набираха около петнайсет процента от студентите.

Момичето бързо загърна палтото си и огледа Фреди. Погледна Хили и повдигна вежди. Фреди не знаеше какво означава това. Одобряваше ли го, достатъчно хубав ли беше за Хили? Това ли намекваше?

Хили се усмихна на момичето от сестринството.

— Разбира се, че ще дойда. Не бих го пропуснала!

Сбогуваха се и се разбраха да се видят след час. Хили се извини на Фреди за прекъсването.

— Студентски живот! — тя взе лицето му в ръце и го погледна. — Искам да знаеш, че винаги ще те обичам, Фреди — прошепна тя. — Ако това е някаква утеха.

Той се отдръпна, ядосан от нейното бездействие. Тя беше богиня воин, а в нея нямаше никакъв плам. Той седна и зарови глава в ръцете си. Хили потърка гърба му, правейки кръгове с дланта си и това го подразни. Този жест изглеждаше лекомислен. Като че ли не я беше грижа за всичко това. Чу как тя въздъхна, сякаш нямаше търпение да се върне в общежитието, да приключи с това, за да може да се включи в сбирката с останалите студенти — да приключи с ненавременното посещение на Фреди, с неговия провал и неспособност да я измъкне от оковите на баща й. Може би сърцето й се крие зад метален щит. Никой никога не се променя.

— Слушай — каза тя. — Герт не е толкова зле. Тя също учи тук, знаеше ли?

Той знаеше, Лиман го беше споменал. Дори не можеше да си спомни как изглеждаше Герт… като кон? С дразнещ смях?

Хили продължаваше да говори.

— Защо да не й пиша, двамата ще можете да се поопознаете. Наистина имам много домашни, а и срещата след това…

Фреди избърса носа си. Подразни се, че тя е готова да го пробута на Герт — почувства се жалък — чуваше как Хили пише на сестра си, дори да не й беше дал съгласието си.

Добре, можеше да се срещне с Герт. Нямаше какво повече да каже на Хили. Какво ли беше очаквал? Мислеше си, че щом научи новините, ще измислят как да нарушат договора, да избягат заедно, да направят нещо драматично. А вместо това получи жалко сбогуване. Изобщо Хили интересувала ли се е от него? Започваше да се съмнява в това. Погледна към нея. Тя изглеждаше отегчена.

— Ето я — каза Хили с облекчение.

Фреди видя към тях да приближава високо момиче, носещо книги пред гърдите си. Кадифената й коса грееше като слънце на меката светлина и падаше до кръста й, полюшвайки се докато върви. Герт беше много женствена, чувствена, но и атлетична. Стигна до тях и сложи крак на стъпалата.

— Здрасти, как сте? — попита тя.

Фреди не можеше да свали зачервения си поглед от нея и се почувства, сякаш е спасен от ада, събуден от дълбок сън. Как е могъл да не забележи колко е красива Герт още при първата им среща? Дали не е бил омагьосан? Може би от Хили? Или господин Лиман? Герт беше прекрасна и стабилна, всичко, за което той мислеше, сега беше тепих за борба, схватка и те двамата, даващи всичко от себе си в боя, който да доведе впоследствие до хиляди прегръдки и целувки, лекуващи синините им.

Брунхилда трябва да го е омагьосала, за да не види истинското лице на Герт.

Хили преметна косата си на една страна.

— Татко е изиграл Фреди и сега, вместо да се ожени за мен, ще се ожени за теб. Имате около месец, за да избистрите подробностите.

Герт скръсти ръце и се подсмихна.

— Ха, така ли е направил — тя погледна Фреди от главата до петите. — Предполагам, че ще свършиш работа — усмихна се тя.

Фреди се изправи и се изтегна. Чувстваше се по-добре. Не беше Рагнарьок. Погледът му се спря на задника на Герт, стегнат и оформен, което го накара да се усмихне. Герт вероятно беше малко по-голяма от него, но може би беше за добро. Беше приключил с лигавите момиченца.

— Ти също — усмихна й се той.

Хили погледна Фреди и видя усмивката му.

— Но знам, че винаги ще имаш чувства към мен…

Нито Фреди, нито Герт я чуваха. Двамата бяха тръгнали надолу по алеята, разговаряйки, а Хили се врътна на токчетата си и бързо се качи по стълбите, премятайки косата си от едно рамо на друго.

Фреди взе от Герт книгите й, за да ги носи.

— Какво учиш тук? — попита той.

— Океанология — отговори Герт.

— Наистина ли? Гмуркаш ли се?

Герт се засмя и смехът й се лееше леко, като вода.

— Работя за ужасния си баща, само и само да плавам някъде и да обличам неопрена.

— Мисля, че искам да живея на Карибите — каза Фреди.

Тя му хвърли кос поглед и плахо отговори:

— Аз също!

Фреди се спря. Герт също. Обърнаха се един към друг.

— Пазя една тайна, която не съм споделял с никого, дори с Хили, но по някаква причина искам да споделя с теб. Обещай да не казваш!

— Разбира се — вдигна тя рамене.

Виждаше Герт по-добре, светлината от лампите я огряваше. Устните й изглеждаха толкова примамващи, плътни и меки. Приличаше на русалка на носа на кораб. Той прехапа устни, гледайки я в очите и за момент остана безмълвен. Видя цветът им, умопомрачително тъмносини, бяха толкова чисти и невинни, без капка измамност — черта, която се предаваше в семейство Лиман. Чувстваше се добре с Герт, можеше да й каже всичко. Колкото повече я гледаше, толкова по-поразен оставаше. Може би изобщо не му е било писано да бъде с Брунхилда.

— В джоба си — започна той — нося кораб. Може да бъде разгърнат и поставен във вода. С него можем да плаваме, където пожелаем.

Герт започна да танцува. Завъртя се и го погледна учудена и изненадана.

— Наистина ли? Това е най-страхотното нещо, което съм чувала!