Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (61)

Бяла сватба

Съкровището беше вързано за гърба на Фреди в цилиндричен калъф и заедно с капитан Аткинс тихо се придвижваха с асансьора нагоре към четирийсет и втория етаж. Този път не им се наложи да говорят с рецепционист. Щом двамата минаха покрай него, той моментално се обади на господин Лиман. Фреди чу младият мъж да съобщава: „Идват, господин Лиман.“

Лиман стана от въртящия стол зад огромното бюро и потри ръце.

— Здравейте! — За щастие, щорите бяха спуснати и светлината беше мека и ненатрапчива. — Фреди, изглеждаш като котарак, който е уловил плячка и иска да ми я поднесе на тепсия.

— Мисля, че изпълних договора си, господин Лиман — отвърна гордо Фреди.

— Така е — добави капитан Аткинс, който стоеше зад Фреди и постави ръка на рамото му.

— Отлично! — каза Лиман и заобиколи бюрото. Изглеждаше нетърпелив да сложи ръце на съкровището, което Фреди сваляше от гърба си.

Господин Лиман взе цилиндъра и го занесе към бюрото си, набра комбинация, за да го отвори, тананикайки си и плавно извади тънкото златно калъфче.

— Отлично — повтори той, разглеждайки го и прокара ръка по гладката му повърхност. — Ще го отворя по-късно — повдигна вежда и се усмихна на Фреди.

Фреди грейна.

— Кога мога да видя Хили? Бих искал да й предложа официално, макар че още нямам пръстен… — Фреди се спря, защото господин Лиман беше започнал да се кикоти и скоро този мек, тих смях се превърна в истеричен и маниакален смях, който разтърси прозорците на небостъргача, сякаш наблизо минаваше самолет.

Лицето на Фреди се изкриви.

— Какво е толкова смешно?

Господин Лиман вдигна договора, който още стоеше върху лъскавата повърхност на бюрото му и го размаха пред Фреди.

— Скъпо момче, както е посочено в договора, ти ще се ожениш за дъщеря ми, но явно не си прочел дребния шрифт. Ще се ожениш не за Хили, а за една от осиновените ми дъщери, Герт… най-голямата. Никога няма да си достатъчно добър за Хили, Фреди. — Лиман подаде договора на Фреди, който едва стоеше на краката си след този обрат. Чувстваше се така, сякаш беше ударен в гърдите с голям, тъп предмет. — Нито си бил, нито ще бъдеш.

Фреди бързо прехвърли договора и откри параграфа, който му трябваше:

— „В изпълнение на описаните задължения в договора, Изпълнителят трябва да достави неотворен златен калъф на изпълнителния директор, след което ще бъде задължен чрез настоящия договор в период не по-дълъг от трийсет (30) дни да предложи на (i), да размени обети с (ii) и да се ожени за (iii) Герт Лиман. При никакви условия изпълнителят не се освобождава от изпълнението на гореспоменатите задължения (i), (ii) и (iii).

Забранени са: бягство; отсъствие от църквата и отказ от «Да»; развод с Герт; анулиране на брака с Герт или опит за брак с Хили Лиман вместо с Герт; водене на незаконни любовни връзки, независимо сексуални или емоционални, под каквато и да е форма, по което и да е време, с Хилари.

Ако Изпълнителят не се съгласи с посочените условия, на Изпълнителя ще бъде наложена глоба, описана в параграф V и връщане обратно в Необятното за период не по-кратък от пет хиляди (5000) години, описано в параграф VI“.

Фреди погледна в края на страницата и видя подписа, който беше сложил по-рано с писалката, използвайки кръвта си вместо мастило. Само цветът му беше по-тъмен и напомняше на увехнали розови листенца.

— Кой си ти?

Харолд потупа Фреди по рамото, сякаш искаше да го успокои.

— Тихо, тихо — каза той.

Фреди отблъсна ръката на капитана.

— Значи си ме забравил? — попита господин Лиман, като че ли говореше на дете. — Аз съм само един скромен бог. Не че за могъщия Фрир детайлите имат значение. Времената се менят, нали? Но що се отнася до това, си мисля, че съдбата ти винаги ще е една и съща. Винаги влюбен в моето момиче, но се страхувам, че любовта ти ще бъде несподелена за вечни времена. Така става, когато Джоана говори с мъртвите. Хелда поиска цена и ти я плати. Само ако беше прочел договора. Беше твърде нетърпелив, момче, и го подписа с кръвта си — изцъка той с език.

Фреди се обърна към капитан Аткинс и се вторачи в него, чувствайки се предаден. Харолд направи тъжна, нацупена физиономия и вдигна рамене.

— Ръцете ми са вързани. Нямах избор. Съжалявам, Фреди.

Фреди намираше капитанът за по-противен и от господин Лиман. Поне Лиман се държеше като негодник от самото начало.