Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (46)

Семейни работи

— Кой? Какво? — попита Ингрид.

Вал мина отпред.

— От него откраднахме тризъбеца! Внезапно си спомнихме тази част, щом го чухме. Не той ни е прокудил. Грешахме. Бяхме объркани. Друг ни накара да го от-от-от…

— Откраднете? — попита Ингрид.

Вал поклати глава.

— Да, да откраднем тризъбеца.

Свен се изкашля, сложи ръка около Вал и добави:

— Ерда, веднага щом го чухме, разбрахме, че е той. Този, когото видяхме до кофите за боклук. Откраднахме му тризъбеца. Но не той ни изхвърли от дома ни.

— За какво говорят, Ингрид? — попита Мат — Коя е Ерда? Това ли са бездомните хлапета, които те нападнаха? Нали ми каза, че си ги качила на автобуса!

— Бездомни хлапета? — повдигна вежда Фрея — Те не са деца. Те са елфи.

Ингрид се изнерви.

— Ще обясня по-късно, може ли? — каза тя на Мат, прошепвайки заклинание, за да подсили магията за хармония.

— Добре — каза Мат и почеса брадичката си с палец.

Ингрид се обърна към елфите.

— Първо, бихте ли ми показали кого точно имате предвид? — Ниф, чиято коса беше събрана на върха на главата й, с акцент към ушите, се приближи до Фреди и дръпна пуловера му.

— Него. Откраднахме тризъбеца от него. Някой ни накара да го направим. Но не знаем защо. Бяхме заплашени… май не си спомням — погледна нагоре към Фреди. — Съжалявам, нямаме нищо против теб, някой ни накара да го сторим.

— Най-накрая — каза той с усмивка, защото твърденията на елфите доказваха, че е бил натопен. Някой ги беше принудил да откраднат тризъбеца и този някой също беше в стаята.

Ниф все още висеше на пуловера му и гледаше към него с влюбена усмивка, когато Фреди се завъртя и посочи Килиан.

— Той ли ви накара да откраднете тризъбеца ми?

— Какъв тризъбец? — попита Мат, но никой не му обърна внимание.

Елфите гледаха Килиан, енергично клатеха глава за „не“ и започнаха да говорят в един глас.

— Никога не сме го виждали преди — каза Вал.

— Кой е той? — попита подозрително Свен.

— Аз съм Килиан — каза той с усмивка, очевидно развеселен от елфите.

— Килиан не ни е карал да го направим — потвърди Ниф. — Беше по-голям мъж — описа с ръце някой по-широк и висок и другите елфи се съгласиха.

Фрея беше развълнувана. Килиан и брат й бяха невинни. Прегърна мъжа си.

— Знаех си! — обърна се към близнака си — Виждаш ли, Фреди! Не си бил прав! Казах ти!

Фреди изглеждаше объркан.

— Сигурни ли сте? — попита елфите — Сигурни ли сте, че това не е той?

Те поклатиха глави.

— Не, не е той, не е той.

Фреди потърка очите си. Отиде до Килиан и хвана рамото му.

— Съжалявам. Вината е моя. Бях в Необятното твърде дълго.

— Всичко е наред — каза Килиан — Не го мисли.

Да не го мисли! Фрея се изнерви. Беше на косъм да не се скара на брат си за всичко, на което я беше подложил. Но се поведе по Килиан. В него нямаше гняв и тя трябваше да го уважи. Освен това, дори елфите да се закълнат, че не Килиан им е заръчал да откраднат тризъбеца, нямаше обяснение за знака на гърба му. Никой от тях нямаше да бъде в безопасност, докато не откриеха кой стои зад този заговор.

Ингрид разпитваше елфите за вида на въпросния човек, но всичко, което можеха да й кажат беше, че е твърде сложно за описание. Главите ги заболяха. Обещаха й, че щом го видят, ще разберат, както бяха разбрали и с Фреди. Щели да отидат при нея с информация така, както бяха направили и сега.

— Справихте се добре — каза Ингрид и погали Келда по главата.

Ингрид знаеше, че е най-добре отново да седнат около масата и беше нетърпелива да ги събере, включително и елфите, които бяха толкова мънички, че щяха да си намерят места, щом Джоана предложеше да вади десерта. Ингрид осъзна, че ритуалът, който беше направила при подреждането на масата, я беше превърнала в безопасна зона. Това беше най-доброто място Мат да възприеме присъствието на елфите без въпроси. Докато всички бяха на масата имаше хармония, но станеше ли някой, следваше хаос. Сподели тайната с Фрея и двете бързо изчистиха масата и донесоха чиниите с десерти, пайове, сладолед, бита сметана, за да седнат всички отново.

— На този Ден на благодарността има много за празнуване — съобщи Джоана от челното място.

Фреди седна до майка си и усмивката му засия.

— И така, срещнах едно невероятно мо… — Джоана сложи пръст на устните му.

— Тихо, сине, казвам реч. Реч за добре дошъл, любимият ми — усмихна му се и прокара ръка през косата му.

— О! — възкликна Фреди и ентусиазмът му се изпари. Нямаше търпение да разкаже на всички за Хили.

Джоана стана от стола си и събра ръце като за молитва. Чудеше се как точно да се изрази, без да отива твърде далеч пред Мат. Не можеше да говори за случилото се с Бофрир, нито за завръщането на Фреди от Необятното. Мат щеше да помисли, че напълно е откачила, особено след като не вярваше в магии, което можеше да е проблем, след като ще бъде част от семейството. Всички я наблюдаваха, прочисти гърлото си за начало на речта си. Норман вдигна брадичка, за да я окуражи.

— Синът ми най-после се завърна — каза тя — И разрешихме един… хм… въпрос, който тормозеше семейство Бошан. Всички отново сме заедно след много, много, много дълго време. Благодарна съм на боговете — вдигна ръцете си към небесата, по-точно към полилея, усмихна се на Норман, той й намигна. Обърна се към Фреди и го погали по бузата с опакото на ръката си.

Фреди погледна към Норман.

— Както ти казвах, срещнах едно красиво…

— Наздраве! — изкрещя Фрея, потропвайки с виличка по чашата си. — Отлична реч, мамо! Сладка и кратка. — Всички чукнаха чашите с нея, докато тя се втренчи във Фреди и мълчаливо му вменяваше да държи устата си затворена за това момиче Хили. Не беше нито мястото, нито времето да се хвали с последното си ученическо завоевание. Можеше да доведе до още и още въпроси. Щеше да им се наложи да обясняват за мотела, за сайтовете, към които Фреди се беше пристрастил и прочее и всичко това пред Мат.

Тя присви очи към брат си и той отново въздъхна.

— Да пием за семейството! И добре дошъл, Матю Нобъл — каза Норман.

Отвориха се още бутилки шампанско, пяна се лееше от чашите.

— Аз не искам, благодаря — каза Мат, изнервен и объркан. — Главата ме боли. Съжалявам. Не се чувствам добре. Мисля, че трябва да тръгвам. Радвам се, че се запознахме — изправи се, изглеждаше замаян и Ингрид му помогна да стигне до вратата. Знаеше, че само силата на магията й го спира да изрече това, което искаше да каже и че се чувстваше зле, защото се бореше със заклинанието. Почувства се ужасно, че беше ползвала магията си върху него и й се искаше да имаше друг начин да запази хармонията на вечерта.

Срещу тях Фрея и Килиан водеха страничен разговор полугласно.

— Трябва да ти призная, че планирах да направя много опасна магия, за да стигна до истината. Отидох при Жан-Батист и той ми даде рецепта и заклинание, с които да върна паметта ти. Не е от нашия тип магии. Добре, че не ми се наложи да я приложа.

Килиан се втренчи в нея невярващо.

— Обещай ми, че никога повече няма да го повториш! Никога, никога не прибягвай до тези неща нито от мое име, нито от чието и да е — той погали врата й. — Какво си мислеше? Няма начин да се избяга от справедливостта дори измежду нашия вид. Този вид магия може да се обърне срещу нас.

Норман долови част от разговора, свикнал с преподаването в аудитория на стотици студенти.

— Фрея, какво имаш предвид под „опасна магия“?

Джоана, която се умилкваше около Фреди, замръзна.

— Фрея! — извика тя.

Ингрид се върна в стаята след бързото и разсеяно сбогуване с Мат, за да навакса с разговора. Беше размислила за омагьосването му и й се искаше да не беше така, но беше доволна, че никой не забеляза неразположението му.

— Черна магия! Ти луда ли си? — смъмри тя Фрея.

— О, не. Някой загази! — каза Свен.

Елфите се засмяха.

— Не е смешно! — каза Ингрид.

Фрея пооправи косата си и дръпна бюстието на роклята си.

— Е, не съм го направила, нали така? Жан-Батист ме предупреди, но ми даде рецептата, все пак ми е кръстник.

— Жан-Батист има слабост към хубави момичета. Би ти дал всичко, което поискаш, стига да му се усмихнеш. Разбира се, че ти е дал рецептата, Фрея! — каза Джоана.

— Но, но… — протестираше Фрея. Килиан погали голите й рамене и тя целуна ръката му.

Ингрид скръсти ръце, след което усети мек уют в краката си, погледна надолу и видя дебело малко прасенце, сгушено в тях.

— Гълин-бърсти! — възкликна тя, наричайки любимецът на Фреди с древното му име. — Така се радвам да те видя! Да, да! Мина толкова много време! — погъделичка го под брадичката и той изквича щастливо.

Междувременно Норман и Джоана разпитваха децата си за случилото се с елфите и завръщането на Фреди. Момичетата чувстваха облекчение, след като всичко се разкри и сега можеха семейно да направят план. Трябваше да разберат кой беше поръчал на елфите да откраднат тризъбеца на Фреди. И който и да е бил, е виновен за разрушаването на Бофрир. Беше се превърнал в най-могъщият бог в Деветте свята. Дори вече беше използвал силата си, за да изкара Фреди виновен. Щом откриеха самоличността на престъпника, можеха да отидат при Белия съвет и да освободят Фреди и Килиан завинаги. Разбира се и Локи щеше да бъде помилван, но сега никой не мислеше за това.

Всеки път щом Фрея усетеше, че Фреди иска да повдигне темата за Хили, го поглеждаше студено, за да млъкне, преди още да е изрекъл името на момичето. Фрея смяташе, че споменаването на незначим човек само би усложнило повече и без това вече сложната ситуация. Дръпна брат си настрана и го помоли да престане с Хили. Очевидно Джоана беше сърдита и на двамата, особено на Фрея, че не й каза за Фреди, който се беше крил дълго време в „ъки стар“, без тя да знае. Как щеше да се почувства майка му сега, ако разбереше, че синът й се беше срещал през цялото това време с еднодневки.

— Изчакай малко, Фреди. Не прибързвай. Моля те! Знам как се чувстваш. Влюбен си и искаш да кажеш на всички, но нека засега го запазим между нас, докато дойде подходящ момент. — Фреди неохотно призна, че тя е права.

Джоана помоли най-напред да се изведат елфите от къщата, тъй като таванът не беше място за тяхната развълнувана банда. Гледаше на тях с повече симпатия и беше спряла да споменава канибалските им уклони, но беше безапелационна относно оставането им в къщата. Елфите бяха причинили достатъчно беди в къщата, за да останат, а бяха изплашили и Грациела. Разместените предмети бяха работа на духа, но беше ясно, че нахапаните пайове и липсващата храна от килера и хладилника са по вина на елфите и тя не смяташе да отстъпва.

И след като Фреди беше останал незабелязан за доста дълго време в мотела, той беше предложен за тяхно скривалище. Дори Ингрид се съгласи, че идеята да заведат елфите там е добра. Само трябваше да ги опази от Мат, особено ако се окажеше, че те са замесени в обирите. Но и те определено нямаха вина, след като не разбираха правилата за добро и лошо на този свят.

— Само ако разбера, че крадете, след като ви предупредих!… — погледна лицата им гневно.

— Да, да, знаем! — каза Свен отегчено.

— Кога ще спреш да ни се караш, Ерда? Не искаме да навредим на никого — каза Келда.

— Трябва да се постараете да си спомните кой ви е поръчал да откраднете тризъбеца! — намеси се Фрея.

— О, разбира се! Ще се заемем с това веднага, щом се преместим! — недоволстваха на висок глас елфите, нещастни, че трябва да напуснат тавана.

— Казват, че смъртта, разводът и преместването са трите най-травмиращи събития за един човек — каза Свен с лукав поглед.

Нямаше как да се разберат с тях и Джоана започна да губи търпение. Сложи ръце на масата и ги заля с дъжд от искри.

— Ще направите това, което ви е казано или ще ви изпратя при сестра си Хелда! Норман ще ви остави в мотела на път за университета и точка!

За първи път никой не възропта на думите й.