Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Бошан (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Serpent’s Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
Айра(2016)
Разпознаване и корекция
egesihora(2016)

Издание:

Автор: Мелиса де ла Круз

Заглавие: Целувката на змията

Преводач: Петя Христова

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Еклиптик“

Година на издаване: 2014

Печатница: Алианс Принт

Редактор: Стоян Пашкуров

ISBN: 978-619-200-003-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1353

История

  1. —Добавяне

Глава трийсет и седма

Богохулни слухове

След необичайно слънчевия ден температурите се понижиха и сутрешната мъгла се издигаше от земята в гората. Джоана беше облечена топло, носеше гумени ботуши и дебели чорапи, вълнена шапка и шал. Стоеше на гробното място и оглеждаше дъба. Дали беше същото дърво, на което вещицата е висяла, преди да отрежат въжето и да падне в гроба? Понякога са обесвали няколко вещици на едно и също дърво едновременно, висели са с дни на клони те му, за назидание на тези, които мислели да се обединят с дявола.

Обесването не било толкова жестоко, колкото изгарянето, но нито едното от тях можеше да бъде наречено хуманно. Спомените за Салем и обесването на дъщерите и се събудиха и тя се опитва да ги отблъсне: жителите на града се подиграваха и празнуваха, двойки се целуваха и опиваха, докато палачът нахлузваше примката около шията на всяка от тях. Хора от тълпата вдигаха юмруците си, други викаха в екстаз, когато осъдените увисваха на платформата — част от човещината, на която Джоана не искаше да е била свидетел. Парадоксално, но хората с черни души не бяха на бесилката, а бяха в тълпата. Избърса сълзите си и си припомни предизвикателния поглед на Фрея и риданията на Ингрид. Разхлаби и червения шал на врата си, защото внезапно усети, че се задушава.

Имаше няколко начина да се умре от обесване. Вратът може и да се счупи, но смъртта може и да не настъпи веднага. Ако примката не е достатъчно високо, гръбначния мозък не се прекъсва напълно и обесеният остава във въздуха, ритащ и в пълно съзнание за няколко минути, докато накрая не се задуши.

Ако смъртта не настъпи при счупване на костите на врата или от обикновено обезглавяване, в случай че, тялото пропадне с голяма сила, то причина става притискането на сънните артерии и шийни вени от въжето, причиняващо оток, последван от церебрална исхемия или забавянето на ритъма на сърцето до пълното му спиране.

Твърди се, че обесването причинява сексуална възбуда, но това са пълни глупости, мит, и Джоана добре го знаеше. В обесването имаше само агония, страдание и унижение. Понякога мъжете получават ерекция, но тя се дължи на гравитацията и налягането на кръвта в торса и краката. Нямаше нищо общо с удоволствието, всичко беше само болка.

Обесването, ако е направено на това дърво, предвид краткото падане, не е било бързо, а бавно и мъчително. Джоана беше видяла лицата на дъщерите си да се подуват, да посиняват, да се появяват кръвоизливи по кожата и очите им, докато животът не ги напусна. Червени петна пълзяха по кожата им вследствие на спуканите вени и капиляри. Езикът на Фрея стърчеше от устата й като последен акт на неподчинение.

Челото на Джоана беше потно, въпреки студа. Избърса я с опакото на ръката си, сякаш бършеше тежките си спомени. Тогава разбра защо духът я беше хванал за гърлото. Показваше на Джоана какво е чувствала, когато е умирала.

Тя беше дошла при гроба, за да търси проход към миналото. Затвори очи и изрече заклинанието, което позволяваше преминаване през портала. Трябваше да бъде конкретна и да се върне назад в точното време, няколко дни преди самото обесване. Затвори очи и изчака порталът да се отвори, но краката й останаха здраво стъпили на земята до гроба.