Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (29)

Уличен котарак

Фрея носеше две огромни торби с боклук към кофите на паркинга зад „Норт Ин“. Минаваше полунощ, беше делничен ден и последният пиян клиент се беше изнизал. Беше ред на Фрея да затвори; никой не обичаше да го прави, особено сам.

— О, Кристи — мърмореше си тя — защото ти трябваше да раждаш толкова млада?

Погледна нагоре и видя пълната луна. Нищо чудно, че тази вечер не й вървя. Мислеше, че тя е виновна, обсебена от тризъбеца, изобразен на гърба на Килиан — още се опитваше да го проумее. Разсейваше се, не можеше да се концентрира и магиите й бяха слаби: отварите нямаха обичайния ефект, питиетата бяха безвкусни, днес една клиентка дори отбеляза, че никога не била вкусвала по-горчиво нещо.

Фрея повдигна тежкия капак на контейнера и унило хвърли торбите една след друга в него, чу се дрънчане на бутилки и тя си избърса ръцете в дънките. И без това бяха мръсни, опръскани с различен алкохол, което й напомняше за наречения на местността студен чай „Лонг Айлънд“. Сгуши се в тънкото си кожено яке, движейки се към колата си. Чувстваше се некомфортно. Беше мразовита ноемврийска вечер.

Отключи колата с дистанционното и чу бипкането й измежду колите на квартиранти, останали да спят в хотелската част на „Норт Ин“. Разпозна червената „Мазда“ на момичето от рецепция. Вдясно от кофите имаше слабо осветена уличка, която водеше зад френския ресторант, за който всички, включително и Джоана, говореха, макар че тя и Килиан още не го бяха посещавали. Подминавайки уличката видя две сенки, които се придвижваха към нея. Шмугна се зад една кола и занаднича през прозорците й. Би го познавал навсякъде — Фреди. Сиянието около лицето и светлата му коса го осветяваше като светулка. Кой беше с него? Висок, широкоплещест мъж стоеше до брат й, но беше в сянка. Едва го забеляза. Носеше капитанска шапка — това го виждаше или беше полицейска фуражка? Фреди и тъмната фигура се здрависаха и се разделиха, мъжът се движеше към нея. От мястото, на което се намираше Фрея не можеше да го огледа добре, а и трябваше да последва Фреди, за да разбере какво е намислил. Беше поел към френския ресторант.

Приклекнала мина покрай колите и чу мистериозния мъж да се качва на някоя от колите зад нея и да потегля. Всичко се случи много бързо, за да види марката на колата или номера й. Твърдо беше решила да последва брат си. Спусна се по уличката с гръб, опрян в стената, скрита в сенките и го настигна. Стоеше на паркинга на френския ресторант. Тя се шмугна между колите и се приближи достатъчно близо. Той беше с млада жена, но се виждаше само силует и дълга коса. Беше с гръб към Фрея и когато момичето се обърна, тя трябваше да се наведе още, за да не я види. Чу Фреди да казва:

— Няма да отнеме много време — Чу се затръшване на врата и Фрея надникна отново.

Фреди заобикаляше колата, за да седне на пасажерското място, след което и двамата потеглиха.

В какво се беше забъркал брат й? Смело се разхождаше из Норт Хемптън, срещаше се със странни хора по тъмни улички, а твърдеше, че е от първостепенно значение никой да не знае за завръщането му.