Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (25)

Това любовно чувство

Норман най-накрая обясни какво е искал да постигне с последното си телефонно обаждане до Джоана. Искал е нещата помежду им да са спокойни. Призна вината си, че се е държал като страхливец по време на Салемския процес и добави, че ако му позволи, ще й се реваншира. Знаеше, че й го казва със заобикалки, но нямаше друг начин. Междувременно, помоли за снизхождение и поиска разрешение да възстанови връзката с дъщерите си. Джоана се съгласи на посещение му и го уреди още по телефона, когато върна обаждането му. Ето откъде щяха да започнат сега, щяха да се пробват.

И сега Норман, Фрея и Ингрид седяха на дивана пред камината в дневната на Джоана и водеха първия интимен разговор от лятното събиране на средства за библиотеката, докато Джоана се криеше в кабинета си замислена над древни книги. Търсеше на тема „Ритуали на черна магия“. Все още не беше разчела посланието от духа, беше поела следваща бизнес поръчка и си почиваше от всичките букви и руни, които не излизаха от главата й.

И беше стигнала до задънена улица. От руните разбираше, че духът иска да се свърже с нея, но не намери никого в Преддверието и се налагаше да търси нов подход. Можеше да тръгне към Царството на смъртта и да се опита да събере клюки и слухове за местонахождението на този конкретен дух, но този подход можеше да я подведе. Ядосани от скорошната си смърт, новите духове се държаха злобно и измамно.

Не искаше да губи времето си за зелен хайвер. Ако е по-стар дух, можеше да се наложи да помоли Хелда да го освободи, но Джоана се надяваше да заобиколи Кралицата на мъртвите, ако е възможно.

Книгите препоръчваха изпълнение на ритуал на гроба на въпросния починал. Трябваше да се върне в гората, за да го изпълни. Изискваше се да се нарисува кръг около мястото със сол или камъни. И четирите елемента — земя, въздух, огън, вода — трябваше да присъстват в ритуала, за да се постигне баланс в магията и да се избегне провал. Някои от ритуалите включваха рецепти с жертвена кръв, но Джоана ги намираше за отживелица. Носенето на дрехи на мъртъв човек беше друго предложение, доста неуместно, а в този случай и невъзможно.

За ритуала щеше да изпече безквасен черен хляб и да отвори домашния гроздов сок, който беше направила с набрано през септември грозде от градината си. Консумирането на тези храни символизираше приемане то на преходността и безжизнеността, жест на състрадание към самия дух и един вид приобщаване.

Препречете разделът в „Hrolf Kraki“ включващ принцеса полу-елф, полу-валкирия, обучена на изкуството на магиите, непобедим и безмилостен воин, която не оставя войниците си да почиват, съживявайки ги веднага, след като умрат на бойното поле, за да продължат да се сражават. Вгледа се в „Заклинанието на Гроа“ в Поетичната Еда, за да види как Свипдаг е съживил майка си Гроа, когато е имал нужда от съвета й как да спре преследването от мащехата си — справедливата Менглот. Нямаше повече от следното: „Събуди се, Гроа, събуди се! През вратата на смъртта те будя!“. Трябваше да измисли по-добро заклинание от това, затова продължи да търси.

Телефонът в дневната иззвъня. Беше единствен в къщата, затова подразнена от прекъсването влезе в дневната, но Фрея вече беше вдигнала слушалката.

Дъщеря й прикри устата си и сбръчка нос.

— Онзи мъж е. Който беше тук преди време. Казва, че името му е Харолд — направи физиономия тя. „Неудобна ситуация“, помисли си Джоана и пое телефона от Фрея, която се върна на дивана и седна до Норман. Ингрид беше от другата му страна. Тримата изглеждаха уютно заедно и Джоана усети лека завист и се почувства пренебрегната.

Наблюдаваха я, когато прие разговора. Обърна се с гръб към тях, с лице към прозореца и с изглед към морето. Навън тъмнееше и те виждаха отражението й в стъклото. Тя също виждаше как и тримата я наблюдават.

— Здравей, Харолд — каза тя. — Радвам се да те чуя. Как си?

Харолд говореше ентусиазирано и шумно и най-вероятно другите в стаята чуваха гласа му да боботи през телефонната слушалка.

— Добре съм, добре съм, но наистина ще се радвам да те видя отново. — Джоана опита да приглуши думите му, като притисна по-силно слушалката до ухото си, но от това само я заболя.

— Би било чудесно — каза тя и се опита да приключи разговорът набързо. — Слушай, имам гост, а и двете ми дъщери са тук тази вечер. Удобно ли ще е да ти се обадя утре?

— Няма проблем, мила. Просто те проверявам, наистина. Искаше ми да се срещнем отново.

— Да, да. Ще се чуем скоро, Харолд.

Момичетата и Норман продължаваха да гледат мълчаливо отражението й. С Харолд се сбогуваха набързо и Джоана се почувства ужасно, че едва не тръшна телефона на човека. Обърна се към тях и се насили да се усмихне.

Норман я стрелна зад черните рамки на очилата със светлосините си очи. Беше се избръснал за пътуването до Норт Хемптън и изглеждаше поддържан, нещо, което тя винаги беше оценявала в него. Никога не й се беше налагало да му напомня да се изкъпе, да си изреже ноктите си или да следи за спазването на хигиената, нещо, което много мъже очакват от съпругите си. Беше започнал да носи побеляващата си коса много късо подстригана; тя знаеше, че го беше направил, за да я поддържа по-лесно. Имаше хубава, здрава коса, но на нея й се искаше да я беше запазил по-дълга. Той беше толкова практичен човек.

— Харолд? — попита той озадачен.

— Да, господинът, с когото се срещам — отговори тя.

Той изглеждаше подразнен.

— Срещаш се с някого?

Джоана знаеше, че ще разберат още щом се изчерви и това я притесни повече. Защо Норман я притискаше така? Все още не бяха обсъдили дали са женени или не. Беше го вместила в списъка със задължения — да подхване темата за това сега, когато често идва у дома заради момичетата. Дали го интересува? Нямаше представа дали той все още изпитва чувства към нея, но точно сега изглеждаше подозрително ревнив. Мислеше си, че иска да се одобрят, за да изградят един вид приятелска връзка.

Фрея се изправи и Джоана видя в нея малко, объркано и ядосано момиченце, готово да прокълне всеки, който я закачи. Постоянно местеше червената си коса насам-натам.

— Да, мамо, какво беше това обаждане. Защо се срещаш? Имам предвид, че с татко все още сте още женени, нали?

Ингрид не се притече на помощ; Джоана си мислеше, че поне по-голямата й дъщеря ще се застъпи за нея. Вместо това тя гледаше надолу към ръцете си, които лежаха отпуснато в скута й.

— Да не би да съм под атака? — само това успя да измисли.

Норман си пое дъх и издиша.

— Мислих си, че ще опитаме отново… знаеш… отново да бъдем едно семейство.

Тримата наблюдаваха с очакване Джоана. Тя сви рамене.

— Не знаех, че тази вечер ще засегнем тази тема! — каза тя — Норман, нека отидем в кабинета ми и поговорим, докато момичетата приготвят вечерята. Имам да ти покажа нещо там.

Норман се изправи и последва Джоана, а Ингрид и Фрея притвориха очи, усмихвайки се доволно една на друга.