Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (21)

Глава осемнайсета
Писмо в бутилка

Джоана сглоби посланието от духа точно така, както беше изписано на гроба:

Вече можеше да прочете руните на спокойствие и реши да ги разчете като норн, в групи от по три, отляво надясно, защото бяха разделени на две групички. Първата, наречена руната на Один, символизираше събитията, довели до конкретен момент (минало) и е поглед над ситуацията; втората обобщаваше събитията (настояще) и посочваше пречките; трета предполагаше посока на действие (бъдеще) и евентуалните последици.

На първа позиция беше поставена „hagalaz“, градушка, дълбокото й значение беше криза, катастрофа, катаклизъм, загуба на сили, събудена разрушителна мощ. Духът й казваше, че нещо лошо се е случило. Това не беше изненадващо. Щом духът търсеше вниманието на Джоана и беше преминал през препятствия, за да й остави съобщението, означаваше, че е напълно нещастен и достатъчно отчаян, за да премине през дебелата мембрана, която разделя смъртта от живота. Руната нямаше двойна символика, дори и обърната обратно, означаваше същото.

Руната на второ място, пречката, „anzus“, означаваше бог наследник, езотеричното му значение разкриваше послание, съобщение, съвет.

— Който и да си, искаш да ги разчета. Ясно е — каза Джоана. — Или казваш, че предизвикателството е да те намеря, за да ми кажеш нещо неотложно? Имаш съвет към мен? Искаш да ми кажеш какво ще се разруши, какво те тревожи? Добре — говореше на духа, сякаш беше в стаята.

Последната руна, стъпка, която трябва да направи, „wunjo“.

— О, много мило от твоя страна — каза тя — Искаш да бъдем приятели, съмишленици или намекваш, че ще се сприятелим в бъдещето? — „Wunjo“ символизираше радост и означаваше приятелство.

Разчете основното послание на първата група от руни: беше се случило голямо бедствие и духът я уведомяваше за особеностите му, като й даваше да разбере, че е приятелски настроен и не иска да я нарани. Щеше да й се наложи да влезе по-навътре в преддверието, за да намери тази душа. Не беше задължително духът да е на най-близкото ниво, ако беше толкова силен, както изглеждаше.

В случая на Филип и Вирджиния опитите им да се свържат бяха излезли извън контрол със смъртта на кочияша. Ако Джоана се беше намесила по-бързо, би могла да предпази бедния човек от изхвърлянето му при обръщането на карета и падането му върху бодливата ограда. Двамата възлюбени не са искали да наранят никого. Любовта им ги беше докарала до отчаяние. Не са искали смъртта за този човек. Джоана си помисли, че няма да позволи някой да умре този път. Трябваше да разбере какво й казва духът, преди да го доведе до отчаяни мерки. Щеше да е нужно проучване и точно заклинание, за да разбере къде трябва да търси тази душа. Понечи да разчете следващата група руни, когато усети присъствие в стаята. Погледна през рамо и видя Ингрид.

— Стресна ме! — каза тя.

— Много си нервна, мамо! — смъмри я Ингрид, но Джоана видя, че по-голямата й дъщеря е в добро настроение. Тя сияеше, русата й коса блестеше и падаше по раменете й, бузите й бяха бледо розови, а кожата бледа и влажна. Напомни на Джоана за деликатно, но силно цвете, като бяла орхидея или издължена и благородна кала. Усмихна се, щастлива, че вижда дъщеря си спокойна. Сигурно гаджето полицай имаше принос за това. Маст Виртуос или нещо такова?

Джоана се усмихна доволна. Време беше и тя да си намери някого.

Ингрид пристъпи към Джоана, наведе се над рамото на майка си, за да погледне руните, а русата й коса се спусна на бюрото.

— Хм, интересно — каза тя — Защо плочките от скрабъл и зарчето, което ти подарих, са между руните?

— Няма значение, скъпа, просто ми кажи какво виждаш — попита Джоана. Искаше да чуе първото впечатление на дъщеря си, без да й разкрива историята. Нещо като първично разчитане без допълнителна информация, чисто и обективно. Дарбата на Ингрид беше да вижда в бъдещето и беше много веща в четенето на руни. А след като Забраната бе вдигната, Ингрид започна да възвръща спомените и способности си, включително и умението да чете и разбира древния им език.

Дъщеря й също се водеше по тълкуването на норните и стигна до същите заключения относно първите три руни. Започна и втората група руни и Джоана я помоли да прескочи „А“.

— Algiz, manaz, laguz — изброи Ингрид имената на руните. — Това означава, че нещо или някой те е защитавало досега. Пазело те е от злото. Тази защита, тази връзка, тази божествена структура, ако щеш, е разрушена, прекъсната и трябва да я възстановиш. В опасност си. Трябва да оправиш тази връзка, за да си в безопасност. Що се отнася до действията, които да предприемеш… laguz… вода — трябва да пътешестваш. Но това е хубаво нещо. Крайният резултат ще доведе до изцеление и обновление.

Влезе Оскар, обходи стаята и накрая потърка голямата си глава на грифон в крака й. Тя погали домашния си любимец.

Джоана продължи да гледа плочките.

— Напълно си права. Щеше да ми отнеме цяла вечност. Добре че децата ми са умни. — Обясни всичко, което се беше случило напоследък и за духа, който искаше да се свърже с нея.

— Предметите са се придвижвали в къщата? Това не е хубаво! По дяволите! — дъхът на Ингрид повдигна листчето — Мислиш, че е дух? — звучеше скептично и изглеждаше разсеяна, поглеждайки към вратата притеснено. — Сигурна ли си? — попита я.

— Мисля, че съм права, скъпа — Джоана разказа на Ингрид за преживяването в градината, за цветята, разпадащи се от допира й, за Гили и пътеката в гората, която ги заведе до гроб, върху който бяха подредени тези предмети.

— Права си — каза Ингрид, разглеждайки посланието. — Дух, който се нуждае от помощта ти. Но това е и код — тези части от Скрабъл, зарът… Криптирано е, шифър, анаграма или нещо такова. Показва го фактът, че има букви от Скрабъл. Може да означава нещо съвсем различно от това, което руните ни казват, нещо ужасно, нещо зловещо, заплаха. Трябва да го разкодираме и трябва да се свържеш с татко възможно най-скоро. Той се справя страхотно със загадките.

Джоана се изкашля, подразни се, че дъщеря й смята, че не е способна сама да се справи.

— Засега бих искала да опитам сама. Посланието очевидно е само и единствено до мен. Мога да го разкодирам и без помощта на Норман. Но най-напред трябва да се свържа с този дух, както каза да „пътувам“. То иска да говори с мен. Мисля, че иска да го съживя.

— Прибързваш, мамо. Не знаеш какво точно е посланието. Не са само руните. Има и друго — Ингрид посочи реда със зара и обърнатото „L“ — Виж, това е число. Сто петдесет и седем.

— Знам, че е число — каза Джоана в своя защита. Осъзна, че дъщеря й просто иска да й помогне. Разбира се, че Ингрид беше права да внимава, но усещаше и че е спешно и го сподели с нея.

Ингрид поклати глава.

— Не можеш да съживиш мъртвец, преди да разбереш какво иска! Припомни си за Договора, сключен с Хелда. Не може просто да съживяваш всекиго! Сестра ти се засяга от тези неща. А и в миналото никога не е свършвало добре.

— Зная. Зная. Не е нужно да ми напомняш.

Ингрид опита с друга тактика.

— Зная, че усещаш, че духът има нужда от теб, но не мисля, че това е най-добрият начин…

— Духът се опитва да ми каже нещо важно, но единственият начин да разбера, е да говоря с него очи в очи. Директно, без да хабя часове в разкодиране на послания.

— Ами, ако е лош?

— Няма как да разберем, преди да съм го съживила, нали? Вече бях в първо ниво и не беше там.

Ингрид седна на стол до бюрото на Джоана и се примири.

— Предполагам, че няма да успея да те убедя да го обмислиш отново, но ще ми обещаеш ли да дойдеш при мен за помощ, ако планираш драстични действия?

— Обещавам — каза Джоана.

— А Договорът?

— Ще помисля — отвърна Джоана.

— Добре — удовлетворено изрече Ингрид.

След като майка и дъщеря бяха достигнали до някакво решение, Джоана реши, че това е подходящ момент да попита за гаджето полицай.

— Е, как е твоят младеж?

— Кой младеж?

— Ингрид, аз съм ти майка. Зная.

— Какво знаеш? — попита Ингрид, опитвайки се да изглежда невинно.

— Срещаш се с полицая — Матю Добродушков или някой си.

— Мат Нобъл! — поправи я Ингрид.

— Виждаш ли — подсмихна се Джоана.

— Добре. Предполагам, че… се срещаме, мамо, но не е нужно да ме гледаш така. Без това трябва да търпя денонощните подмятания на Фрея.

— Просто се радваме за теб, мила — прегърна я Джоана. — Искаме да си щастлива.

— Зная — измърмори Ингрид — Благодаря ти, мамо. Щастлива съм. — Тя силно прегърна майка си — Запомних кода. Ще си помисля какво може да е. — Пусна Джоана и излезе от кабинета й, преди тя да беше задала следващия неудобен въпрос или да нарече Мат с друго глуповато име. Оскар я последва, а ноктите му тракаха по дъските на пода.

Джоана отново остана сама и продължаваше да гледаше посланието. „Да, шифър или анаграма“, помисли си тя. „Точно това си мислех и аз“. Взе молив и хартия и започна да драска.