Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (66)

Сънища

Норман крачеше из дневната в голямата колониална къща. Цялото семейство се беше събрало, включително и Мат Нобъл, който утешаваше Ингрид. Елфите се опитваха да помогнат, предлагайки напитки и храна. Фрея сновеше бясна. Сърцето й не беше разбито. Тя беше бясна.

— Какво може да направим? Трябва да го върнем. Той е невинен. Само да се добера до тези момичета, ще ги…

Почукване на вратата я прекъсна.

— Аз ще отворя — каза услужливо Мат.

Фреди влезе с високо русо момиче, около което витаеше нещо особено.

— Хей, какво става? Това е Герт. Герт, това е семейството ми.

— Фреди! Слава богу! Ти си добре! — Джоана отиде да прегърне сина си.

— Какво се е случило? — огледа се той наоколо.

Разказаха му. Килиан беше изпратен в Необятното, но нямаше гаранция, че е оцелял след пътуването, докато Бошан се олюляваха на ръба на собствената си бездна, силите им отслабваха.

— Има само един начин да помогнем на Килиан и всичко това да приключи — каза Ингрид. — Трябва да открием Локи. Той е някъде там; трябва да го намерим и да го осъдим веднъж завинаги.

— Тризъбецът, ако открием тризъбеца, ще стигнем до този нещастник — каза Фреди.

— Елфите казаха, че са го изгубили в морето, но щом не са успели да го намерят, трябва да е паднал в нещо като… като черна дупка — предположи Фрея.

— Или нещо друго — каза Ингрид. Тя започна да размишлява, играейки на асоциации. Погледна баща си и го попита. — Какво кара човек да забравя?

— Ами, Лета, една от реките в Хадес от гръцката митология, всеки, който пие от нея, забравя миналото.

— Да! — каза Ингрид и отново си припомни съня си в библиотеката. Бил е предзнаменование за нея. — Вода. Тишината на забравата. Ето защо елфите са забравили всичко: пили са от източника на тишината!

Джоана започна да рецитира поема от Томас Худ:

„Има тишина, в която нямало е звук

Има тишина, в която стон не би

В студений гроб — под морски дълбини.“

— „Дълбока тишина! В дълбокото море!“ — добави Фреди.

— Бях там. Имаха нужда от мен, за да открият тризъбеца, разбира се. Беше в златен калъф, но не го разпознах. Забравил съм какво е да е в ръцете ми, по дяволите! Дадох го на Лиман. Сигурно е на път към Локи.

Всеки от тях издаде звук. Не вървеше на добре. Но Ингрид не беше загубила надежда. Тя беше упорита и знаеше, че винаги има начин, а някои проблеми се разрешаваха сами, както нейния с Мат. Ингрид беше и влюбена, а вещица, влюбила се за пръв път, се превръщаше в оптимистична вещица и нищо не можеше да я спре. Усещаше, че в нея все още има магия.

— Зная как да си вземем тризъбеца! — възкликна тя. — Елфите могат да го откраднат обратно. В крайна сметка, те са тези, които са го откраднали и преди.