Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (65)

Полетът на Валкириите

Ингрид пристигна в къщата с Мат и елфите, които бяха леко отвратени от превъплъщението им в жаби. Семейството се беше събрало в дневната и бързо им разказаха, какво се беше случило.

— Той е — каза Фрея. — Разбира се. Трябва да е той.

— Какво имаш предвид? Кой той? — попита Ингрид.

— Това, което Ан каза по-рано… че Локи е чакал подходящото време. Локи може да пътува през световете. Взел е мощта на Бофрир за себе си, той е унищожил моста и се е престорил, че е намерил Фреди на мястото. Той е откраднал тризъбеца му. Искал е Фреди да поеме цялата вина, но нещо се е случило — тя погледна към Килиан. — Може би ти си се появил. Спрял си го по някакъв начин.

— Припомням си малко — каза Килиан. — Опитах да променя времето, да върна моста, но не успях… Намерих сила да го задържа, докато дойдат Валкириите. Съжалявам, че не успях да спася Фреди.

— Локи? Кльощавият тип? Това вече ми напомня нещо — каза Вал.

— Локи! Точно така! Той ни накара да откраднем красивия тризъбец и да го сложим при моста — каза Келда.

— Казахме ви, че е задник! — подсмихна се Свен.

Фрея кимна. Точно както Килиан в Асгард, тя беше успяла да задържи Локи за малко: като неин любовник той беше под нейната магия, но магията й не издържа дълго на неговата сила. Пръстенът на Один му помагаше да се движи във вселената, но нямаше нужда от него, за да постигне целта си. Въпреки, че Фрея му беше заповядала да го унищожи, това само го забави, не го спря.

— Силите му растат — каза Фрея. — А нашите отслабват. — Точно както богът на спомените, Жан-Батист, й беше казал. С разрушаването на моста Локи е започнал да отнема силите на боговете. След падането на Забраната семейство Бошан имаха огромен запас от магия, толкова дълго я бяха пазили. Но сега беше на път да изчезне. Напоследък усещаше, че силите й намаляват — клиентите й твърдяха, че отварите й са блудкави и безвкусни. Съвсем скоро магията й щеше да е изчерпана. Виждаше го и по изпитото лице на Килиан, беше отслабнал след преминаването през портала, а носът му още кървеше.

— Фрея е права — съгласи се Ингрид. — Трансформацията ме изстиска — каза тя. — И за малко да не успея да върна истинския облик на елфите.

— Е, радвам се да го чуя — измърмори Свен.

Ан отново се включи в разговора.

— Локи искаше Фрир и Балдер да воюват завинаги. Ревнуваше заради приятелството им и в онзи ден искаше да разруши не само моста. Той е като змия сред нас, разяжда корените на Дървото на живота и посява съмнението като отровна змия.

— Трябва да е скрил тризъбеца на „Дракон“ — каза Килиан.

— Разбира се, за да бъдеш белязан — кимна Фрея. — И Фреди да бъде убеден във вината ти — тя поклати глава — Но не разбирам. Аз претърсих „Дракон“, но така и не открих тризъбеца. Фреди ми каза, че би трябвало да е там.

— Не беше — каза Килиан. — Чудех се какво търсиш и след като обърна лодката с краката нагоре, аз самият се разтърсих.

— Разбира се, че не е бил там — усмихна се Свен. — Сега си спомних. Ние го взехме. Локи ни накара. И след това ни изпрати тук, на Мидгард, за да го откраднем отново.

— Значи сте били вие! — каза Фрея. — Чух ви! — тя си припомни как една нощ на „Дракон“ се беше събудила и беше усетила нечие чуждо присъствие на лодката.

— Но има един проблем — каза Ирдик. — Ние го изпуснахме.

— В морето… и той изчезна. Скочихме във водата, но не го намерихме — каза Келда. — Нямаме представа къде е.

Килиан се изтласка от стената до камината.

— Трябва да свършим много неща и не съм сигурен, че имам сили да ги направя, но ще трябва да върнем Ан обратно. Може би, ако го направим заедно, ще успее да премине.

Джоана издърпа косата си назад. Беше притеснена за нейната fylgja. Ан направи толкова много за тях.

— Трябва да я изпратим обратно, преди ловът на вещици да е започнал, преди Локи да я е видял. Ще ти дадем злато Ан и ти и Джак ще можете да избягате, да започнете нов живот на безопасно място, далеч от остров Уайт. Отново ще бъдете заедно.

Ан погледна към нея и се усмихна, а пламъците от камината осветяваха лицето й.

— Би било чудесно да започна наново с Джон…

Стигнаха до плажа, на мястото, на което се намираше къщата на Джон Баркли. Направиха кръг около Ан и й помогнаха да премине през портала. След като fylgja — богинята на настоящето, Верданди, лечителка на Дървото изчезна, те се строполиха на пясъка. Фрея се изправи и видя как Норман и Джоана се свестяват, но не и Килиан. Тя не знаеше колко дълго са били в безсъзнание на плажа. Беше студено и влажно. Допълзя до Килиан и го хвана за раменете.

— Събуди се, скъпи! Моля те! — тя го раздрусваше, а главата му се клатеше. Очите му не се отваряха.

Родителите на Фрея бързо се доближиха до тях. Норман напипа пулса на Килиан.

— Бавен е — каза той.

— Мамо, направи нещо! — примоли се Фрея.

Джоана започна да разтрива тялото на Килиан, за да го стопли, каза заклинание и всички започнаха да го повтарят след нея.

— Трябва да го върнем в къщата — каза Норман.

Опитаха да вдигнат Килиан, Норман преметна ръката му през рамо, Фрея направи същото, а Джоана се стараеше да го издърпа нагоре.

— Стойте на място! — чу се глас. Бяха заобиколени от няколко едри, високи млади жени, всяка от тях, облечена със сив суичър ККГ. Едната от тях изглеждаше позната на Фрея, зачуди се къде ли я беше виждала преди и се сети. Това беше Хили Лиман. Брунхилда беше Валкирия, каквито бяха и нейните посестрими.

— Тук сме, за да го отведем в Необятното — каза Хили и посочи към Килиан. — Той носи знака на тризъбеца. Той е унищожил Бофрир. Ще бъде в Необятното за вечни времена.

— Не! — изкрещя Фрея, но беше изтласкана назад от невидима сила, която я събори на земята.

— Нямате право! — каза Ингрид. — Заслужава честен процес. Белият съвет ще узнае за това.

— Белият съвет ни изпрати тук — каза Хили със самодоволна усмивка.

— Къде е Фреди? — извика Джоана.

— На кой му пука? — каза Хили. — Синът ти е тотален загубеняк. Никога няма да ме има. Дори не успя да стигне до спасяването ми от огнения пръстен.

Джоана помагаше на бедния Килиан да се изправи и единствено поради тази причина не изтича към момичето, за да й избоде очите.

Фрея припълзя до Килиан и се вкопчи в него с всички сили, докато Валкириите се опитваха да го изкопчат от хватката й. Влачеха я по пясъка, докато се държеше за него и им крещеше да оставят нея и Килиан намира. Те обаче упорито дърпаха почти безжизненото му тяло. Родителите й и Ингрид тичаха след тях.

Скоро след това Фрея вече беше сама, плачеше и виеше към небето, където бяха отнесли Килиан. Тя припадна в ръцете на майка си, с ръце протегнати към небето, като дете, което посягаше към нещо, което не може да достигне, сякаш можеше да прегърне любимия си, който насилствено беше отделен от нея.