Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Бошан (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Serpent’s Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
Айра(2016)
Разпознаване и корекция
egesihora(2016)

Издание:

Автор: Мелиса де ла Круз

Заглавие: Целувката на змията

Преводач: Петя Христова

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Еклиптик“

Година на издаване: 2014

Печатница: Алианс Принт

Редактор: Стоян Пашкуров

ISBN: 978-619-200-003-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1353

История

  1. —Добавяне

Глава осма
Обсебена от времето

Едуардианският план на старото имение беше на специална хартия, използвана за пръв път в началото на XX век. Беше мазна на пипане, ръбовете й се бяха разпаднали, а тънките мастилени очертания избледняваха и се сливаха. Проблемът с такива стари изображения беше, че навремето са ги смятали за непотребни, като изключим практическата им насоченост, а именно да служат за план за построяването на къщи. Никакви усилия не бяха положени за запазването на скицата, освен навиването й на руло и прибирането й в старото кедрово бюро, където по чудо беше опазена от светлината, праха и други вредни влияния. Качеството на самата хартия беше лошо. Изглаждането й я беше направило по-малко чуплива, но Ингрид беше все така внимателна, докато отново я обработваше.

Самата тя се чувстваше крехка, сякаш, ако се покажеше на слънчева светлина, ще се превърне в прах. Почивните дни бяха минали, а Мат не й се беше обадил; явно тяхната връзка беше приключила, преди още да започне.

Хъдсън нахлу в кабинета й след няколко енергични почуквания на вратата.

— Хей, чак сега намерих време да ти кажа. Познай с кого се видях през уикенда? Тук мирише ужасно. Вещерски работи?

— Не, разтворители за скицата — засмя се Ингрид.

Хъдсън я огледа, докато гризеше нокътя на показалеца си, след което го пъхна в горното джобче на сакото си и натъпка тюркоазеносинята си кърпичка.

— Нещо не е наред. Не изглеждаш щастлива, Ингрид.

Вдигна поглед от очилата си, придърпа ръкавиците към китките си и продължи да нанася химикала. Чувстваше се ужасно след срещата с Мат и беше твърде засрамена да признае на приятеля си, че тя е виновна за всичко. Не беше казала на Хъдсън за самата среща нито преди, нито след нея. Чувстваше се като предателка, но липсата й на опит беше причината да си мълчи, в случай че изникнат такива ситуации. Е, поне това съобрази.

— От химикалите е. Очите ми сълзят.

— Да, химикалите. Не те бива да се преструваш, мила. Но ще те оставя на мира. Да знаеш, че съм тук, ако ти потрябвам, окей? Дрехите ми са памучни, така че, не е проблем и да си поплачеш върху тях.

— Окей — усмихна се Ингрид. — А с кого си се видял през почивните дни? Да не би да си имал среща със Скот?

— Видях Фрея! Наистина е забележителна цялата тази… атмосфера, която придава на „Норт Ин“. Говоря ти за вакханалия! Двете с вашите магии — той й намигна, когато тя го стрелна изпод очилата си. — Но ще трябва да обсъдим малкия ми проблем.

— Това, че Скот ти е ядосан, защото той те е запознал с родителите си, а ти с твоите не?

— Да, това.

— Голям проблем! — отбеляза тя. Не че тя нямаше какво да сподели.

— Фрея ни забърка една от своите… любовни отвари? О! Със Скот имахме най-невероятната, романтична и разтърсваща вечер! Още съм зашеметен — завъртя се той.

Ингрид започна да поставя капачките върху шишенцата с разтворителите.

— Това значи ли, че си готов да запознаеш Скот с майка си и да й признаеш.

— Не, не съм готов за това.

— О, Хъдсън!

 

 

Излезе от библиотеката по-рано от обикновено; Табита и Хъдсън щяха да заключат. Кейтлин вече не работеше тук, защото най-неочаквано се беше записала да учи право в Ню Йорк. Вероятно любовната раздяла я беше променила и сега искаше да поработи върху себе си. Ингрид я разбираше и й се възхищаваше.

Потропвайки с токчета, тя пое по обиколния път, заобикалящ парка, макар да осъзнаваше, че това си е абсурдна загуба на време. Но част от нея все още продължаваше да се надява, че ако следва съветите на Мат и спре да минава през тъмните алеи, той ще се върне. „Какво си въобразявам? Смешно е!“, ядосваше се Ингрид на себе си. Ходенето си беше повечко, а и беше непривично за нея да се вслушва в чуждо мнение.

Никоя от нейните магии не можеше да поправи проблема. Не би използвала магия върху него. Искаше той да бъде привлечен към нея по собствена воля, без чужда външна намеса. Освен това в основата на всяка магия стоеше истинската любов.

Дори да бе ужасена от поведението му, го разбираше все по-добре, след като прехвърли много внимателно през съзнанието си всеки детайл от онази вечер. Гневът му беше породен от чувството за закрила и дълг. Беше погледнал ситуацията през призмата на полицай, макар тя да знаеше, че полицаите не биха разбрали случилото се. Що се отнася скептичното му отношение към магиите, той беше разсъдлив и практичен тип, но тя беше сигурна, че не беше тесногръд. Просто му беше нужно малко повече време, за да разшири светогледа си.

Ако желанието му да я защити беше толкова силно, защо не й се обади досега? Ето това не можеше да го разбере. Колкото и да се опитваше. Каза си, че трябва да спре с размислите си за Мат Нобъл, но въпреки волята й, мислите й бяха изцяло погълнати от него.

Ингрид стигна до дома си, спря пред стълбите и положи усилие, за да изтрие разочарованието от лицето си. Усмихна се, макар й насила, и стъпи на първото стъпало.

Вратата се отвори широко и през нея излезе пищящата Грациела, следвана от Тайлър, който имитираше майка си и пляскаше с ръце във въздуха. Грациела се обърна към Ингрид в началото на стълбите с ръка върху гърдите си, сякаш искаше да успокои сърцето си.

— Госпожице Ингрид, къщата е обладана от духове. Това е обладана къща! — каза тя ужасена. — Няма да се върна повече тук, преди духовете да се махнат.

Ингрид се приближи притеснена към нея.

— Какво се е случило?

— Не знам! Вещите се местят из къщата. Слагам нещо на едно място и бум, няма го, и бум, или е на друго място, или изобщо не го намирам — Грациела говореше бързо, а Тайлър се вкопчи в крака й. — И странните шумове откъм тавана, няма начин да се кача там, госпожице Ингрид!

Смрачаваше се и лампите, които висяха от стрехите на къщата се включиха автоматично, което накара Грациела да подскочи и отново да започне да диша учестено.

— Грациела, всичко е наред. Лампите са с таймер — опитваше се да я успокои Ингрид. Сложи ръка на рамото на прислужницата и започна да изрича наум успокояващо, защитно заклинание, след което дишането на Грациела се нормализира.

— Странниците са — каза Тайлър.

Ингрид приклекна на нивото на Тайлър.

— Какво каза?

— Странниците. Говоря си с тях и те говорят с мен. Мили са, но много хитри — отговори момчето и приближи лице към нея.

Ингрид се засмя, че думата „хитър“ идваше от устата на дете.

— Имаш предвид въображаеми приятели?

Той поклати глава в знак на отрицание.

— Трябва да тръгвам, госпожице. Трябва да се прибера в къщи. Бихте ли предали на госпожата какво се случва в тази къща и че не можах да свърша нищо днес заради тези луди духове. Моля ви, изгонете ги, за да мога да се върна и да си върша работата. Това не ми харесва. Няма да се върна, докато не ми кажете, че са си отишли.

Ингрид обеща на Грациела, че ще предаде думите й на майка си и ще се погрижи къщата да бъде безопасно място за всички.

— Ще разбера какво се случва. Обещавам, Грациела.

Гледаше как Тайлър и майка му тръгнаха от алеята със субаруто си, а малкото момче й махаше тъжно от задния прозорец.

Духове? Какво се случва? Джоана не беше споменала нищо, а и тя не беше забелязала нищо необичайно. Ингрид влезе в къщата и провери всички стаи на долния етаж. Всичко беше чисто, спретнато и подредено от грижовната Грациела, но над дневната се чу шум, стържене, последвано от тропане. Крадците, за които се говореше от седмици? За разлика от Мат, тя не мислеше, че елфите и крадците са едни и същи. Той не знаеше за елфите, мислеше, че са банда бездомни деца. Така или иначе, със сигурност тя ги беше отпратила надалеч. „Ох, пак Мат!“ Беше във всяка нейна мисъл. Тъкмо си помислеше, че си е отдъхнала и ето го отново. Ако това беше да си влюбен, не искаше да го изпитва.

Качи се по стълбите и провери спалните. И четирите изглеждаха нормално, включително и тази, която беше празна, в очакване на брат й да се завърне, макар че на Джоана можеше да й се наложи да чака цяла вечност.

Таванът изглеждаше както винаги — книги на полиците, кутии върху кутии, прашасали мебели, стари шезлонги, дивани, лампи, бюра, старият дървен сандък на Джоана и нищо необичайно, което да обясни от къде бяха дошли странните звуци. Една кутия беше обърната на пода, а от нея бяха изпадали дрехи: детски костюми, крила, балетни пачки и рокли от тафта. Може би това беше обяснението на шума. Вероятно най-горната кутия се беше изхлузила, беше затиснала тази до нея, а гравитацията е довършила останалото.

Само едно място беше останало непроверено. Слезе надолу по стълбите и се насочи към спалнята на Фрея. Влезе и отвори гардероба й, ухаещ на нейния парфюм: сладко и съблазнително. Ингрид размаха ръка пред лицето си. Да не би Фрея да пръскаше с парфюм дрехите си? Всичките кожи, пера и мини рокли, блузи с деколтета и колекцията от обувки с високи токове, в която имаше розов чифт от 1920 година? Скъсваше ги от носене!

Имаше „копринен кът“, в който Фрея закачаше финото си бельо на сатенени закачалки: небесносиньо с бежова дантела, червен сатен и тъмносива коприна. Ингрид й завиждаше за цялата женственост, окачена на закачалките. Не ревнуваше от Фрея, но се чувстваше толкова невежа, когато станеше дума за тези неща. Хъдсън винаги е казвал на Ингрид, че има безупречен стил. Но може би трябваше да се постарае да бъде малко по-секси? Може би тогава Мат би… отново Мат. Наистина не можеше да спре.

Извади магическата си пръчка от чантата си и премина през дрехите на Фрея и странния знак за Нарния и си проправи път по коридор с абаносов под, който водеше до апартамента на сестра й в Манхатън. И оцени колко полезни са всъщност магическите проходи.

Във въздуха още се носеше миризмата на изгоряла дървесина, сякаш някой наскоро бе палил огън. На кадифения диван близо до камината имаше изоставена възглавница и смачкано одеяло, а в кухнята до мивката Ингрид намери недоизпито кафе (което още не се беше утаило). Забеляза и червеното червило на сестра си по чашата.

Е, поне Фрея, а не някой друг, е била тук скоро. Или нещо друго, което изплаши икономката им.

Ингрид се учуди защо Фрея беше спала тук. Беше останала с впечатлението, че прекарва повечето си вечери на борда на „Дракон“. Фрея не беше споменавала за нищо нередно дори когато Ингрид си призна за ужасната среща с Мат. Според Фрея реакцията й беше пресилена, а и Мат със сигурност щеше скоро да й се обади.

Надяваше се сестра й да се посъветва с нея, ако имаше проблем с връзката си. От друга страна, как би могла да реши проблемите на Фрея, когато Ингрид не знаеше как да реши собствените си?