Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (10)

Глава седма
Почти като в рая

— Как се казва, когато някой отиде на парти, без да е бил поканен? — тъмнокосо момиче питаше своята руса приятелка, докато сядаха на столове на бара.

— Хм… да отидеш на парти, на което не си била поканена? — коктейлите вече стояха пред двете момичета, преди блондинката да отговори.

— О-о-о — казаха и двете в унисон, гледайки питиетата.

— Изскачащи питиета! Изскачащи питиета! — провикна се клиент от края на бара, а мъжът до него неохотно подаде долар.

— Това място е страхотно! — каза брюнетката и отпи.

— Натрисане — каза Фрея и сложи подложки под чашите им. — За сметка на заведението. Правим промоция на новите коктейли — Фрея им даде менюто с любовните отвари. — Тези се казват „Всезнайки“, в случай, че ви харесат и искате да си поръчате отново.

— А? — отвърнаха и двете.

— Натрисаш се на парти — каза Фрея със самодоволна усмивка.

— А, да!

Петък вечер в „Норт Ин“, източната част на Лонг Айлънд беше задължителна за посещаване. Бяха минали само две седмици, откакто Фрея беше дала на Бети Лазар една от отварите си и сега бившата аутсайдерка разцъфваше. Бети влезе, облечена с червена копринена рокля, обувки с каишки и високи токчета, с убийствена усмивка и се насочи към бара. Попита Фрея за едно от онези „пристрастяващо сини напитки“. Скоро Бети стоеше до джубокса и пееше песента на Мийт Лоуф и Елън Фоли „Рай край светлината на контролното табло“ в дует със Сет Холдинг, красив младши следовател, познат на Фрея от районното и един от най-приветливите полицаи.

Малка групичка хора се беше събрала около Сет и Бети. Бяха чудесни певци, но и двамата явно бяха предпочели сигурните заплати пред светлините на Бродуей. Сет пееше припева „Скъпа, нека почакаме!“ с повдигната вежда и разкопчана риза, която разкриваше гърдите му. Фрея знаеше, че няма нужда да чакат. Докато ги наблюдаваше, видя откъси от първата им нощ заедно. Сет изпраща Бети до дома й, лек дъжд, Сет запява „Пеем в дъжда“, докато вървят по Мейн Стрийт. Долови как той стои срамежлив до входната врата на Бети и чака тя да го покани вътре. След това пред очите на Фрея се появиха серия от образи — пеене, целуване, смях — чу нежното признание на Сет към Бети: „Имам слабост към по-възрастни жени, но мисля, че всъщност слабостта ми е само към теб, Бети.“

Всичко изглеждаше чудесно, каквото и трябваше да бъде за Бети, която бе чакала твърде дълго да срещне правилния човек. Сет Холдинг не беше някакъв жребец или тъпак, който просто искаше да спи с по-опитна жена, за да си спести лиглите, които бяха на неговата възраст. Беше сериозен млад мъж. И как пееха само! Понякога магията служеше само като катализатор, а останалото беше съдба. Все пак Фрея беше горда с постиженията си. Огледа се и видя навсякъде собствената си магия.

Двойката Беки и Рос Бауман със седем месечно бебе и с брак, който се разпадаше плашещо бързо, бяха ходили на брачна консултация. Фрея имаше видение как двамата говорят в кабинета на терапевта (позна го по копието на „Водните лилии“ на Моне, закачено на стената) и споделят чувства, за които дори не са и подозирали. Сега стояха в едно сепаре и се натискаха като тийнейджъри. Коктейлите, които им беше сервирала в продължение на месец, явно си бяха свършили работата: малко Витлеемска звезда, корен от валериан и съвсем мъничко от нощен цвят на беладона.

Нов случай на омагьосани от отварите бяха момиче на възрастта на Фрея, облегнало се на флипера, и младо момче, което стоеше зад нея и я обгръщаше; докато натискаха бутоните на машината той започна да я опипва през дрехите й. Той бе поръчал коктейл „Играч“, а тя „Свалка за една нощ“.

Двама колежани сваляха блондинката и брюнетката, които седяха на бара, и момичетата се състезаваха коя от двете ще може да си разкопчае по-бързо сутиена, без да си съблича дрехите.

Фрея обслужваше сама днес и установи, че почти всички около нея или се натискаха или бяха на път да го направят, всеки един от тях беше щастлив, доволен или развълнуван. Предлагаше Ерос на сребърен поднос, а Венера в мидена черупка. Купидон и стрелите му бяха на нейно разположение. Всяка нейна фибра беше изпълнена с чувственост, страст и силна емоция, макар напоследък да не усещаше нищо от този плам; сякаш бе мъртва от кръста надолу. По-точно казано емоциите й се бяха притъпили. Май че така звучеше по-добре.

Поне не за нея, сексът никога не е бил проблем, дори когато губеше девствеността си (и то на няколко пъти през многото си животи). Подхождаше към любенето като ветеран в тази област, защото знаеше, че страстта и вълнението на тези първи опити лекуват болката, като нежна ласка. Само веднъж не се получи точно така и то с Бран Гарднър, но тогава причината беше, че усещаше нещо нередно, а и си мислеше за Килиан.

Килиан…

Той беше нейният любим. Или не беше? Вече не знаеше в какво да вярва. От онази вечер, когато едва не падна от моста, нещата бяха в застой. Същата вечер, когато правиха любов, тя се преструваше, че чувства същото като преди и повтаряше същите движения и звуци, но душата и умът й бяха на друго място. Фрея беше имала много връзки и знаеше, че единият партньор поема ролята на любовник, а другият на любим и тези роли се разменят рязко при най-малката промяна във взаимоотношенията на половинките — от любовник се превръщаш в любим и обратно. Но с Килиан не беше така; двамата играеха и двете роли едновременно: и любовник и любим, или любимо-любовник, или любовнико-любим.

След онази вечер Килиан се беше отдръпнал, сякаш усещаше недоверието на Фрея и я отблъскваше заради него. В известна степен, Килиан се цупеше; той беше любовникът, който мечтае да бъде любим. Тя се чувстваше по същия начин. Може би това е нормално, когато се пуснеш по течението в една връзка, но Фрея не искаше това да се случва на тях. Всичко беше толкова перфектно, истинска идилия, преди да се появи Фреди и да посее семето на съмнението.

За нея Килиан не беше просто любовник, той беше най-добрият й приятел и тя внезапно осъзна колко е самотна. „Не само това не, никога самотна. Ако има грях, то това е самотата“, паникьоса се тя.

За щастие, решението на проблема й влезе през вратата.

Добрият приятел на Ингрид от библиотеката Хъдсън Рафърти влезе в бара с изключително красив мъж. Фрея си помисли, че това трябва да е гаджето му и се разведри. Хъдсън и Скот винаги знаеха най-актуалните клюки.

Джоана винаги казваше на Фрея, че щом се почувства зле, трябва да помага на другите. Не беше хубаво да се вглъбява в себе си.

Фрея постави две подложки под питиетата им и се надяваше, че ще може да бъде от помощ на двете хубави момчета.