Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (50)

Епилог

Смяната й свърши в полунощ и Фрея излезе на паркинга. Ровеше в чантата си за ключовете, когато една ръка се протегна от тъмнината и я хвана здраво за китката. Канеше се да изпищи, но когато видя кой я държи, от устните й не излезе звук.

Не вярваше на очите си!

Младежът излезе от сянката и сложи пръсти върху устните си. Беше златокос и прекрасен като слънцето. Гледаше към него и все едно виждаше себе си в огледалото.

— Фрир? — прошепна тя. — Наистина ли си ти? — Фрея все още невярващо гледаше своя брат близнак. — Ти се върна! Господи, мама ще полудее от радост! — Посегна да го прегърне, но нещо в измъченото му лице й подсказа, че поне засега това не е добра идея.

— Не! — предупреди я той. — Никой не трябва да знае, че съм тук. Иначе няма да съм в състояние да си отмъстя.

— Да си отмъстиш? За какво говориш?

— Бях измамен. В деня, когато се разруши мостът отидох там, но той вече беше паднал. Някой друг, много по-могъщ от мен го беше разрушил. — Лицето на Фрир се напрегна и потъмня. — Фрея, ако ме обичаш, помогни ми да намеря онзи, който е виновен за всичко. Онзи, който разруши Бофрир и който ме обрече на забрава в Необятното.

— Ако имаш предвид Локи, той изчезна. Но съм сигурна, че валкириите ще го намерят.

— Не, Локи е просто един глупак. Нямам нищо против него. Аз търся Балдер. В този свят той е известен като Килиан Гарднър. Той беше този, който разруши моста и прие силата на Бофрир, а остави мен да накажат като виновен. Помогни ми да го убия, Фрея! Ако ме обичаш, трябва да ми помогнеш да го унищожа!