Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (49)

Глава четирийсет и седма
Закон и ред

Ежегодното мероприятие за събиране на дарения за библиотеката се състоя в градината зад главната сграда, откъдето се разкриваше прекрасна гледка към океана. Точно същата гледка, която едва не стана причина за събарянето й. За радост, тази заплаха беше окончателно премахната. Новият кмет на Норт Хемптън повече се интересуваше да запази архитектурните забележителности на града, вместо да ги замени с нови. А Блейк Аланд предпочете да издига сградите си в покрайнините на града.

Ингрид бродеше сред гостите безкрайно доволна и щастлива. Изложбата беше призната за първата по рода си и получи много похвали от историци, архитекти и изкуствоведи. Всяка една от сградите на Норт Хемптън, имаща архитектурна стойност, заедно с чертежите си, беше красиво оформена и закачена в рамка на стената. Фрея успя да я уговори да облече ярка лятна рокля с дълбоко деколте и да остави косата си свободна. Чувстваше се лека и безразсъдна без обикновения си строг кок и удивена от факта, колко е дълга косата й.

Помаха на сестра си, забелязвайки я в далечния ъгъл на стаята. Устните на Фрея сякаш бяха залепнали към тези на Килиан. Планираха да се оженят в началото на следващото лято и единственото, което правеха, беше непрестанно да се целуват. Да, определено трябваше да си вземат стая, помисли си Ингрид, докато ги наблюдаваше. Все пак това е библиотека, а не хотел.

Родителите й стояха вежливо един до друг с чаши за пунш в ръка и водеха светски разговор. Ингрид се зачуди колко трябва да остарее, за да спре да иска двамата отново да се съберат заедно.

Приятелите й също бяха тук. Хъдсън се движеше между гостите, предлагайки шампанско, а Табита с лъчезарна усмивка управляваше масата с десертите.

— Ингрид? — дочу тя въпросителния тон на Мат Нобъл. Изглеждаше красив и свеж в костюма си в цвят каки и много по-елегантен, отколкото беше свикнала да го вижда във всекидневните му леко омачкани дрехи. — Честно казано, направо не можах да те позная!

Намери за странно това, че не се изчерви, когато му подаде ръка.

— Толкова се радвам да те видя, Мат.

— Аз също.

— Исках само да ти кажа…

— Не казвай нищо — прекъсна я той. — Не искам да ми благодариш всеки път, когато ме видиш. Всъщност, не съм направил нищо особено.

Което според нея не беше точно така. Преди няколко седмици всички убийства бяха разкрити. Първо, Маура Татчър напълно дойде на себе си и оттегли заявлението си от полицията. Самата тя не можеше да си обясни защо обвини Джоана в убийството на съпруга си. Килиан призна за намерените от него в мазето на „Феър Хейвън“ окървавена шапка на Бил Татчър и купчината кървави дрехи. Сакото и панталоните принадлежаха на Бран, а кръвта върху тях съответстваше на тази на Маура и Бил Татчър.

Оказа се, че Моли Ланкастър не само е била убита, но е била и изнасилена. Признанието беше направено от Дерек Адамс. Само че неуморните детективи бързо откриха, че последното позвъняване от телефона на Моли е било до номер, който е принадлежал на Тод Хатчинсън. И когато се получиха ДНК-тестовете, именно неговата ДНК беше намерена в тялото на Моли, а не тази на Дерек. Младежът се бил изплашил и затова направил фалшиви признания, които били част от плана на адвоката му, да хвърли цялата вина за това престъпление върху Фрея.

А след това излезе наяве и истината — Моли Ланкастър и Тод Хатчинсън са имали любовна връзка. Когато Фрея е „видяла“ как той мастурбира пред компютъра, гледайки онлайн порно, Тод всъщност е гледал на монитора си Моли. Цяло лято Моли е била подложена на сексуален тормоз от страна на кмета. Файловете, свалени от неговия компютър, доказваха това, а имейлите на Моли потвърждаваха, че тя е скъсала с него точно преди празника на Четвърти юли. В дневника си с ограничен достъп Моли подробно описала цялата история. Имаше написано и за това, как в петък вечер ще отиде в бар „Норт Ин“ и ще се запознае с някой, който е на нейните години.

В телефона й имаше и есемеси от кмета, в които той искаше да знае къде се намира тя и й заповядваше да го чака на плажа. Когато пристигнал, видял Моли да се целува с Дерек и това отприщило ревността му — първо я изнасилил, а след това я убил.

А Фрея не успя да види съкровените желания на кмета, защото са били блокирани от „възела за вярност“, направен от сестра й. След седмица на угризения Тод бяга и се скрива. Обадил се на жена си, че иска да се срещнат в мотела. Когато Корки пристигнала, той вече се е обесил. Но оставя бележка, в която описва цялата история. Корки срязва въжето и сваля съпруга си. След което вижда възела и решава да направи същия като този, който й е дала Ингрид. Никой не знаеше защо Корки е решила да обвини Ингрид за смъртта на съпруга си, но адвокатът й пледира за временна лудост, породена от мъката и шока от загубата на съпруга й.

Убийството на Моли и самоубийството на Тод нямаха нищо общо с тяхната магия. Или вампирите. Или зомбитата. Ако Азраел е взела заложник, той не принадлежеше към обществото на Норт Хемптън. Но Ингрид тъжеше за Лайънъл и Емили. Тялото на Лайънъл беше открито на близката ливада и те го погребаха с кратка церемония в местното гробище. Емили не се върна повече тук. Особено след убийството на животните им Норт Хемптън не беше градът, в който тя искаше да се върне. Но щеше да й липсва много. Опитваше се да намери успокоение във факта, че Лайънъл е завършил пътуването, към което се е стремял. Че не е проклет във вечността и че душата му е намерила покой.

Едва след като всичко това свърши, Ингрид си даде сметка, че Мат не ги е изоставил на произвола на съдбата. Той е заставил полицията да търси нови доказателства и точно затова е пропуснал разпита им. И през цялото време е работил, за да им помогне. А сега стоеше пред нея, държейки чаша вино, и се усмихваше.

— Мат! — извика Кейтлин и застана между тях. Изглеждаше пленителна в червената си рокля и обувки с високи токчета. — Ето те! Исках да…

Ингрид усети как сърцето й започва да бие по-бързо, но задържа усмивката върху лицето си. Може би отново са се събрали. И може би отложеният уикенд в Мартас Винярд съвсем скоро щеше да се състои… Извини се и се отдалечи.

След няколко минути Мат отново я настигна.

— Здравей!

— О, здравей!

— Слушай… Между Кейтлин и мен…

— Мат, не е необходимо да обясняваш нищо! Наистина! Радвам се, че сте се сдобрили и отново сте заедно.

— Наистина ли? Защото не искам да е така — произнесе той, смръщвайки вежди.

— Извинявай, не разбрах.

— Ако ме оставиш да довърша, мисля, че лесно ще разбереш — отвърна той, гледайки я в очите.

— Да разбера какво?

— Кейтлин и аз не сме се сдобрявали и не сме заедно. Тя искаше, но аз… — Мат просто сви рамене.

Ингрид усети как искрицата на надеждата започваше да разцъфва в сърцето й.

— Но ти?

— Но аз… не исках — отсечено отвърна Мат, оставяйки чашата си. После пъхна ръце в джобовете си, досущ като малко момче. — Послушай, помниш ли онзи път… когато те попитах… да ми помогнеш да поканя една жена на среща?

Разбира се, че помнеше.

— Не зная какво ми стана тогава. Ти изглеждаше сърдита и безразлична, така че аз изрекох първото име, за което се сетих. И когато видях, че на теб ти е безразлично, че ще се срещам с Кейтлин…

— Тогава?

— Трябваше да бъда честен още от самото начало. И не тя беше момичето, което исках да поканя да излезе с мен. А и ти… Струваше ми се, че не ме харесваш. Дори имаше периоди, когато мислех, че дори видът ми те дразни.

Ингрид се засрами от действията си. Тя наистина си го изкарваше на Мат, като се държеше просто отвратително с него… защото го харесваше. Не беше изпитвала нищо подобно и това я правеше нервна.

— Но след това Хъдсън каза…

— И Хъдсън ти каза… — попита Ингрид нетърпеливо.

— Каза ми, че си се зарадвала, когато си разбрала, че Кейтлин и аз сме се разделили. Тогава си помислих, че може би имам причина да… знаеш, да се надявам отново…

— Аха!

— Мисля, че и двамата се държахме ужасно! — Мат нежно повдигна брадичката й. Ингрид почувства, че трепери цялата от докосването му. Той беше помогнал. Беше притиснал полицаите да търсят нови и конкретни доказателства. Той й беше повярвал, вярваше в нея. — Искам да кажа… Отдавна те харесвам, Ингрид! Дори прочетох всички ония ужасни книги, които ти нарочно ми пробутваше. Не мислиш ли, че ние можем…

Сега беше ред на Ингрид да докосне ласкаво лицето му. И по средата на партито и пред очите на всички поканени, тя го целуна.

Мат се усмихна.

— Не зная какво ми стана — изнервяйки се, пророни тя.

Мат хвана ръката й и я задържа.

— Не зная коя си ти, Ингрид Бошан, вещица ли си или не си, но се надявам, че ще се съгласиш да излезеш с мен на среща!

Тогава я целуна той и сред тези първи целувки Ингрид успя да прошепне:

— Да, съгласна съм.

Не знаеше какво ще й донесе бъдещето. Никога преди не е била влюбена, още повече в обикновен смъртен мъж. Но сега просто не искаше да го пропусне. Остави това да се случи, казваше Фрея, а след това му се наслаждавай.