Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (48)

Глава четирийсет и шеста
Решението на Съвета

Джоана ги видя в момента, в който излязоха от главния вход на „Феър Хейвън“. Затича се към тях и сграбчи Тайлър в прегръдките си.

— Успели сте! — Джоана едва успя да проговори от вълнение. След години, прекарани в тих и спокоен живот, беше забравила колко силни са в действителност дъщерите й когато са заедно, колко яростни и колко прекрасни са. — Направили сте го!

— Да — отвърна Фрея, вървейки към Килиан и го хвана за ръката. Върху крака му все още стоеше турникета, който тя беше направила бързешком. — Но не се знае къде ще се появи Локи следващия път.

— Всичко е наред. Той дълго време няма да бъде свободен — в разговора се намеси мъжки глас.

Ингрид се огледа невярващо:

— Татко?

Мъжът излезе от сянката. Беше висок и красив, с побеляла коса и уморено лице. Брадата му, леко разрошена, не разваляше външния му вид. Облеклото му се състоеше от износена вълнена жилетка и сив панталон — типичното университетско облекло. Фрея остана на място, обгърнала се с ръце, но щом Ингрид се втурна към него, тя стори същото.

— Момичетата ми — беше всичко, което Норман Бошан успя да каже, когато ги прегърна.

Джоана се обърна и скришом избърса сълзите си.

— Скади, плачеш ли — подразни я Норман.

— О, Нордж, престани — въздъхна тя.

Богът на моретата и океаните освободи от прегръдката дъщерите си и ги погледна сериозно.

— Майка ви ми каза, че сте тръгнали след Локи сами. Много бях притеснен, но вие двете заедно постигнахте повече, отколкото се надявах. Мидгард отново е цял.

— Къде беше, татко? Наистина ли си говорил с членовете на Белия Съвет?

— Да, поисках среща с оракула и говорих със самия Один. След като разгадах шифъра върху плановете, които ми изпрати Ерда, разбрах, че входът към корените на дървото е тайната врата във „Феър Хейвън“. И когато видях съобщенията за токсина на Рагнарок във водите около света, си помислих, че това трябва да означава само едно — Локи е избягал от наложеното му наказание и някак си е успял да се промъкне в нашия свят само с една цел — да си отмъсти.

— Великите умове мислят еднакво — заключи Фрея, подбутвайки Ингрид.

Норман въздъхна и продължи.

— Нося и други новини. Съветът е наясно с вашите многократни нарушения на Забраната, наложени върху семейството ни след процеса в Салем.

— О, страхотно!

— И какво смятат да правят сега с нас? — попита Ингрид със страх.

— На пръв поглед всичко е много просто — продължи Норман. — За да продължим да живеем в този свят, трябва да продължим да се придържаме към правилата и законите тук и да ги спазваме, както сме го правили винаги до сега. Ако към вас не бъдат повдигнати обвинения, Забраната ще бъде премахната и вие отново ще можете да практикувате магията си. Но не трябва да прекалявате и да привличате излишно внимание върху способностите си. Това се отнася за всички от нашия вид, останали в този свят след разрушаването на Бофрир.

Фрея, Ингрид и Джоана размениха щастливи усмивки. Ще могат отново да се занимават с магия! Но преди да започнат да ликуват, Норман продължи.

— Но ако бъдете арестувани, изправени пред съда и вината ви бъде доказана според действащите тук закони, то тогава ще бъдете изпратени в Царството на мъртвите за десет хиляди години, за да служите на Хелда.

— Така че, ако нищо от това не се случи, значи ще сме свободни? И отново ще можем да бъдем вещици? — с усмивка попита Фрея. Мислеше за всичко онова, което им беше отказано в продължение на хиляди години. Трябваше да извади метлата си, оставена да събира прах и да си намери чудесен котел, в който да вари отварите, които нямаше търпение да създаде.

— Да — потвърди баща й.

Ингрид поклати глава, обзета от съмнения.

— Значи, ако съдът повдигне обвинение срещу нас, ще ни превърнат в роби на Хелда, така ли?

— Точно така!

— А какво да кажем за Локи? Който все още е някъде там!

— Валкириите ще го намерят.

Фрея си спомни за жената, посетила бара в търсене на Килиан след празничния уикенд и за другата, която видя да разговаря с Бран онази вечер в Ню Йорк. Всъщност и двете бяха валкирии. Помнеше колко нервен беше Бран и колко държеше тя да прекара нощта с него. Почувства се облекчена, когато разбра, че Локи е успял да заблуди не само нея, а и свирепите девици воини.

Килиан стисна ръката й, но в този момент тя не можеше да си мисли нито за него, нито за любовта му. Защото още нищо не беше решено. Тяхната съдба, отново е в ръцете на простосмъртните.