Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (45)

Глава четирийсет и трета
Проклятието на Фрея и Балдер

— Локи! Какво направи! Къде изчезна той? — изкрещя тя. Къде изчезна любимият й? Нима я изостави завинаги?

Килиан премигна, отвори очи и погледна към Фрея.

— Локи? Избяга ли? Трябва да го хванеш… последвай го… — закашля се той. — Преди той да…

— Прекрати с това! Спри! Спри да лъжеш! Какво означава, че Локи е избягал? — попита Фрея, чувствайки се така, сякаш полудява. А точно сега нещата трябваше да са застанали по местата си.

Килиан поклати глава. Изглеждаше толкова, толкова наранен, че на Фрея изведнъж й просветна. Всичко, което изглеждаше неясно, заплетено и обгърнато от мъгла, сега започваше да се изчиства и да придобива ясни очертания и контури. Когато спомена името му, се почувства така, сякаш се събуждаше от най-дълбокия си сън.

— Балдер, ти ли си това?

— Да. Разбира се, че съм аз. — Върху лицето на Килиан, уморено и изцапано с кръв, разцъфна красива усмивка. Усмивката на момчето, спечелило сърцето й в Асгард. Усмивката на нейния любим. За миг го видя такъв, какъвто беше, когато го видя за пръв път — красив младеж, свирейки на своята лира в края на гората. С тези прекрасни и нежни синьо-зелени очи, изпълнени със смях, веселие и светлина.

И точно в момента Фрея осъзна, че тя всъщност го е разпознала със сърцето си още в самото начало, още на годежното парти. Това показваше и защо тръгна към него още на минутата, в която го видя. И защо любовта й към Бран беше толкова противоречива и объркваща, обременена от вина и тъга. Сега разбра и защо самата тя беше толкова объркана онази вечер.

Бран Гарднър беше Локи. Богът на бедите и хаоса. Лъжец. Двуличник. Хитрец. Мошеник, Крадец. Локи я беше оплел в паяжина от лъжи още от самото начало. С измама я накара да се влюби в него, оплитайки сърцето й в паяжина от заклинания. Запозна се с него, когато се скъса тънката презрамка на роклята й. Сега разбираше, че това е било негово дело, даващо му възможност да се докосне до нея. Вечерите в бара, общо седем, в които той не откъсваше очи от нея… Всичко това беше, за да я накара тя самата да направи първата съдбовна крачка към него и да довърши заклинанието.

— Нямам думи… — въздъхна Фрея и наведе виновно глава.

— Не съм чакал пет хиляди години, за да получа извинение — меко отвърна Килиан.

— Не съм достойна за теб!

— Ти явно не разбираш. Ние сме създадени, за да си принадлежим. Завинаги — поясни Килиан. — Не можех да кажа нищо. Не можех да обясня — бях свързан с пророчеството, докато ти не ме разпозна и не видя кой съм аз в действителност. Можех само да се надявам. Макар че се опитах да ви предупредя по някакъв начин за опасността.

— Мъртвите птици на брега, които Джоана намери в началото на лятото. Ти ли го направи?

Килиан просто кимна.

— Как разбра, че съм тук? Как ме намери?

— Всъщност Бран ме откри. Изпрати ми покана за годежа. Мисля, че той не успя да превъзмогне себе си. Искаше да видя с очите си, че той всъщност ме е победил, като те е открил пръв. Така трябваше да разбера, че той има това, което аз исках повече от всичко. Освен това винаги ме е обвинявал, че беше заключен в Хелхайм.

Фрея си даде сметка, че всъщност планът на Бран е щял да проработи, ако той не беше толкова уверен в победата си. Но неговата гордост се превърна в неговото унищожение. Изкуши съдбата, когато покани Килиан да стане свидетел на победата му. Заклинанието, направено върху нея от Бран, започна да изчезва, когато видя Килиан. Дори в съня си тя за малко не се омъжи за него там, в гората до езерото. Знаела е кой е той, някаква нейна част го беше разпознала.

— Когато пристигнах, той ми каза, че наказанието му е приключило и че е освободен от Хелда. Но аз започнах да се съмнявам. Отвори вратата на гардероба, на пода има чанта. Отвори я!

Фрея изпълни това, което й каза Килиан. В чантата намери пакет от кафява хартия, в която имаше вълнена шапка, покрита със засъхнала кръв.

— Това е шапката на Бил Татчър — прошепна тя.

— Намерих я в мазето, когато пристигнах, и понеже не знаех чия е, я скрих, докато открия на кого принадлежи и как е попаднала тук.

— Значи той е убил Бил. Маура и Бил винаги се разхождаха по дюните, точно срещу „Феър Хейвън“.

Килиан просто кимна.

— Бран пристигна на острова през януари в навечерието преди пълнолунието. Явно се е притеснил, че при пристигането му са го видели в истинския му образ и затова ги е нападнал.

Едва сега разбра, защо досега не беше видяла кой е убил Бил — магията на Локи пречеше да се види кой е извършителят.

— И е приел образа на майка ми — Фрея му разказа какво се е случило. — Как Маура Татчър се е събудила от комата и е посочила Джоана за убийца на съпруга си.

— Останах не само защото се опитвах да разбера какво планира, а и защото не можех да стоя далеч от теб. Подозирах, че лъже и че не е бил освободен. Смятам, че е избягал от затвора си и така е пуснал мрака в този свят. Все още не мога да разбера как го е направил. Трябва да притежава някакво мощно оръжие или друго средство, което му е дало възможност да пътува между световете.

— Пръстенът. Той носи пръстен! — възкликна Фрея. „На баща ми е, каза й Бран. Безценен е за мен, това е всичко, което ми е останало от него.“ — Пръстенът на Один. Направен е от кости на дракон и може да преведе приносителя си през всеки един от Деветте свята — обясни тя на Килиан.

— Това обяснява как е избягал. Мислех, че това има нещо общо с мястото, където живее — „Феър Хейвън“, и затова дадох плановете на Ингрид. Мислех, че тя може да го разгадае.

— Направи го. Тя знае, че „Феър Хейвън“ крие входа за Игдрасил.

— Значи това е тайната му — произнесе Килиан. — Използва пътеката, която свързва Дървото на живота и „Феър Хейвън“. Той познава легендата за пазителя и я използва, знаейки, че къщата ще го приеме, като всеки един от нас.

— Аз казах на Бран, че ти си дал чертежите на Ингрид и… че тя е открила в тях нещо, което скоро ще разгадае. Явно той ги е откраднал от библиотеката, след което я е нападнал в съня й, използвайки твоята външност. О, Килиан! Толкова съм…

— Спри! Той винаги е играл нечестно. Това е неговият начин. Той е знаел какво прави, когато е нарушил целостта на дървото и е пуснал отровният сок в Мидгард.

— Значи сме загубени — прошепна Фрея. Щастието, което изпита, откривайки истинската си любов, беше помрачено от мисълта за тъмнината, която Локи бе пуснал в този свят.

Ингрид застана на вратата.

— Съжалявам, че ви прекъсвам. Фрея…

— Какво става? — сестра й изглеждаше неспокойна и нервна.

— Тайлър. Преди няколко минути той почина.