Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (35)

Глава трийсет и трета
Надеждно убежище

— Мислех, че мама отдавна е унищожила всички тунели — заяви Ингрид, докато и двете стояха пред вратата на гардероба на Фрея. Бяха се върнали вкъщи, вместо да обърнат към големия град, следвайки съвета на по-малката й сестра. — Наистина ли смяташ, че все още е тук?

Фрея сложи ръце на кръста си и се усмихна.

— Тя е запазила вълшебните ни пръчки, Ингрид! Защо мислиш, че няма да е запазила и още нещо? — отвори вратата на гардероба и взе пръчицата от кост. На върха й избухна ярък пламък, който освети тунела. — Толкова е глупаво. Защо трябваше да живея в оная мрачна дупка в Ню Йорк, когато през цялото време сме имали това?

Всяка вещица си създаваше собствена мрежа от разрастващи се тунели, които да използва при дълги пътувания и които изморяваха много, ако трябваше да се изминат върху летяща метла. Но когато къщата им в Норт Хемптън беше построена, Съветът нареди тунелите да бъдат разрушени, като част от наказанието им. Фрея подозираше, че Джоана е запазила поне един просто за всеки случай. И преди време откри, че е била права. Тръгна първа покрай рафтовете с окачени палта и видя знака, който беше оставила: „Търсиш Нарния? Сбъркал си гардероба!“^[1], след което се озоваха в стария апартамент на Фрея в Ню Йорк.

И понеже апартаментът беше свързан с Норт Хемптън, той също беше малко извън времето. Ако в реалния свят изглеждаше малък отвън, то отвътре беше огромен и просторен. Имаше голяма и разкошна камина, красива кухня и елегантна английска мебел, тапицирана с плюш.

— Приятно, нали — усмихна се Фрея. — За тази цена, която платих някога, днес дори не можеш да намериш нещо малко.

— Значи, докато ние живеехме скромно и не можехме да използваме магия дори за да измием чиниите, ти през цялото това време си живяла тук, в този разкош? Сега вече изобщо не се чудя, защо не си идваше вкъщи.

— Хей, ама нали все пак аз намерих този тунел! Мама трябва да го е запазила за всеки случай, ако някога трябва спешно да напуснем Норт Хемптън. Полезно, нали? — продължи да се усмихва Фрея. — Господи, колко ми липсваше това място! Използвах едно от старите заклинания, за да променя дизайна вътре. Реших, че Забраната касае само новите магии.

— Добре тогава. Какво трябва да направим, за да открием един вампир в този град? — попита Ингрид, с одобрение разглеждайки плюшеното великолепие, създадено от Фрея. — Не вярвам адресите им да са записани в специален телефонен указател.

— Ами всъщност, точно там са записани — отвърна Фрея, седна на бюрото си и включи компютъра. — Падналите може да се каже, че „управляват“ Ню Йорк. Да видим какво мога да открия. — И написа „Мими Форс“ в прозорчето на търсачката.

Освен че е красива и модерна и че е дъщеря на един от най-богатите мъже в Ню Йорк, ако не и в света, за Мими Форс имаше още много информация. Според таблоидите и клюкарските колонки имаше огромно количество сплетни за безпорядъчният й светски живот, коментари относно красотата й, хранителните й навици и кои нощни клубове обича да посещава. Но Интернет премълчаваше информацията за личния й живот. Като една от най-богатите и известни фамилии, около тях имаше защитна стена, която спираше достъпа до частния им живот. Семейство Форс също не правеха изключение, криейки се зад мрежа от тръстове и адвокати.

— Ако искаш да знаеш, с какво е била облечена Мими на някое от партитата, мога да ти кажа. Но не мисля, че ще можем да открием къде живее — въздъхна Фрея, почуквайки по клавишите с чувство на неудовлетвореност.

Ингрид приседна на подлакътника на креслото й и се загледа в монитора.

— Ами ако не можем да я открием по нормалния начин, тогава да се опитаме да я изненадаме на едно от онези партита — предложи тя.

— Гениална си! Изобщо не се съмнявам, че сме сестри! — възкликна Фрея и извади от един сайт списък с най-значимите събития за тази седмица. — Ето къде отиваме — Борда на Центъра за кръводаряване утре вечер прави вечеринка… всъщност понеже вече е утро, това означава тази вечер. Всички със „синя кръв“ ще присъстват, което включва и Мими. Всички смятат това за свое малко хоби — винаги да има свежи запаси от кръв. — Фрея се прозя уморено. Ингрид я взе от бара в полунощ, а вече е четири сутринта — Хайде да си поспим, за да можем да съберем сили довечера за купона. И ако Азраел е взела Моли, няма лесно да се раздели с душата й.

 

 

Фрея спа неспокойно — мяташе се и се въртеше в леглото. Чуваше дишането на Ингрид от съседната стая за гости, но не това беше причина за безсъницата й. Не спираше да мисли за странния сън на сестра си за Килиан. Тя не й съобщи нищо повече, но Фрея схвана основното и това я обезпокои. Защо Ингрид е сънувала, че Килиан иска да я убие. Всъщност той я харесваше, поне така си мислеше Фрея. Не можеше да си представи, че Килиан ще иска да навреди на някого… освен… Но това се беше случило толкова отдавна, че той едва ли все още ще иска да й навреди…

Постара се да спре да мисли за странния сън, но тогава мислите й се насочиха към това, колко рязко прекъсна отношенията си с Килиан. Нима всичко между тях приключи? Не можеше да си представи, че няма да го види повече! Макар че така щеше да бъде най-добре. Скоро се връщаше Бран. А той обеща, че щом приключи дългия летен проект, ще прехвърли част от командировките на друг. Не можеше да се държи така, сякаш нищо не се е случило и да продължава с лъжите. Да обичаш двама мъже едновременно не е това, на което разчиташе, когато започна връзката си с Килиан. Трябваше да спре да действа и да започне да мисли! Прекалено дълго и безотговорно се наслаждаваше на мига, преди да започне да се тревожи за последствията. Като например, обещанието да се омъжи за Бран, след като се познаваха по-малко от месец. Или сексът, който прави с брат му, когато го срещна за пръв път на собственото си годежно парти. Не може да продължава в този дух. Трябва да приведе живота си в ред и да се придържа към избрания път. А това означаваше да се омъжи за Бран през септември. Всичко беше чудесно, преди да срещне Килиан. Беше щастлива и влюбена, а след това се появи той, по-малкият брат. Но именно тя му позволи да го направи, нали така, напомни си Фрея.

Най-накрая се унесе, а когато отвори очи, с изненада установи, че е късно следобед. Чу Ингрид да се рови в гардероба й, в търсене какво да облече.

— Колко е часа? — попита Фрея.

— Пет следобед. Ти проспа целия ден. Хайде ставай! Приемът започва в шест. Не искам да закъсняваме.

Фрея разтърка очи и бавно се измъкна от леглото. Отиде в кухнята и си сипа от кафето, приготвено от Ингрид.

— Има ли нещо нормално сред дрехите ти? Нещо, което да не е съвсем прозрачно, да не е прекалено късо или направо без гръб, да не е с прекалено висока цепка или прекалено изрязано деколте? — попита я Ингрид, търсейки безуспешно дреха, която би могла да облече. Повечето рокли на Фрея притежаваха три качества: прозрачни, къси и блестящи. — Съзнаваш ли, че облечена с тези дрехи приличаш на…

— Лека жена? — довърши Фрея, допивайки кафето си. И вече достатъчно събудена се присъедини към Ингрид в гардеробната, като и тя започна да се рови вътре. — Не, няма да намериш нищо, което да не оголва някоя твоя част. И не, никога не съм получавала оплаквания за гардероба си. Боже, ти си по-зле и от мама! — отвърна Фрея и свали халата, плъзгайки се в мъничка черна рокля.

Ингрид простена ужасено.

— Не казвай проститутка, звучи вулгарно.

— А „нощна пеперуда“ повече ли те устройва? — Фрея се разсмя и остави сестра си сама да се мъчи с купчината дрехи. Седна пред тоалетката и започна да се гримира.

— А това как е? — попита Ингрид, излизайки от гардеробната, облечена в рокля, която се оказа истинска находка — елегантна, дълга до земята, с ръкави, напълно покриващи целите й ръце. — Чувствам се като късметлийка. Не съм си помисляла дори, че в гардероба ти може да има нещо подобно.

— Приличаш на монахиня! — отвърна Фрея, полагайки руж на страните си. — Купих я специално за костюмирано парти. Тук е Ню Йорк, Ингрид! Партито е на покрива на хотел Стандарт. Не можеш да изглеждаш така, сякаш току-що пристигаш от пущинака. Освен това навън е месец август. Просто ще изгориш в тази дреха!

— Но затова пък се чувствам удобно в нея.

— Монахиня!

Ингрид хвърли скептичен поглед на деколтето й и миниатюрното парченце плат, което минаваше за рокля:

— Сигурна ли си, че не си я облякла на обратно?

— Много смешно. Да тръгваме — докосна салфетката до червилото на устните си и се изправи. — Опитай се да не ме поставяш в неловко положение.