Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (29)

Глава двайсет и седма
Сърдечна мъка

Норт Хемптън все още кипеше, обсъждайки новината за изчезването на Моли Ланкастър, когато от кабинета на кмета обявиха, че днес Тод Хатчинсън не се е появявал в офиса си и никой не знае къде е. Излязъл е от дома си към полунощ, без да съобщи къде отива както на съпругата си, така и на колегите си. След океанската експлозия и загадъчното изчезване на Моли напрежението в града се усили. Започна да се носи мълвата, че Норт Хемптън е прокълнат и че вече не е онзи красив и идиличен малък град, който е бил някога.

Вкъщи, проследявайки напрегнатия репортаж по местния канал, Фрея изключи телевизора и се замисли. Новините бяха лоши. А времето, когато трябваше да вземе Тайлър от училище наближаваше. Облече палтото си и взе ключовете на колата. Хм, първо Моли, а сега и кметът… Какво става? Такива престъпления никога не са се случвали в това градче, с изключение на нападението над семейство Татчър. Фрея се опита да си спомни кога за последен път видя Тод. Той обичаше да идва в бара, но от няколко седмици не се беше появявал. Най-вероятно заради онова „възелче за вярност“, което съпругата му Корки получи от Ингрид. Не че Тод принадлежеше към онзи тип мъже, които се определяха като женкари. Беше достигнал твърде далеч в кариерата си, за да направи някаква глупава стъпка.

Фрея се умори да се шляе безцелно из къщата и новината за изчезването на кмета я разстрои още повече. Беше позабравила колко скучен е животът без бара — без работата в него, без шума и глъчката на хората, с които спираш да поговориш и напитките, които им сервираш. А и доброто настроение на Ингрид малко по малко се връщаше. Колкото до Оскар, грифонът изобщо не помагаше — той също не беше в настроение, ако стопанката му бе раздразнена. Търпението беше чуждо за Фрея, когато Оскар я кълвеше с острия си клюн, ако Ингрид забравеше да купи от любимите му котешки консерви. А и той толкова много обичаше този оранжев буламач, че Фрея изобщо нямаше да се изненада, ако един ден клюнът му се оцвети в оранжево.

Къщата изглеждаше по-пуста от обикновено. Джоана още не се беше върнала от загадъчното си пътуване. Замина, обзета от някакъв порив веднага след празниците. Ингрид я беше изпратила, но тя също не знаеше причините за внезапното й заминаване. Единственото ясно беше, че Джоана отново им е дала вълшебните пръчки, макар че Фрея не виждаше голяма полза от своята. Въпреки всичко, хубаво беше да си я получи обратно, защото беше забравила колко е приятно да я докосва и колко силна се усеща, държейки я в ръка.

Стигна до училището и тръгна по алеята към малката вила, където се помещаваше подготвителният клас. Тайлър играеше със строителя, когато я видя. Нацупи устни, поглеждайки неодобрително Фрея и попита:

— Къде е Лала? — и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Хайде да тръгваме, Тай. Знаеш, че тя все още не се е върнала! — Малкото момче реагираше много остро на отсъствието на Джоана. Например вчера, когато я видя, започна да се съпротивлява и яростно да крещи:

— Не искам да си ходя с теб! Искам с Лала!

— О, миличък, нека да тръгваме! — отвърна Фрея, стараейки се да не губи търпението си към детето. Тя също беше разстроена и тревожна и не искаше да предава чувствата си на него. Преминаха през портата и стигнаха до колата. Докато Фрея закопчаваше предпазните колани на детската седалка върху гърдите му, Тайлър я попита с подозрение:

— А ти какво можеш да правиш?

— Какво имаш предвид?

— Лала може да накара самолетите ми да летят! Като истинските — отвърна той с обвинителен тон.

Фрея знаеше, че Джоана използваше магията си пред детето, но за нея беше много изненадващо да го чуе, изречено толкова небрежно от Тайлър. Тяхната майка явно нямаше никакви задръжки в общуването си с него. Фрея добре помнеше детството си, в което не влизаше изобилие от печени вкуснотии и говорещи плюшени играчки. Основно имаше спомен за това, как Джоана постоянно си мърмори колко е трудно да се отглеждат деца.

Огледа се наоколо, за да се увери, че няма никой друг.

— Е, аз мога да правя това — за малко се превърна в черна котка, а след това отново прие човешкия си образ.

Тайлър силно се разсмя, след което веднага се закашля. Когато свали ръчичката от устата си, Фрея видя върху нея петно от зеленикава маса с големината на монета. Когато се прибраха, Тайлър се закашля отново и тя попита Грациела дали с детето всичко е наред.

— Да — отвърна майката. — Лекарят му изписа антибиотик.

— Трябва да изкараме един курс на лечение. Надяваме се след седмица-две всичко да е наред.

— Той наистина изглежда здрав, само тази странна кашлица… — отвърна Фрея, усещайки първия порив на тревога и страх. Джоана не беше единствената в семейството им, която успя да обикне момченцето. — Всичко ще бъде наред! — обърна се тя към Грациела, като се чудеше кого всъщност успокоява — нея или себе си?

Бран й се обади по-късно вечерта. С извинение, че не е можал да отговори на повикването й заради постоянното придвижване от едно място на друго и че поради часовата разлика, връзката била затруднена.

— Как е моето момиче?

— Скучае по теб! — отвърна Фрея, усещайки стягане в гърдите си. — Кога ще се прибереш? Кога ще се върнеш при мен?

— Скоро, обещавам. — Къде е той сега? В кой град? В коя държава? Вече не можеше да проследи пътя му. Той просто бе… някъде. В края на разговора настъпи дълга тишина и Фрея се разтревожи — Бран, там ли си?

— Да, извинявай — чу тя гласа му пак. — Трябваше да върна важен документ. Което ми напомни, че майка ми иска да разбере дали имаш някакви възражения по програмата на сватбения план, която ти е изпратила миналата седмица?

Фрея изобщо не се беше сещала за него и с удивление осъзна, че всъщност го е забравила. Разбира се, сватбената церемония ще бъде по всички правила — бяла рокля, петстотин гости, оркестър и така нататък.

— Кажи й, че може да прави всичко така, както го е решила — цветята, гостите, храната. И да не забрави да покани семейството ми и разбира се Сал и Кристи. Изобщо, може да прави всичко, каквото си иска.

— И не си разтревожена? — попита я Бран. — Това си е направо новост. За младоженка, искам да кажа.

Да, тя нали ще бъде булката. Думата й причини такава болка, сякаш някой заби нож в гърдите й и по най-бруталния начин го завъртя. За момент Фрея остана безмълвна.

— Хей… скъпа, какво стана? Плачеш ли?

— Не… — тя поклати в отрицание глава, макар че Бран не можеше да я види. — Няма нищо.

— Кажи ми, скъпа… нали знаеш, че можеш да ми кажеш всичко?

Фрея отново поклати глава и замълча. Сълзите започнаха да се стичат по страните й.

— Знаеш, че те обичам, нали? — Гласът на Бран стана напрегнат и леко нервен. — Че каквото и да се случи, винаги ще те обичам, Фрея! Винаги!

— Да, знам — прошепна тя. — И аз винаги ще те обичам! — и затвори телефона.

Сърцето й биеше като лудо в гърдите. Нима Бран щеше да продължи да я обича, ако знае какво прави тя? Или разбереше какво беше направила? Щеше ли да я приеме такава, каквато е в действителност? И ще може ли Фрея да му бъде вярна? Моногамията не беше в характера й и затова сега се чудеше защо даде съгласието си за тази сватба, за този брак?

Телефонът иззвъня отново и тя машинално го вдигна, мислейки че Бран отново ще я уверява в любовта си.

— Фрея — гласът на Килиан прозвуча в ухото й, нисък и дрезгав. Не бяха разговаряли от онзи див празничен уикенд, прекаран заедно. — Сбърках ли нещо? Не отговаряш на обажданията ми! Липсваш ми. — Гласът му подейства като балсам на разбитото й сърце. А може би й е било предначертано да бъде с Килиан? И ако не направеше нещо, никога нямаше да узнае дали е така. И ако трябваше да бъде честна към самата себе си, той също й липсваше.

— Добре съм! Веднага ще дойда — и Фрея изтри сълзите си.

Умори се да се чувства виновна! Бран беше далеч. Тя знаеше, че той има работа, която е важна за него и която трябва да свърши, но не можеше да сдържи раздразнението си. Може би имаше причина всичко да се случва така. Може би нещата не са били наред още преди Килиан да се появи.

Защото, наслаждавайки се на всичко, което й се случи през това лято с Бран и Килиан, тя се почувства като част от голяма история. А любопитната и безразсъдна част от Фрея — онази, която пиеше много, флиртуваше и разбиваше милион сърца още преди закуска — искаше да види как ще завърши всичко това най-накрая.