Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (27)

Глава двайсет и пета
Пръстът, който сочи

Освен смъртта на богата дама от хайлайфа и убийството на Бил Татчър в Норт Хемптън от времето на неговото създаване не се беше случвало нито едно престъпление. Фрея не гледаше новини, освен ако някой от клиентите не привключеше на новинарския канал. Не четеше и вестници и затова последна научи за изчезването на Моли Ланкастър. Сал й го съобщи след седмица, като спомена, че младежите, които са били с Моли онази вечер в бара, са извикани на разпит при окръжния прокурор.

— Почакай… искаш да кажеш, че според полицията младежите имат отношение към изчезването на Моли?

— Ама ти къде беше цяла седмица? — присмя й се Сал и бутна вестника към нея. Беше се съвзел след последната си среща с грипа, за който продължаваше да твърди, че е обикновена настинка. Страните му все още имаха нездрав цвят и очите му сълзяха. А явно и покрай боледуването беше изгубил и част от доброто си настроение. Когато се върна на работа, се дразнеше и от най-малкото нещо.

Фрея не отговори и продължи да смесва подбел и кандилка за коктейлите си. Бран също още го нямаше. Предната вечер успяха да си поговорят за малко, но връзката беше лоша и основно чуваха пращенето и съскането по линията. С всеки изминал ден тя сякаш все повече и повече се отдалечаваше от него. Стараеше се да избягва Килиан, но той се промъкваше в сънищата й всяка нощ. Ако можеше точно сега да види Бран! Но той щеше да се върне чак след няколко седмици.

Остави всичко, придърпа вестника и започна да чете статията. Дерек Адамс, Майлс Ашли, Джок Пембъртън и Холис Артър са били извикани на разпит. Свидетелите, които са били в бар „Норт Ин“ вечерта преди празника за Деня на благодарността, са дали показания в полицията. Моли Ланкастър се държала много предизвикателно, танцувала диво и флиртувала с всеки млад мъж. И напуснала бара, прегърната с Дерек Адамс. След това цялата компания потеглила с колата на Джок, с Майлс и Холис на задната седалка. Чрез адвоката си Дерек заявил, че той и Моли се спуснали за една разходка до плажа. След което той я оставил и си тръгнал, защото Моли му обяснила, че трябвало да се срещне и с още някой. В история като тази естествено беше трудно да се повярва, включително и от репортера, който намекваше, че момчетата най-вероятно лъжат, за да спасят кожите си. Младежите бяха на възраст между деветнадесет и двадесет и четири години — все синове от богати семейства, имащи влиятелни и дълбоки корени в Норт Хемптън. Следователят, който водеше делото — Мат Нобъл, се въздържа от коментар.

— Бедните момчета! — прошепна Фрея.

— Какво? — изсумтя Сал. — Заслужават да седнат на електрическия стол! Кой ще им повярва, че само са завели момичето на онзи плаж? Ама моля ви се! Знаеш, че са я убили и са скрили тялото й! Това е тяхна работа и затова хората ги смятат за виновни!

Фрея вдигна поглед от вестника. Дори не разбра, че е проговорила на глас, но осъзна, че изпитва съчувствие към обвиняемите. Тя всъщност трябваше да им вярва. Моли си беше поръчала „Неотразим“, а това беше коктейл, който защитаваше от подобен род насилие. Фрея се беше постарала за това още когато го създаваше. Наложи силна магическа защита именно с такава цел — да не се случват такива неща. Това, което се е случило на Моли онази вечер, нямаше нищо общо с любовната микстура. И значеше също, че младежите, с които си тръгна от бара, нямат нищо общо с изчезването й.

Сигурна беше, че те казват истината и че не са убили Моли. Но как да го докаже?

Опита се да си спомни присъстващите в бара онази вечер. Някакви признаци, които издаваха напрежение, дълбоко разочарование или лоши намерения… Само че за разлика от Ингрид не можеше да надникне в бъдещето, да се вгледа в душата на човека и да „види“ лошите му намерения. Ако Ингрид беше тук, дали щеше да види тъмнината, която скоро щеше да обгърне Моли? Но и кой да предполага, че тя е в опасност? В края на краищата, беше почти дете! Ами ако просто е решила да изчезне от града? Напълно възможно! Тогава всички изводи за смъртта й са прибързани!

— Мисля, че е време да спрем с твоите знаменити коктейли — продължи Сал, прибирайки ламинираното меню. Погледна пак вестника, заби пръст в средата на статията и зачете параграфа: — „… момичетата предполагат, че е имало нещо в напитката на Моли, която я е направила дива и предизвикателна. Нещо, от което тя направо е обезумяла…“. Чу ли това, Фрея? Някакъв безумен коктейл, който са й сервирали в нашия бар, я е накарал да обезумее. Бъди сигурна, че и ние ще сме сред заподозрените!

— Не, невъзможно е! — Фрея изумено поклати глава. Как може някой да повярва в това? Как може един коктейл да е виновен за изчезването й? Смешно, нали? Опита се да си спомни какво се случи онази нощ и да възстанови всичко буквално минута по минута. Ето го Килиан зад бара, навеждайки се твърде близо към нея. Ето я и нея, приготвяща коктейла с Килиан до рамото си. Нима е възможно да е добавила повече от корена от вертивер? И ако го е сторила, какво от това? Билката е безвредна. Използва се, за да засили способността на пиещия да възприема чувствата и страстта на другия. Беше малко вероятно по-голямото количество на съставката да нанесе сериозна вреда на който и да е. Разбира се, магията невинаги е предсказуема. Винаги има възможност, нещо да не се получи както трябва. Но Фрея не видя нищо особено в настроението и държанието на младежите — просто обичайния ентусиазъм и вълнение на група млади хора, предизвикани от присъствието на симпатични и танцуващи момичета. Ако един от тях беше убиец, тя щеше да го види. Тя винаги го виждаше. С изключение на убиеца на Бил Татчър. Но в полицията за този случай също нямаха информация — нямаха нито доказателства, нито нови улики, които да добавят към онези, събрани в деня на убийството. По всичко личеше, че и за съпругата му също няма никаква надежда. Роднините на семейството дори говореха за изключването на апаратурата, която я поддържаше жива.

Така. Трябва да се опита да си спомни по-добре. Кой още беше в бара в петъчната вечер? Но спомените й сякаш оставаха обвити в лека, загадъчна мъгла. Дали не беше страничен ефект на чувството й за вина от това, че мами Бран? И точно поради това Фрея се чувстваше ужасно. Трябваше да бъде по-внимателна! Може би, ако не бе така обсебена от Килиан през празничните дни, щеше да забележи нещо. Сега Моли беше изчезнала, а младежите, с които флиртуваше, бяха заподозрени.

— Ще видиш — дочу тя гласа на Сал. — Просто трябва малко да се скрием. Само за малко.

Фрея усети, че сякаш мрака в бара се сгъсти.

— Сал, мислиш ли, че моят коктейл я е убил?

— Разбира се, че не! — възмути се той. — Не зная какво точно слагаш в напитките си, но те са силни. Много от клиентите ни говорят, че те ги карат да се чувстват добре. Други обясняват, че са срещнали любовта на живота си в нашия малък бар. Но мисля, че хората ще искат отговори. А и момчетата са богати. Родителите им ще търсят изкупителна жертва, а те това го могат. Бъди внимателна! Може би трябва да си вземеш няколко дни почивка.