Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (23)

Глава двайсет и първа
Единственият начин да избегнеш изкушението

В петъчната нощ преди празничния уикенд за Деня на независимостта над водата все още тегнеше забрана. Туристите буквално изчезнаха от града, докато местните хора започнаха да празнуват. Музиката на Бон Джоуви тресеше бар „Норт Ин“ и макар че до полунощ имаше доста време, група момичета танцуваха между масите — тънките презрамки на потниците им се свличаха надолу, а плитките им дънки заплашваха да се смъкнат съвсем.

Както обикновено, Бран беше извън града и това щеше да е най-дългата им раздяла. Заедно с група дарители той обикаляше Югоизточна Азия. Фрея си мислеше, че досега вече трябва да е свикнала с отсъствията на бъдещия си мъж и се упрекваше за тази си слабост.

За да се почувства по-добре, увеличи музиката.

В този момент в бара влезе Килиан Гарднър. Фрея се опита да придаде на лицето си маската на пълно безразличие, но усети как се изчервява само при вида му. Когато към това се прибави и нейното горещо видение — гола в обятията му, докато той обсипва цялото й тяло с жадни целувки, страните й буквално пламнаха. Беше твърдо решена да остави това в миналото и да не го повтаря. Трябваше да се дистанцира от него независимо какво ще й струва. Няма значение колко нощи ще го сънува. Той може да си фантазира за нея всичко, каквото си иска — може да проиграва онзи първи път безкрайно, дори до края на света. Но между тях никога повече нямаше да се случи нищо. Тя щеше да се погрижи затова.

— Привет — каза Килиан приближавайки се, и седна на бара точно срещу нея. Как стана така? Беше сигурна, че преди той да влезе, всички места на бара бяха заети, но при появата му тълпата се раздели като библейската река Нил.

— Килиан — каза Фрея решително, — казах ти да ме оставиш на мира!

— Исках да те видя. Освен това, Бран е на път, така че пътят е разчистен — усмихна й се той и взе ламинираното меню със списъка на предлаганите коктейли. — Харесвам сърчицата, много са сладки.

Сантименталната идея да украсят менюто със сърчица беше на Сал. Фрея съжаляваше, че не можа да го разубеди, но не искаше да нарани чувствата на шефа си.

Наблюдаваше Килиан, който със саркастична усмивка четеше менюто, и си мечтаеше тази нощ той да не е тук. Нямаше нужда от усложнения. Клиентите на бара не принадлежаха към светските кръгове, в които се движеше Бран, но Норт Хемптън беше малък град и сплетниците в него нямаше да им простят, ако забележат приятелските или интимните им отношения.

— Извинете, госпожице…

— Почакай! — отряза го Фрея и се обърна към клиентката си. Дребничката и миниатюрна девойка толкова усърдно четеше менюто с коктейлите, сякаш от запомнянето му цялото и наизуст зависеше животът й. Фрея инстинктивно я оприличи на малкото, дребно птиче мушитрънче. — Какво ще поръчате?

— Хм… Не зная… — изрече Моли Ланкастър. Тя успя да завърши колежа и това лято работеше като стажантка в общината. Беше леко нервна и Фрея долови намек от неудачна любовна история — младежите и девойките често поддържаха връзки в интернет пространството, които после преживяваха. — Може би „Неотразим“… Да, пригответе ми „Неотразим“, моля — прошепна най-накрая Моли.

— И за мен същия — подразни я Килиан, оставяйки менюто на бара.

Фрея се направи, че не го чува и започна да приготвя коктейла за Моли. Държеше сърцевината от папура на долния рафт в стъклена кана. Отчупи парченце и започна да го стрива.

— Нека да ти помогна с това — заяви Килиан, мина зад бара и се приближи толкова близо до нея, че тя почувства горещия му дъх по врата си.

— Килиан, моля те! Иди си на мястото! Тръгвай!

— Но на теб не ти стигат ръцете — заяви той безцеремонно и кимна на клиент, който размахваше банкнота от двадесет долара. Бързо му наля желаната халба бира, върна рестото и затръшна чекмеджето на касовия апарат. — Хайде, позволи ми!

Изглеждаше добра идея. Барът беше претъпкан, клиентите чакаха… Сал не би възразил, а и Кристи се обади, че е болна… Да, да има помощник определено беше добра идея.

— И така, какво още слагаш вътре? — попита я Килиан, докато наблюдаваше отмерването на стритото в шейкъра.

— Нищо особено. Добавям сок от лайм, вишни и прибавям алкохол — в случая водка.

— Звучи напълно безобидно. Трудно е за вярване, че тази смес е способна да превърне тази сива мишка в Мерилин Монро.

— Не съм написала в менюто всички съставки, които използвам — призна Фрея и извади тайния си комплект от черни буркани, които държеше в хладилника. Започна да слага по капка от всички — димитровче, венерин косъм, корен от ветивер^[1]. Харесваше й да усеща погледа на Килиан върху себе си, вниманието и интересът, с които наблюдаваше действията й, и реши леко да го шашне. Извади нова стъклена бутилка с цвят на кехлибар, пълна с екстракт от „райски семена“ — малки зрънца, изпълнени с магическа сила, и сложи няколко капки в коктейла. Той придоби червен оттенък, избухна пламък и над чашата се понесе лек дим. Във въздуха се разнесе главозамайващ аромат на ванилия и мед.

— Това мирише почти толкова хубаво, колкото ти — прошепна Килиан, потърквайки носа си във врата й, докато ръцете му обгърнаха талията й.

— Хей! — възмути се Фрея и се измъкна от прегръдката му, но без да прилага много усилия. — Долу ръцете! Имаш клиенти. Забрави ли, че щеше да ми помагаш? — продължи тя, наливайки коктейла в чаша за мартини. Опита се да си спомни дали добави вътре и корена от ветивер. И понеже не можа, добави още малко, просто за да е сигурна. След което постави пред Моли чашата, пълна с пенлива лилава течност.

— Ето, моля! Твоят „Неотразим“.

Оказа се, че Килиан действаше много умело, което изобщо не изненада Фрея. Работеха един до друг, смесваха напитки, трошаха лед, поддържаха настроението и се грижеха за усмивките на клиентите.

— Хайде, признай най-накрая, че ти липсвам — каза Килиан в паузата между сервирането на втория поднос с шотове на шумна компания от дами. — Искаш да ме накажеш с мълчанието си, нали? — въздъхна той, тъй като тя не отговори. — Не можеш вечно да ми се сърдиш за това, което се случи на годежа ти, нали? Или можеш? Колко отегчително! Значи няма да дойдеш на яхтата, така ли?

Фрея сметна, че е чула достатъчно.

— Килиан!

— Да, любов моя!

— О, моля те!

— Молиш ме за какво?

— Остави ме на мира!

— Не, няма.

— Няма ли?

Очите им се срещнаха и двамата сякаш отново се пренесоха в деня на годежа. Фрея не можеше да отрече безумното си влечение към него. Сякаш невидима сила я тласкаше към Килиан. Чувството й към него беше също толкова силно, колкото силна беше и любовта й към Бран. Спомни си за Бран и сърцето й едва не спря. Опита се. Толкова упорито се опита да устои на изкушението. В продължение на много дни се владееше толкова добре!

Килиан се наведе към Фрея, докосвайки с устни скулата й. В последния момент тя се обърна и забърза към другата страна на бара, докато пулсът отекваше в слепоочията й. Може би, ако усили музиката, ще заглуши вихъра от объркани емоции в душата си.

— Не се крий от мен — чу тя гласа на Килиан няколко минути по-късно в склада, където Сал държеше всякакви запаси. — Няма да те ухапя, обещавам! Подай ми онази бутилка „Мараскино“ с череши, моля.

Фрея сви рамене и повдигна ръце, сякаш искаше да каже „Предавам се!“ и му подаде бутилката. Пръстите му докоснаха нейните и тя усети как огънят между тях се разгаря с нова сила. Не смееше да го погледне, защото щеше да види отражението на същия този огън върху красивото му аристократично лице.

— Какво правиш? — попита тя, когато Килиан остави бутилката на рафта встрани и я прегърна.

— Ти прекрасно знаеш какво правя! — и започна да я целува, притиснал тялото си към нейното. Топлината от огъня направо ги погълна… Но какво прави?… И защо продължава?… Защо не може да спре?… Защо не може да каже и една дума в знак на протест?

— Фрея — въздъхна той. Гласът му беше нисък и музикален, сякаш инструментът, на който свиреше, беше тя. Обхвана лицето й в ръцете си и започна да я целува по лицето, по гърлото. Прегръдката им ставаше по плътна, целувките — страстни, нежни и нетърпеливи. Усещаше нарастващата му възбуда и се чувстваше като лакомство, топящо се на върха на езика му.

„Това е началото на края“, помисли си Фрея. Първият път беше грешка, случайност, импулсивно действие на млада и глупава девица. Този път трябваше да помисли… но вече се беше подала на чара му и бе отстъпила, Фрея нетърпеливо и с наслаждение отговори на целувките му и се хвърли с главата напред в потока от чувства.