Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (16)

Глава четиринайсета
Изгодно приятелство

Понеже това стана в Норт Хемптън, единственият начин да се отговори на такова бедствие стана разширената дарителска кампания. „Риболов в името на една велика цел“, както я наричаха местните жители и която започна да развива дейността си с пълна сила. Събранието започна на площада пред кметството, където Тод Хатчинсън се ръкуваше с присъстващите и обещаваше активна подкрепа от страна на държавните и местни фондации за изчистване на замърсената вода. Все още нямаше официално обяснение какъв е съставът на загадъчната океанска субстанция. Учените продължаваха да недоумяват какво точно е това.

Разбира се, братята Гарднър бяха основни спонсори на инициативата. Предполагаше се, че Бран ще успее да се върне и да произнесе реч, но полетът му беше отложен. Така ролята на домакин на събитието се падна на Килиан.

— Благодаря на всички, които успяха да дойдат днес тук — започна той, въодушевено приветствайки всички присъстващи. Килиан изглеждаше мъжествено красив и сериозен в светлината на прожекторите. Той прочисти гърлото си и продължи. — Норт Хемптън е особено място и ние трябва да го запазим такова. То означава много за мен и за моето семейство. Зная, че семейство Гарднър дълго време не бяха тук, но дори аз, връщайки се в Норт Хемптън макар и за кратко, го смятам за свой роден дом. — Килиан се оказа красноречив и трогателен. Не спираше да говори за тясната историческа връзка на семейството му с околността, за доброволно вложените средства за пречистването на крайбрежните води и колко много са помогнали на онези, чието препитание е свързано с океана.

Придружена от майка си и сестра си, Фрея също присъстваше. Толкова голяма беше бедата, стоварила се върху Норт Хемптън, че дори Ингрид отстъпи от антиобществената си позиция, а Джоана пое ангажимент да помага с каквото може. Фрея усещаше, че майка й жадуваше да приложи магията си и да възстанови крехкия екологичен баланс в района, но наложената Забрана все още й пречеше. Беше впечатлена от думите на Килиан, макар че не искаше да си го признае.

— Какъв нафукан идиот! — прошепна тя на сестра си.

Ингрид удивено я изгледа, поразена от страстните й думи.

— Ами… Мисля, че той произнесе много мила реч. Какво имаш против него? Всеки път, когато се спомене името му, ти изглеждаш като… — и Ингрид направи кисела физиономия, имитирайки изражението на Фрея.

— Нищо подобно! — промърмори Фрея. — Забрави! Смятай, че нищо не съм казала. — Наистина не желаеше да говори за Килиан. Вместо това направи една обиколка из стаята и говори с кмета, който не изглеждаше добре — имаше изморен вид, а под очите му се виждаха тъмни кръгове.

— Тази неприятност ли не ви дава да спите? — попита Фрея.

— Да. А и в последно време ме мъчи безсъница. Докторът ми предписа сънотворно, но то изобщо не помага.

Фрея по-внимателно се вгледа в него и веднага забеляза следите от направената магия, в която разпозна работата на Ингрид. Сестра й беше направила заклинание срещу изневяра, което скриваше „сексуалната история“ на клиента, защото магиите на двете сестри взаимно се неутрализираха. Фрея се надяваше, че жената на Тод знае какво прави, защото малките възелчета „на верността“, които сестра й връзваше, съвсем не бяха шега.

Фрея продължаваше да броди сред насъбралите се хора, стараейки се да избегне една евентуална среща с Килиан на всяка цена. Нямаше какво да му каже, а и не искаше отношенията им да стават все по-объркани, отколкото са в действителност. Не го беше виждала от онзи ден в бара, когато течаха първите репортажи от природното бедствие. И когато го видя, застанал до нея и изчакващ реда си за шведската маса, тя му се усмихна вежливо и сложи един плодов шиш в чинията си. За съжаление се оказа, че плановете на Килиан бяха други — този път той имаше да й казва много неща.

— Видях ви — прошепна той на ухото й. Беше се доближил толкова много, че дъхът му накара косъмчетата по кожата й да настръхнат. — Онази нощ. Пред камината.

Значи не грешеше. Той ги беше видял. Фрея почувства как страните й почервеняват.

— Ти беше просто потресаваща.

— Спри! — почти изсъска тя. — Просто спри!

— Зная, че онази нощ ти мислеше за мен. Усещах го. И това ме накара да сляза долу — продължи той. — Признай, че мислеше за мен, когато той…

— Килиан! Моля те, не тук!

— А къде? — бързо я попита той.

— Никъде! — Фрея поклати глава и се огледа, за да се убеди, че никой не е обърнал внимание на разговора им. Ингрид с мрачно лице следеше с поглед красавецът детектив Мат Нобъл, който разговаряше с младата й колежка, прегърнал я през раменете. На близката до тях маса забеляза Джоана, която ядеше еклери с блажено изражение на лицето. Всъщност, детективът беше единственият, който се усъмни във възможността Фрея да работи в бар „Норт Ин“, позовавайки се на скоро завършеното й средно образование (номерът с подправената шофьорска книжка при него не беше минал).

— Казвам ти същото, което ти казах и тогава — това няма да се повтори — прошепна Фрея.

— Но ти всъщност искаш това да продължи! — настойчиво възрази Килиан.

— Не! Не го искам!

Да, те правиха любов по време на годежното й парти… не, всъщност се чукаха. В мига, в който той затвори и заключи вратата зад себе си, Фрея се нахвърли върху него, разкъсвайки дрехите му, подтиквана от желанието си да докосне голата му кожа. Това отне и последните й капчици воля, за да не изкрещи в момента, в който дланите му се плъзнаха по бедрата й. А когато я притисна към умивалника и нахлу в нея, тя беше толкова открита и така гладна за него. А после… а после, когато видя красивото му лице отблизо и й се прииска да заплаче. В отговор той отново я целуна и те се чукаха пак, но вече по-бавно и без бързане, наслаждавайки се на всеки миг. И това беше още по-прекрасно от първия път…

Стига толкова! Сега можеше да мисли трезво. Предупреди го, че между тях всичко е приключило, че е направила грешка. След което избяга от партито, без да се обади дори и на годеника си.

Фрея знаеше, че не е идеална и че никога няма да може да твърди, че е такава. Но знаеше, че никога не би направила нещо, с което да нарани човека, когото обича с цялото си сърце. Това беше една грешка, нещастен случай, предсватбени колебания или собствените й проблеми със спомените. Измина много време, откакто в животът й присъстваше съпруг… Но сега тя беше настроена твърдо и решително. Обичаше Бран и един допуснат миг (или два, ако трябваше да бъде честна) на слабост с Килиан не трябваше да променят това. Всъщност, този миг не променяше нищо.

— Килиан, аз трябваше да ти се обадя и да говорим. Извинявай, че не го направих. Мога само да повторя същото, което ти казах онази вечер. Не зная какво ме прихвана. Не бях на себе си и това доведе до онова ужасно недоразумение.

Килиан сложи върху чинията й сочна и съблазнителна ягода.

— Наричай го както искаш и… знаеш къде да ме намериш — и той пъхна в джоба й ключ. — Ключът е от моя „Дракон“, закотвен от другата страна на острова. И не се притеснявай. Бран никога не ходи там. Ще те чакам всяка нощ тази седмица. Ако не дойдеш до неделя, повече няма да ти досаждам.

И преди Фрея да успее да му отговори, се обърна и бързо се изгуби в тълпата.

— Извинявай! Какво интересно пропуснах — чу тя в този миг гласа на Бран. Най-накрая се появи! Изглеждаше уморен и изтощен от пътуването. — Аукционът започна ли? — попита той и взе плодовото шишче от чинията й, след което го погълна парченце по парченце. — Толкова съм гладен! Остана ли някаква храна?

— Сега ще видим — отвърна Фрея и го целуна по бузата. Усещаше ключа в джоба си тежък и горещ като нажежен метал.