Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (6)

Глава четвърта
Във всяко дребно нещо има магия

Преди да се сдобие миналата есен с къдрокосата барманка, бар „Норт Ин“ беше заспало място с вид на занемарена кръчма, в която местните жители обичаха да се събират. Те спокойно си обменяха клюки помежду си, без да се притесняват, че трябва да се бият за свободен стол с подпийнали клиенти. Възпоменателният ден на падналите във войните официално отбелязваше настъпването на лятото и дори в малкоизвестният Норт Хемптън започваше поток от туристи, които просто се изсипваха в Ийст Енд. Това наложи откриването на нови заведения, които да ги поемат и обслужат. Но не и бар „Норт Ин“ с неговите силни, но евтини питиета и с прекрасна гледка към океана. Много от посетителите му идваха само заради нея.

Как само се промениха нещата! От миналата есен той просто не можеше да бъде наречен тихо и спокойно място, защото буквално се цепеше по шевовете от постоянния шум. Джубоксът не спираше и от него се носеше музика, изпълнявана от истински рок звезди — още един изчезнал вид от новата ера. Мъже в тесни панталони, които пееха за страстната любов към цените, дрогата, алкохола както и всякакви други безумства — от целулоидната пародия до TV-реалити шоутата. Сега старата гвардия се бе пренасочила към рап музиката. Единствения жанр, който се ползваше с благосклонността на аудиторията, обхващаща всички възрасти. Момчетата с китари се впуснаха да съчиняват унили и толкова емоционални песни, на които дори не можеше да се танцува.

Фрея харесваше рапа и от време на време се наслаждаваше на саундтраковете на последните гангстерски филми, но в бар „Норт Ин“ предпочиташе класиката. Британците — „Секс Пистълс“, „Клаш“. Рок оперите на 70-те — „Куин“, „Йес“, ранния „Дженезис“ (при Питер Гейбриъл, а не в каквато дразнеща ухото се превърна после, при Фил Колинс). Метал — „Лед Цепелин“, „Дийп Пърпъл“, „Металика“. Рок групи, като „AC/DC“ и „Деф Лепърд“. Слушаше Мотли Крю, ако се чувстваше дори и мъничко в иронично настроение. Откакто Фрея започна да работи в бар „Норт Ин“, там винаги оглушително дрънчаха ударни и звънтяха китари, които не позволяваха на клиентите да се задържат по масите, а ги подканваха да напълнят дансинга. А колкото до напитките, които приготвяше Фрея, то музика беше без значение.

Тази червенокоса барманка си имаше свой начин на приготвяне дори и на класическите коктейли. Джинът с тоник беше тръпчив и освежаващ, сладък и силен. Така беше всяка нощ, а всяка вечер завършваше с танцуващи върху бара, загубили всякакви задръжки и дори част от дрехите. Ако в бара влезеше някои самотен и потиснат клиент, много бързо щеше да си намери нов приятел (или приятелка) и махмурлук, а понякога и двете заедно.

Въпреки това, седмица след годежното парти барът, както и самата Фрея, изглеждаше притихнал, макар че музиката си беше все така силна и гръмка. Но сега в мелодиите се намесваха и печални нотки. „Роулинг Стоунс“ пееха „Аз чакам не жена, просто приятел…“. Коктейлите вече не бяха така пивки и сладки, джинът загуби остротата си, шампанското не бе газирано, а бирата след пет минути ставаше топла.

Беше същото, което се бе случило и на годежното й парти. Само че ситуацията вървеше към по-лошото. Фрея бе доволна, че Ингрид не е наоколо. По-голямата й сестра веднага щеше да забележи, че нещо не е наред и подозренията й, че във всичко това някак си е замесена Фрея, само щяха да се задълбочат. Онова, което се случи между нея и Килиан, бе импулсивна постъпка, но тя се надяваше, че това е минало и че сега вече всичко ще е наред. Нямаше причина за паника. И какво от това, че всичко, за което мечтаеше през последните дни, беше Килиан? Какво от това, че той й се привиждаше дори през деня? Когато затвореше очи, все още виждаше красивото му лице, наведено над нейното. Проблемът беше, че не може да спре да си го представя. Трябваше да го застави някак си да си отиде. Дори това място да е на другия край на света… И да, нещо много важно — той не я обичаше.

Неотдавна звънна Бран, за да съобщи, че е пристигнал благополучно в Дания и че вече е на път за деловата среща. Фрея знаеше, че трябва да свиква с това. Бран още в началото й обясни, че животът и работата му са свързани с чести и много пътувания, че рядко си е у дома, но планира да ги намали, след като се оженят. След като чу гласа му, Фрея се пооживи, но мрачното й настроение моментално се завърна, когато влизайки в бара, видя новопристигналите — Дан Джеродс и новата му приятелка Аманда Търнър. Пред очите на Фрея неволно се появи непристойна картинка — Дан, притиснал Аманда към стената, и двамата дишат тежко и се задъхват във взаимната си прегръдка; блузата на Аманда е разкопчана, а дънките на Дан — смъкнати до коленете… И това се е случило няколко минути, преди да влязат през вратата на бара. Техните отношение бяха едва в началната си фаза на развитие и затова да правиш секс при тях си беше равно на поздрав — все едно са си казали едно здравей. Разбира се, Фрея също владееше този „език“.

Веднага зад разгорещената двойка се показа кметът на града Тод Хатчинсън (ревностно мастурбирал пред компютъра си предната нощ) заедно със своя приятел — успешния предприемач Блейк Аланд. Фрея си припомни неясното и размито видение на кълбо от тела в колата му, както и усещането за неудовлетворена сексуалност. След това се появиха преподобният отец и съпругата му (светкавично видение на кожени камшици и маски през този уикенд). Понякога Фрея се чувстваше леко замаяна от получаваната информация, макар че отдавна трябваше да е свикнала с таланта си (тя упорито отказваше да го нарича подарък или дар). Но все още се изненадваше.

Това беше нейна друга особеност — да „вижда“ интензивните емоции. Тя лесно забелязваше не само чистата сексуална страст, но и нежната и чиста романтична любов. Фрея можеше да „види“ у хората и всички други чувства, нямащи нищо общо с любовта — силен гняв, омраза, ненавист, убийствена ярост и тревога. През вековете талантът й беше вършил много полезна работа. И макар че случаите бяха много редки, Норт Хемптън също не беше неуязвим за престъпленията. Затова, когато те се случваха, бяха скандални и грандиозни — като смразяващото убийство на дамата от хайлайфа, отровена на вечерното парти, организирано от самата нея, или тъжни и неочаквани — като това, което се бе случило с Бил и Маура Татчър. Телата им бяха открити миналата зима на плажа с кървави рани по главата. Бил почина вследствие на тях, докато Маура все още лежеше в кома в интензивното отделение на болницата.

Фрея беше съдействала на полицията за залавянето на убиеца на дамата от висшето общество. Виновна за смъртта й се оказа огорчената й икономка. Фрея успя да „види“ как тя изсипа отрова в шампанското, след което умело върна тапата на място. Именно Фрея насочи полицията и им помогна да повдигнат обвинение. Детективите успяха да намерят сред вещите на икономката малката бутилка с остатъци от отрова, която тя не бе успяла да изхвърли. Тя, разбира се, беше арестувана и предадена на съда, след което понесе суровите последствия от извършеното си деяние.

Фрея се радваше да помогне, използвайки дадения й талант дискретно и внимателно, защото над нея все още тегнеше забраната за използването му. Така де, тя все пак не прилагаше магия! Това ставаше, без тя да може да оказва някакъв контрол. Ей така, просто си седеше и хоп — „виждаше“ го! Но Фрея не можеше да „види“ цялото престъпление, както и мотивът за извършването му. И понеже много малко от жители на Норт Хемптън не се отбиваха в бара, тя беше в течение на всичко. Първа научаваше кой е откраднал пари от касата в магазина, кой е разбил ключалката на къщата за гости или кой е вандалствал в училище. Ако полицаите в началото се отнасяха скептично към предположенията й, то към настоящия момент от подобно недоверие не остана и следа. Само един-единствен детектив настояваше тя да му обясни откъде точно възникват основанията за тези нейни предчувствия. Затова Фрея смяташе за много странен факта, че не можеше да „види“ кой е извършителят на нападението над семейство Татчър. Може би точно за този случай полицията беше права — случилото се насилие е дело на чужд човек за града. Но това не пречеше Фрея да се разстройва от факта, че не може да разбере и да помогне.

Сервира с усмивка питиетата на Дан и Аманда. Те празнуваха началото на връзката си, а Фрея знаеше, че първите две седмици от всяка връзка бяха нещо като меден месец за всяка двойка. Днешните двойки обикновено живееха заедно години наред, като все отлагаха сватбата, така че техните медени месеци на практика се оказваха лишени и от меда и от романтиката под лунната светлина. Сексът, ако имаше такъв, носеше интериорен характер в мисионерски стил. Много от двойките се възбуждаха повече от обстановката в луксозните хотелски стаи, отколкото от вида на голите си тела. Дните, когато треперещата невеста девственица смирено лягала в брачното легло и се завивала до брадичката, отдавна са в миналото. Което обясняваше, защо Фрея гледа на двойката с такава симпатия. Това бяха хората, които се прекланяха пред ново божество и които тя дари с усмивка и безплатни напитки.

Преподобният и жена му си поръчаха бутилка вино, а Блейк поиска бира. Фрея сервира напитките на бара и се обърна към последния си клиент, кмета.

— Какво да ви предложа, сър? — попита тя.

— Уиски, чисто. Благодаря ти, Фрея.

— На вашите услуги, кмете! — отвърна тя. Тод Хатчинсън бе млад, ловък и честолюбив. Имаше големи планове за Норт Хемптън и беше подкрепен за този пост от хора като Блейк Аланд, направили предизборни дарения за кампанията му. Младият кмет се ползваше с популярност в града, но Фрея знаеше, че сестра й, Ингрид, не беше сред поддръжниците му, след като разбра за плановете му за продажба на библиотеката. Бедната Ингрид! Тя нямаше да може да направи нищо, ако предложението на кмета бъде одобрено.

За разлика от Ингрид Фрея нямаше нищо против Тод — беше вежлив и оставяше добри бакшиши и бе женен за журналистка от местна медия, водеща колонката с новините. Според слуховете именно съпругата му е сред претендентите за длъжността онлайн сътрудник в държавен интернет сайт. Може би това беше причината Тод да се обърне към онлайн порното. Изграждането на две големи кариери в едно семейство означава, че двойката рядко има време един за друг, което разбира се е много лошо. Фрея му подаде поръчаното уиски и се обърна към бара.

— Какво става? Много е тихо за петък вечерта — попита я шефът й, Сал Маклафлин, който бе наследил бар „Норт Ин“ от брат си след пенсионирането. Седемдесетгодишен веселяк, Сал притежаваше рунтави вежди и дълбок гръден смях. Веднага взе Фрея на работа и започна да се отнася с нея като достоен дядо. Изкашля се, прикрил уста с носната си кърпа и леко изхриптя.

— Да не би да си се разболял? Защото това не звучи добре — Фрея лекичко го подразни, когато той звучно издуха носа си.

— Алергия — присви рамене Сал. — Явно времето се променя. — И той отново се издуха, въздъхна, а раздразнените му очи се насълзиха. — Винаги ме напада през юни. — И действително, това беше необичайно рязка промяна от дъждовна пролет към влажно лято. Въздухът беше плътен и тежък, дори повече от обикновено. А и горещината бе задушаваща и потискаща, съвсем нехарактерна за началото на сезона.

— Тук е като на погребение. Кой е умрял? — опита се да се пошегува Сал.

Фрея присви рамене. Знаеше, че мрачната й енергия витае наоколо, но не можеше да направи нищо. Просто още един лош ден. Не можеше да очаква да запази и съхрани собствената си бодрост, като едновременно с това поддържа доброто настроение на околните. Една ръка призивно й помаха и тя се приближи към противоположния край на образния бар, където Беки Бауман поглъщаше мартинитата като бонбонки.

— Още едно? — попита Фрея.

— А защо не! — въздъхна Беки, гледайки към мъжа си, флиртуващ с жената до него. Беки и Рос се разделиха неотдавна. Бяха женени отскоро, но бяха успели да станат родители на шест месечно бебе. Фрея видя как някаква тъма поглъща любовта, която някога ги е събрала. Как умората и недоспиването стават причина за безкрайни караници, след които и двамата се чувстваха още по-нещастни и по-неудовлетворени. Най-накрая Рос реши, че това е краят и се изнесе.

В този момент той беше погълнат от разговора си с Наташа Майлс, бивш модел, към която стоеше прикрепена думичката „много“ — много богата, много хубава, много придирчива. Прекалено добра към всеки мъж, който я доближи. Такива като Наташа Майлс бяха твърде себелюбиви, за да се захванат с всеки срещнат. Чудо е, че е приела да излезе с Рос, който дори още не беше разведен.

— Какво стана с нас? — попита Беки, докато гледаше как Фрея забърква поредния коктейл. — Мразя го! Наистина. И не зная какво да правя.

Пред Фрея проблясна нова сърцераздирателна сцена от неотдавнашният им семеен живот — последната кавга, завършила с насилие, така нехарактерно за тях — размахани юмруци, детски плач, единият избута другия по стълбите… Обърна се колебливо. Независимо от това, какво смятаха майка й и сестра й, тя не влагаше в приготвянето на коктейлите повече от това, което беше нужно — просто се стремеше да ги направи по-вкусни. И това, че коктейлите й се харесваха на всички, беше просто допълнителен бонус към майсторството й. Всичко, което Фрея приготвяше — дори и готвените ястия, имаха възхитителен вкус, дължащ се явно на магическото й наследство.

Но грозната сцена, която „видя“ преди малко като неволен свидетел, я накара сериозно да се замисли. Не разбра кой точно е бил подложен на опасност — Рос, Беки или тяхното бебе. Може би, ако между Рос и Беки не съществуваше дори капка любов, Фрея нямаше да се замисли да наруши Забраната. Но тази капка любов я имаше. Тя я видя и то неведнъж. Двамата скришом поглеждаха един към друг, когато мислеха, че другият не ги гледа. И освен това, Наташа Майлс изобщо не беше подходящата партия за Рос. Тя се отличаваше с надменния си акцент и отегчителния си псевдоевропейски начин на говорене.

Наистина, тази Забрана е нелепа! Защо да не може да използва магия? Каква е причината? Само заради няколко глупави момичета, изрекли няколко глупави лъжи! Нима тези лъжливи мерзавки успяха да разрушат живота им завинаги? Фрея винаги щеше да помни как тези глупави момичета изкусно плетяха историята си, устройвайки истински спектакъл в съдебната зала. Как списъкът със заподозрените растеше заедно със затворническите карети, които откарваха виновните на Галоус Хил^[1]. Колко упорита и сляпа е била през цялото това време! Тя предполагаше, че никой няма да повярва на повдигнатите им обвинения. И че никой здравомислещ човек, няма да допусне дори за миг, че тя и Ингрид са способни на такива злодеяния. И за да допълнят нанесената им обида, членовете на Съвета, също такива като обвинителите, им нанесоха тежък удар — лишиха ги от магическата им сила. И това след целия ужас, който преживяха! Добре! Стига толкова! Тя се умори да се страхува и да се чувства безполезна! Умори се да се преструва на такава, каквато в действителност не е! Умори се да крие светлината в себе си под маската на сдържаността! Умори се!

Фрея Бошан е изтъкана от магия. Без магическия си дар тя бе просто онази, която разлива напитки на бара. Много дълго време беше послушна! Всички бяха послушни! И за какво? Какъв беше смисълът? Това си беше пълна загуба на таланта им. Нима трябва, както се предполагаше, просто да живеят в сянка и да изчезнат? Да прекарат остатъка от живота си като обикновени хора? Не, няма да стане!

Фрея си спомни всичко, от което се отказаха. Например от летенето. Припомни си колко беше хубаво — като стрела да се носиш в небето, усещайки вятъра в косите си. Липсваха й среднощните надбягвания в гората, могъщите ритуали, които сега бяха забранени за тях, особено след като езичник се превърна в мръсна дума. Както се очакваше, светът оттогава доста се промени. А може би това, което им се случи, щеше да стане и без намесата на Съвета. Сега обаче никога нямаше да го разберат. Фрея, както и членовете на семейството й, бяха блокирани в единия край на моста, свързващ двата свята, без възможност да се върнат назад.

И Фрея реши. Докосна чашата с бира на Рос, като добави в нея малко корен от джинджифил и щипка настъргана лимонена кора. После я разбърка със сламката от коктейла на Беки. За части от секундата бирата придоби розов оттенък. Е, сега вече определено наруши Забраната, приготвяйки лека любовна напитка. Разбира се, Фрея и по-рано беше правила малки магии ту тук, ту там. Например, излекува онова момче от Ню Йорк, познато на един вампир. Но това се случи в Ийст Вилидж. Тогава беше сигурна, че капката магия, използвана от нея, ще остане незабелязана и скрита, погълната от собствената енергия на града.

Но това, което направи преди малко, беше нещо различно. По-различно дори от малките подсказки, които правеше на полицията, за да им помогне в разкриването на случая. Тази вечер тя създаде любовна напитка, за пръв път от… е, когато числото на изживените години е толкова голямо, кой ги брои? А освен това би било кощунство такава двойка да се раздели. Фрея потръпна от мисълта какво би могло да се случи, ако тя не се беше намесила. Онази караница, детето, което най-вероятно щеше да порасне без родители — единият може би щеше да е мъртъв, а другият — да лежи в затвора за убийството му. Усили още съвсем малко действието на напитките, които се канеше да сервира на Рос и Беки. Двамата не трябваше да се развеждат. Имаха нужда от съвсем малко помощ, за да превъзмогнат ситуацията. Имаха нужда от съвсем малко напомняне защо са се събрали. И Фрея решително постави мартинито пред Беки, а бирата — пред Рос.

— Наздраве и на двамата! — каза им тя, вдигайки собствената си чаша.

— За наше здраве! — промърмори Беки, леко смутена, че е доверила на Фрея толкова лични неща.

— До дъно! — извика Рос от другия край на бара, без да сваля очи от Беки и отпи голяма глътка. В същата секунда лицето му буквално посивя — изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне. Фрея нервно потрепери. Ами ако беше забравила правилното съотношение на съставките на еликсира и го е отровила, без да иска?

Бързо се спусна към него, надявайки се, че ще успее да му даде противоотровата, когато лицето му възвърна цвета си. Пое си дълбоко дъх и я попита:

— Какво сложи вътре?

— Защо? Нещо не е наред с бирата ли? — отвърна на въпроса му с въпрос Фрея, потискайки тревожното си чувство.

— Няма нищо нередно! Направо е страхотна! — заяви Рос и с една голяма глътка пресуши чашата си. После очите му светнаха и той с удивление погледна жена си с лице, изпълнено с любов. Тя му се усмихна колебливо и след няколко минути и двамата се заляха в смях над нещо, разбираемо само за тях, докато Наташа Майлс изглеждаше смутена и враждебна. Рос се извини за причиненото й неудобство и за това, че слага край на срещата им, след което тръгна към жена си. Сложи ръка на гърба й и последва победна целувка в стил „Таймс Скуеър — Втората световна война свърши“. А Наташа обидено си тръгна към изхода.

Фрея облекчено въздъхна. Няколко минути по-късно тя се облизваше също като чеширски котарак. Любовният й еликсир работеше. А това означаваше, че тя все още помни как да ги прави. Джубоксът отново оживя и Аксел Роуз започна „Мило мое дете“ с дрезгавия си глас — „тя притежава сладка усмивка, която навява детски спомени…“. Мелодията изпълни нощта, страстна и чувствена и подтикна дамите да хванат кавалерите си за ръка и да тръгнат към дансинга. Дан и Аманда първи започнаха чувствения танц, към който се присъединиха дори и преподобният отец и съпругата му. А в ъгъла семейство Бауман се трудеха за възвръщането на семейното си разбирателство. Това ръката на Рос ли беше, която се плъзна под блузата на Беки? Двойката определено трябваше да си помисли за заминаване, защото страстите се разгорещяваха. Дори кметът седеше на бара със замечтано изражение върху лицето.

Фрея потупваше с пръсти върху бара в такт с музиката. Сал беше прав — сякаш за момент в бара бе настъпила мразовита зима. Но от студа не остана и следа. Разбира се, Фрея все още се чувстваше ужасно заради случилото се с Килиан. Но все пак успя да направи едно малко вълшебство!