Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (44)

Глава четирийсет и втора
Gotterdammerung^[1]

 

Преди много хиляди години, когато Земята била все още съвсем млада, Асгард и Мидгард били съединени с моста Бофрир. Той бил направен от кости на дракони, дошли във Вселената много преди боговете. Но в един ужасен ден мостът бил разрушен завинаги. Причината за това разрушаване станала изненада за всички. Виновни се оказали Фрир от Ванир и неговият голям приятел Локи от Аесир — двама от дръзките млади богове, чиито детски шеги довели до тежки последици. Мостът бил източник на божествена сила и затова Локи и Фрир били обвинени в опит да завземат властта.

Като наказание за престъпленията си, Локи бил замразен в дълбините на Вселената за пет хиляди години, докато Фрир бил изпратен в Необятното за неопределен период от време, тъй като неговото участие било сметнато за много по-тежко. Именно той с помощта на своя тризъбец изпратил моста в бездната.

Когато мостът бил разрушен, Царствата на боговете се оказали разделени. Ванир — боговете и богините на земята останали хванати в капан в Мидгард, докато в Асгард, от боговете на небето и светлината, останали само Один и съпругата му Фриг, както и двамата им сина, изгубени за хиляди години. Техните синове — Балдер и Локи. Бранфорд и Килиан Гарднър.

Килиан Гарднър. Локи. Килиан. Локи.

Нейният любовник. Фрея знаеше какво точно трябва да направи, след като Ингрид й разказа за разрушаването на Игдрасил. Токсинът се оказа сока от отровеното дърво. И съществуваше само един човек в цялата Вселена, който щеше да намери за забавно да унищожи основите на света, като с това доведе до Рагнарок. Краят на времето. Гибелта на боговете. Фрея осъзна, че пясъчните гиганти не са нищо друго освен Снежните великани на Локи, неговата стража. Бяха се върнали и обикаляха около къщата, за да охраняват своя господар. Втурна се към „Феър Хейвън“ толкова бързо, колкото можеше и установи, че Килиан е на обичайното си място — на любимата му яхта.

Качи се на борда, изправи се срещу него и лице в лице му заяви:

— Зная кой си ти и какво си направил! — Осъзнаването на нещата бавно достигаше до нея. Щеше да отрича, нямаше да си позволи да го признае дори пред себе си, дори и насаме, но нямаше начин да го игнорира.

Килиан нежно я хвана за ръка.

— Толкова се радвам. Толкова дълго чаках… пет хиляди години само споменът за твоята целувка ме крепеше… — притегли я към себе си и я целуна по челото. — Толкова ми липсваше. Много повече, отколкото можеш да си представиш.

Дори изгаряща от ненавист, тя му позволи да я целуне и да я отведе долу в каютата. Трябваше да го задържи, докато Ингрид успееше да измисли как да поправи стореното от него. На всяка цена трябваше да го задържи и да остане с него тук, долу. Имаше същата настоятелност в целувките му, както през онази нощ в гората и същата страст.

И тогава Фрея забеляза, че не са сами.

— Мащехата ми каза, че ще те намеря тук, но аз не й повярвах — Бран Гарднър стоеше на вратата на каютата с пистолет в ръка. В кафявите му очи светеше дълбоко отчаяние. — И така, значи получи онова, което искаше, така ли е, братко?

Фрея съвсем забрави, че поиска да се срещнат преди час в бар „Норт Ин“. И естествено, когато тя не се появила, той е тръгнал да я търси. А това трябваше да бъде тяхната голяма и радостна среща.

Бран Гарднър. Балдер. Богът на радостта, мира, красотата и светлината, олицетворение на всичко хубаво и истинско, съществуващо на света. Най-добрият от всички. Нейната добра и нежна половинка. Създадени, за да бъдат заедно. Майка му, богиня Фриг, издаде декрет — нищо земно да не може да го нарани. Но беше забравила да го защити от най-опасното нещо — от имела. От нейните целувки и от любовта й.

Преди много години в Асгард, богиня Фрея имаше двама поклонника — двама братя красавци, съперници за ръката й. За свой спътник в живота си избра Балдер. Локи, изпълнен с гняв и ревност се закле да отмъсти. В навечерието на сватбата им пуснатата от него отровна стрела намери точно целта си — прониза сърцето на Балдер и го изпрати в Царството на мъртвите.

Фрея обезумя от мъка. Единствено сестра й Ерда (Ингрид), която можеше да вижда в бъдещето й даде надежда. Успокои я, че е видяла в линията на живота й как един ден, в друг свят, в друго време и място, Фрея и Балдер отново ще бъдат заедно.

Хиляди години по-късно тя срещна Бран Гарднър. Разбра, че точно той е мъжът, когото е чакала. Нейният скъп Балдер. Бяха се намерили само за да бъдат разделени отново от Локи. Този път тя сама беше пуснала змията в леглото си.

Фрея се изправи и се опита да заговори, но Бран поклати глава.

— Недей — обърна се той към нея. — Дори не мога да те гледам!

— Бран, остави пистолета, всичко свърши — дрезгаво проговори Килиан. Бавно се отдръпна от леглото и се хвърли към него. Мъжете се вкопчиха един в друг. На Фрея й се стори, че Килиан стана някак си по-едър и по-силен, отколкото беше преди малко, и надвисна над брат си с неочаквана сила.

Бран трепна и оръжието се отклони. Килиан се възползва от това и се опита да го избие. Не можа. Оръжието отново се обърна към него и той едва успя да обвие пръсти около дръжката му и да го отклони. Чу се изстрел — звукът беше оглушителен, наподобяващ небесен гръм, а не обикновено оръжие. Фрея извика. Куршумът прелетя над рамото на Килиан, засягайки кожата на врата му. Кръвта бързо започна да се стича от раната и ручейчетата потекоха надолу.

Фрея чу ново прещракване, сякаш се счупи кост. Мъжете все още се бореха за оръжието, като всеки от тях се опитваше да го насочи към другия, докато пръстите им се мъчеха да натиснат спусъка. Чу, как падайки, Килиан изпъшка от болка, след което светкавично ритна с крака към Бран, събори го на земята и отново се хвърли към него. Чуха се още два изстрела. Те пробиха завесите и пръснаха стъклото на единия илюминатор. Фрея не можеше да каже чий беше пръстът, натиснал спусъка, защото мъжете отново се завъртяха. Само след секунда лявата ръка на Бран пусна оръжието и нанесе на Килиан страхотно кроше в челюстта, последвано от още два бързи удара в лицето му. Разнесоха се още два изстрела и ситни частици боя и прах се посипаха от тавана.

Кой беше успял да стреля с оръжието, питаше се Фрея. И кой побеждаваше? Приближи се към борещите се. Знаеше, че в пълнителя трябва да има шест куршума. Досега бяха изстреляни само пет. Ръцете й се опитаха да хванат оръжието, но беше твърде късно. Разнесе се още един изстрел. Последният. Но този път не се разхвърчаха стъкла и не се посипа мазилка. Куршумът бе улучил единият от двамата.

С неистова сила Фрея успя да изтръгне Килиан от Бран, който лежеше неподвижно на земята. Килиан успя да се отдалечи, след което падна на земята, целият облян в кръв. Тя бликаше през дупката в дънките му и мокреше пода. Без да се замисля, Фрея притисна ръка към нея, опитвайки се да спре кръвотечението.

Килиан простена, докато цветът бавно се оттегляше от лицето му. Все пак ще живееш, помисли тя презрително. Стана, обърна се към Бран и с ужас установи, че той е… изчезнал!

В стаята нямаше друг освен нея и Килиан.