Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (41)

Глава трийсет и девета
Краткият и чудесен живот на Тайлър Алварез

Докато Форсети преговаряше с полицията за удобен ден и час, в който жените да отговорят на въпросите в управлението, Джоана реши да се възползва от възможността да посети на следващия ден Тайлър. Макар че детското крило беше украсено във весел розов и син цвят, Джоана реши, че никога не е попадала на по-мрачно място. Толкова много лъжливи обещания и надежди, когато навсякъде наоколо дебнеше смъртта, отнасяйки най-ценното в живота — децата. Не трябваше да се допуска децата да боледуват или да умират, за това трябваше да има правило, негодуваше Джоана. Не трябваше да им се разрешава да напускат този свят, докато не достигнат поне до… колко, осемнадесет? Тридесет? Шестдесет? Времето не беше от значение за онези, които го имаха в излишък, но беше твърде ценно за тези, за които беше ограничено.

Обеща си, че никога повече няма да обича друго дете. След това, което се случи с нейното момче, знаеше, че няма да преживее това да се случи и с друго. Как можа това да се случи отново? И с момичетата й — тя дори не искаше да мисли за продължаващото разследване и за предстоящия им разпит. Надяваше се, че знаят какво правят, но се опасяваше, че бяха прекалено оптимистични за възможностите си. Светът не се е променил. Беше живяла достатъчно дълго, за да го знае. Децата умираха. Или на бесилото, или в болницата.

Джоана погледна към малката сбръчкана купчина в болничното легло, омотана в кабели и системи. Стоеше в далечния край, докато родителите му стояха от двете страни на леглото, а Грациела държеше ръката му. Тайлър е бил преместен в интензивното отделение преди няколко дни. След като Фрея и Грациела го бяха довели в болницата, се възстановявал добре, но след това състоянието му отново се влошило, вследствие на усложнението от по-лоша инфекция. Лекарите нямаха обяснение. Момчето нямаше бактериална инфекция и нито едно противовирусно средство не помагаше. Състоянието му не се подобряваше, а точно обратно — влошаваше се. Освен Тайлър в отделението се намираха още няколко деца със същите симптоми. А в основното крило имаше възрастни пациенти със същата влажна и мъчителна кашлица, съпроводена със затруднено дишане. Също както при Тайлър, всички имаха признаци на алергия или грип, които след това преминаваха в усложнения на белите дробове и мозъка. Фрея посети и шефа си — Сал Маклафлин, който лежеше в стая, разположена в края на коридора. А на идване Джоана случайно се блъсна в Дан Джеродс, чиято приятелка Аманда беше включена към апарат за изкуствено дишане.

Джоана гледаше как се повдигат и падат гърдите на Тайлър и чуваше затрудненото му дишане. Влезе лекуващият лекар и тя събра смелост да го попита:

— Кажете ми истината… колко лошо е състоянието му?

Младият доктор първо погледна в краката си, след което тя чу напрегнатия му глас.

— Не можем да направим нищо повече за него, освен да му осигурим необходимите удобства. Много съжалявам.

Родителите на Тайлър се обърнаха към нея, надявайки се, че не са разбрали правилно думите му. Какво точно каза доктора? Какво имаше предвид? Джоана само успя да поклати глава и сълзите закапаха от очите й. И тогава Грациела започна да крещи. Хектор се опитваше да успокои съпругата си, когато ги наобиколиха няколко медицински сестри. Отведоха я в друга стая с обяснението, че ще й сложат инжекция с успокоително.

Джоана стоеше все още като вкаменена, опитвайки се да вникне в думите. Да му бъде удобно. Нищо повече не можем да направим. Нима това е краят? Наистина ли нищо не можеше да се направи за него? Стисна ръце в юмруци и прокле боговете, които не искаха да я чуят. Случваше се същото, както и преди. Още помнеше гласът, обрекъл сина й на вечността. Как около момчето й от земята се появи дим, обви го и го отнесе в Необятното, към неизвестното и към нищото, за да изтърпи наказанието си.

Вратата се отвори и Ингрид влезе, носейки кошница с плодове.

— От Табита и Хъдсън са. Вече са разбрали. Как е той?

— Все същото. Не, всъщност не е така. По-зле е.

— Толкова съжалявам, мамо! — Ингрид докосна рамото й утешително, докато от очите й капеха сълзи.

— Зная, скъпа! — Джоана поглади ръката на дъщеря си, сложена на рамото й и едва сдържа риданието си.

— Нищо ли не може да се направи… Имам предвид, ти нищо ли не можеш да направиш?

Джоана поклати глава, проклинайки своя дар и своята безполезна магия. Това беше най-голямата й трагедия. Можеше да върне към живот всеки, можеше да излекува всяка болест, можеше да дари здраве и щастие на човек, умиращ в съседната стая. Можеше да спаси и изведе Лайънъл Хорнинг от Царството на мъртвите. Но магията й не действаше върху хората, които обичаше. За тях тя беше напълно безполезна. Спомни си за девойката от Салем, Бриджит Бишоп, която обичаше колкото собствените си дъщери. Бриджит умря в река от собствената си кръв, докато Джоана стоеше безпомощна и не знаеше какво повече да направи, за да й помогне.

През следващите няколко дни жените от семейство Бошан решиха да направят Коледа, и то през август, в детското крило на болницата и специално в стаята на Тайлър. Докато адвокат Форсети водеше разговорите с полицията, Фрея успя да направи празненството красиво. Имаше огромна торта, обилно покрита със сметана, вкусни еклери, покрити с шоколадова глазура, сладкиши и великолепни шоколадови бисквити.

Ингрид използва заклинание, за да направи възглавницата на Тайлър мека и пухкава, а чаршафите му винаги сухи дори когато той се обливаше в пот. Джоана донесе куклите марионетки и войниците му.

Вечерта Тайлър отвори очи, видя Джоана и и се усмихна.

— Какво ти се иска, скъпи? Само кажи, радост моя, любов моя… — попита го тя, галейки го по главичката.

— Искам да полетя — отвърна той, гледайки тъжно през прозореца. — Там, навън. Също като теб.

Още същата вечер тя използва магията си, за да направи метла. Тя самата нямаше нужда от нея, но за Тайлър щеше да бъде по-лесно, ако имаше за какво да се държи.

Излетяха от болничното легло направо към звездите, а смехът на момченцето се носеше над върховете на дърветата.