Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (25)

Глава двайсет и трета
Изчезнала

Понеделникът след празничния уикенд приличаше на събуждане след тридневен пиянски запои. Фрея отваряше бара с опасение за изненадите, които я очакваха вътре, големите щети, нанесени от клиентите. Завъртя ключа, бутна вратата и в носа веднага я удари познатият аромат — на пот, цигари и разсипан алкохол. Петъчната вечер се оказа най-дивата нощ, която бар „Норт Ин“ беше преживявал от много години. Присъствалите още дълго време щяха да говорят за това, как въздухът буквално искреше от топлината, как музиката направо се просмукваше в душата, колко ароматни и пристрастяващи бяха напитките и как всички просто бяха загубили контрол над собствените си тела. Празникът се преля в събота и неделя без най-малък отдих или прекъсване. Фрея успя да задържи бара отворен през цялото време, музиката ставаше все по-силна, а тълпата просто обезумя. Получи се нещо средно между карнавал, цирк и фестивал едновременно.

Фрея се чувстваше емоционално и физически изтощена. Не само от непрекъснатата си работа зад бара, а и поради компанията на Килиан Гарднър, който буквално не се отделяше и на крачка от нея. Три дни двамата не прекъснаха работата си, за да хапнат или да починат. Ако единият беше отзад и се опитваше да дремне, другият обслужваше клиентите. И нямаше никакво значение, че скоро щяха да станат едно семейство, че тя щеше да стане съпруга на брат му и че датата на сватбата приближаваше. Между тях имаше само страст, желание; сякаш утрешният ден не съществуваше. Съществуваше само Килиан. А Фрея се чувстваше много уязвима, откликвайки на всяко негово желание или настояване.

Той дори предложи да й помогне понеделник сутринта с почистването, но тя отказа. Имаше нужда от няколко дни, в които да бъде сама. По пътя за бара позвъни на Бран, но телефонът му не отговаряше. Тя обаче продължи настоятелно да го набира, надявайки се той да вдигне и тя да чуе тъй желания му глас, който да я върне в реалността.

Фрея не беше съвсем сигурна какво точно изпитваше и към кого. Усещаше, че сякаш я теглят в две противоположни страни. От една страна, тя не се съмняваше в Бран и взаимната им любов. От друга — беше уверена, че не може да живее без Килиан. И какво беше различното? Приличаше на момиче, което скача от легло в легло при първа покана. В миналото имаше много любовници и от двата пола и постоянно беше във вихъра на емоциите. Но със секса е различно. Сексът за нея не беше обвързващ — смяташе го за нещо като освобождаване на напрежението, като игра или форма на забавление. „Временна загуба на ума, опиянение“, както обичаха да казват англичаните. Не го смяташе за важен. Докато любовта беше нещо друго и съвсем различно. И определено не беше готова за такова развитие на нещата — да обича и двамата. Дори не искаше да мисли за това. Беше сигурна в чувствата си към Бран, но сега вече имаше и Килиан, който за изключително кратко време грабна сърцето й.

Слава богу, барът не изглеждаше толкова зле, колкото очакваше. Фрея започна да вдига от пода захвърлените сутиени и да ги прибира в кутията за изгубени вещи. Сал беше предложил да ги окачват по стените като трофеи, но Фрея сметна, че това е малко лигаво и успя да го убеди да не го прави. Чистачите бяха успели да поизметат повечето мръсотия по пода, да заредят и пуснат миялната машина и да изнесат боклука и счупените стъкла. Оставаше само да се изправят съборените столове и да се поправят няколкото счупени, така че за Фрея нямаше чак толкова много работа. За което беше много благодарна на помощниците си. Затова започна подготовката за коктейлите си — наряза листа от мента, изцеди сока от няколко лимона, направи същото и с няколко лайма, приготви сладък сироп и зареди водка във фризера. Дори и в понеделник вечер бар „Норт Ин“ привличаше хората.

За Фрея беше облекчение да държи ръцете си заети, защото това я отвличаше от мислите й за Килиан. Той няколко пъти звъня на телефона й, но тя не му вдигна. Тази сутрин тя се измъкна от леглото, докато той спеше, без да му остави дори бележка. Типичното клише — измъкна се крадешком и избяга!

— Извинявайте, но още не сме отворили! — извика Фрея, когато чу звука от звънчето на входната врата, сигнализиращ за влизането на клиент.

В бара влезе висока и стройна жена, облечена в черно. Русата й коса беше вързана на конска опашка, лицето й не издаваше възрастта й, но изражението й бе безгрижно.

— Вие ли сте Фрея Бошан? — попита непознатата.

— Да, аз съм. А вие сте? — на свой ред я попита Фрея.

— Казаха ми, че тук мога да намеря Килиан Гарднър — жената не отговори на въпроса й, което Фрея намери за много неучтиво.

— Той не е тук в момента — отвърна равнодушно тя и продължи да забърсва бара.

— Знаете ли, къде мога да го намеря?

Фрея се замисли, дали да й каже истината. В крайна сметка реши, че няма смисъл да я лъже.

— Най-вероятно е на яхтата си. Тя е на дока на остров Гарднър, вляво от къщата. Не можете да я пропуснете.

— Благодаря.

Припомни си какво й е разказвал Бран за странстванията на Килиан, както и думите на Ингрид, че той е оставил след себе си голяма купчина от разбити сърца. И все пак непознатата нямаше вид на бивша приятелка, по-скоро изглеждаше като официален представител на фирма, свързана с прилагането на закона. Нима Килиан се е забъркал в нещо противозаконно? Изглеждаше така, сякаш не крие нищо. Когато го попита за слуховете около миналото му, той просто се разсмя. След което заяви, че хората обичат историите и че им харесва да ги преувеличават, но нищо от това, което разправят за него, не е вярно.

Няколко минути по-късно звънчето се чу отново и в бара влезе младо момиче.

— Извинете, но сме затворени. Елате след около час — информира я Фрея, вдигайки глава от дъската, върху която режеше зелените съставки за коктейлите.

— Не съм дошла за питие — намръщи се новодошлата.

— Добре тогава, но въпреки всичко не сме отворили — усмихна й се Фрея. След това се вгледа по-внимателно в новодошлата и пред очите й буквално проблясна сексуалната история на момичето: на 22, девственица, няколко целомъдрени целувки и няколко несподелени увлечения. Това напомни на Фрея за ограничения любовен опит в тази област на по-голямата й сестра, Ингрид.

— Търся приятелката си.

Фрея огледа празния бар със съмнение.

— И вие смятате, че тя е… тук?

— Тя каза, че ще дойде тук в бара — продължи момичето упорито. — В петък вечер.

— Но това е било преди цели три дни.

— Да, зная — въздъхна девойката. — Но, разбирате ли, аз мисля, че тя е изчезнала! Между другото, аз съм Пам.

Извади от джоба си снимката на момиче с кафяви коси и големи очила. Същото момиче, което Фрея оприличи на птичето мушитрънче и което си поръча „Неотразим“ в петък вечер.

— Да, спомням си. Моли, нали?

— Да. Делим една квартира, а тя не се е прибирала вкъщи от петък. Зная, че е пълнолетна, но от полицията ми обясниха, че трябва да изчакам 48 часа, преди да я обявят за издирване. Всъщност са убедени, че тя просто си прекарва времето с приятел. Но аз съм готова да се закълна, че това не е така. Наистина, много се тревожа. Тя никога преди не е правила подобно нещо.

Фрея леко се намръщи, но практическият опит й подсказваше, че Пам прибързва с изводите си. С поръчания коктейл, на Моли определено й е излязъл късметът в петък вечер. И навярно сега закусваше с новия си приятел. Фрея си спомни как тя самата прекара уикенда като в мъгла — смесване на напитки, работа и… Килиан.

Трите дни изминаха толкова бързо, че никой не знаеше къде е тя. Не се обади нито на Ингрид, нито на Джоана, нито дори им остави бележка (Не, че щяха да изпаднат в паника де — Фрея се прибираше и излизаше, когато решеше.)

— Моли винаги ми се обажда, за да каже къде е — продължи Пам. — Притеснявам се за нея!

Фрея си спомни онази нощ. Моли танцуваше върху масата, припявайки „Ти ме разтърсва цяла нощ“, очилата й се счупиха, защото ги настъпи, косата й беше пусната и дива, а тялото й се извиваше в ритъма на музиката. Такава я видяха и групата колежани, също подпийнали и развеселени, и започнаха да подвикват в знак на одобрение. Моли изглеждаше така, сякаш беше настъпил най-щастливият миг от живота й. По-късно Фрея я забеляза да се прегръща с едно от онези момчета. Толкова плътно се бяха притиснали един към друг, че не се виждаше къде свършва единият и къде започва другият.

Нямаше място за притеснения. Пам нямаше да може да го разбере, защото никога не беше изпитвала подобно нещо и не знаеше как се забавя или забързва времето, прекарано в обятията на любовник. Как ежедневието постепенно изчезва и животът ти започва да се върти около един човек, с когото искаш да си толкова дълго, колкото е възможно. Там, където цари любов и страст, времето не съществува. Но дори тогава, трябва да бъдеш нащрек.

Фрея взе фотографията.

— Ще поразпитам наоколо. Може някои да е видял с кого си е тръгнала Моли онази вечер. Но съм сигурна, че тя е добре. И най-вероятно ще се върне още този следобед.