Мелиса де ла Круз
Вещиците от Ийст Енд (11)

Глава девета
Да обичаш ближния

Бран се връщаше от поредната си задгранична командировка и към десет часа вечерта трябваше да бъде в Норт Хемптън. Фрея помоли Кристи Ханаган, втората барманка, която Сал нае за лятото, да покрие отсъствието й, защото в противен случай трябваше, както обикновено, да стърчи в бара, докато не си заминеше и последният клиент. Семейството на Кристи от поколения работеше в града. Баща й и братята й ловяха омари, а приятелят й ловеше огромни риби тон, които с охота купуваха японски прекупвачи. Кристи имаше твърди като кремък очи, остър език и лека усмивка. Тя бързо стана една от най-добрите приятелки на Фрея.

— Нали нямаш нищо против, Крис? — попита Фрея.

Кристи поклати глава с широка усмивка.

— Ни най-малко! Ако аз имах такъв приятел, щях да искам да ме заместват цяла нощ! Хайде, тръгвай! — Кристи бе успяла да се разведе два пъти и имаше четири деца, като най-голямото нямаше дори пет годинки. Оприличаваше работата си в бара като да спориш с малки деца. — Аз ще управлявам кораба!

— Длъжница съм ти! — каза Фрея, потупвайки Кристи по дупето на път към дамската тоалетна, за да се освежи. Бран щеше да влезе в бара всеки момент. Фрея наплиска лицето си с хладка вода, сякаш тя можеше да измие вината й. Страхуваше се да го погледне, но не можеше да отлага повече. Това щеше да бъде първият им път заедно след празника по случай годежа им. (И, о боже, и какво трябваше да празнува, докато си мисли за Килиан, започна тя отново да се укорява сама).

А Бран вече я чакаше. Седеше на обичайното си място на бара, разгърнал вестник пред себе си. Изглеждаше свеж и мъжествен в тъмния си костюм и червена вратовръзка.

— Ето те и теб — дрезгаво и ниско произнесе той, след което меко я придърпа към себе си, обвивайки с ръце талията й. — Не забравяй да ми напомняш, че съм обещал повече да не те оставям сама — и допря главата си до нейната.

Фрея се разсмя и отмествайки се леко назад, отвърна:

— Съжалявам, че се забавих, но Сал не се чувства добре и днес не дойде на работа. Така че трябваше да почакам, докато детегледачката на децата пристигне и Кристи успее да дойде и да ме смени. — Радваше се да открие, че при срещата си с Бран все още изпитваше същите чувства — топла и стабилна любов, която я привлече към него още при първата им среща. Всичко си беше още тук. Той бе мъжът, когото тя бе очаквала през тези дълги години. Зарови нос в косата му и притисна тялото си към неговото, усещайки удоволствие от забързващия ритъм на сърцето му. От много време не се е чувствала по този начин.

— Горкият Сал! Сериозно ли е? — загрижено попита Бран, въртейки около пръста си златния пръстен с фамилния герб.

— Не, ще се оправи! — успокои го Фрея. — Обикновена алергия, но понеже е инат, не взема нужните лекарства.

— Ясно — кимна Бран. Едва пристигнал в Норт Хемптън (а Фрея смяташе това за добър знак), Сал веднага постави върху него печата си на одобрение, когато обявиха годежа си. И не само защото Бран се оказа единственият, който успя професионално да оцени домашно приготвеното му уиски. „Твоят Бран е кротко момче! — заяви й Сал — един от тези, за които ти трябва време, за да го опознаеш. Харесват ми такива. Не са като другите, приказливите, които ти пълнят главата с глупости, а всъщност нищо не казват.“

— Как мина срещата? Успя ли да раздадеш всички пари? — подразни го Фрея. Главната му цел, както й беше обяснил, е да раздаде част от наследството си на тези, които действително се нуждаеха от него.

— Почти — разсмя се той. — Или поне съм в процес на раздаване.

— Предполагам, че ние не сме Елизабет и мистър Дарси^[1] и каретите и имението Пембърли не е част от моето бъдеще — и Фрея въздъхна драматично. Бран незабелязано свали ръката си, обвита около кръста й, към колана на дънките й, като погали нежно голата кожа под него. Сякаш я белязваше, давайки възможност на света да разбере, че тя е негова собственост. И между другото от срамежливостта му не беше останала никаква следа.

— Надявам се, че няма да бъдеш много разочарована? — усмихна се той, предварително знаейки отговора. — И какво е това? — Бран взе в ръце новото ламинирано меню за коктейли.

— О, това ли? Ами нищо особено… — повдигайки рамене каза Фрея, макар че в действителност много се гордееше с него. След успеха й с малкото вълшебство със семейство Бауман тя се осмели да разшири сферата на дейността си. Нейните нови коктейли в бар „Норт Ин“ се превърнаха моментално в хит и не беше трудно да се разбере защо. Любовни напитки — гласеше заглавието с големи розови букви — 17$. Единственият си коментар Сал сведе до следното: ако Фрея смята да използва в новите си „творения“ скъпи първокласни ликьори и свежи съставки, то за тях трябва да си плаща единствено от своя джоб.

Коктейл „Безумно увлечение“, съчетание на хибискусова отвара и английски джин. Завърта главата и вдъхновява към гореща привързаност.

Коктейл „Неотразим“: водка, пюре от вишни, стрита на прах сърцевина от папур и сок от лайм. Не е за скромни. Подгответе се да изгубите задръжките си.

Коктейл „Несподелен“: ликьор „Сен Жермен“, лавандула с мед и вино „Просеко“. Спри да копнееш, а започни да обичаш. Гаранция за осъществяване на вашето сърдечно желание.

Коктейл „Завинаги“: две чаши от най-доброто френско шампанско, обогатено със стрити на прах листа на маргарита. За тези, които се надяват да разпалят пламъка на взаимната страст.

— Това е нещо, което просто смесих за Сал — поясни Фрея, надявайки се, че Бран няма да започне да задава излишни въпроси.

— Отлично свършено! — похвали я той, отмествайки менюто. — Всичко, до което се докоснеш, се превръща в злато. — Само Бран можеше да каже такова клише, без това да прозвучи банално. — Между другото, партито не те е изплашило чак толкова, нали? — попита той, мръщейки чело. — Успя ли да се повеселиш?

— Всичко беше чудесно — отвърна Фрея. — Не се плаша толкова лесно, така че не се притеснявай. — Почувства леко безпокойство и съжали, че не можа веднага да изхвърли от ума си появилата се картинка — на нея и Килиан, слети в страстни обятия. За миг се отвърна от Бран, така че русите й коси скриха внезапно пламналото й лице.

— Е, какво мислиш за моя отклонил се от правия път брат? — попита я Бран и усмивката му бавно угасна.

— Ами, според мен си е нормален — отвърна Фрея, надявайки се да смени темата. За щастие, Бран не намери нищо подозрително в отговора й. Излязоха от бара, държейки се за ръце, и се насочиха към колата му, радвайки се на близостта си.

Преминаха по моста, водещ до остров Гарднър и Фрея за пореден път се възхити на гледката на „Феър Хейвън“ и околността му. Знаеше, че Бран сам е взел участие в дизайна и по негово настояване са оставили непокътната естествената красота на острова, без да се нарушава целостта на дивата флора и фауна. Той паркира автомобила в гаража и изключвайки мотора, се обърна към Фрея.

— Слушай, аз разбирам, че всичко между нас се случва много бързо… Ако искаш да промениш нещо или си размислила… просто кажи. Ще те разбера. Мога да почакам. Просто искам едно — да си щастлива. — Той нежно я погледна с добрите си кафяви очи и Фрея се влюби в него още по-силно. Тъй като лицето му се намираше много близо до нейното, забеляза първите фини бръчици в крайчеца на очите му, които му придаваха особено очарование и изисканост. — И още, искам да си сигурна, че искаш мен…

— Скъпи… — въздъхна Фрея, — аз не съм сигурна за нищо друго, освен че искам теб! — и го притегли за целувка, разбирайки защо почти веднага се съгласи да се омъжи за него. Макар че реално познанството им беше по-кратко и от месец. От всички млади мъже, които бе срещнала в безсмъртния си живот, Бран беше единственият, който я накара да се почувства в безопасност. Тя даряваше щедро любовта си, но единствено в прегръдката на Бран разбра какво значи да бъде обичана любима.

 

 

„Феър Хейвън“ беше тъмен и обгърнат в мъгла, но Бран никъде не включи осветлението.

— Ш-ш-шт, тихо… — прошепна той. — Нека не будим госпожа Гробадан!

— Разбира се, че няма — съгласи се и Фрея. Госпожа Гробадан беше мащеха на Бран и Килиан. Отгледала и двамата, но присъствието й в живота на Бран бе голямо. И понеже Фрея малко се страхуваше от нейната особа, затова й позволи да организира партито по случай годежа, като прие всичките решения и се съгласи с всичките строги правила. Госпожата обичаше момчетата си като родни, а величествената й осанка и пренебрежително на моменти отношение беше до голяма степен още по-плашещо, отколкото това на истинска тъща.

Удивително, но тази вечер къщата изглеждаше още по-великолепна, отколкото по време на партито, може би защото сега стаите бяха празни. Роялът проблясваше, окъпан в лунна светлина и понеже Бран отвори френските прозорци, можеха да чуят шума на прибоя. Къщата беше толкова огромна, че в голямата зала можеше да се настани цял военен полк, а жилищното крило имаше дори друг пощенски код. Фрея отиде до количката с напитки и приготви сухо мартини за Бран. Маслините изглеждаха леко сбръчкани, но едно докосване на пръстите й бе достатъчно, за да станат те отново гладки и сочни. Фрея слагаше в устата му маслина след маслина, докато той с наслаждение отпи една последна, голяма глътка. Остави чашата си и се отпусна в едно от меките, големи и удобни кресла пред камината. Разхлаби вратовръзката си — жест, с който искаше да й подскаже, че я иска седнала на коленете му. Бран изглеждаше неуверен, колеблив и силно съмняващ се, че Фрея ще го разбере и ще направи това, което той иска. Мъжката му нежност бе толкова очарователна, че тя бързо го възседна, така че дългите й непокорни къдрици погалиха лицето му. Бран я притисна жадно към тялото си и след миг събличаше роклята през главата й, докато тя откопчаваше колана му и му помагаше да се освободи от панталоните си.

— И сега… — попита тя — не е ли по-добре да се преместим в стаята ти?

— Те са далеч оттук и дълбоко спят… Ще бъдем тихи — успокои я с шепот Бран.

В лунните лъчи тялото на Фрея изглеждаше сякаш изваяно от мрамор и абсолютно съвършено. Когато се отпусна върху него, дишането й се учести от нахлулите чувства да бъдеш оттласната и после отново взета, от мекото движение на телата им заедно, така че с всеки тласък тя усещаше, че се откриват наново. Той стенеше, а лицето му бе напрегнато от страст, когато я повдигна на ръце и промени позата им, без да излиза от тялото й. След това отново се обърна, намествайки я върху себе си, после я преобърна така, че тя застана на колене с гръб към него и ръце под главата и продължи по впечатляващ начин да я държи за кръста, като това му разрешаваше да нахлува по-дълбоко в нея. Ръцете му бяха силни и пируваха върху тялото й. Обръщаха я и я местеха във всички посоки — сега по корем, сега по гръб, сега отгоре… Ловко управляваше силата на страстта си, карайки я да се задъхва от удоволствие, като умело контролираше всичко. Фрея никога не е имала партньор, с който да изпитва подобни чувства…

Всъщност, не… това не е цялата истина, нали?

Имаше още един, който…

Тя се опита да изхвърли образа от главата си… но той остана…

Килиан, неговите силни ръце под полата й, докато тя разкопчаваше ципа на дънките му…

Този спомен нямаше място тук… особено сега… Защо дори сега продължаваше да мисли за него? А не искаше да го прави. Не искаше да мисли изобщо за него и разбира се, още по-малко точно в този момент, но… беше безсилна… Помнеше как стоеше на колене, как го пое с устни, как го вкуси и как Килиан се притисна към нея и тя помисли, че ще се взриви от желание…

Не… Спри, прекрати това… Трябваше да спре да мисли за него, трябваше да спре да го сънува, трябваше да спре да мисли за случилото се…

Отново оседла Бран. Той стисна гърдите й, галейки зърната им и тя притисна ръце върху неговите, преплитайки пръстите им. Сви юмруци така, както бедрата й стиснаха неговите, поддържайки неистовото безумно темпо… Най-накрая успя да изхвърли образа на Килиан от главата си… фокусирайки се върху красивото лице на Бран, върху тялото му и върху страстта му…

Но противно на волята й, лицето отново се прокрадна в ума й…

Не успя да го спре. Знаеше, че това, което направи по време на годежното си парти беше грешка. Но продължаваше да вижда тях двамата, допрени в стената на малката баня. И себе си с крака обвити около кръста на Килиан, докато той се тласкаше все по-надълбоко в нея… А това й напомни какво прави в момента… Простена и се изгуби в неприятното усещане да бъде с един мъж, а да мисли за друг… Прехапа устни и загуби контрол, когато тялото й се затресе от спазми…

В същото време под нея Бран нададе животински рев (толкова с това „Ще бъдем тихи!“) и продължи да тласка тялото си отново и отново към нейното, докато не спря да тръпне и не остана неподвижен, потънал за последно в нея. След малко, когато Бран бавно излезе, Фрея усети болка от бавно затихващата възбуда.

Той я целуна по бузата в сладък жест на благодарност, сякаш не можеше да повярва на късмета си. Фрея се усмихна, когато устните му докоснаха кожата й, докато тялото й все още потръпваше. Когато отвори очи, видя как някаква сянка помръдна в далечината на тъмната зала.

Значи, не са били сами!

Някой ги е наблюдавал през цялото време — някой, с тъмна коса и блестящи аквамаринови очи. Мъжът, който постоянно отвличаше мислите й.

Но когато Фрея погледна отново, Килиан го нямаше.