Кейти Хикман
Тайната порта (2)

Пролог
Оксфорд

В наши дни

Пергаментът беше с абаносовия цвят на стар чай, крехък като осланен есенен лист.

Малкото парче хартия беше прегънато внимателно на три така, че се събираше идеално между страниците на книгата. Върху една от прегъвките се виждаше воден знак. Елизабет погледна бързо към заглавието в каталога — Опус астрономикус кворум прима де сфера планетариум — и после отново сгъна листа.

Открих го!

Гърлото й се стегна. За момент си остана така, напълно вцепенена. Библиотекарят беше с гръб към нея, приведен над количка с книги. Елизабет вдигна очи към часовника на отсрещната стена — седем без пет.

Разполагаше само с пет минути до затварянето на библиотеката, а може би и по-малко. Звънецът вече отдавна бе иззвънял и повечето читатели си събираха нещата и се подготвяха за излизане. Но въпреки това Елизабет все още не бе в състояние да събере сили, за да отвори листа. Вместо това взе внимателно книгата, разтвори я нежно и бавно я приближи към лицето си. „Внимателно, не бързай!“ — напомни си мислено.

А после, със затворени очи, познатото предпазливо котешко подушване. И веднага я заля онзи познат аромат — на стар прах, примесен с лек полъх на камфор. След това дойде и морето — да, това определено беше море. И нещо друго, но какво? Елизабет вдиша отново, но този път леко.

Рози. Тъга.

Остави бавно книгата на мястото й. Ръцете й трепереха.