Кейти Хикман
Тайната порта (13)

Единайсета глава

Константинопол

 

1 септември 1599 година, сутринта

Къщата на астронома Джамал ал-Андалус се намираше на върха на тясна уличка сред лабиринта от стръмни, виещи се сокаци, спускащи се от кулата „Галата“ към брега, където се намираха складовете на чуждестранните търговци. Пол и Карю бяха ескортирани дотам от двама от еничарите на посолството. Денят все още беше в началото си и наоколо нямаше много хора. Къщите накланяха една към друга потъмнелите си от времето дървени стени. На пръчки, поставени между тях, растяха лозници и хвърляха шарени сенки по калдъръма отдолу.

— И кой е този приятел, този астроном? — запита Карю, докато вървяха.

— Кой, Джамал ли? Познавам го още от първия ден, когато пристигнах в Константинопол. Знаеш откога стоя тук и чакам почитаемата компания да благоволи да изпрати подаръка, който трябва да бъде поднесен на новия султан. Иначе бях чул за Джамал ал-Андалус още преди да пристигна. Някога е бил ученик и протеже на Такиудин. Затова го издирих и го помолих да ме научи на астрономия.

— Такиудин?

— Учителят вече е мъртъв, но навремето си е бил велик мъж. По времето на султан Мурад III е издигнал тук голяма и много известна обсерватория. А Джамал е сред първите му ученици и както разправят — най-брилянтният.

— Там ли отиваме тогава, в обсерваторията?

— Не точно. И мястото, където отиваме, е в известен смисъл обсерватория, но не е на Такиудин. Неговата била разрушена преди много години.

— Защо, какво се е случило?

— Някои от местните религиозни водачи успели да убедят султана, че е против волята Божия да се опитваш да надничаш в тайните на природата. Затова изпратили отряд войници, които разрушили цялата обсерватория. Включително книгите и инструментите — Пол поклати тъжно глава. — Казват, че инструментите, които Такиудин бил построил тук, били най-фините на света, по-точни дори от тези на Тихо Брахе в Ураниборг!

Вече бяха стигнали до къщичка, която изглеждаше по-скоро като малка кула. Един от еничарите потропа на вратата с тоягата си.

— Всичко това е много хубаво — отбеляза Карю, оглеждайки се, — но каква работа има тогава той в султанските сараи? Дали ще може да ни помогне?

— Джамал ходи до училището в двореца, където учи малките принцове на математика.

— Знаеш ли колко често ходи там?

— Не съм много сигурен. Но мисля, че е достатъчно често. Хората говорят — и в градините, и по коридорите, — така че няма начин да не чуе нещо, стига да знае за какво да се ослушва.

— Ти наистина ли си убеден, че той би сторил подобно нещо заради теб? — изгледа го скептично Карю. — Защо изобщо да го прави? Няма ли да бъде опасно за него да шпионира за един чужденец, при това християнин?

— Аз няма да го моля да шпионира, а просто да ни помогне да открием нещо.

— На Мъглата няма да му хареса.

— Мъглата никога няма да разбере.

* * *

Отвори им слугата на Джамал — момче на около дванайсет години. Карю остана назад, до еничарите, както подобаваше на статуса му, а Пол, който беше с по-висок ранг, пристъпи напред в преддверието. След няколко минути се появи дребен мъж на средна възраст, облечен в дълга туника от снежнобяло памучно платно.

— Пол, приятелю!

— Джамал!

Двамата се прегърнаха.

— Посещението ни е малко раничко. Надявам се, че не съм те събудил?

— О, ни най-малко! Познаваш ме, аз никога не спя. Важното е, че вече си тук! Минаха седмици, откакто се видяхме за последен път! Мислех, че си ме забравил.

— Как е възможно да те забравя, Джамал?! Знаеш, че това не може да стане.

— Знам, че напоследък си доста зает с делата на вашето посолство.

— Така е. Корабът „Хектор“ на нашата компания най-сетне пристигна, преди две седмици. Може би си го забелязал.

— Че мога ли да го пропусна, а? — проблеснаха очите на астронома. — За кораба „Хектор“ говори целият град! Разправят, че докарал за нашия султан и за нашата валиде султан — да бъдат благословени — най-прекрасните дарове на света! Прекрасна английска каляска за майката на султана, а за негово величество механичен часовник, който свири! Истина ли е всичко това?

— Компанията поднася като дар за султана един орган. Но този орган включва също така часовник, ангели, които свирят на тромпети, храст с пойни птици, които пеят, и не знам още какво. Съдържа толкова прекрасни автоматични механизми, които нашият гениален майстор на органи е успял да измисли. Планира се да бъде най-чудната машина, която султанът някога е виждал, или поне се очаква да е така, след като нашият майстор на органи го поправи. Шестте месеца в недрата на „Хектор“ са си взели своето, но помни ми думата, че чакането ще си струва! Та този път, по изключение, слуховете са напълно верни! — допълни Пиндар и се усмихна.

— Слухове и истина? Ако бях на твое място, бих внимавал, събирайки заедно тези две понятия. Но както и да е, поздравявам те! — възкликна астрономът и се поклони. — Значи сега твоят посланик сър Хенри най-сетне ще може да представи акредитивите си пред нашия султан — допълни. — Виждаш ли какъв добър шпионин съм, а? Знам всичко, което става в сарая! — в този момент зърна Карю, който все още си стоеше в другия край на преддверието, и попита: — Но кой е приятелят ти? Виждам, че си довел някого да се запознае с мен. Покани и него, настоявам!

— Довел съм Джон Карю.

— Прочутият Карю? Онзи, който винаги се забърква в неприятности? С кого се е спречкал пък сега?

— С готвача на моя многоуважаван посланик, но това е дълга история. Не трябва да му забелязваш много, Джамал. Маниерите му са малко… как да се изразя… може би грубички понякога. Но беше в домакинството на баща ми дълги години, а сега аз го взех в моето домакинство, макар че, ако трябва да бъда честен, считам го по-скоро за брат, отколкото за слуга.

— В такъв случай ще бъде и мой брат!

Пол се обърна и направи знак на Карю да се приближи.

— Джамал пита ти ли си онзи, който винаги се забърква в някакви неприятности. Какво да му отговоря, Джон?

— Кажи му, че аз съм онзи, който е пропътувал половината свят в едно разнебитено корито, за да угодя на господаря си — изрече Карю, впил поглед в астронома. — Кажи му още как съм те измъквал от толкова неприятности, в колкото и самият аз съм попадал. Кажи му да си гледа…

— Поздрави, Джон Карю! Ал-салам алейкум! — изрече астрономът и се поклони, сложил дясната ръка на сърцето си.

— Поздрави, Джамал ал-Андалус! Ва алейкум ал-салам! — върна Карю обичайния турски поздрав. После се обърна към Пол. — От онова, което ми разказа за него, реших, че е доста по-стар.

— Съжалявам, че те разочаровах — намеси се Джамал и го дари с ведра усмивка. — Но ти, Джон Карю, от друга страна, си точно такъв, какъвто те описа господарят ти!

— Приеми моите извинения, Джамал, за лошите обноски на слугата ми — изрече Пол. — Джамал ал-Андалус е прочут учен и много мъдър мъж, много по-мъдър, отколкото биха подсказали годините му. Достатъчно мъдър, за да не обръща внимание на дървеняци като теб, Джон!

— Знаете ли — усмихна се Карю на астронома, — има моменти, когато моят господар звучи точно като баща си!

Джамал ал-Андалус премести погледа си от единия към другия. Очите му, които се оказаха удивително черни и ярки, проблеснаха развеселено.

— Заповядайте, господа! Позволете ми да ви предложа нещо освежително!

Джамал ги поведе по стълбите към първия етаж на къщата. Озоваха се в стая с платформи покрай стените, върху които бяха подредени възглавници. От еркерните прозорци се разкриваше изглед към улицата под тях. Над покривите на съседните къщи проблясваха в сивкаво водите на Босфора. Същото момче, което им беше отворило вратата, сега донесе поднос с кана и няколко миниатюрни чашки.

— Това е нашето каве — арабска напитка от Йемен. Искаш ли да я опиташ, Джон Карю? Пол отдавна вече я харесва.

Карю отпи от ароматната течност, която се оказа гъста и със сладко-горчив вкус.

— Има множество интересни свойства — отбеляза Джамал, пресушавайки своята чашка. — Едно от тях е, че ми помага да стоя буден и през нощта, за да работя повече — обърна се към Пол и добави: — Но сега си дошъл малко раничко за наблюдение на звездите, приятелю!

— Не съм дошъл за това. Дойдох да ти донеса един подарък — малък знак за огромното ми уважение към теб. Донесе го Карю, по моя молба — с тези думи Пол извади малка книга с кожена подвързия и я поднесе на астронома. — Дереволуционибус орбиум целестиум — „За въртенето на небесните сфери“.

— О, вашият Николай Коперник! — светна лицето на астронома. — Моят учител Такиудин, мир на праха му, често ми е говорил за него. Не знам как бих могъл да ти се отплатя! Знаеш, че унищожиха всичко. Е, почти всичко.

— След всичко, на което си ме научил, няма нужда да ми се отплащаш! — рече Пол.

— Скъпо нещо са това книгите — намеси се ни в клин, ни в ръкав Карю. — Обаче нашият секретар Пиндар е богат. Чувал съм да казват, че годините, прекарани във Венеция, са го направили по-богат и от посланика ни! — погледна към Пол и се усмихна. — Спокойно може да си го позволи.

— Много красива книга! — възкликна Джамал, оглеждайки подаръка си, след което започна да гали кожените корици. После отвори внимателно книгата и се зачете в заглавната страница. — Както и очаквах, на латински.

— Знаех, че ще държиш на оригинала, затова я дадох за подвързия в Лондон — поясни Пол. — Но в посолството си имаме писар-преводач — испански евреин, който се съгласи да ти я преведе.

— Мендоса? Да, знам го — кимна Джамал. — Ще свърши добра работа. Този Коперник… Идеите му са все още спорни във вашата страна, нали?

— Няма съмнение, че нашите отчета изобщо не го харесват. Но тъй като е мъртъв от много години, идеите му най-сетне започват да се сдобиват с привърженици. Хелиоцентрично схващане за небесата — така го наричат напоследък — поясни Пол. — Но други го наричат чиста ерес.

— Вие, европейците, сте толкова закостенели понякога — усмихна се Джамал.

— Когато бях малък, ми казаха, че луната е направена от синьо сирене — намеси се отново Карю, — но за нищо на света не бих рискувал кладата заради нещо такова.

— В нашата културна традиция подобен конфликт не съществува — отбеляза Джамал и започна внимателно да разгръща книгата. — В Корана се казва: „Именно Той е сътворил слънцето с лъчистия му блясък и луната — с нейната светлина, определяйки фазите им, така че да познаваме броя на годините и как да ги изчисляваме; Той е този, който обяснява знаците си на онези, които го разбират“ — затвори очи и повтори аурите: — „В последователността на деня и нощта, и в онова, което Бог е създал в небето и на земята, има истински знаци за онези, които ги виждат“ — остави книгата и поясни: — Означава, че движенията на звездите и на планетите трябва да бъдат изучавани сериозно, за да открием истинската природа на вселената.

— Не това казаха от вашия духовен съвет, когато унищожиха обсерваторията ти! — изтъкна Пол.

— Ах, да, този случай. Е, той беше отдавна — въздъхна астрономът. — Аз все пак съм убеден, че ние вършим Божието дело.

Показвайки, че държи да сложи край на този разговор, той се изправи на крака и предложи:

— Искате ли да видите обсерваторията ми? Не е кой знае какво, но отскоро си имам един нов инструмент, който може и да ви заинтригува.

С тези думи астрономът ги поведе през завеса в дясната част на стаята, в която седяха, а оттам — по тясна спираловидна стълба. На върха се озоваха в малка осмоъгълна стая. На всичките осем стени имаше прозорци, покрити с кепенци, всяка от които можеше да бъде отваряна или затваряна по желание.

— Както виждате, откъдето и да изгрее луната, винаги мога да я намеря — обясни домакинът им. — Кулата не е много висока, но няма да повярвате колко добре се виждат нещата от тук, при това не само небесните!

Привеждайки се от един от прозорците, Пол зърна покривите на къщите в квартала „Галата“ — изтърканите от времето керемиди проблясваха в сивкаво под лъчите на слънцето. До него достигна далечният вик на водоносец, а в калната улица отдолу зърна облечените в дълги роби тела на две жени, които минаваха — воалите пред лицата им разкриваха единствено очите им.

После се обърна отново към стаята и за пореден път се удиви на непорочната й красота. Под всеки от прозорците имаше простичка варосана ниша, където Джамал бе подредил инструментите си. Пол започна да обикаля и да вдига всеки от тях.

— Това е астролаб — показа на Карю месингов диск, покрит със сложна мрежа от линии, върху които се виждаха няколко подвижни по-малки диска, всеки от който гравиран с дребни арабски числа.

Джамал пое астролаба от ръцете му и рече:

— Астрономите използват този уред за много цели, но преди всичко е инструмент за откриване и тълкуване на информацията от звездите — прихващайки внимателно диска между два пръста, той го доближи до едното си око и допълни: — С това можеш да разбереш времето по позицията на звездите, както и позицията на звездите по времето.

След това вдигна друг инструмент — малка месингова плочица, гравирана с подобна мрежа от линии и надписи.

— Този уред го наричаме квадрант. Точно като астролаба е, но сгънат на четвъртинки. Използваме го, за да сме сигурни във времето за ежедневните си молитви. Ето, вижте! — и посочи арабските надписи. — Този е направен за географската ширина на Кайро, този е за Дамаск, а третият е за Севиля, откъдето някога е пристигнало семейството ми.

Подаде го на Карю, който го пое внимателно и го задържа между пръстите си.

— Вече знам защо Пол обича да идва тук — промърмори. — Инструменти! Вие двамата си приличате по лудостта по инструментите. Страхотна колекция има тук, както виждам!

После Карю вдигна друг уред с почти същите размери като астролаба и огледа изработката.

— Каролус Уитуел Скулпсит — прочете на глас. — Охо, познавам добре Чарли Уитуел, картографа! Дюкянът му е близо до църквата „Сейнт Клемънтс“. Ако можех да получавам само по едно пени за всеки паунд, който Пиндар е похарчил в този магазин, досега да съм станал богаташ!

С тези думи той отново огледа внимателно слънчевия часовник. По ръбовете му бяха гравирани знаците на зодиака, отделени от ченгелчета и цветя.

— Както виждам обаче, инструментите допадат и на теб — отбеляза Джамал. — Но иначе си напълно прав — именно любовта към уредите бе онази, която първоначално събра мен и Пол. Всъщност именно Пол ми достави повечето от тях. Изпращаше ми ги предимно от Европа, но както твоето непогрешимо око, Джон, вече забеляза, доста голяма част от тях са от Лондон — всъщност най-добрите.

— А Джамал ме научи как да използвам компендиума — вметна Пол. — Особено нощния — преди имах големи проблеми с него.

— И вече можеш да познаваш времето не по-зле от всеки астроном — допълни Джамал и пак се обърна към Карю: — Това са основните инструменти, с които работя. Но има и някои други неща, виж!

И посочи към малко месингово сандъче, в което имаше магнит, един пергел и двойка бронзови глобуси — миниатюрна армиларна сфера.

— Едно от тези неща не съм виждал досега — възкликна Пол. Вдигна кръгла месингова кутийка и се обърна към Джамал.

— Да, точно това исках да ти покажа — кимна домакинът. — Това е кибла уред — обърна се към Карю, за да обясни: — С този уред можем да разберем посоката на Мека. Включва компас и… вижте! — отвори кутийката и им показа списък с надписи от вътрешната част на капака. — Това е списък на различни места, заедно с географски указания за Мека. Истинска красота, нали? — вдигна очи към Пол за потвърждение.

Точно в този момент на вратата долу се почука. След няколко секунди се появи момчето и прошепна дискретно нещо на господаря си.

— Господа, моля да ме извините за малко — поклони се Джамал. — Очевидно имам и друг посетител, но няма да се бавя.

Когато домакинът излезе, Карю се обърна към Пиндар.

— Всичко това е много хубаво, но кога се каниш да го попиташ за най-важното, за което дойдохме?

— Всяко нещо с времето си, тъпчо. Някои неща не трябва да се пришпорват.

— Хубаво, както кажеш. Но се надявам, че знаеш какво правиш.

Карю вдигна един от месинговите астролаби. Вдигна го към едното си око, както бе видял да прави Джамал, и се загледа през него. На масата имаше разнообразни пергаменти, покрити с мрежи от странни на вид фигури и символи, и сектори, линии и моливи за чертаене бяха разпръснати сред калиграфски четчици и бурканчета с мастило, няколко листа златен варак и бурканчета с фино стрити минерали в червено, синьо и зелено.

— Истински магьосник си е този твой приятел Джамал — отбеляза Карю, оглеждайки с любопитство предметите. — Сигурен ли си, че преподава само математика? — вдигна едно от бурканчетата и го подуши. — Но, честно да ти кажа, все още не виждам причина да ни помогне — остави бурканчето и вдигна парче пергамент, съдържащо таблица с някакви числа, а после започна да го върти във всички посоки, опитвайки се да схване какво е това.

— Това е ефемерида. Джамал ги нарича зиж — обясни Пол. — Ефемеридите са таблици, чрез които астрономите предсказват движенията на звездите. Ако бях на твое място, бих я върнал моментално на мястото й, преди да си я скъсал!

Но Карю не беше от хората, които се разсейваха лесно.

— Не си отговорил на въпроса ми — рече. — Той да не би да е част от твоето разузнаване? Да не би да има кодов номер — като султана и великия везир, — който Мъглата използва в писмата си?

— Не съвсем — усмихна се Пиндар и погледна с възторг досетливия си приятел. — Нещата са така, както ти казах — познавам го още от първите ми дни в Константинопол. Имахме договорка — той ме учеше на астрономия…

— … а в замяна ти си му помогнал да си събере нова колекция инструменти — довърши Карю.

— Джон, понякога умът ти сече толкова добре, че се опасявам да не се порежеш.

— О, я стига, Пол! Погледни само това — слънчев часовник на Чарли Уитуел! Май си забравил, че аз бях с теб, когато го купи! И много добре знам какво струва — във всеки случай много повече от един урок по астрономия!

— Размяната беше справедлива. Квид про кво.

— Не си въобразявай, че можеш да ме уплашиш с твоя неразбираем латински! Каквото и да ми приказваш, това ми изглежда като чиста проба разузнаване!

— Когато опознаеш Джамал по-добре, ще разбереш. Наречи го… среща на умовете. Освен това смятам, че аз съм този, който има по-голяма полза от това приятелство.

— Щом казваш така, секретарю Пиндар — Карю вдигна един от астролабите, пъхна пръст в халката в горната му част и го претегли на ръка. — Но тези подаръци са си скъпички, в това определено не можеш да ме заблудиш.

— Не всичките са подаръци — изтъкна Пол. — Аз му подарих слънчевия часовник на Уитуел и един от астролабите. Но останалите неща си ги плати сам.

Карю огледа скромната стаичка и отбеляза:

— В такъв случай той наистина трябва да е магьосник.

— Кой, Джамал ли? — засмя се Пол. — Не мисля.

Карю изгледа изпитателно приятеля си.

— Но със сигурност ще ни помогне, гарантирам ти — побърза да добави Пиндар.

В този момент Джамал и слугата му се върнаха. Астрономът беше облечен за излизане — беше навлякъл дълга роба над дрехите, с които беше.

— Приятели — погледна ги извинително, — опасявам се, че ме викат някъде. Нещо… неочаквано — изведнъж изражението му беше станало напрегнато. — Но вие не бързайте, останете. Разгледайте всичко, което ви е по сърце. Моето момче тук — постави нежно ръка върху главата на детето, — момчето ми ще се погрижи за вас.

Обърна се да излезе, но внезапно се обърна към Пиндар и попита:

— Пол, добре ли си?

— Разбира се. Защо питаш?

— Изглеждаш ми… неспокоен. Но сега виждам, че съм грешал.

И с тези думи астрономът се усмихна и излезе.

След като Джамал напусна стаята, се възцари кратко мълчание.

— Само не казвай, че не те предупредих — изсумтя по едно време Карю.

— Не се тревожи! Ще се върне.

Пол се насочи към един от прозорците и се вторачи замислено в покривите на къщите пред себе си. По едно време зърна в уличката отдолу Джамал да излиза от къщата си. С него имаше жена — не беше забулена, но носеше черната роба, характерна за еврейките.

— Чакай малко! — възкликна Карю, който бе застанал неусетно до Пол. — Сигурен съм, че познавам тази жена отнякъде!

— Разбира се — отвърна Пол. — Всички я познават.

— Онази Малхи, нали?

— Точно така, Есперанца Малхи — кимна Пол и се отдръпна леко от прозореца, за да не го забележат. — Тя е кира на валиде султан, но изпълнява ролята и на неин агент и пратеник. Ето един човек, който със сигурност има достъп до харема на султана! — допълни и потри замислено брадичка. — Тя беше с валиде в деня, в който отидох да поднеса даровете на нашата кралица.

— И какво би могла да иска от Джамал?

Пол не отговори. Загледа се в еврейката как тръгва пред Джамал, проправяйки си път със странна, люлееща се походка. Имаше вид на човек, който е свикнал да бъде следван. Пол извади от джоба си компендиума и го претегли нервно върху дланта си.

Зад него Карю изрече:

— Да кажем, че Джамал успее да ти намери онази англичанка, онази Силия. После какво планираш, Пиндар?

— Ако Силия е жива ли? — с трепереща ръка Пол приближи компендиума до устните си. — Ще я измъкнем, разбира се.

— Предполагах, че ще го кажеш — промърмори Карю, загледан в Есперанца и Джамал, които постепенно изчезнаха от погледите им. — Тази работа се очертава доста по-интересна, отколкото си мислех — добави със задоволство.

 

 

По-късно на същата сутрин

Хасан ага се събуди от звука на гласове около себе си.

— Говори ли? Какво казва?

Разбра веднага, че това е гласът на Сафийе. Но какво прави тя в това мрачно място? Ала преди да успее да разбере причината, се случи още нещо, което изуми още повече черния евнух — отговори й нечий мъжки глас. Мъж, в харема? Невъзможно!

— Не мога… не е много ясно — усети, че втората фигура се привежда над него и се заслушва. — Някакъв сън. Или халюцинация. Съвсем нормално при тези обстоятелства.

— Значи е все още жив — отново Сафийе. — Дали може да ни чуе?

— Трудно е да се каже. Парализирано е само тялото му. Но духът му… — мъжът постави внимателно пръстите си под ноздрите на Хасан ага. — Да — потвърди, — духът му е жив!

— Може ли да му се помогне с нещо?

— Аз не съм лекар… — изрече колебливо мъжът.

— Знам това! — отсече нетърпеливо валиде султан. — Доведох те тук, защото имаш… други сили. Ние… аз искам да знам дали той ще живее. На всяка цена трябва да знам съдбата му!

— Не мога да ви кажа това, без да му направя хороскоп, а това, както знаете, отнема време. Но може би… — кратка пауза, а после мъжът тихо добави: — Може би… ако го прегледам?

— Направи каквото е необходимо и не се страхувай! Стори всичко по силите си! Каквото и да направиш, имаш благословията ми!

Хасан ага долови звука от запалване на лампа, а после светлината се приближи до него. Последва рязко поемане на дъх.

— В името на Бога, милостивия и състрадателния — заговори тихо мъжът, — кой би могъл да стори подобно нещо?!

— Отрова ли е? — Сафийе вече говореше отвъд кръга от светлина, който осветяваше помещението. Скритата й под тежки воали и роби фигура хвърляше дълги сенки по стената.

— Да, отрова. Без никакво съмнение — изрече задавено мъжът.

Сухи и топли ръце се плъзнаха по обезкосмената и мека кожа на лицето на Хасан ага и на гърдите му. Леко ухание на сандалово дърво.

— Лезии. Виждате ли? Лезиите са навсякъде! Горкичкият! — лек натиск в страничната част на главата му. — И е кървял… от ушите си! Тц-тц-тц! — поредното неволно рязко поемане на дъх. — И от очите! Но кой би могъл да стори подобно нещо? Кой би искал да причини подобни неописуеми страдания?

— Това няма значение сега. Ще живее ли?

Мъжът сложи едната си ръка върху другата и извърши леки палпации върху чудовищно издулия се корем на Хасан ага.

— Вътрешните му органи са набъбнали многократно — вдигна китката и я задържа между пръстите си за доста дълго време. — Но по някакво чудо… пулсът му е стабилен!

— Кажи ми простичко — ще живее ли? — повтори нетърпеливо валиде султан.

— Главният черен евнух има силата на десетима — отбеляза мъжът, присядайки върху петите си. — Мисля, че с подходящите грижи ще продължи да живее.

— Тогава трябва да му помогнеш! Имаш силите…

— Уви! Опасявам се, че силите ми, както ги наричате, не могат да сторят нищичко, с което да му помогнат. Както сама виждате, злото вече е сторено — мъжът огледа влажното, лишено от прозорци помещение. — Онова, от което има нужда сега, са истински грижи. И не тук! Има нужда от светлина и от въздух…

— Ще ги получи! — сряза го Сафийе. — Дори аз не мога да държа главния черен евнух скрит завинаги. Но исках ти да го видиш първи, преди всички останали. Освен това има и още нещо, от което той се нуждае. Направи му талисман — за защита, най-могъщият талисман, който си в състояние да направиш! И ако той оживее, ще бъдеш възнаграден, при това богато, кълна ти се! Мисля, че и досега съм била достатъчно щедра към теб, нали?

В продължение на известно време мъжът не отговори. Накрая сведе глава и изрече:

— Ще направя така, както искате, но искам да знам нещо много важно — кои са враговете му? И откъде сте сигурна, че няма да опитат пак?

— Не се страхувай от нищо — изрече Сафийе султан и излезе от сенките насред кръга от светлина. — Ти си под моя защита!

— Много добре знаете, че не се страхувам за себе си — отвърна мъжът. Говореше толкова тихо, че гласът му бе не по-силен от шепот. — Знаете ли кой е направил това? Ако е така, ваше величество, трябва да ми кажете!

Отново продължителна пауза. Накрая:

— Знам.

— Тогава трябва да ми кажете имената им! Талисманът няма да сработи без тях!

Хасан ага се напрегна, за да чуе отговора на Сафийе, но единственото, което чу, бе биенето на кръвта в собствените му уши.

* * *

Доста по-късно Хасан ага пак се събуди. Усещаше напрежение в пикочния си мехур и знаеше, че трябва да уринира. Сигурно му бяха дали да пие вода или някаква друга течност, която да възстанови изгубените течности.

Напрежението стана по-настоятелно, но той знаеше, че не може да уринира без перото си. Пипна си главата, но не откри обичайната бяла шапка, символ на ранга му. Събирайки всичките си сили, Хасан ага се претърколи на една страна. От усилието сърцето му заби като обезумяло. Протегна ръка встрани, опипвайки на сляпо студения каменен под — нищо. По челото му избиха капчици пот, а после и между дебелите гънки на тила му.

Мисълта му вече бе достатъчно ясна, за да си спомни, че се бяха опитали да го отровят. Бяха се опитали да го убият, но не бяха успели. Знаеше, че не бяха успели, знаеше, че Хасан ага има сила за десетима. Но без перото си, без възможността да уринира дори и силата на сто мъже не би могла да го спаси.

Хасан ага, Малкия славей се отпусна обратно върху сламеника. Пикочният му мехур пищеше от болка и напрежение. Очите му започнаха отново да се затварят, но внезапно погледът му улови лъча светлина, който се прокрадваше в помещението. Значи наблизо имаше врата. Умът му запрепуска бясно. Спомни си как го бяха заровили в пясъка до врата му и как момичето идваше и допираше парченца тиква до устните му, за да ги успокои и навлажни.

Лили. Горката Лили. Тогава бяха просто деца.

Събирайки отново всичките си сили, той пак се претърколи настрани и този път установи, че е в състояние да коленичи. Изчака ударите на сърцето му да утихнат. Връхлетя го неочакван спомен — как двамата с Лили бяха стояли и наблюдавали движението на звездите над главите си в дългите нощи в пустинята. Усети някаква болка заради нещо, което не бе в състояние да определи, на място, което може би беше сърцето му. Възможно ли е да изпитваше угризения?

Хасан ага се изправи и тръгна към светлината.