Даниел Суарес
Прилив (21)

Глава 21
Изостряне

Денис Дейвис крачеше сред чикагския офис на ФБР. Дясната й ръка бе отпусната в клуп; по лицето й личаха синини. Томас Фауъл крачеше до нея.

— Не разбирам, Денис.

— Те наблюдават комуникациите ни. Дори нашите началници несъзнателно следват насоките им, защото информационната ни мрежа е компрометирана.

— Не ми казвай, че си започнала да вярваш в онова вездесъщо Бюро.

Тя му хвърли противоречив поглед.

— Ти не беше там, Томас. Онази жена едва не ме уби с голи ръце, без дори да се задъха.

— Никой не обича да губи, особено ти. Само че…

— Не става дума само за боя. Не мога да ти опиша другите неща, които видях, защото няма да ми повярваш. Просто приеми, че казвам истината.

— Ами близнаците? Онези, за които Грейди казва, че са клонинги?

— Зная, че звучи налудничаво. Бъди търпелив.

— И наистина искаш да уредиш Грейди да разговаря с Котън?

— Ако успея да накарам главния агент да повярва, да.

Той я хвана за здравата ръка, за да я спре, и заговори тихо, настойчиво:

— Нали осъзнаваш какво може да направи за кариерата ти този случай? И че има вероятност да провалиш всичко това, като се вслушваш в тези нелепици за БКТ…

— Ти не беше там, Томас.

— Девет години работя над този случай, Денис. Почти едно десетилетие от живота си. Заради него бях понижен. А сега ти възнамеряваш да обявиш, че Котън не е атентатор и че Грейди не е мъртъв. Че е възможно останалите жертви на Вършачите все още да са живи.

Тя го гледаше право в очите.

— Тази възможност трябва да бъде проучена.

Фауъл погледна напред, към кабинета на главния специален агент, където един администратор разговаряше по телефона.

— И имаш доверие на Болингс?

— Не мисля, че от БКТ са внедрили свои хора. По-скоро те следят системите ни. Тяхната сила са технологиите. Освен това се нуждая от неговото одобрение и присъствието му като свидетел.

Фауъл примирено повдигна ръце.

— Кариерата си е твоя. — Той се отправи обратно към асансьорите.

— Нали ще се оглеждаш за Грейди на мястото, където ти казах?

Той кимна мрачно.

— Знаеш, че можеш да разчиташ на мен, Денис. Пази се.

Жената остана загледана в него. В действителност тя не можеше да го вини. Те бяха притиснали Котън. Той бе признал всичко. Разбира се, лудитът искаше да има дело, за да печели популярност, но в някои отношения същото искаше и ФБР.

В друго време щеше да мисли за Котън — сега й предстоеше работа. Дейвис отново се отправи към кабинета и достигна бюрото на асистента точно когато той приключваше разговора си.

— Денис Дейвис. Идвам да се срещна с агент Болингс.

— Той ви очаква — кимна младият мъж, почука на вратата на началника си, надникна вътре и отново се обърна. — Заповядайте.

Вътре тя с изненада откри, че има и друг посетител, едър червенолик мъж, настанил се на дивана.

— Затвори вратата, Денис.

Тя го стори, като отново погледна към непознатия.

Началникът й седеше върху ръба на бюрото си.

— Това е Бил Макалън, заместник-министър на вътрешната сигурност.

Това я изненада.

— Приятно ми е да се запознаем, сър.

Мъжът се изправи — той надвишаваше два метра — и протегна едрата си ръка.

— Наричайте ме Бил.

Главният агент взе лаптопа си.

— Ще отида да донеса кафе, Денис. Тъкмо двамата с господин Макалън ще получите възможност да поговорите насаме.

— Да, сър. — С известна тревога Дейвис проследи излизането му.

Когато вратата се затвори след него, мъжът посочи към стол срещу бюрото и седна отново.

— Нека присъствието ми тук не ви смущава.

Денис Дейвис се настани колебливо.

— Запознах се с доклада ви за случилото се в Ню Йорк. Само че той ми се стори непълен.

— В какъв смисъл, сър?

— Той не съдържаше същинските събития.

Тя се взираше в него.

— Разбрах, че сте проучвали нещо, наречено Бюро за контрол над технологиите.

Дейвис мълчеше.

— Предпазливостта ви е разумна. Към тях не бива да се подхожда лекомислено.

— Значи Грейди казва истината? — сепна се тя.

— Не зная какво ви е казвал той в Ню Йорк, но…

— Клонинги. Термоядрена енергия. Безсмъртие. Те задържат за себе си висши технологии.

Макалън кимна мрачно.

— Да. Онзи затвор, за който Грейди ви е разказал… Изолационният комплекс…

— Той каза, че избягал. Показа ми холовидео, прожектирано от миниатюрно устройство. Записът съдържаше послания от тамошните затворници. Очевидно хора, постигнали забележителни открития.

— Господин Грейди спомена ли местоположението на този затвор?

— Не знаеше. Но каза, че устройството притежавало способността да го отведе обратно. Просто то трябва да бъде прегледано от експерт, който да извлече данните.

— Къде се намира той сега, Денис?

Тя се поколеба.

— Разбирам ви. Вие сте притеснена; освен това нямате причина да ми се доверявате. — Той се приведе напред. — Погледнете ме. Аз съм на шестдесет и три, имам три деца, петима внуци и обичам да играя боулинг. Само едно нещо ме интересува, агент Дейвис, и това е да оставя след себе си свят, в който децата и внуците ми да си заслужава да живеят. Ако онези от БКТ укриват технологии, които биха могли да подобрят съществуването на милиарди — и ако използват тези технологии, за да укрепят собствената си власт — от нас се иска да ги спрем, не е ли така? Не сте ли съгласна?

Дейвис се усмихна. Изглеждаше нелепо, но тя наистина усещаше, че може да се довери на едрия и прям мъж насреща си.

— Не зная къде се намира Грейди в момента, но зная къде ще се появи.

— Той ни е нужен. Ако успеем да открием този затвор — да освободим пленените там — това ще заличи огромна злина. Разбрах, че вие искате да разговаряте с Ричард Котън. Защо?

— Защото Грейди каза, че Котън е агент на БКТ. Атентатите всъщност са били метод за прикриване на отвличанията. Поне тук, в Щатите.

Макалън повдигна вежди и се усмихна.

— Виждам, че не сте си губили времето.

— Грейди е убеден, че при срещата с него Котън ще осъзнае, че властите знаят истината. Според него Котън е сключил някаква сделка с БКТ, но с оглед на новите обстоятелства той може да избере да сътрудничи с нас и да разкрие информация за предишните си колеги в замяна на някакво споразумение.

Макалън кимна.

— Ако това действително е така, трябва да преместим Котън. Трябва да осигурим и защита за Грейди. И да се надяваме, че ще можем да научим достатъчно от тях, за да разрушим БКТ.

Тя се навъси.

— Искате да преместите Котън? Къде?

— В свръхохранявания затвор във Флорънс. Повечето от най-опасните терористи се намират там.

— А делото?

— Ще трябва да го отложим — очевидно Ричард Котън не е атентатор.

Тя кимна мрачно. Години работа… Но пък в случая ставаше дума за нещо дори още по-сериозно.

— Но не бива да отлагаме разговора между Котън и Грейди.

— Тук съм съгласен. По пътя двамата ще имат предостатъчно време да поговорят. Погрижете се пресата да не научи за преместването на Котън. Ще го направим през нощта.

— Няма ли преместването му да се окаже рисковано? Покрай наблюдението на БКТ?

Макалън се подсмихна.

 

 

Над бюрото на Греъм Хедрик бе изникнала холограма, която показваше разговора на Макалън и Дейвис. Морисън и неколцина от синовете му също наблюдаваха.

Дребният триизмерен Макалън се усмихваше:

— С онова, което сме замислили, дори по време на преместването Ричард Котън ще се намира в много по-голяма безопасност от сега.

Хедрик прогони прожектирания образ и се загледа в празния плот. Без да повдига очи от бюрото си, той каза:

— Морисън, това спречкване с правителството се проточи достатъчно дълго. Сега те търсят изолационния комплекс, оповестяват съществуването ни и се опитват да обърнат Котън срещу нас. А Джон Грейди влошава нещата още повече. Трябва да постигнем напредък над гравитационното усилване. Нямаме време за глупости.

Морисън кимна.

— Някои хора трябва да получат запомнящи се уроци.

Хедрик се загледа в него. Възрастният командос видимо се наслаждаваше на идеята да предаде въпросните уроци на някогашните си работодатели.

— Прав си — кимна директорът и безшумно прочисти гърло. — Използвайте технология до девето ниво включително.

Морисън и синовете му се усмихнаха занесено.

— Нека враговете ни придобият представа за преимуществото на технологиите. Прочисти всички, които стоят на пътя ни, и ми доведи Джон Грейди. Жив. Умът му ни е нужен.

— Ами Котън?

Хедрик се замисли.

— Ако е предоставил някаква информация на правителството, открий каква и го елиминирай. Ако е невинен, арестувай го.

— Останалите?

— Нека послужат за пример. — Директорът помълча няколко мига, очевидно за избор. — Екзотермично разлагане. И се постарай да има свидетели.

Морисън се обърна към потомството си.

— Чухте какво каза директорът.

Те кимнаха и с енергична стъпка се отправиха към изхода. Самият Морисън ги последва с по-спокойно темпо.

На прага военният спря и се обърна.

Хедрик се бе загледал през прозореца към образа на планината Фиджи. Върховете проблясваха в далечината.

— Какво има, Морисън?

— Алекса е изчезнала. Реших, че би искал да знаеш.

Хедрик не отговори веднага. И остана неподвижен. Тогава той сграбчи викторианския часовник и го хвърли към стената — където антиката се пръсна.

— Кога ще се разправиш с нея?

Директорът го изгледа остро, но се натъкна на открито презрение.

— Тя нарушава заповедите ти, а ти умишлено си затваряш очите — продължи Морисън.

— Млъкни! Имаш задача, върви…

— Чувствата ти към нея те заслепяват. Това излага на опасност цялата организация.

— Не са ми изтрябвали…

— Тя тайно е преглеждала записите от килията на Грейди.

Лицето на Хедрик се изопна.

— Какво? Как?

— По някакъв начин е заобиколила ограниченията — още не сме изяснили конкретния метод. Изглежда, тя е използвала чара си не само върху теб.

Хедрик изостави опита си за нов изпепеляващ поглед, защото бе връхлетян от далеч по-тревожни заключения.

— Каква част е видяла?

— Всичко.

Директорът отпусна лице в шепи и рухна обратно в креслото си.

— Господи. — Той остана неподвижен няколко мига, преди да се облегне. — Не исках тя да знае. Светът е грозно място.

— Има и друго.

Греъм Хедрик отвратено затвори очи.

— При преглеждането на записа компютрите са открили, че след първите месеци той започва да се повтаря.

Очите на Хедрик рязко се отвориха.

— Как така се повтаря? Какво искаш да кажеш?

— Някой е ровил из системите на килията. И то не от разстояние.

— Пряка намеса от самия затвор?

Морисън кимна.

— Някои от системите на комплекса са засегнати по същия начин. Възможно е лудите да са придобили контрол над лудницата.

Върху лицето на директора изникна страх.

— Чатопадей…

— Казах ти, че той е мъртъв. При първа възможност ще отворим килията му, за да потвърдим.

Хедрик погледна към заобикалящите го екрани.

— Целият проект се разпада. Ако те се измъкнат…

— Никой от нищо няма да се измъква. А ако междувременно властите все още настояват за война, ще се погрижа да я спечелим.

Греъм Хедрик започваше да се успокоява.

— Винаги мога да разчитам на теб, Морисън.

Военният отново понечи да излезе.

— Ще поставя охрана около кабинета ти. Не приемай никого. Особено нея.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Нещо, което трябваше да направя много отдавна.