Гийом Мюсо
Сентръл Парк (29)

Ще има…

Ще има ясни утрини, а също и облачни.

Ще има дни на съмнение, дни на страх, празни и сиви часове в чакалните с мирис на болница.

Ще има леки, пролетни, младежки мигове, когато болестта ще изглежда забравена.

Сякаш никога не е съществувала.

След това животът ще продължи.

И ти ще се закачиш за него.

* * *

Ще ги има гласът на Ела Фицджералд, китарата на Джим Хол^[1], мелодията на Ник Дрейк^[2], завърнала се от миналото.

Ще има разходки по брега на морето, миризма на окосена трева, цвят на безкрайно небе.

Ще има дни на риболов при отлив.

Шалове, които ни предпазват от вятъра.

Пясъчни замъци, които устояват на гневните вълни.

И каноли^[3] с лимон, излапани набързо по улиците на Норт Енд.

* * *

Ще има къща на сенчеста улица. Чугунени осветителни стълбове. Рижава котка, скоклива, голямо добродушно куче.

Ще има зимна утрин, когато ще закъснея за работа.

Ще прескачам през три стъпала по стълбището. Ще те целуна набързо, ще грабна ключовете си.

Вратата, павираната алея, моторът бръмчи.

И на първия червен светофар ще открия, че вместо ключодържател съм взел биберон.

* * *

Ще има…

Пот, кръв, първият вик на бебе.

Размяна на погледи.

Договор за вечността.

Биберони на всеки четири часа, струпани пакети с памперси, дъжд по прозорците, слънце в сърцето ти.

* * *

Ще има…

Специална масичка за повиване, коритце, ушни възпаления, менажерия от плюшени играчки, пеещи люлки.

Усмивки, разходки в парка, първи стъпки, детско колелце по алеята.

Преди сън, истории за принцове, които побеждават дракони.

Рождени дни и нови учебни години. Карнавали, магнитни фигурки на животинчета, закачени по хладилника.

Боеве със снежни топки, фокуси, филии с конфитюр за закуска.

* * *

И времето ще тече.

Ще има други престои в болницата, други прегледи, други тревоги, други лекарства.

Всеки път ти ще излизаш от битката със страх в корема, със свито сърце, без по-добро оръжие от желанието ти да живееш още.

Всеки път ще си казваш, че каквото и да ти се случи сега, всички тези моменти, изтръгнати от безнадеждността, са си стрували да бъдат изживени.

И че никой никога не може да ти ги отнеме.