Реймънд Фийст
Краят на магьосника (6)

6.
Убийци

Хал скочи.

Тай Хокинс отби острието настрани и контраатакува. Хал едва успя да избегне върха на меча му с припряно париране, но преди да успее да се върне на линията, Тай вече бе на своето място, готов за атаката му.

— Стига — каза Тал Хокинс. Обърна се към Хал: — Все още атакуваш прекалено безразсъдно, когато усетиш слабост. В повечето случаи ще преживееш тази грешка, защото си най-бързият меч, който съм виждал през живота си. Но Тай не е като повечето противници, които ще срещнеш. А никога не бива да предполагаш, че човекът срещу теб отстъпва по нещо на сина ми. Иначе ще откриеш, че губиш двубоя.

— Или ще се озовеш на земята с изтичаща кръв — допълни Тай, свали предпазния шлем, който носеше за тренировката, и избърса потта от лицето си. — Беше на косъм.

Хал също свали шлема си и избърса челото си. Даде знак на един слуга, който взе първо неговия шлем, а после и този на Тай.

Тал се усмихна на сина си.

— Когато го срещна в Двора на майсторите, ти казах, че е по-бърз.

Тай отвърна на усмивката му.

— Е, значи ще трябва да тренирам бързина.

Хал се засмя.

— Благодаря ти за двубоя. Имах нужда от това.

Тал сложи ръка на рамото му.

— Разбирам. Чакането противниковата страна да направи своя ход винаги лази по нервите.

— Какво ще кажете за една парна баня? — предложи Тал. — Трябва да се измиете.

Тай и Хал се спогледаха въпросително и Тай отвърна:

— Прав е. И двамата смърдим.

Хал се огледа и реши, че ще разбере за какво става дума, щом останат сами. Свали дебело подплатената си тренировъчна туника, подаде я на пажа си и каза:

— Донеси чисти дрехи в баните.

Тай повтори същите указания на момчето, което се грижеше за неговите нужди, и двамата млади благородници напуснаха празната стая, реквизирана от Хал за тренировъчна зала. Тя се използваше предимно като допълнителна трапезария, затова бе достатъчно дълга за една добра фехтовка. Това означаваше също, че има заден вход, от който се излизаше в дълъг коридор, водещ към стълбите за долния етаж, където се намираха жилищата на слугите и покоите за по-незначителни гости, на един етаж над баните.

Спуснаха се бързо по стълбището до оживените кралски кухни — голям комплекс от помещения, разположени около една главна кухня с две огромни огнища, работно пространство за готвачите и няколко пещи. Дори при липса на крал тук всеки ден имаше стотици гърла за хранене, а при сегашния приток на източни благородници, дошли да присъстват на Събранието, което да определи следващия владетел — когато и да станеше това, — нуждите от храна и питиета не секваха.

Работеха също така и две помощни кухни, които добавяха още две огнища и четири действащи пещи, плюс две резервни. Последните се използваха, ако има галавечеря или пък в деня на Средилетието, празника на Банапис, когато портите на двореца се разтваряха и целият град пируваше на кралската маса.

Двамата млади благородници си проправиха път сред гъмжилото шетащи готвачи и помощници. Една особено красива руса помощничка привлече окото на Тай и той се усмихна и спря да поговори с нея, но Хал го хвана за ръката.

— После.

Тай му хвърли сърдит поглед, но не каза нищо. Тръгнаха през крилото за слугите обратно към главните коридори, които се вливаха в големия вестибюл между входния портал на двореца — някога сърце на древна крепост — и тройната зала. Всеки път, когато му се налагаше да мине по него, Хал се учудваше колко е грамаден.

Дворецът бе започнал като укрепление, издигащо се над село върху един от няколко острова в морето, наречено по-късно Кралско море. Укреплението постепенно било заменяно от все по-големи постройки, първо от дърво и кал, после от камък, докато накрая не бил съграден първият замък. Сега от замъка бяха останали само части от стени, взидани в сърцето на двореца, които ограждаха от три страни кралската приемна и тройната зала. Задната стена бе съборена и на нейно място имаше издигащи се от пода до тавана прозорци към залива.

Двамата младежи минаха през вестибюла, широк колкото повечето улици на града, и стигнаха до началото на лабиринта от жилища и кабинети, които свършваха с кралския апартамент. Риланон може и да не бе свикнал на разкоша, характерен за по-старото кралство Ролдем, но явно с всички сили се стараеше да го настигне, помисли си Хал. Хвърли поглед през огромната порта, извеждаща в двора за приеми, и към града отвъд. Под следобедното слънце гледката беше ослепителна.

Родрик Четвърти, наричан понякога Лудия крал, макар не и в този дворец, бил обсебен от идеята да превърне Риланон в най-великолепния град на света. За тази цел започнал проект за разкрасяване с безпрецедентни мащаби. Каменоломните във всички краища на Кралството били претърсени за най-добрия мрамор и гранит, които заприиждали в постоянен поток към града, за да заменят старите стени на двореца, кралския комплекс, а после и кралското имение. По-сетнешните крале продължили това дело през годините, затова и днес търговците и простолюдието виждаха от време на време да пристигат каменоделци и зидари с кралски пълномощия, за да заявят, че старата зидария, каменна облицовка и дори древната варосана мазилка се заменят с камък по благоволение на краля.

След векове на такива дейности резултатът беше, че в слънчев ден, когато се приближаваш към Риланон откъм морето, градът блестеше като скъпоценен камък, а като скъсиш разстоянието, оставаш зашеметен от цветовете на дъгата, играещи по фасадите. От розово до бледосиньо, от златистожълто до бледовиолетово, разнообразието от цветове бе смайващо.

В размирни времена тези разходи на кралската хазна ставаха повод за дискусии, а и влиянието им върху данъците бе несъмнено, но никой не оспорваше резултатите. Риланон бе Перлата на Кралско море.

Хал и Тай стигнаха до дълго стълбище, водещо надолу, озарено от лампи по стените, и се спуснаха до едно подземие два етажа под главната зала. Една от насладите на двореца бе квеганската баня, съоръжена от някакъв предшественик на Хал на мястото на влажно и малко използвано мазе. За разлика от огромните басейни в баните на Кеш, страната майка на Квег, квеганците бяха развили къпането до забавление. Кешийските бани бяха по-скоро средство за облекчаване от палещата лятна жега край хладни басейни и фонтани, като по цял ден влизаш и излизаш от водата, така че чистотата рядко представляваше проблем за оскъдно облечените представители на Истинската кръв на град Кеш. Те можеха да захвърлят леките си роби или препаски, да се топнат във водата и да чакат по-хладния вечерен въздух.

Квеганците, от друга страна, бяха колонизирали Горчивото море и в резултат на това имаха доста по-разнообразен климат. Така че бяха изобретили процес на къпане в три стаи, които по-късно бяха увеличили до пет, добавяйки пара и суха топлина. Хал бе открил изтънчените наслади на банята едва след като пристигна в Риланон.

Двамата с Тай влязоха в първата стая, студената баня, и дадоха дрехите си на прислужниците. Сухият каменен под им подсказваше, че са първите благородници за деня, дошли да се възползват от удоволствията на банята.

Потопиха се във водата — слязоха по две от широките мраморни стъпала, докато бяха в състояние да коленичат, така че освежаващо студената вода да покрие раменете им. Хал потопи и главата си, а когато се показа пак, рече:

— Ако бях крал, приятелю, щях да идвам тук всеки ден.

Тай също потопи глава, а после се подаде и се усмихна.

— В наши дни желанието човек да е крал те превръща в мишена, Хал.

— Вярно е — съгласи се Хал, обърна се и заплува към другия край на басейна. Тай изоставаше само с половин загребване.

Стигнаха до края и излязоха от водата. Двама прислужници ги чакаха с кърпи. Мекотата на кралските тъкани кърпи не преставаше да изумява Хал. Той бе отраснал в замък, където грубият ленен плат бе предпочитаната материя за подсушаване на всичко, като се започне от кухненската посуда и се стигне до синовете на херцога.

Минаха по къс коридор, който ги отведе до топлата стая. Плитък басейн с топла вода я заемаше цялата, с изключение на широк две стъпки перваз по края. Ниски дървени столчета позволяваха едновременното обслужване на дузина посетители. Тъй като и тук имаше само двама прислужници, Хал разбра, че някой от дворцовия персонал вече знае колко хора са се запътили към баните.

Двамата седнаха, а прислужниците — момчета, едва наближаващи зрелостта, — почнаха да ги сапунисват. Докато Хал едва търпеше някой друг да му сапунисва косата — нещо, което бе правила само майка му, когато бе малък, — Тай се засмя:

— В Квег и град Кеш тази задача вероятно щеше да се падне на две хубави млади момичета.

Хал също се засмя.

— Ако това важеше и тук, никога нямаше да мога да те замъкна в горещата стая.

— Има си време и място за всичко, приятелю. Вие, хората от Островите, сте доста по-благоприлични. Консервативни сте почти колкото народа на Ролдем.

— Твоите родители са от Островите — напомни му Хал.

— Вярно е, но съм роден в Оласко и прекарах по-голямата част от младостта си там и в Ролдем. Освен това нося титли и от двата града.

Когато бяха натъркани изцяло със сапун, се изправиха, за да могат прислужниците да излеят върху главите им кофи топла вода. После отидоха мокри до следващата стая, където ги очакваше дълбок горещ басейн. Потопиха се в него и Хал едва не ахна от внезапното покачване на температурата.

След малко усети как мускулите му се отпускат след яростното въртене на меча.

— Бих могъл да кисна тук цял час.

Тай се засмя и се надигна.

— Може би по-късно. Татко ни чака.

Хал изстена, обаче последва приятеля си до мястото, където ги чакаха други слуги с големи пухкави кърпи, които младежите увиха около кръста си. Минаха през преграден със завеси вход до къс коридор с две врати, по една от всяка страна.

— Мокро или сухо? — попита Хал.

— Татко ще е в сухото. Така няма да му се налага после да се къпе, за да отмие потта.

Влязоха в сухото помещение, просторна стая с кедрови стени и голяма пейка. До едната стена бе поставен голям кош с нагрети камъни. От един процеп в стената под тях можеха да се добавят горещи въглени, така че на слугите да не им се налага да влизат в стаята.

Двама мъже ги чакаха, увити в кърпите си — Тал Хокинс и Джим Дашър, което изобщо не изненада Хал. Бяха заели по-високата от двете дълги пейки в задния край на стаята. Джим вдигна ръка в знак за тишина, после посочи пейката в краката си. Двамата младежи седнаха.

От камъните със съскане се вдигна облак пара и изпълни стаята. Джим каза:

— Един от хората ми се грижи да не ни подслушват.

— Новини ли? — попита Хал.

— И то не от добрите — отвърна Джим Дашър. Приведе се към Хал, опря лакти на коленете си и каза: — Ти си белязан за убиване.

Хал помълча малко, после каза:

— Спомена, че може да се случи.

— Е, случи се — отвърна Джим.

— Знаем ли кой иска смъртта ми?

Джим се усмихна.

— Много хора искат смъртта ти, Хал, ние просто не знаем кой плаща за това. — Въздъхна. — Вестта пристигна рано тази сутрин с кораб от Ролдем, пратена от добър приятел. — Хал знаеше, че има предвид лейди Франсиезка Сорбоз, жена, чиято позиция в Ролдем бе кажи-речи същата като на Джим Дашър на Островите. — Преди известно време получихме вест от Конклава, че Нощните ястреби постигнали договорка с тях, в общи линии безопасно преминаване срещу… излизане от занаята с убийствата, до известна степен. Поне вече не давали подкрепата си на демонопоклонниците, които ни тормозиха доста време. В резултат на това онези, които търсят наемен меч или отровител, разполагат с по-малко възможности; накратко, търсенето е по-голямо от предлагането. При тези обстоятелства моят приятел в Ролдем и аз уредихме наблюдението на определени хора, склонни към сключване на не толкова почтени договори и сделки. Някои от тях не се свенят първо да сключат сделката, а после да продадат информация за нея на трета страна.

— На теб — каза Тай.

— Или на… приятеля ти в Ролдем — добави Хал.

Джим кимна.

— Какво да правя? — попита Хал.

Джим се облегна.

— За момента нищо. Пратих няколко способни момчета да търсят двама души, отплавали от Кеш за Ролдем, а оттам за Риланон. Предвид скорошните търкания между Кеш и Кралството всеки, който дойде оттам право тук, ще бъде подложен на внимателен оглед от няколкостотин войници, заобиколили пристанището.

— Двама моряци от някакъв си кораб…?

Джим сви рамене.

— Разполагаш ли с описание? — попита Тал, загреба черпак вода от една кофа и го изля върху главата си.

— Съмнявам се, че още изглеждат по същия начин — каза Джим. — Аз съм се качвал на кораб като благородник, а съм слизал от него с вид на нещо, изпълзяло от застоялата вода в трюма. Когато става дума за мишена в двореца — той посочи Хал, — дори да е само далечно свързана с кралската линия, говорим за много злато и съответно за най-добрите наемници. — Взе черпака от Тал, напълни го и също го изля върху главата си. — Никога не съм си падал по тази суха жега.

Тал се усмихна.

— Когато бях момче, моят народ в планините имаше хижи за потене. Човек свиква. Даже започва да му доставя някаква наслада.

— На мен ще ми достави наслада да се махна оттук — заяви Джим Дашър и стана. Обърна се към Хал. — Приготви си торба с багаж и я остави в стаята си, близо до вратата, за да могат слугите ми да я вземат бързо. Бъди готов да потеглиш в мига, щом получиш вест от мен. Дотогава стой в двореца.

Тал погледна сина си и каза:

— Ти също си приготви багажа. Тръгваш с него. — После стана и излезе.

Тай погледна Хал.

— Е, май тръгвам с теб.

— Така изглежда. — Хал се изправи. — Да вървим да стягаме багажа.

— А после ще чакаме — довърши Тай.

— Скуката ни зове — отбеляза Хал.

Тай се засмя.

— В дворец, пълен с прислужнички, които с голяма радост биха опознали отблизо един херцог?

Хал въздъхна и не отговори.

Докато вървяха към съблекалнята, където ги чакаха чисти дрехи, Тай подхвърли:

— Стефани?

Хал пак не каза нищо.

— Извинявай — измърмори Тай.

— Просто това е… нещо, с което трябва да свикна.

Този път Тай си замълча. Добре разбираше каква красавица е Стефани и помнеше колко издръжлива се бе оказала, когато двамата с Хал й помогнаха да избяга от Ролдем. Но Тайрън Хокинс никога не бе попадал на жена, която да му задържи вниманието за повече от две-три седмици, най-много месец. Понякога си мислеше, че в детството си не е получил достатъчно познания за съвместния живот на мъжете и жените. Знаеше, че баща му е бил някакъв незнаен оласки войник, и макар че Талвин Хокинс се отнасяше с него като със собствен син и Тай го обичаше като баща, у майка му имаше някаква тъга, която така и не отмина напълно. Знаеше, че тя обича своя съпруг, но нещо липсваше. По ирония на съдбата се чувстваше по-близък с приемния си баща, отколкото с родната си майка въпреки силната й любов към него.

Пропъди тези мисли, които водеха към съмнения и грижи, и насочи ума си към нещо далеч по-приятно: онази хубава руса прислужница, която му се бе усмихнала, докато минаваше през кухните. Щом стигнаха до съблекалнята, реши, че първата му работа ще е да научи името й.

 

 

Хал се събуди от чукане по вратата. Още беше тъмно. След множеството предупреждения, получени от Джим Дашър, взе меча си, преди да отвори. Щом открехна вратата, видя, че го чака паж.

— Лорд Джеймс моли да го посетите, милорд.

Хал кимна и каза:

— Чакай тук.

Отне му само минута да се облече — в отговор на предупрежденията избра здрави дрехи, подходящи за път, а не фини дворцови одежди. Последва пажа и остана изненадан, че дори в предутринния мрак в риланонския дворец цари оживление.

Стигнаха до покоите на херцог Джеймс и завариха при него Джим Дашър, Тай и един придворен лекар. Хал се приближи забързано до леглото на стария херцог.

— Болен ли сте, милорд?

Херцог Джеймс отпрати с ръка надвесения над него лекар, закашля се и каза:

— Слаба треска, нищо повече. Ще ми мине.

Хал хвърли поглед към Джим, който поклати лекичко глава.

С чувство на растяща тревога Хал попита:

— С какво мога да съм ви полезен, милорд?

Старият херцог Джеймс отвърна:

— Този мой безпътен внук разправя, че някой идвал да те убие. Склонен е да те остави да седиш тук като стръв и да залови душещите наоколо убийци. Аз пък смятам, че е по-добре да те пратим някъде другаде. Не могат да те убият, ако не знаят къде си, нали? Така че тръгвай и остани жив.

— Да, милорд.

Джим кимна към леглото.

— Дядо ми удържа това кралство цяло единствено със силата на волята си. Има благородници, които досега стоят тихо, без да се съюзяват с Монтгомъри или Чадуик и без да си мислят да подкрепят Оливър. — Стисна очи, като че ли го мъчеше главоболие, после каза: — Ще се справим с тези изпитания, когато дойдат. Сега трябва да разкараме вас двамата от острова. А после трябва да проведа един много важен разговор с Монтгомъри.

Хал и Тай слушаха, без да кажат нищо.

— Ако до няколко дни чуете, че дядо ми вече не е сред живите и че Монтгомъри е херцог на Риланон, смятайте, че съм мъртъв.

Хал го погледна стреснато, после хвърли поглед към стария херцог. Лорд Джеймс кимна.

— Претенциите на твоя много далечен братовчед към трона ще укрепнат, ако е херцог на Риланон, човек, комуто на теория ще дължа вярност, и така ще се намира в много по-добра позиция да раздава услуги преди гласуването в Събранието.

— И ще има контрол над твоите агенти — добави Тай със загриженост, която изненада Хал.

Джим кимна.

— Да, точно затова трябва да си побъбря с милия Монти и да настоя да ми позволи да заема поста на херцог, за да запазя равновесието между всички идиоти, които си въобразяват, че да си крал е страхотно! — При последните думи гласът му се извиси.

— Ще можеш ли да го убедиш? — попита Хал.

— С комбинация от обещания и заплахи… може би — отвърна Джим. — Монтгомъри често проявява долни вкусове и е правил някои неблагоразумни избори. Съпругата му е простовата жена, но баща й е херцог на Батира и не би се зарадвал да научи, че зет му редовно изневерява и предпочита компанията на млади момичета — много млади момичета — пред тази на жена си.

Отвращението на лицето на Хал направи думите ненужни.

— Без Батира претенциите на Монтгомъри ще бъдат подкопани. Батира влияе върху гласа на всеки благородник в Източните кралства. Голяма част от интригите и договорките, съпътстващи претенциите му, сочи, че той има подкрепата на тъст си.

— Но все пак… някакви си слухове срещу възможността дъщеря му да стане кралица на Островите? — обади се Тай.

Тук се намеси старият херцог:

— Батира е предпазлив човек, но не му липсват амбиции. Не за себе си, а както отбеляза младият Тай, може би за дъщеря му. Батира не е подкрепил открито никого, но в крайна сметка ще направи каквото е добро за Короната. Виж, Монтгомъри — добави той не особено щастливо — е съвсем друга работа. Той не е амбициозен като някои, но може да бъде подведен. — Херцогът се обърна към Джим. — Когато се стигне до предявяване на претенциите към короната, трябва да го убедиш да не застава пред жреца на Ишап.

— Ще го убедя или ще го убия — каза Джим.

Хал загуби дар слово.

— А сега вървете — каза херцог Джеймс от леглото си. — Оставете стареца да почива и отивайте да направите малко поразии на враговете ни.

Джим излезе от стаята заедно с Тай и Хал. Отвън Хал попита:

— Как е той? Ама наистина?

— Не е добре — отвърна Джим с делови тон, но зад него се криеше мъничко тъга. — Пратих да доведат жрец лечител от храма на Сунг, но човек не може да отблъсква смъртта до безкрай. Дядо ми наближава деветдесет, макар да изглежда двайсет години по-млад, когато е в бронята си и реве на дворцовите стражи. — Хвърли поглед назад към вратата на личните покои на херцога.

— И така — продължи след миг. — Наредих да вземат торбите с багажа от стаите ви, Хал. Оттук отивате право в конюшните, където ви чакат два коня. Яки животни са, но не се набиват на очи, нито пък сбруите им. Накратко, щом излезете през портата, ставате наемни мечове или млади авантюристи, или каквато там разновидност лекомислени безделници предпочитате.

— Половината кораби в Кралско море са струпани на запад от нас — блокада, през която никой капитан не може да премине. Всеки влизащ и излизащ кораб е подложен на инспекция, независимо дали капитаните са верни на Короната, на фракцията на Монтгомъри или на тази на Чадуик. Но ако яздите няколко дни на север, ще откриете на западния бряг едно рибарско селище, Кемптън. Питайте в кръчмата за Мос. Той ще ви отведе до лодка, с която несъмнено можете да се оправите. Тя ще изглежда окаяно, но всъщност е в отлично състояние и с малко късмет бихте могли да заобиколите покрай брега на североизток и когато съзрете някакъв шанс, да драснете към Батира. Щом стигнете там, намерете хана „Черният овен“, питайте за Антон и той ще ви упъти към Едуард. — Погледна Хал, после и Тай. — Някакви въпроси?

Видя, че такива няма, и каза:

— Сега вървете и дано боговете бдят над вас.

След тези думи се отдалечи.

— И над дядо ти — промълви Хал подире му.

После се обърна и тръгна, следван от Тай. Докато вървяха към конюшните, Тай каза:

— Не завиждам на този човек.

— Аз никога не съм му завиждал — отвърна Хал. — Възхищавам му се, защото неговото е неблагодарна и кървава работа, но не бих пожелал тегобите му никому.

Забързаха надолу по едно стълбище и стигнаха до врата, която извеждаше към стария плац. Зад него се намираше кралската конюшня. Вече бяха прекосили наполовина плаца, когато Хал осъзна, че в конюшнята не горят лампи. После чу нервното цвилене на някакъв кон вътре.

Мечът му излетя от ножницата и в същия миг той чу тихо изщракване. Метна се вдясно и събори Тай. Надигна се тъкмо докато втора арбалетна стрела прелиташе през мястото, където току-що се бе намирал младият благородник от Оласко.

Тай бе на крачка зад Хал, когато нахълтаха през отворената порта на кралската конюшня. Без да разменят нито дума, и двамата се хвърлиха на земята с главата напред, претърколиха се и се изправиха с готови за бой мечове. Звукът от стрелящи арбалети и свистенето на стрели над главите им доказа предвидливостта на решението им. Един кон изцвили от болка и зарита стената на яхъра си, когато бе улучен от заблудена стрела.

Хал се обърна наляво, а Тай — надясно, така че да си пазят гърбовете. Изчакаха само миг, преди да тръгнат към срещуположните краища на голямата конюшня.

Хал видя някаква сянка, която се движеше приведена. Знаеше, че разполага само със секунди, преди убиецът да зареди отново арбалета си или да избяга в нощта. Затова нападна.

Мъжът се изправи. Държеше къс лък, а не арбалет. Хал замахна с меча си, отби лъка встрани, после стовари левия си юмрук в лицето на убиеца. Онзи залитна и Хал скочи напред. Успя да го одраска от лявата страна. Изведнъж в ръцете на мъжа се появиха две ками и той направи бърз финт, последван от замах към гърлото на Хал. Хал едва успя да се дръпне достатъчно, за да не загуби битката на мига.

Приведе се и едната кама изсвистя във въздуха там, където бе стоял допреди миг. Хал мушна с меча си и усети как върхът му улучва вече ранената страна на мъжа. Убиецът изпъшка от болка и изведнъж двамата се оказаха въвлечени в смъртоносен двубой.

Хал отстъпи, насочил меч към противника си, който приклекна и го измери с поглед. Беше ясно, че е очаквал досега Хал да е мъртъв, а той самият благополучно да се е измъкнал. Младият благородник осъзна, че има две възможности да победи в този сблъсък: или да види сметката на убиеца и да се надява Тай да направи същото със своя противник, или да го държи зает до пристигането на подкрепления. Беше посред нощ, но със сигурност някой от близките жилища на слугите щеше да чуе шума от битката или да забележи липсата на несъмнено вече мъртвите лакеи, които не са се върнали, след като са отишли да приготвят конете за него и Тай.

Убиецът също осъзна това и разбра, че единствената му надежда за оцеляване се крие в бързото приключване на работата. Изведнъж метна едната кама.

Хал успя да я отбие и залитна назад, като същевременно се опита да върне оръжието си в позиция, от която би могъл да използва върха му.

Убиецът не му даде този шанс, а приведе рамо и нападна. Хал замахна силно с ръката, в която държеше меча, и улучи връхлитащия мъж с дръжката по главата. Това накара нападателя да залитне и Хал почувства как камата се плъзга покрай тялото му, без да го улучи. Цапардоса още веднъж убиеца по главата, вкопчи се с лявата си ръка в ризата на гърба му и падна върху протегнатата му дясна ръка. Срещна земята с цялата си тежест, при което се раздаде пукот на кост, придружен от болезнено изпъшкване. Той изнесе назад дръжката на меча, цапардоса мъжа за трети път по главата и го просна в безсъзнание.

Изправи се, насочил меча си към неподвижния главорез. Откъм помещенията на прислугата долетяха разтревожени викове.

Хал хвърли поглед към сумрачната конюшня точно навреме, за да види как Тай се приближава с меч в ръка.

— Твоят? — попита.

— Мъртъв е — отвърна Тай. — А този?

— Не още.

Дотичаха слуги с фенери, последвани след секунди от дворцовите стражи. Хал огледа своя противник на светлината на фенерите. Беше невзрачен човек, слабичък и с прости дрехи, обикновен гражданин, който лесно би могъл да се слее с тълпата.

— Не прилича на убиец — каза той.

— Моят също — отвърна Тай. — Но почти свършиха работата. — Клекна бързо, отвори устата на мъжа и даде знак да доближат факла към лицето му. — Няма фалшиви зъби — отбеляза. — Значи не са фанатици като Нощните ястреби. — Прибра меча си, докато се изправяше, и махна на стражите да вдигнат изпадналия в несвяст убиец.

— Отнесете го в някоя килия и съобщете на Джим Дашър — каза Хал.

Стражите вдигнаха мъжа. Изведнъж един прислужник извика:

— О, богове! Бедните Лони и Марк са мъртви!

— Погрижете се за тях — заръча Хал на друга двойка стражи.

— Как разбра? — попита Тай.

— Кое как разбрах?

— Че са тук. За да ме събориш.

— Чух изщракването на спусъка на арбалета.

Тай помълча за миг, после се засмя.

— Значи сме живи поради нуждата от смазка?

Хал се изкиска.

— За малко да ме убие! Забравих, че това не е дуел.

— А, да — рече Тай. — Лош навик е да се опитваш да се фехтуваш, когато противникът ти се сражава. Мечовете имат не само върхове, а и остриета.

— А също и дръжки — добави Хал и потупа меча си. — От тях излиза нелоша сопа.

— А сега какво?

Хал огледа растящата тълпа и каза:

— Колкото и да ми се иска да поостанем и да разберем кой точно се опитваше да ме убие, май е по-добре да следваме заповедите. Потегляме.

— Прав си. Ако Джим разбере кой стои зад това, ще ни прати вест. А в случай, че има ново покушение, най-добре да си някъде другаде.

Бързо довършиха оседлаването, започнато от двамата мъртви слуги, напуснаха двореца през страничната порта и изчезнаха в нощта.

 

 

След три дни стигнаха до село Кемптън и намериха обещаната лодка. Изчакаха вечерния отлив и след мръкване се измъкнаха тихо и заплаваха на североизток покрай брега.

На третото утро след отплаването им Тай се покатери на мачтата и извика:

— Нищо на хоризонта!

След броени минути вдигнаха платната и Хал ги извъртя така, че да улови благоприятен вятър, духащ на север. По груба преценка трябваше да стигнат до южния бряг на континенталната част на Кралството близо до Батира. С малко късмет, когато зърнеха сушата, щяха да са се насочили право към пристанището.

На два пъти забелязваха платна, обръщаха се и побягваха и два дни нямаше и помен от преследвачи. По време на войната се бяха сблъскали с кересийски пирати, които уж действаха като капери, но всъщност нападаха крайбрежието. Този път обаче пътуването им мина спокойно.

Три дни след като се бяха отделили от брега, видяха на северния хоризонт кафяво петно, което обещаваше земя. Два часа по-късно брегът вече се очертаваше ясно на фона на небето. По пладне можеха да различат някои характерни белези и да преценят грубо къде се намират. Хал завъртя руля, за да коригира курса им, и скоро подробностите по брега се откроиха.

Три далечни бели петънца показваха наличието на платна, но Хал се насочи право към тях, защото знаеше точно къде се намират. Час преди залез-слънце пред очите им се появи огромен град, който можеше да си съперничи с Риланон и Ролдем по размери, ако не по величие. На входа на пристанището се издигаха две големи кули, а зад тях се виждаха десетина кораба, плаващи сред множество други, които стояха на котва.

Хал погледна Тай и се усмихна.

— Батира.

 

 

„Черният овен“ приличаше на много други кръчми в градовете по крайбрежието на Кралско море: оживена, опасна, шумна и претъпкана. Беше пълна с моряци, спасяващи се от задълженията си на борда на корабите, наемници, търсещи работа или като допълнителни мечове в градския гарнизон, или като охранители на търговци, а също така проститутки, комарджии и всякакъв измет, какъвто привлича една наближаваща война. Двамата младежи си пробиха път през гъмжилото. Надигна се известен ропот от страна на хора, които не обичаха да ги блъскат, но щом зърнеха сериозните изражения на младежите и мечовете на кръста им, всички бързо млъкваха.

Накрая стигнаха до тезгяха и Тай привика с пръст най-близкия от тримата кръчмари и му каза:

— Търся Антон.

Кръчмарят кимна към една закрита със стара завеса врата вляво. Хал и Тай си пробиха път през оплакващите се клиенти, дръпнаха завесата и се озоваха в мъждиво осветен коридор. В дъното му стоеше най-едрият мъж, когото бяха виждали.

Бяха принудени да гледат нагоре, за да срещнат очите му. Тъй като и Тай, и Хал бяха високи над шест стъпки, прецениха, че този исполин трябва да е близо седем. Кожата му бе с цвета на кафе, значи имаше голяма част кешийска кръв, но очите му бяха сини. Бръснатата му глава отразяваше светлината на единствената лампа, която висеше по средата на коридора.

— Какво? — попита той с глас, толкова дълбок, че звучеше като тътен.

— Търсим Антон — каза Хал.

— Кой ви праща? — попита човешката барикада.

Тай се поколеба за миг, после каза:

— Джим Фурията.

Мъжът кимна, обърна им гръб и отвори вратата. Надникна вътре и каза:

— Търсят ви. От Джим Фурията.

Някак си чудовищният пазач успя да отстъпи достатъчно встрани, за да могат Тай и Хал да влязат в стаята. Вътре, зад малко бюро, седеше слабичък мъж с най-странната коса, която Хал бе виждал. Оплешивяваше, но бе оставил тъмната коса отстрани на главата си да порасне дълга и я бе заметнал върху темето си. Използваше някаква помада или мазнина, за да я задържи на място, от което се създаваше впечатлението, че носи странен лъскав шлем. Дрехите му бяха ефектни, освен това носеше обици и няколко огърлици. Пръстени нямаше само на палците му.

— Джим Фурията ли? — каза той и се изправи. Заобиколи бюрото, но не протегна ръка, нито се поклони, само огледа преценяващо двамата младежи.

Хал понечи да заговори, но Антон го спря с вдигане на ръка.

— Не ми е нужно да знам много, нито пък искам да знам много. Задължен съм на Джим Фурията, така че кажете ми от какво имате нужда и ще направя всичко по силите си да ви помогна.

— Трябва да стигнем до принц Едуард — каза Хал.

Антон трепна.

— Това ми издава прекалено много, но нямахте избор. Този път може да се окаже опасен. — Той се умълча за момент, потупваше се по бузата. — Мога да ви осигуря благополучно да стигнете до Саладор. Оттам нататък ще трябва да се оправяте сами.

— Саладор е добро начало — каза Хал.

Антон отиде до бюрото си, взе пергамент, мастило и перо и започна да пише.

— Нашият господар, херцогът на Батира, е останал неутрален в спора за короната. Мъдър човек е нашият херцог, ще изчака, докато се увери накъде духа вятърът, след което ще подкрепи победителя.

— Практичен човек — отбеляза Тай.

Антон го стрелна с мрачен поглед.

— И така — рече той, като подаде пергамента на Хал. — Занесете това до входа за прислугата на двореца. Търсете човек на име Джастън, никой друг. Някой на портата може да поиска да вземе съобщението, но не му го давайте. Продължете да настоявате и рано или късно ще пратят някого да го повика.

— Не е нужно да знаете кой е той, така че не питайте — продължи Антон. — Не е нужно да знаете защо ми прави тази услуга, така че не питайте. И което е още по-важно, не е нужно той да знае за вас нещо повече от това, което съм написал тук, така че не отговаряйте на никакви въпроси, колкото и непринуден да изглежда разговорът. Разбрахте ли?

Хал и Тай кимнаха.

— Обаче правете каквото ви каже и той ще ви отведе до Саладор.

Хал взе пергамента и се обърна, без да каже нито дума. Тай го последва по петите.

Грамадният пазач се отдръпна, доколкото можеше, за да им позволи да се промушат покрай него.

 

 

След половин час Тай и Хал се намираха до входа за прислугата на двореца и убеждаваха един пазач да повика Джастън. Както бе предвидил Антон, накрая Джастън бе повикан и се появи.

Ако се съдеше по облеклото му, явно беше човек с известно положение при двора на херцога. Той прочете писмото на Антон, после погледна Хал и Тай и каза грубо:

— Елате.

И ги въведе през портата.

Заобиколиха цъфтящите градини в големия страничен двор на замъка и излязоха на задния плац. Там се събираше конен отряд.

— Капитан Редик! — извика Джастън.

Един кавалерийски офицер в черния табард на Батира, със златен орел с разперени криле, избродиран над сърцето му, се обърна и каза:

— Сър?

Джастън посочи Хал и Тай.

— Тези двама господа ще ви придружат до Саладор.

— Сър? — повтори капитанът, този път с любопитен тон.

— Те са високопоставени хора, но самоличността им ще остане неизвестна за вас. Ако възникне нужда да говорите с тях, нека е кратко и по същество. Не задавайте въпроси. Ако някой ви пита, те са наемници, прикрепени към вашия патрул, нищо повече и нищо по-малко.

След тези думи Джастън се врътна и се отдалечи, без да чака отговор. Капитанът не изглеждаше доволен от нарежданията, но миг по-късно се обърна към Хал и Тай.

— Поискайте от слугите вътре да доведат два силни и издръжливи коня. Чака ни дълга езда — ще пътуваме цели седмици. Потегляме след половин час.

Двамата тръгнаха към конюшнята и когато вече не можеха да ги чуят, Тай каза:

— Никога не съм осъзнавал докъде стига ръката на Джим Дашър.

— Аз също нямах представа — съгласи се Хал.

След по-малко от половин час патрул от трийсет кавалеристи и двама наемници напусна двореца на път за Саладор.