Реймънд Фийст
Краят на магьосника (31)

31.
Възраждане

Звъняха камбани.

Риланон празнуваше, тъй като заплахата от война бе отминала и войските, които в продължение на месеци бяха лагерували пред града, ги нямаше. От гърба на коня си Хал устоя на желанието да се зарадва на победата. Херцогството му все още се владееше от чужденци, а наскоро бе станал свидетел на гибелта на твърде много добри хора. Не беше в настроение за политическите игри в Събранието на лордовете, на което бе длъжен да присъства като благородник на Островното кралство и възможен претендент за трона по кръвно родство. Кимаше на ликуващата тълпа, но умът му бе далеч.

Джим Дашър го бе уверил, че в този случай одобряването на новия крал ще е сравнително кратко, тъй като въпросът вече е решен и всякакви политически маневри, които могат да се случат на Събранието, ще са просто за спечелване на благоразположението на краля, а не размяна на подкрепа срещу услуги, което според Джим бе съвсем различно нещо.

Хал хвърли поглед наляво и видя братята си да се усмихват и да махат на тълпата, наредена покрай улицата от пристанището до двореца. Яздеха зад паланкина, в който бе принц Едуард. Накрая щеше да се състои церемония по коронацията, Едуард щеше да бъде обявен за крал, а после щяха да се опитат да върнат Кралството в що-годе нормално състояние.

Докато влизаха през главната порта на двореца, Хал се зачуди как ли ще стане това. Докладите от запад съобщаваха за чудовищен катаклизъм, може би вулканично изригване в района на Сиви кули. Подробностите бяха оскъдни, но изглежда имаше огромни разрушения. Дори и без това допълнително бедствие все още му предстоеше да се справи с проблема от хиляди кешийски заселници в Крудий и някои части на Ябон. Знаеше, че ще трябва да използва новосъздадения съюз с ябонския херцог и особено с графа на Ламът, за да си възвърне някаква значима част от Крудий. А в настоящия момент последното, за което му се искаше да мисли, бе нова война.

Е, поне гражданската война бе свършила, заключи Хал с известно облекчение, докато един лакей се приближи да вземе коня му. Оливър беше във вериги, в един фургон, който скоро щеше да влезе в този двор, и оттук щяха да го ескортират до малък, но добре обзаведен апартамент, където да живее под стража, докато семейството му разори Маладон и Симрик, за да събере откупа за връщането му. Това абсурдно богатство щеше да помогне за възстановяване на щетите, нанесени на Кралството, а също и да гарантира, че Маладон и Симрик ще имат да плащат дългове в течение на години преди изобщо да си помислят за финансиране на нова война.

Чадуик от Ран не се радваше на чак такова уважение и сред съветниците на Едуард имаше една групичка, която смяташе, че кратък процес и дълго въже или брадвата на палача са подобаващ начин да се приключи този въпрос, докато други бяха заели позицията, че Чадуик само е подкрепял човека, когото е смятал за най-добър претендент за трона.

Хал се радваше, че не му се налага да взима тези решения. Едуард се оправяше бавно и още бе много слаб, но разполагаше с Джим Дашър и дядо му да го съветват, както и с други предани благородници като херцозите на Батира и Силден.

Хал и братята му бяха отведени в покои в изненадваща близост до кралския апартамент и си отдъхнаха там, преди да си спретнат тиха вечеря, само тримата. Не приказваха много, тъй като най-после започваха да осъзнават мащабите на преживяното след кешийското нашествие в Крудий и изведнъж пред тях се възправи застрашително въпросът какво ще правят оттук нататък.

— Не мисля, че някога съм бил толкова уморен — подхвърли Хал.

Мартин само кимна разсеяно.

Брендан се засмя.

— Той чака да пристигне Бетани, заедно с майките ни.

Хал се ухили.

— Липсва ли ти?

— Все едно е лявата ми ръка — отвърна Мартин. — Още не знам как майка й е приела новината.

Хал се засмя и наклони стола си назад.

— Няма значение. Твоят суверен е дал разрешението си.

Мартин трепна.

— За теб тя може да е жена на твой васал, но на мен ще ми бъде тъща.

Брендан се засмя.

— Гледай да си родите скоро бебе. Жените винаги са щастливи да станат баби.

— Ще го имам предвид — отвърна Мартин с усмивка.

— Утре ни предстои тежък ден — каза Хал. — Знаете, че трябва да присъстваме.

Нито един от братята не изглеждаше доволен от този факт.

— Знаем — промърмори Мартин.

— Това е само формалност — оплака се Брендан.

— Само че важна — заяви Хал. — Това е най-дългият период, който сме карали без крал, и втората ни гражданска война от основаването на Кралството. Трябва да покажем подкрепата си за Едуард. Дори далечни братовчеди като нас трябва да застанат категорично зад новия крал.

— Нали няма други претенденти за трона — освен ако Монтгомъри не е развил някакви амбиции? — попита Мартин.

Хал поклати глава.

— Е, тогава церемонията ще е сравнително кратка.

— Така поне ме уверява Джим Дашър — отвърна Хал.

Брендан стана и се прозя.

— Кога сте виждали храмова церемония, която да е кратка? Аз отивам да си лягам.

— И аз — каза Мартин.

Двамата братя пожелаха на Хал лека нощ и се оттеглиха. Той повика слугите да разчистят посудата и се отправи към спалнята си. Отиде до прозореца, през който се виждаше изгряващата бледа Голяма луна — Малката вече бе високо в небето, — и се взря към корабите, пуснали котва в залива. Чувстваше се толкова различен от последния път, когато бе зърнал тази гледка, докато се подготвяше да изиграе своята роля във войната.

Въздъхна и реши да си ляга. Войната може и да бе свършила, но службата му на Короната щеше да продължи още години. Мартин и Бетани щяха да се венчаят при първа възможност, може би някъде в близките седмици, като се имаше предвид хаосът по Далечния бряг и пристигането на баща й за Събранието. А Брендан? Хал се усмихна. Най-малкият му брат вероятно щеше да стане другар по оръжие на Тай Хокинс и да гуляе във всяка кръчма, хан, игрален дом и бордей по крайбрежието на Кралско море, преди да уседне.

Хал се взря към малкото светлинки по бордовете на корабите в пристанището и мислите му неволно полетяха през морето към Ролдем, където… Той остави тази мисъл да отмине. Бъдещето му бе да служи на своя народ, а това не включваше да е с жената, която обича, затова той се опита да отклони ума си от най-красивото лице, което бе зървал, и да го насочи към една среща със съдбоносна важност на заранта.

Сънят дойде много бавно.

 

 

На Събранието на лордовете се говореше приглушено и под повърхността къкреше гняв. Някои от присъстващите в залата се бяха срещнали като противници на бойното поле само преди седмица или пък бяха яростни политически съперници отпреди това. Водачите, които подкрепяха Оливър, бяха или мъртви, или в затвора, но много от васалите им получиха прошка от Едуард, тъй като просто се бяха подчинявали на законните си господари.

И все пак всички тук се прекланяха пред неизбежното: бяха дошли да видят коронясването на един крал. Трима младежи стояха в готовност да предявят претенциите си към трона по кръвно право, макар че и тримата щяха да отстъпят пред мъжа, който се бе отпуснал върху истинско море от възглавници наблизо. На Хал му се струваше, че в цвета на Едуард има подобрение, макар че още изглеждаше много слаб. Седеше търпеливо в една носилка, носена от четирима дворцови стражи.

И четиримата претенденти носеха червените мантии на принцове на Кралството, макар че Хал се смущаваше от своята. На Мартин, изглежда, му бе безразлично, очите му бяха насочени единствено към Бетани, която стоеше в галерията с други семейства на дребни благородници; докато Брендан определено се перчеше в своята. Хал прошепна на най-малкия си брат:

— Не можеш да я носиш, за да впечатляваш кръчмарските прислужнички в града обаче.

Брендан зяпна.

— Как…

Отекнаха гонгове и влязоха върховните жреци на Ишап. Древната сводеста зала се използваше само за официални срещи между краля и Събранието и за коронацията на нов монарх. Беше пропита с история. Ишапийците бяха следвани от още шестнайсетима жреци, по един от четирите велики и дванайсетте по-малки ордена. Хал забеляза, че някои от тях са много млади и нервни, и се зачуди колко ли истина има в слуховете, че голям брой жреци са загинали при някакъв все още неразкрит катаклизъм.

В залата отекна звукът от преместването на големи греди, за да се залостят страничните врати, както бе по традиция, и над церемонията се спусна атмосфера на тържественост. Един ишапиец затвори последната врата към залата и я запечата с восъчен печат и Хал се зачуди дали печатът е магически, както се разправяше в старите истории, и никой, освен жреца не може да го счупи, преди да бъде коронясан нов крал.

Най-старшият ишапиец се приближи и застана пред трона, с лице към четиримата претенденти. Удари равномерно с жезъла си по пода шестнайсет пъти, по веднъж за всеки от боговете, и изрече напевно:

— Дошли сме да коронясаме краля!

— Ишап да благослови краля — отвърнаха другите жреци.

— В името на Ишап, върховния бог, и в името на четирите велики и дванайсетте нисши богове, нека всички, които имат претенции към трона, излязат напред!

Четирима стражи вдигнаха носилката на Едуард и я преместиха две крачки напред, докато тримата братя пристъпиха като един.

Ишапиецът дойде и застана пред Брендан.

— Сега е часът и тук е мястото. — Докосна Брендан по рамото с жезъла си. — По какво право идваш пред нас?

Брендан почувства внезапна принуда и осъзна, че жезълът притежава магия, която му пречи да изрича друго, освен истината. Както го бяха учили, отвърна:

— По рожденото си право.

Жрецът повтори въпроса и на останалите трима, а после се върна да застане пак пред Брендан.

— Обяви името си и претенциите си — каза той.

— Аз съм Брендан Кондуин, син на Хенри, от кралската кръв — отвърна Брендан според получените указания.

После жрецът застана пред Мартин и повтори въпроса.

Мартин отвърна:

— Аз съм Мартин Кондуин, син на Хенри, от кралската кръв.

Още една крачка вдясно и жрецът се озова пред Хал. Потрети въпроса.

— Аз съм Хенри, син на Хенри, от кралската кръв — отвърна Хал и в залата се разнесе тихо мърморене.

Жрецът застана пред Едуард, който се надигна в носилката, доколкото можеше. Допря жезъла до рамото му и каза:

— Обяви името си и претенциите си.

— Аз съм Едуард, принц на Крондор, и нямам претенции.

Залата изригна.

Жрецът тропна няколко пъти по пода с железния накрайник на жезъла, за да накара тълпата да замълчи. После попита Едуард:

— Не предявявате ли претенции?

— Майка ми беше от кралската кръв. Аз имам по-слаби претенции.

Върховният жрец на Ишап, изглежда, не бе сигурен какво точно чува. Традицията диктуваше само хора с претенции да излизат напред и той нямаше представа какво да каже. Едва не запелтечи, а после попита:

— Не предявявате ли тази претенция, принце на Крондор?

Настъпи кратка тишина и принц Едуард отвърна:

— Не. — Даде знак на Чарлз дю Батира, който излезе напред и подаде на жреца един свитък. — Накарах херцога да ми стане свидетел за това още преди да ме ранят, в случай че не доживея до този ден. Отказвам се от претенциите си като наследник. Нещо повече, тъй като нямам мъжко потомство, обявих Хенри Кондуин, втори с това име, за свой наследник. Не бих могъл да съм по-сигурен, че е достоен да носи короната, дори да имах честта да съм негов баща, а той да е мой син.

Залата отново се изпълни с тихи гласове, които мърмореха въпроси и обвинения, подкрепа и отричане. Железният накрайник на жезъла удари по камъните. Жрецът огледа лицата едно по едно и каза:

— Тъй като наследникът се отказва от претенциите си, както е засвидетелствано и потвърдено тук, тъй да бъде.

Върховният жрец на Ишап даде знак на един от другите жреци да му донесе възглавничката, върху която лежеше древната корона на Островите.

— Сега е часът и тук е мястото. Дошли сме, за да станем свидетели на коронацията на негово величество Хенри, петия с това име, като наш истински крал. Има ли някой тук, който оспорва правото му? — Неколцина лордове изглеждаха намусени, но всички, които биха се възпротивили яростно, бяха или мъртви, или във вериги. Той се обърна към Хал. — Хенри, ще поемеш ли това бреме и ще бъдеш ли наш крал?

Хал стоеше онемял. Няколко дълги мига се опитваше да осмисли ставащото. Херцогът на Батира прошепна:

— Съгласявай се, Хал, преди да сме започнали нова гражданска война!

Хал погледна Мартин, който му кимаше окуражително, после Брендан, който, изглежда, бе разкъсван между шока и въодушевлението; а след това видя натъртеното „да“, изречено само с устни от лейди Бетани. Зад тях, почти в сенките, стоеше Джим Дашър и разговаряше под сурдинка с Тай Хокинс. И двамата му кимнаха бързо. Хал си пое дълбоко дъх, преглътна тежко и каза:

— Ще бъда ваш крал.

След миг на затишие стаята се изпълни с гласове, отначало само няколко, но после бързо се увеличиха, щом дори противниците на Едуард осъзнаха, че е избегната голяма опасност и мирът е възстановен.

Приближи се един жрец на Сунг и даде знак на двама други, които свалиха червената мантия от раменете на Хал и я замениха с пурпурната кралска мантия. Простичкият стар златен обръч бе положен на челото му.

Жрецът произнесе:

— Сега е часът и тук е мястото. Хенри Кондуин, син на Хенри, от кралското потекло, заклеваш ли се да браниш и защитаваш Островното кралство, да служиш вярно на народа му, да се грижиш за неговото добруване и благополучие?

— Аз, Хенри, се кълна в това.

Върховният жрец го отведе до трона и той седна на него. После жрецът коленичи, хвана ръката му и целуна херцогския пръстен, който щеше да бъде заменен с кралски, а после стана. Един древен меч, за който легендата твърдеше, че някога е принадлежал на Данис, първия кондуински крал, бе изнесен и положен върху коленете на Хенри.

— Отмина часът на нашия избор — рече старият жрец. — Обявявам Хенри, петия с това име, за наш истински, законен и неоспорим крал!

— Да живее Хенри! Да живее кралят! — завика тълпата.

Жрецът на Ишап поде напев и восъчният печат бе счупен. Всички присъстващи на Събранието излязоха напред да се поклонят на новия крал. Хал бе толкова зашеметен, че едва му стигна умът да махне на Мартин и Брендан да застанат до него. Когато най-сетне донесоха принц Едуард на носилката му, Хал стана от трона, приближи се и протегна ръката си с пръстена, за да не се налага на Едуард да се опитва да изкачи стъпалата до трона.

— Защо? — попита Хал.

Едуард се усмихна.

— Както казах, надявам се да ми простиш. Защо ли? Защото това бе единствената ми възможност, кралю мой. Един древен и уважаван род възкръсва и заема полагащото му се място, за да управлява земята ни. Аз не мога да имам синове, но и да имах, не бих могъл да съм по-горд с тях, нито да ги обичам повече, отколкото теб, кралю мой. — Сълзи се стичаха по лицето на Едуард. — Аз съм твоят най-верен слуга.

— Ще останеш с мен — каза Хал, чиито очи също се бяха напълнили със сълзи, — и още дълги години ще разчитам на твоята мъдрост.

Херцогът на Батира дойде и застана пред Хал.

— Ваше величество, преди да започне празненството тази вечер, имаме някои не толкова приятни задължения. Става въпрос за някои благородници, които са настанени в не особено гостоприемни покои тук в двореца, най-вече Чадуик от Ран.

— Погрижете се за удобството му — каза Хал, — а когато пристигне откупът за Едуард, прибавете Чад като подарък. Може да отиде да живее при Оливър в Маладон. Прокуден е от Кралството под смъртна заплаха. Другите случаи ще ги разгледам утре. Ще изслушам защитите им един по един. Онези, които ми се закълнат във вярност, могат да запазят титлите и имуществото си. Другите са свободни да последват Оливър и Чадуик на изток.

Батира кимна.

— Ще поговорим по-подробно на сутринта, ваше величество. Неколцина от тях наистина трябва да бъдат обесени. — Поклони се и се оттегли.

Сякаш отникъде се появиха слуги, следвани от стария херцог Джеймс Риланонски.

— Нещата се развиха по-добре, отколкото се надявах — каза той. Поклони се. — Ваше величество. Вървете да почивате и се пригответе. Ще откриете, че тазвечерното празненство е само първото от многото, които ще се устройват в идните години, а те могат да са отегчителни като голяма меса на църковен празник.

Когато тримата братя стигнаха до личните покои на краля, там чакаха Джим Дашър и лейди Франсиезка Сорбоз. Хал не им даде време да се поклонят, а каза:

— Ти ли пусна тази идея в главата на Едуард, Джим?

Джим се усмихна.

— Напротив, ваше величество. Моята идея бе Едуард да вземе короната, да ви обяви тихомълком за наследник, а след няколко години да абдикира. Той възрази заради здравословното си състояние, очевидно, но също така и защото това би дало на заговорниците време да се реорганизират, което може да доведе до нова война. — Хвърли поглед към лейди Франсиезка. — Всъщност, да ви кажа, неговата идея беше наистина по-добра. Освен ако не смятате да се затриете по някакъв начин, ваше величество, политическите ви врагове ще трябва да чакат много дълго, преди да се опитат да заграбят короната.

Хал осъзна, че още носи на челото си традиционния златен обръч, свали го и го хвърли на масата, което едва не накара един слуга да припадне от ужас. Мъжът се втурна да го вземе и да го сложи отново върху кадифената му възглавничка.

— Политически врагове ли? — попита сухо Брендан. — Издигнал си се, братко.

— Той си ги спечели преди по-малко от час — обясни лейди Франсиезка и добави: — Както и съюзници. Принц Албер Ролдемски ще действа като посланик на баща си на Островите и ще ви предложи вечното приятелство на Ролдем пред всички присъстващи на празненството довечера.

— Тази вест е добре дошла — заяви Мартин. — Според каквото съм видял и са ми казвали, шансовете ни за победа щяха да са много по-малки без помощта на Ролдем.

Джим кимна.

— Мисля, че пак щяхме да надделеем, но не толкова лесно. Участието на Ролдем ни осигури по-бърза победа и по-малко загинали.

Хал седна и осъзна, че всички други още стоят прави.

— О, я сядайте — каза той и махна с ръка. — Ще ми трябва известно време да свикна с това.

Джим се приближи и сложи ръка на рамото на новия крал.

— Така е, сир, но вие имате години пред себе си, а също и приятели.

В стаята бавно влезе лорд Джеймс. Поклони се толкова ниско, колкото му позволяваше здравето, и прие с радост стола, донесен му от един слуга.

— А сега, преди всичко останало, ваше величество, трябва да стигнем до някои решения, които да бъдат обявени на празненството довечера. — Усмихна се, щом видя да внасят поднос с чаши и кана вино. Изчака, докато предложиха първата на Хал и той я отклони с махване на ръка, после с радост прие една. — Може би ще искате да размислите, ваше величество.

— Лорд Джеймс — каза току-що коронясаният крал. — Когато сме насаме, наричай ме Хал.

— Няма да стане, ваше величество — отвърна старият благородник. — Отсега нататък вие сте нещо повече от Хенри Кондуин от Крудий: вие сте самото Островно кралство. Когато императорът на Кеш разговаря с вас, всъщност Кеш разговаря с Островите. — Размаха пръст и го сгълча: — Не можете да си позволите да забравяте, че вече не сте просто човек, а въплъщението на цял народ. — После старият херцог се облегна в стола си. — И така, докъде бях стигнал? А, да. Първата работа, сир, е, че трябва да приемете оставката ми. Напускам службата. Прекалено съм стар вече за тези глупости.

Хал осъзна, че сега той е единственият съдник по някои от най-важните държавни въпроси.

— Съжалявам да го чуя, милорд. Съветите ви винаги са добре дошли.

— Сир — каза Джеймс, — не смятам да умирам поне още няколко седмици. — Сви рамене. — Може да устискам даже годинка-две. Но се налага да направим промени, и то веднага, защото в момента дворът е толкова замаян от промени, че още няколко няма да имат значение.

Хал погледна Джим Дашър.

Мъжът с множество титли и роли вдигна ръце.

— Аз също се оттеглям, ваше величество, ако ми позволите. — Видя объркването на Хал и каза: — Ролята ми не беше компрометирана, но свърши. Не мога повече да се преструвам на дребен благородник от Кралството, който заема служба благодарение на високопоставения си дядо. След катастрофата със сър Уилям Алкорн и нападенията срещу благороднически родове в Кеш и Ролдем целият ни разузнавателен апарат има нужда от преустройство, от върха надолу.

Хал помълча за момент, после каза:

— Предполагам, че имаш наум подходящ заместник?

— Напълно сте прав, ваше величество. Ще поговорим за това по-късно насаме, ако позволите.

— А ти какво ще правиш? — попита Хал.

— Смятам да напусна Риланон и да си построя дом на едно кокетно малко островче югозападно оттук. — И погледна лейди Франсиезка.

Тя се усмихна.

— Моята роля също стигна своя край, ваше величество. Аз също ще се оттегля и ще се преместя в… нов дом.

Хал се засмя.

— Е, предполагам, че щом ние губим услугите ви… — Видя как херцог Джеймс поклати глава и повтори безмълвно с уста „ние“.

Без да спира да се смее, Хал продължи:

— Предполагам, че щом ние губим услугите ви, е хубаво, че и двамата заминавате за някакъв остров, където не можете да причините много вреда. — Погледна лорд Джеймс. — Тогава, милорд, кой ще ви замести в Риланон?

— Граф Монтгомъри — отвърна Джеймс. — Той е способен администратор, ваш много далечен братовчед и макар че никой не би го нарекъл гений, е посвоему умен човек. Намерете някой да го замести като граф на града и всичко ще е наред.

— Ще се вслушам в съвета ви… ще се вслушаме в съвета ви — поправи се Хал. — Уф, ще ми трябва известно време да свикна с това.

— Крондор — продължи Джеймс. — Ще ви трябва силна ръка в Крондор.

Без никакво колебание Хал каза:

— Мартин. Не може да е никой друг. Той е най-силният, умен и достоен човек, който може да желае един брат, и ще бъде нашата твърда опора на запад. Освен това е наследник на трона, докато се оженя и ми се роди син.

Брендан се ухили на изненадата на Мартин.

— Предполагам, това означава, че графиня Мариан ще надделее над Бет в спора им да не се жени за херцог. — Обърна се и видя Хал да се взира в него. — Какво? — Усмивката му помръкна. — Тоест, какво, ваше величество?

— Ти си новият ми граф на Риланон.

— Защо, ваше величество? Има много други…

Хал вдигна ръка.

— Имаме нужда да си наблизо. Създаваше достатъчно проблеми като херцогско синче. А като брат на краля? Искам да те държа изкъсо. Освен това под момчешкото ти държане и безотговорност се крие практичен ум и твърда решимост. Ще имам нужда и от двете.

Брендан не изглеждаше доволен, но другите се усмихнаха. Джим Дашър каза:

— Ваше величество, подготвил съм списък с имена на хора, които заслужават специално признание за ролята си в последната война. Ще го прегледаме по-късно, но има няколко вакантни поста за запълване и тези имена заслужават внимателно обмисляне. — Докато останалите си бяха почивали след завръщането от битката в Полята на Албалин, Джим бе чел доклади до късно през нощта и бе съставял подробни бележки и списък с препоръки за Хал. Някой си капитан Дю Гал от Силден и някой си сержант Крибс от Саладор, както и други, които Джим бе срещнал при пътуванията си по време на войната или бе чел за тях в разни доклади, щяха да открият, че имената им са в този списък. Дю Гал още не го знаеше, но щеше да стане новият херцог на Саладор, а Крибс — рицар-маршал на града. И двамата бяха призовани в Риланон и сега чакаха в квартири в града да бъдат извикани в двореца.

— Погрижете се името на графа на Ламът също да е там — каза Хал. — Той е забележителен човек.

— Ще бъде изпълнено, ваше величество.

Обади се лорд Джеймс:

— Ако негово величество позволи, нека се оттеглим и оставим момчето да си почива.

Хал им разреши с махване на ръка, после се обърна към братята си.

— Вие останете.

Другите се изнизаха и Хал махна на Джим Дашър да се приближи.

— Още едно име: Тайрън Хокинс.

— Не съм виждал Тай, откакто сме тук — каза Мартин, — освен на церемонията, когато се спотайваше в ъгъла заедно с теб.

Джим се усмихна.

— Неговото име е първо в списъка, ваше величество.

— Твой заместник? — попита Хал. Джим кимна. — Ама разбира се. — Той се засмя. — Никога не бих предположил.

— Това беше идеята, ваше величество — отвърна Джим. — Подготвям го от години. Ако бяхте предположили, значи не съм го обучил достатъчно добре.

— Баща му знае ли?

Джим поклати глава.

— Мисля, че Тал подозира, но не знае със сигурност. И двамата Хокинс са добри хора, но служат поравно на Конклава, Островното кралство и Ролдем. Тай ще постави нуждите на Короната над всичко. Верността на Тал е по-раздвоена: като момче Конклавът му е спасил живота.

— И къде е Тай сега?

— В покоите ми, довършва някои доклади, за които не ми стигна времето, и добавя собствените си препоръки към онзи списък, но ще бъде облечен и готов навреме, за да го обявите за барон при кралския двор на празненството довечера, като възнаграждение за службата му към Короната. По-висока титла би привлякла внимание, но тъй като е безземен, ще може да обикаля лесно при нужда.

— Планирал си го от доста време, а?

— Това си е част от занаята, ваше величество — ухили се Джим Дашър. — Тай избира собствения си наследник и ще започне да го подготвя много скоро. Необходимо е. — Приведе се към Хал, така че да го чува само той. — Като му дойде времето, Тай ще ви каже всичко, което е нужно да знаете. И ще има някои неща, които можете да знаете само той и вие, ваше величество.

После Джим се обърна към Мартин.

— Не ви завиждам, ваше височество. Малко по малко започват да пристигат сведения. Западът е в руини. Нещо с невъобразим мащаб се е случило на изток от стария ви дом. Когато узная повече, разбира се, ще съставя пълен доклад. Но може би ще откриете, че Ябон и Крудий не са каквито бяха.

— Наистина трябва да пратим някого да погледне какво става, Хал — каза Брендан.

— Ще пратим — съгласи се кралят. — А сега, има ли още нещо, което трябва да знам, преди да се опитам да си почина поне малко?

— Само още стотина срещи, няколко държавни брака за уреждане и няколко заповеди за екзекуция за подписване, но те могат да почакат.

Джим се поклони и докато се обръщаше към вратата, Хал каза:

— А лейди Франсиезка? Ще се ожените ли?

Джим се усмихна и това бе най-искреният израз на удоволствие, който Хал някога бе виждал у него.

— Не мисля, че имам избор, нали? — После се поклони и излезе.

На вратата се почука. Брендан погледна към Мартин и Хал и накрая каза:

— Добре де, аз ще отворя.

Братята му се засмяха.

Брендан отвори. В стаята влезе майка им и го прегърна. Херцогиня Каралин едва сдържаше радостните си сълзи. Пренебрегвайки всякакви рангове и официалност, прегърна момчетата си в реда, в който ги намери, Мартин след Брендан.

Хал я прегърна последен и каза:

— Майко, защо не дойде веднага?

— Казаха ми, че си зает с държавни дела… ваше величество.

— Никога не чакай никого, когато имаш нужда да ме видиш, майко.

Брендан подаде глава през вратата и извика:

— Още вино за краля! — Дори не си направи труда да забележи кой слуга забърза да изпълни поръчката. Затвори вратата и се усмихна. — Тази работа с кралския брат си има някои предимства.

 

 

Празненството беше пищно — церемониалмайсторът го бе планирал в продължение на месеци поради дългото забавяне на коронацията на новия крал. Хал трябваше да изтърпи почитта на всички присъстващи; часове наред седеше и гледаше как хора, които почти не познава, коленичат пред него и му се вричат в любов и вярност.

Когато най-сетне официалната част приключи, той стана и прочете прокламация, съставена от Джим, с която даваше прошка на някои благородници, които почти не познаваше, обявяваше край на враждите и обещаваше да е мъдър и справедлив владетел.

Принц Албер Ролдемски, представен малко по-рано като посланик на баща си, крал Карол, размени няколко думи с Мартин, който кимна, изкачи се по трите стъпала на подиума и прошепна:

— Хал, Албер току-що ми каза нещо много странно.

— Какво? — попита крал Хенри, петият с това име.

— Каза, че майка му му заръчала да ти предаде следното: „Попитай пак“.

Хал положи всички усилия да не се захили като глупак.