Реймънд Фийст
Застрашена корона (13)

11.
Измяна

Джим се притисна към стената.

Градската стража се движеше шумно — шестима души в колона по двама, маршируваха като на парад. Щеше да е комично, само дето беше посред нощ, часове преди разсъмване, а градът вече официално беше под военно положение. Това, че военното положение бе обявено само часове след като Джим се беше измъкнал от двореца, не изглеждаше просто съвпадение.

Джим изчака. Както очакваше, няколко минути след преминаването на стражата се появиха двама мъже, които започнаха да надничат усърдно във всяка сянка, праг и прозорец. Движеха се тихо като котки. Сър Уилям Алкорн явно не пестеше усилия да намери внука на херцога.

След като напусна дюкяна на Бил Касапина, Джим възнамеряваше да провери една от явките си, малка стая под наем над един склад за сухи стоки, където беше скрил прилично количество злато, няколко различни документа и облекла за маскировка, както и достатъчно оръжия за самозащита.

И за малко да влезе в капан.

„Бучката“ в ума му се задейства в момента, когато понечи да тръгне по улицата, където се намираше складът, понеже видя някакъв мъж, спотаил се до отсрещния ъгъл. Ако беше подходил от онази посока, със сигурност щяха да го засекат. В зависимост от това колко агенти имаше сър Уилям наблизо, можеше и да успее да избяга. Или пък да свърши окован във вериги. Или мъртъв.

Влезе в една кръчма на ъгъла уверен, че не са го видели, и си поръча ейл — изля повечето на пода, докато никой не гледаше. Сламата, която покриваше камъните, се сменяше почти всеки ден, а толкова рано беше сравнително прясна. Можеше да попие много ейл.

Изчака, докато се увери, че не са го видели, след което се промъкна отзад. Обикаля пристанището, докато не се увери, че никой не го преследва, а след това се отправи към явката, която смяташе за най-безопасна на острова. Беше особено предпазлив, докато се приближаваше към нея, и изпита облекчение, след като не видя никакъв признак, че някой го следи.

Явката беше една съборетина в края на дълга пясъчна ивица точно на изток от най-южния кей в града. Наричаше се Стария кей, защото беше най-старият оцелял и имаше предимството, че го бяха зарязали дотолкова, че беше станал неизползваем. Джим беше видял две препоръки да го съборят за едно или друго градско подобрение, но беше успял да отклони тези решения, тъй че никой управник да не може изобщо да действа по тях.

Никаква причина нямаше да се пази грохналият стар кей, освен една: осигуряваше безопасен изход от града за Джим. Имаше древен отводнителен канал, използван от рибарите преди векове, за да хвърлят отпадъците от улова, преди да го откарат на пазара. Плавеи, водорасли, разложена риба и по някой труп от време на време се трупаха в канала от десетилетия. Високата вълна на прилива нахлуваше и го прочистваше два пъти на ден. Докато малкото градче се разрастваше в голям град, кеят се оказваше все по-малко ефикасен и бе напълно изоставен преди повече от столетие.

Но каналът все още се прочистваше от отпадъците всеки път, щом дойдеше отливът, и Джим неведнъж го беше използвал за изход от заградения с крепостна стена град Риланон.

Стигна до съборетината след залез-слънце, докато все още имаше достатъчно светлина, за да може да вижда на половин миля околовръст, и се увери, че никой не го е проследил.

Съборетината беше една от няколкото изоставени постройки от отдавна минали времена, когато плетенето на мрежи и други свързани с риболова дейности се бяха вършили на брега. Рибарите бяха преминали от малките лодки с екипаж от двама-трима души, все още използвани на други части на острова, на по-големи, които се налагаше да остават на котва в залива. Тъй че колибите бяха станали неизползваеми.

Освен от Джим.

Третата от края, незащитена дори от врата, предлагаше зейнала паст за отвор и един празен прозорец. Джим пристъпи вътре, клекна, загреба с шепи в пясъка и го заизхвърля настрани. Отне му десет минути ровене, но накрая в единия ъгъл на колибата имаше купчина пясък, а в другия — открит капак.

Той го вдигна и се спусна в дупката. Опипа в тъмното и намери малка маса, на която беше поставена факла, натопена във вече засъхнала смола, и огниво с кремък и стомана. Чукна с огнивото и след миг факлата освети стаята.

Всичко си беше както го бе оставил. Джим пъхна факлата в една желязна скоба на стената, отиде до един скрин с дрехи и започна да избира каквото му трябваше.

Час по-късно един опърпан на вид моряк с голям брезентов чувал излезе от съборетината и забърза към стария кей: знаеше, че ще се добере до него минути преди приливната вълна да го покрие. Нямаше нищо против да преплува през канала, но не искаше да обяснява защо е мокър, когато стигнеше до следващото си място за среща.

Върна се в града само с намокрени до прасците панталони, а те бързо щяха да изсъхнат. Устоя на подтика да се почеше по фалшивата брада, която носеше, а и за да не изтрие театралната боя, която бе размазал по лицето си, за да изглежда по-мургав. Акцентът, който бе решил да използва, беше на моряк от Кралството някъде от Пойнтърс Хед — повечето хора там бяха с древно кешийско потекло и поради това бяха по-мургави от повечето хора в Кралството. Освен ако агентите на сър Уилям не бяха предвидили маскирането му, все още щяха да търсят по-млад мъж, с по-светла кожа и без брада.

Влезе в една пристанищна кръчма и се огледа. В ъгъла седеше млад мъж и чакаше търпеливо. Джим седна при него и макар младежът да се изненада от външността му, го прикри добре.

— Здравей, Карик — каза Джим.

Младият мъж кимна, но не го поздрави по име, а каза само:

— Доста… интересно изглеждаш.

— Потеглям с кораб след час.

— Няма да питам накъде.

— Правилно — каза Джим. Карик не можеше да бъде принуден да разкрие нещо, което не знае.

Карик беше млад, малко над двайсет и една, но беше може би най-довереният агент на Джим в Риланон. Също така беше за Джим човекът най-близо до Бил Касапина. Организацията на крадците в Риланон беше различна от тази в Крондор, но все пак имаше нужда от комуникация между Съвета на Бил и разните главатари на банди из острова.

Карик беше работил за Бил още от десетгодишен. Но беше работил за Джим от деветгодишен.

Приличаше достатъчно на Джим, за да му е син, и честно казано, на Джим му беше малко трудно да си спомни къде точно е бил девет месеца преди раждането на Карик, но все пак се съмняваше. Като Джим Фурията, беше лягал с доста курви в Крондор, но Джеймс Джеймисън рядко посещаваше бирариите и бардаците в Риланон. Все пак рядко не означаваше никога, а прилика имаше. Карик носеше косата си дълга до раменете, но беше гладко избръснат и имаше сини очи вместо кафявите на Джим. Все пак усмивката му и кривването на главата изглеждаха много познати, тъй че Джим се чудеше понякога.

Повечето хора в занаята на крадците имаха малко спомени за детството си. Или бяха сираци, или предпочитаха да не помнят бащи, които са ги били, майки, които са се напивали или са взимали опиат, за да могат да изтърпят опипванията на гадни мъже. Тук улиците гъмжаха от банди улични хлапета като във всеки друг голям град, защото макар да беше „перлата“ на кралството, градът беше мръсен, мрачен и опасен, с всичките неприятни реалности на един голям град: канали, кланици, съборетини, рибарски кейове и всевъзможни порутени кръчми и мръсни бардаци, каквито човек би намерил на север от Кеш. Тъй че въпреки величествения разкош на двореца и на всяко друго великолепно здание по хълмовете, все пак си беше просто град. А каквото и да помнеше Карик от детството си, никога не го споделяше с Джим.

Джим знаеше само, че макар Карик да е преживял целия си живот под онези великолепни здания горе на хълма, почти не ги е забелязвал. Беше твърде съсредоточен върху това да остане жив. Сега каза:

— Беше преди… колко? Пет години?

— Шест.

— Изненадах се, когато Ан от двореца се свърза с мен и ми нареди да чакам тук. — Карик се облегна назад и отметна мускулеста ръка зад гърба на стола си. Слугата се приближи и взе поръчката за две халби ейл.

Щом се отдалечи, Джим каза:

— Винаги съм се опитвал да ти давам каквото мога, да допълня онова, което е трябвало да научиш сам, но контакт помежду ни никога не беше добра идея.

— Беше добра година — каза Карик и Джим разбра точно за какво говори. През първата им година заедно Карик се беше оказал обещаващо деветгодишно хлапе с твърдост, издръжливост и дълбоко вкоренен усет за оцеляване далеч над годините му. Беше ръководил една банда край пристанището и момчета с четири, пет, дори шест години по-големи от него бяха изпълнявали заповедите му.

Без момчето да знае, двама мъже го бяха забелязали: Джим Фурията от Крондор и Бил Касапина от Риланон. Джим се беше добрал първи до него.

През онази първа година Джим беше прекарал време да обучи Карик да е по-добър от другите момчета в ръкопашния бой, научи го на фехтовка, след като никое друго хлапе нямаше такова умение. Работа с ключалки, как да постави наблюдател, хиляда още деликатни, но съдбоносно важни хитрини, които отличаваха един крадец като Джим или прадядо му Джими Ръчицата от всеки обикновен уличен бандит.

От гледна точка на Джим, Карик беше по-близо до Джими Ръчицата от всеки друг жив човек. Беше по-бърз от самия Джим, макар и с много малко. Беше по-добър в катеренето по стените и покривите, макар Джим да затаи мисълта, че ако беше на годините на Карик, нямаше да му отстъпи. Знаеше всичко, на което Джим можеше да го научи за ключалки и капани и как да отваря едните и да избягва другите. И също така го беше научил да чете и пише, умения, които отчаяно липсваха на другите улични хлапета в Риланон.

В крайна сметка онази година беше укрепила връзка, която Джим бе продължил дори след като Бил Касапина беше взел Карик при себе си. Джим никога не идваше в Риланон, без да прекара известно време с Карик, и винаги се грижеше той да има повече пари от онова, което можеше да открадне за себе си, и начини да се скрие от Бил и да избяга от острова безопасно, ако възникне нужда.

После, преди шест години, Карик беше повишен на позиция в самия Съвет. Последната им среща бе в нощта, когато Карик каза на Джим за това издигане. Джим беше казал, с малко искрена тъга, че не може да има повече контакт между двамата, освен в крайна ситуация. Като избран агент на Бил, Карик щеше да е под зорко наблюдение и беше твърде рисковано да продължат връзката си. Тъй че за всякаква бъдеща среща беше избрана една кодова дума и място за среща и всеки си тръгна по своя път.

Карик каза:

— Е, предполагам, че крайната ситуация, за която говореше, е дошла?

Джим се усмихна.

— Имаш предвид, освен войната с Кеш и опита да се отстрани от властта херцогът на Риланон, и явното усилие на сър Уилям Алкорн да наложи властта си над Кралството?

Карик се усмихна и за Джим отново беше все едно, че се вижда в огледало.

— Всъщност да.

Джим кимна и каза:

— Време ти е да поемеш Съвета.

Карик дълго помълча. После каза:

— Трудно ще е.

— Ако беше лесно, нямаше да имам нужда от теб.

Карик повдигна вежда и отново се усмихна.

— Имаш нужда от мен? — Наведе се напред. — Всичките тези години… откакто се срещнахме, се чудех в кой момент ще решиш, че съм готов да служа.

— Готов си да служиш поне от шест години, Карик. — Джим замълча, щом донесоха ейла, и изчака слугата да се отдалечи. — Просто досега нямах нужда от особените ти дарби. По-важното: Кралството нямаше нужда от тях.

Карик кимна. В изражението му имаше странна тъга.

— Живял ли си някога с лъжа толкова дълго, че да стане истина?

Джим хвърли поглед из помещението. Не му харесваше накъде може да поведе този разговор. След като видя само кръчмаря и още един гост, стар пияница, усети как тревогата му намаля.

Карик се изкиска.

— Не, Джим, не те предавам на Бил. — Погледна маскирания благородник. — Ти си най-близкото до баща, което изобщо съм имал, макар че едва те виждах за повече от седмица през първите пет години, откакто се срещнахме. Както казах, онази първа година беше добра.

Джим не отвърна.

— Чудил ли си се някога… — започна Карик.

Джим разбра точно какво ще попита.

— Да. Значи, като стана дума за синове, успях да накарам Бил да си мисли, че момчето му Джеймс ще поеме Шегаджиите в замяна на помощта му с няколко неща през войната.

Карик се изненада.

— И той ти вярва?

— Вярва, защото иска да вярва, а честно казано, бях убедителен. — Джим пак огледа гостилницата. — Честно, смятам да приключа с всичко това, когато войната свърши. Не знам къде точно ще свърша, стига да не е на края на въжето, но когато всичко това приключи, напускам.

— Шегаджиите?

— Всичко. — Наведе се над масата и продължи тихо: — Вече съм пратил съобщения до Крондор. Момчето на Бил трябва да започне да чиракува при Нощния господар. Очаква се да се наложи над Шегаджиите и да стане следващия Праведник, когато аз се оттегля.

— Познавам добре Джим — каза Карик. — Хитър е като плъх и е амбициозен. Точно затова баща му иска да го отпрати. Но му липсва умението да урежда нещата. И е сприхав.

— Това е полезно.

— Ще му пречи да сключва бързи съюзи между Шегаджиите.

— Това е несъществено — отвърна Джим. — Рано или късно ще е мъртъв. Бил ще получи съболезнователно писмо, съобщаващо, че момчето му е умряло по време на работа, объркала се ужасно, убит от Трошачите. И то при положение, че Бил все още е жив, разбира се.

— Доколкото разбирам, от мен се очаква да реша кога е моментът да се отстрани Бил, така ли? — каза Карик.

— Колко души знаят, че Бил е „Съветът“?

— Тримата му синове, аз, още двама. По-натам е същото като Шегаджиите. Съобщението идва през местния главатар на банда от Съвета, доставяно от улично момче.

— А ти все още контролираш уличните момчета?

Карик кимна.

— Един син в Крондор. Уреди с някой армейски сержант, на когото разчиташ, друг от синовете му да бъде арестуван и съчувствай на Бил, когато той умре при опит за бягство. Последния син остави, докато Бил умре, и се сближи с него, стани незаменим, докато не дойде времето да заемеш мястото му. Другите двама ти решаваш дали ще ти служат, или се налага да се заместят.

— Ще служат — каза Карик. — И знам кой син да арестуват и на кого да съчувствам… известно време.

— Когато синът на Бил, Джеймс, тръгне за Крондор и след като аз се махна, се заеми с тези задачи. И гледай Ан винаги да знае как да те намери.

Джим беше готов да си тръгне, но каза:

— Връзката ни е двупосочна, Карик. Не в смисъл на кръвна, все едно каква може или не може да е тя, а в това: колкото аз може да съм за теб най-близкото до баща, толкова и ти за мен си като син. Не е идеално. Нямам такива илюзии, но ти беше верен и благонадежден, толкова, колкото баща би могъл да желае от един син. Когато всичко свърши, ако е във възможностите ми, ще те поставя на по-високо положение от това на крал сред крадците.

Карик се засмя.

— Виждаш ли ме да стоя в двореца с колосана риза и палто от брокат? Да танцувам с дамите?

Джим също се засмя.

— Какъв е проблемът? Не можеш да танцуваш ли?

Карик продължи да се киска.

— Всичко ще стане както нареди. Ще чакам да се обадиш.

Джим помисли малко, после каза:

— Ако не получиш вест от мен до месец, прати съобщение, след като това стане, до „Черният овен“ в Ран. Вярвам, че това е обичайното място на Бил за размяна на съобщения. Нищо не ни пречи да продължим да използваме куриерите му.

— Бил жив или мъртъв, това е най-лесният начин — съгласи се Карик. — Значи тръгваш за Ран?

— Рано или късно — отвърна Джим и стана.

— Ще си довърша пиенето — каза младият крадец.

— Е, сбогом и успех — каза Джим.

— Успех на всички ни — отвърна Карик.

И Джим се запъти към вратата.

 

 

Джим тръгна към пристанището, където един кораб беше готов да потегли за Ран. Вече бе уредил да добавят името му в списъка на моряците. Пътьом купи малка бутилка зловонен дестилиран спирт и я изля на главата си, преди да стигне до кралските кейове.

Престори се на пиян, докато бързаше по дългия кей, изпънат навътре в залива. Знаеше, че сър Уилям има агенти, които да следят всеки кораб, напускащ пристанището, но предполагаше, че може би ще са по-малко бдителни на Флотския кей, след като той вече гъмжеше от военни, всеки от които бързо щеше да задържи подозрителен тип като Джим.

Но на кея имаше един кораб, който не беше боен, а транспортен и имаше цивилен екипаж. Двама отегчени на вид кралски морски пехотинци стояха от двете страни на дъските към кораба.

— Документите — настоя единият, щом Джим стигна до тях.

И тогава отгоре гласът на боцмана разцепи въздуха като нож:

— Джакс! Пиян кучи син! Трябва да те оставя на брега и да те накарам да плуваш след кораба! Домъквай си мързеливия задник тука горе!

Джим успя да се направи на объркан. Забърка в ризата си все едно, че се опитваше да намери документите си, а боцманът пак ревна отгоре:

— Хайде, проклет да си!

Военният поклати глава и рече:

— Хайде, върви.

Джим се качи по мостчето и получи груб шамар по врата, докато минаваше покрай боцмана, един от малкото му останали агенти във войската, на когото можеше да разчита. Несъмнено щеше да получи наказание, а останалите от екипажа щяха да са достатъчно благоразумни, за да не разпитват за новодошлия, след като боцманът го познаваше. Щяха да предположат, че е плавал с него преди и че получава втори шанс, версия, която Джим щеше да разкаже, ако го попитаха.

Слезе бързо долу, прибра багажа си и отново излезе на палубата. Може и да вонеше на спирт, но не беше пиян, тъй че бързо се добра до брамсела и се приготви да спусне платното.

Стомахът му неочаквано се сви и той осъзна, че никога в живота си не е изпитвал такова силно усещане за лошо предзнаменование. Също така усети странно жегване… от това, че предаваше Бил Касапина. Обикновено такова предателство едва ли щеше да го притесни особено, но този път незнайно защо се почувства зле от това, че осъжда човека на смърт. Осъзна, че въпреки това, което бе казал на Бил, всъщност наистина иска да се махне от този занаят и че това, което бе казал на Карик, е истина. Щеше да се махне и да намери подходящ заместник както на Джим Фурията от Крондор, така и на Джеймс Джеймисън, кралския агент.

Помисли над решението си и осъзна, че е правилно. Чувстваше се изчерпан. Щеше да умре за Короната, но нямаше да вехне заради нея.

Зачуди се как ли се справят колегите му, Касийм и особено Франсиезка. Дано да имаха повече късмет от него.

 

 

Лейди Франсиезка Сорбоз се присви зад декоративния плет, отпуснала ръка на дръжката на смъртоносна кама. Острието беше покрито с отрова, която щеше да парализира за секунди всеки, когото порежеше, за да не се вдигне тревога. За миг се стъписа при мисълта колко нелепо е да се промъква в същия този дворец, в който често пребиваваше и за организирането на чиято защита беше помогнала. Особено обичаше тази градина, зад жилищата за гости, които сега бяха заети от лорд Джон Уортингтън. Помнеше чудесни летни нощи като тази, помнеше въздуха, наситен с уханията на жасмин и гардения.

Носеше плътно прилепнало пътно облекло и меки удобни ботуши, с които току-що се бе изкатерила по стената.

Отчаяно й се искаше да разбие безизходицата в двореца. Кралят и кралицата бяха заключени в покоите си, в луксозно обкръжение, несъмнено, но това не го правеше по-малко затвор. Всякаква връзка с дворцовия персонал и администрацията се осъществяваше чрез най-доверените лакеи на лорд Джон Уортингтън.

Ресурсите й бяха сведени до шепа агенти, на които можеше да се довери, но никой не бе достатъчно близо до кралската фамилия, за да може да помогне. Цялата й организация беше замислена да гледа навън, към Кеш, Островите и Източните кралства, а не навътре. Кеш можеше да си има своята тайна полиция, но тя не беше в компетенцията на Касийм Абу Хазара-хан. Джим използваше своите Шегаджии в Крондор и връзките си с други престъпни елементи, за да събира информация, но предвид политиката и историята на Островното кралство един бунт от страна на благородническата класа беше по-вероятен от народно въстание, а последния, който бяха понесли, беше преди повече от триста години.

Населението на Ролдем беше много по-хомогенно, отколкото на която и да е от двете съперничещи държави. Островите и Кеш бяха като завладени градове държави и райони, сплотени в една империя или кралство след столетия окупация и асимилация. Но Ябон беше различен от Риланон, а народът на исаланите нямаше нищо общо с хората от Истинската кръв от Дълбините Оверн. Ролдем пък открай време беше един народ.

Предвид историята на Ролдем един държавен преврат беше немислим. И дори под опеката на лорд Джон не приличаше на преврат, поне засега.

Но все пак ставаше нещо, което можеше да има гибелни последици за кралство Ролдем. Търговията беше в застой. Единствените стоки, произвеждани на острова, все още бяха в изобилие, но бързо се изяждаха или се изкупуваха от спекуланти. Според лейди Сорбоз по-малко от три месеца ги деляха от оскъдицата и това щеше да накара населението да настоява за премахване на кешийската блокада. Месец след това щяха да последват гладни бунтове по улиците на столицата.

Тръгна покрай стената, нащрек за всякакъв преминаващ патрул или стражи, но тази част на двореца се оказа неохранявана. Не беше сигурна защо, тъй като останалата част от комплекса беше обкръжена с пазачи.

Един слуга беше споменал, че нещо се замисляло за личните покои на лорд Джон, тъй като били дадени нареждания два часа след залез-слънце покоите му да бъдат затворени и да не го безпокоят, докато той лично не отвори вратите. Нямаше записани никакви посетители, но лорд Джон беше поръчал да му осигурят храна и вино. Дори на сина му и на най-доверените му помощници бе заповядано да стоят извън покоите му.

Твърдото му настояване да го оставят сам се беше оказало предимство за нея, защото бе заповядал стражите да се махнат от тази градина. Сега те обикаляха по улицата отвъд стената, която тя беше прехвърлила, обичайният им маршрут беше нарушен и бдителността им — притъпена. Не че изобщо бяха чак толкова бдителни, помисли Франсиезка, докато се придвижваше напред през сенките. Дворцовите стражи извън охраната на кралската фамилия бяха войници с малка стойност, използвани главно за церемонии. Тя прекоси откритата морава, стигна до стената на двореца и се присви в сянката на един бряст, под прозорците на терасата към покоите на лорд Джон Уортингтън.

Беше решена да открие какво точно крои лорд Джон. Пристъпи безшумно към балкона на частните му покои и се вслуша.

Чу вътре мъжки гласове, макар думите да бяха неясни. Надникна над ръба на терасата, между каменните стълбове, и отново се присви. Покоите на лорд Джон имаха големи стъклени врати към широката ниска тераса и сега, в разгара на лятото, бяха отворени. Но прехвърлянето през парапета, без да я видят, щеше да се окаже трудно.

Надникна отново и видя, че двамата мъже в стаята с лорд Джон са с гръб към нея, тъй че се измести възможно най-близо до стената, където започваше терасата, точно извън полезрението на лорда, и ловко се прехвърли през парапета. Коленете леко я заболяха и тя осъзна, че започва да усеща възрастта си.

Приклекна с гръб към стената. Знаеше, че двете крила на вратата са с еднакви прозорци от пода до тавана, покрити със завеси. Измъкна от колана си малка качулка и бързо си я нахлузи. Черното трико с две дупки за очите нямаше да отрази светлината, идваща през стъклото. Заситни покрай стената, докато не се озова точно до ръба на стъклата на вратата, и надникна вътре. Очите й се разшириха и само много суровата й тренировка през годините й помогна да се сдържи да не ахне.

В стаята имаше трима Джон Уортингтъновци!

Изглеждаха абсолютно еднакви: възможно ли беше да са тризнаци? Единият явно беше лорд Джон, не можеше да го сбърка с любимия му зелен жакет. Другият лорд Джон беше облечен като кешийски благородник от Истинската кръв, гологръд и с бръсната глава, със златна коронка с кешийските имперски соколи на челото, златни гривни и сандали с кръстосани връзки. Носеше тежка ленена пола, увита с широк колан от крокодилска кожа, стегнат със златна тока.

Третият лорд Джон беше облечен като благородник от Островното кралство и точно той в момента говореше.

— Това е неразумно. Не трябваше да се събираме на едно място.

— Братя — отвърна лорд Джон, когото тя познаваше. — Няма никакъв риск. Ролдем е в мир, макар и крехък, тъй че това е най-безопасното място за среща. Кеш гъмжи от стражи, легионери и благородници, всички въоръжени до зъби и готови да се избиват един-друг, и в онзи дворец има малко места, останали без наблюдение. В Кралството проклетите агенти на внука на лорд Джеймс все още пъплят навсякъде.

Островната версия на лорд Джон каза:

— Повечето ги ликвидирах, имам предвид онези, които не можах да привлека на моя страна. Умението му да подбира умни агенти… магията ни не е толкова ефикасна, колкото си мислехме. Много ресурси бяха похабени, когато започнахме да режем гърла.

Този, за когото Франсиезка мислеше като за „истинския“ лорд Джон, каза:

— Същото ме сполетя тук, но агентите на лейди Франсиезка не бяха толкова многобройни. Ролдем е станал самодоволен с времето.

Франсиезка настръхна, но продължи да слуша.

— Все пак двамата по-големи принцове са някъде в открито море, Грандпри е в планините с голяма част от армията, все още вярна на Короната, а принцесата я няма, почти със сигурност вече е извън острова. Тъй че плановете ни за Ролдем трябва да изчакат засега. Как вървят нещата в Кеш?

Кешиецът отговори:

— Разузнаването им е разбито, а Хазара-хан се крие в северната пустиня сред съплеменниците си. Пустинните хора винаги са били верни, но са далече от столицата. Няма какво да ни попречи да продължим с плановете си за град Кеш.

— Добре — каза истинският лорд Джон. — Да започнем втория етап от плана ни щом се върнеш. А на Островите?

— Положението е изключително подходящо за втората фаза. Няма обявен наследник, но има много потенциални претенденти. Преместили сме армиите им, тъй че кралските армии на Запада не могат да се отзоват на никакви призиви за помощ от нашата долина.

Франсиезка се намръщи. „Нашата долина?“

— Добре, тогава се погрижи крал Грегъри да отпътува щом се върнеш.

Сърцето й се разтуптя. Тези трима мъже, братя или каквото там бяха, замисляха убийството на краля на Островите!

— А елфите? — попита кешиецът. — Мога да заповядам на силите ни извън Илит да тръгнат към Е’бар, ако се наложи.

— Тези проклети елфи са невъзможни — възмути се „истинският“ лорд Джон.

Островният Джон рече:

— Нито един агент, когото сме пратили, било от Островите или от Кеш, не е успял да се върне и да докладва. Предполагаме, че са убити от Звездните елфи.

Истинският Джон каза:

— Единственото, което можем да направим, е каквото направихме и преди. Хвърляме последното, останало ни от демонския легион срещу тях и ги държим ангажирани, докато не стане твърде късно, за да се намесят.

— Най-добре ще е да тръгваме — каза кешиецът. — Не вярвам, че ще можем да премахнем императора: твърде многото опити за покушение през годините правят това проблематично. Но можем със сигурност да задържим Кеш ангажиран в тази война толкова, че да са безсилни да ни се противопоставят.

— Тогава на теб, братко, се пада задачата да започнеш великото ни дело — каза истинският Джон.

— Липсват ми някои предимства — каза Островният Джон. — Ако бях убил херцог Джеймс, щеше да има твърде сериозно разследване. Изолирал съм внука му и съм го обезсилил, но той все още дебне и не е за подценяване. Липсва ми удобството със син, когото да оженя за принцеса, тъй че мотивите ми са някак си спорни. Все пак в Кралството са глупаци и мислят само за личната си изгода. Виждат ме като възможния следващ херцог на Риланон и това донякъде обяснява действията ми.

— Грубата амбиция е нещо толкова лесно за разбиране за тези човешки същества — каза истинският Джон. — Момчето, което омагьосах да вярва, че съм баща му, се вмества удивително в ролята. А тези, които са под властта ми, ще се стекат като един да подкрепят брака му с принцесата, стига да можем да я намерим. Почти съжалявам, че ще се наложи да го „отпратя“, когато дойде времето.

— Съжаляваш? — попита кешиецът.

— Казах „почти“ — отвърна лорд Джон. — Е, да се залавяме със задачите си. Господарят ни е нетърпелив и не бива да предизвикваме гнева му. Хайде да служим, и да служим бързо.

Изведнъж двете гостуващи копия на лорд Джон изчезнаха, като оставиха във въздуха само смътен сивкав дим. Франсиезка се отдръпна от прозореца, скочи от терасата и затича към външната стена. Нямаше представа как да намери Джим и да му съобщи, но някой се канеше да убие краля му и той беше може би единственият човек в Островите, който можеше да го спаси.

Лека като перце и с разтуптяно сърце от видяното и чутото, тя скочи на една дървена рамка, оттам на един клон до зида, после на върха на стената, като избегна железните шипове, и от стената на каменната настилка от другата страна.

След секунди лейди Франсиезка Сорбоз се стопи в мрака.